№ 561
гр. Стара Загора, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530105349 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10, чл. 19
ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Е. А. И. твърди в исковата си молба, че била страна по Договор за кредит с
номер ..., сключен с ответното дружество. Според този договор на заемателя се предоставяла
заемна сума в размер на 1000 лева, като ищцата се задължавала да върне заема при следните
условия, посочени в чл.5 - размер на погасителна вноска 106.36 лева, брой погасителни
вноски - 11, срок на кредита - 11 месеца. Определеният годишен лихвен процент по заема
бил 32.55%, като общият размер на всички плащания бил фиксиран на 1169 лв.
Определеният годишен процент на разходите по заема /ГПР/ бил в размер на 38.50%. В чл.6
бил посочен погасителен план съгласно условията по кредита. Съгласно чл.9, ал.1 от
договора заемателят дължал „парична сума“ за услугата „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 350.11 лева, като същата сума била дължима на равни части и добавена
в размера на вноската, за което бил изготвен и приложен нов погасителен план. Съгласно
чл.9, ал.2 от процесния договор ищцата заявила желание да ползва и втора услуга, опредЕ.
от ответника като „Динамично плащане“, като дължимата сума за нея била в размер на
500.00 лева. Тази такса също била включена в месечната вноска, която заедно с таксата за
бързо разглеждане на искането, достигала сумата от 183.64 лева. Процесният договор бил
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а
именно императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.1 от
ЗПК. За да било установено дали било налице противоречие със закона, следвало да се имат
предвид разпоредбите на глава VI от Закона за потребителските кредити - недействителност
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.22, когато не били спазени изискванията
1
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 - 9, договорът за потребителски
кредит бил недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябвало да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин. Процесният договор за
паричен заем бил потребителски по своя характер, поради което в случая били приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и се прилагали правилата на чл.143-148 от ЗЗП. В тази
връзка уговорената между страните такса за експресно разглеждане на документи и
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение били
неравноправни, съответно и нищожни. Претендираната такса за бързо разглеждане на
искането за кредит, чрез които длъжникът кандидатствал за отпускане на кредита,
противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранявала на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на
кредита. В случая бързото разглеждане на документи било част от процедурата по усвояване
на кредита. С така опредЕ.та за плащане от ищеца такса кредиторът целял да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Този извод се подкрепял и от това, че
реално липсвало предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обосновяла начисляването на претендираната от него такса, тъй като не било ясно каква
била разликата между бързото и обичайното преглеждане на документите и дали въобще
имало друга процедура освен тази, която била наречена от кредитора „Бързо разглеждане на
документи“. Отделно от това, уговореният размер на тази такса от 350.11 лева бил в размер
на почти 1/3 от размера на самия кредит от 1000 лева, като не било ясно въз основа на какви
критерии бил формиран този необосновано висок размер, което пък било допълнително
основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпявала по скрит начин
кредита, респективно ГПР, като основен критерий за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита. С оглед на изложеното и предвид противоречието на
клаузата за такса за бързо разглеждане на документите с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
същата била нищожна поради противоречие със закона. В чл. 9, ал. 2 от договора била
предвидена такса за „динамично плащане“ в размер на 500,00 лв. Посочената клауза била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й бил необосновано
висок и не била еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Въобще не било ясно
от договора в какво се състояла престацията на кредитора, какво включвала услугата
„динамично плащане“ не било ясно какво представлявала и за каква услуга се дължала
таксата. Очевидно тази такса служила за увеличение на възнаграждението на кредитора за
предоставения заем и целяла да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал.
4 ЗПК, т.е. с тази клауза се целяло единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна
лихва“. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
2
допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено водело до превишаване тавана на
ГПР /таксата била в размер на 500,00 лв. при главница от 1000,00 лв., което от своя страна
обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. Клаузата за такса „динамично
плащане“ била установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не можел да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за предоставяне на отпуснатия
финансов ресурс по местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите
погасителни вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение на
поетото договорно задължение, представлявали разходи по управление на договора.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК давали възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това били услуги, които нямали пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В
настоящия случай услугата „динамично плащане“ имала за предназначение да улесни
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне кредитора да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Въпросните суми - такси за динамично
плащане и за бързо разглеждане на документите били част от дължимите вноски и следвало
да бъдат включени в ГПР, тъй като били разход във връзка с предоставяне на кредита по
смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК, който предвиждал, че ГПР по кредита изразявал общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Невключването им в ГПР представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. С включването на горепосочените такси, предвидения в договора за заем ГПР от
38.5%, би нараснал многократно и вероятно над допустимата стойност, която била пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/.
В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следвало да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да можел потребителят да прецени дали да
сключил договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
Общо за двете такси можело да се посочи, че уговорените такси за бързо разглеждане и
динамично плащане задължавали потребителя да заплати такси в изключително голям
размер в сравнение с действителната стойност на предоставената в заем сума /стойността на
двете допълнителни услуги била общо 850.11 лв. или 85% от размера на предоставената в
заем сума/, поради което противоречали на добросъвестността и водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.
Съгласно практиката на Съда на ЕС преценка за неравноправния характер на една договорна
клауза се правела с оглед на всички обстоятелства по делото, като се следяло първо,
евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, и второ, наличието на
евентуална значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договора във
3
вреда на потребителя, като при преценка за евентуалното наличие на значителна
неравнопоставеност, съдът трябвало да отчита характера на стоката или услугата, за които
бил сключен договорът, като вземел предвид всички обстоятелства, довели до сключването
му, както и всички останали клаузи от договора /Решение на СЕС от 16.01.2014 г. по дело С-
226/12/. В практиката на СЕС било посочено, че една клауза създавала значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията по договор с потребител, когато
услугите, чието заплащане се претендирало, се извършвали при управлението или
отпускането на кредита, или ако сумите, начислени на потребителя за такси и
възнаграждения, били непропорционални спрямо размера на кредита - т. 55 от Решение на
СЕС от 3.10.2019 г. по дело С-621/17. В процесния случай именно значителната стойност на
двете допълнителни услуги в сравнение с предоставената в заем сума превръщала таксите за
бързо разглеждане и динамично плащане в неравноправни клаузи в потребителски договор.
Сумата по договора била изцяло усвоена от ищцата. За извършените от нея плащания
съгласно погасителния план, от кредитора й били предоставени само два касови бона
-№637978 от 23.02.2022г. за сумата от 190 лв. и №645016 от 21.04.2022г. за сумата от
17б.00лева. Процесният кредит по договор ... между страните бил погасен. С оглед
нищожността на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с
номер ... била налице липса на правно основание за задържане от страна на ответника на
получените от него при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД суми в
размер на 350.11 лв. за такса за "Бързо разглеждане на искането за кредит" и 500.00 лв. за
такса за „Динамично плащане“ по договора и същите следвало да бъдат върнати на ищцата.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата за такса за
„Бързо разглеждане“, обективирана в чл. 9, ал. 1 от Договор за потребителски паричен заем
..., сключен на 17.09.2021 г. между Е. А. И. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, да обяви за
нищожна клаузата за такса за „Динамично плащане“, обективирана в чл. 9, ал.2 от договор за
потребителски паричен заем ... сключен на 17.09.2021 г. между Е. А. И., и "Би Енд Джи
Кредит" ООД, да осъди „Би Енд Джи кредит“ ООД, да заплати на Е. А. И., сумата 350.11
лева, представляваща платена без основание такса „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ по Договор за кредит с номер ... сключен на 17.09.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, да осъди „Би енд
джи кредит“ ООД, да заплати на Е. А. И., сумата 500.00 лева, представляваща платена без
основание такса "Динамично плащане" по Договор за кредит с номер ... № г. сключен на
17.09.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, гр. София заявява, че твърденията на
ищцата са неоснователни. В допълнителните разпоредби на ЗПК ясно и еднозначно била
дадена дефиницията за общ разход по кредита. „Общ разход по кредита за потребителя“
били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Ищцата, като
страна по договор за потребителски кредит, сама изрично пожелала да се ползва от
допълнителните действия, видно от декларацията за съгласия, която собственоръчно
разписала. Всяко действие, което ответникът предоставил, било по желание на ищцата.
Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на
кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е. договорът за кредит можел да се сключи
и без него. Двете действия присъствали в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) като
цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не разбрал за тях. Присъствайки в
преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам пожелал да се ползва от тях,
отхвърлял твърдението, че клаузите били уговорени индивидуално от кредитора и били
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Неправилно се възприемало, че двете действия „Бързо
разглеждане“ и „Динамично плащане“ били свързани с усвояването и управлението на
процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане” като време предхождало
момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било
свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът щял да иска да
кредитира клиента или не. Доброволното действие „Динамично плащане” също не следвало
да се счита, като действие свързано с управлението на кредита. Понятието „управление на
кредита”, използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, имало отношение само към действия,
извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се
считало и за неизпълнение на договора. В случая „Динамично плащане” като действие,
което било предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определял начина по който
щяло да се осъществи, безспорно го изваждало от обхвата на понятието „управление на
кредита”, тъй като тук управлението било изцяло в сферата на клиента. С Клаузите на чл.9,
ал.1 и ал.2 от договор № .../17.09.2021 г. не се накърнявали добрите нрави. Те не били в
противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с
правилата за поведение, установени в обществото. Нямало как да бъде обратното, тъй като
дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг
контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина
и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на
установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации
на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които
били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да
доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но
не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. В практиката съществували решения, които аргументирано приемали изложената
по-горе постановка. В решенията, които приемали, че нееквивалентността на престациите
5
противоречала на добрите нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, на кои
разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречала.
Просто лаконично се посочвло, че сделката била нищожна, като се обяснявали теоретичните
конструкции за добрите нрави или пък се преценявала еквивалентността въз основа на
критерии, които се определяли за всеки конкретен случай. Що се касаело до т.9 на чл.11 от
ЗПК, то годишният лихвен процент (ГЛП) бил посочен в чл.5, ал.7 от договора за кредит и
бил 32,55%. В СЕФ била посочена лихвата за всяка една вноска по кредита. Ищецът
получил СЕФ за процесния договор за кредит, което удостоверил с положен подпис. Видно
от договора лихвеният процент бил определен като фиксиран процент от дължимата сума и
в никой момент от срока на договора той не се променял, т.е. ответното дружество не
прилагало референтен лихвен процент в своите правоотношения. При малко по-задълбочен
анализ на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК ставало ясно, че методика за изчисляване
на референтния лихвен процент се посочвала, съгласно чл.33а ЗПК. Чл.33а, ал.1 ЗПК
указвал, че кредиторът прилагал референтен лихвен процент по опредЕ. от него методика,
т.е. съдържанието на методиката било в пряка зависимост от начина на прилагане на
референтния лихвен процент. В случай че не се прилагал референтен лихвен процент,
нямало как отделно и самостойно в договора за кредит да присъства и методика за неговото
изчисляване. Методика за изчисляване на референтен лихвен процент била задължителна от
формална гледна точка само в случаите, в които кредиторът прилагал референтен лихвен
процент в своите правоотношения. Ответното дружество моли съда да отхвърли като
неоснователни всички твърдения на ищцата, както и да присъдите в полза на дружеството
направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Моли съда, в случай
че присъди адв. възнаграждение, то да бъде в минимален размер поради липсата на правна и
фактическа сложност по казуса.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
На 17.09.2021 г. страните са сключили Договор за кредит № ..., по силата на който
ответникът се е задължил да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на
заем в размер на 1000 лв. Съгласно чл.5 от договора ищцата е следвало да върне сумата по
кредита в размер на 1169,96 лева, при ГПР – 38,50 %, годишен лихвен процент – 32,55 % и
срок на кредита – 11 месеца.
В чл.9, ал.1 от Договор за кредит № .../17.09.2021 г. е уговорено задължение на
ищцата да заплати парична сума за бързо разглеждане на искането в размер на 350,11 лв.,
която е дължима на равни части за периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план. С подписването на договора за потребителски
кредит тази уговорка става част от същия, доколкото предметът й е неразривно свързан с
предмета на заемното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за
потребителя, се включва в подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се
разсрочва във времето и става част от дължимите вноски по погасителния план.
В чл.9, ал.2 от същия договор е посочено, че при кандидатстването си за кредит
6
ищцата изрично е заявила желание да ползва динамично плащане по своя кредит при
условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане
по кредита е в размер на 500,00 лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Видно от касов бон № С645016/21.04.2022 г., на същата дата ищцата е заплатила
сумата в размер на 176,00 лева по кредит № .... Видно от касов бон № С637978/23.02.2022 г.
на същата дата ищцата е заплатила сумата в размер на 190,00 лева по кредит № .... От
удостоверение за изплатен кредит от 11.11.2024 г. се установява, че ищцата е погасила
кредита по договор № ....
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на назначеното вещо лице се установява, че във връзка със
сключен договор за потребителски кредит .../17.09.2021 г. ищцата е получила сума в размер
на 1000,00 лева. Вещото лице установява, че ищцата е заплатила по същия договор сума в
общ размер на 1818,77 лева. С тази сума са погасени задължения по договора, както следва:
главница – 1000,00 лева, договорна лихва – 146,10 лева, такса динамично плащане – 332.81
лева, такса бързо разглеждане - 337,40лева и обезщетение за предсрочно погасяване на
кредита – 2,46 лева.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие за допълнителни услуги по Договор за
кредит .../17.09.2021 г. – услугите „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“,
противоречи на императивни законови разпоредби, което обуславя неговата нищожност по
чл.26, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнагражденията за допълнителни услуги, уредени в чл.9 ал.1 и чл.9 ал.2 от
договора несъмнено се дължат за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Бързото разглеждане се отнася до конкретното искане на потребителя за отпускане
на кредит, което при уважаването му от кредитора води до сключването именно на договора
за потребителски кредит. От друга страна услугата „динамично плащане“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне
потребителя да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие
по усвояване на кредит, а реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.
С уговарянето на възнагражденията за допълнителни услуги, които се разсрочват и се
включват в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Посочените сума несъмнено се явяват разход по
7
кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Освен това е налице неравноправност на атакуваните клаузи по смисъла на чл.143,
т.3 от ЗЗП, тъй като за потребителя се въвежда разход за допълнителна услуга, който е
очевидно непропорционален спрямо размера на отпуснатия заем. Посочената
неравноправност, доколкото лисват данни за индивидуалното й уговаряне, обуславя
нищожност на клаузата по чл.146, ал.1 ЗЗП. В същия смисъл е налице и произнасяне на СЕС
по дело C‑714/22 /С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД/. В Решение от 21.03.2024
г. по посоченото дело се приема следното: „Клаузите относно допълнителни услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не
спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и
следователно подлежат на преценка за неравноправност.“
По тези съображения съдът намира, че предявените искове за обявяване на
нищожност на клаузата за заплащане на такса за „Бързо разглеждане“ по чл.9, ал.1 и клаузата
за заплащане на такса „Динамично плащане“ по чл.9, ал.2 от Договор за кредит №
.../17.09.2021 г. поради противоречие със закона са основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, а предвид разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде
признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. От заключението на вещото лице се установи, че във
връзка с клаузата на чл.9, ал.1 от договор за кредит№ .../17.09.2021 г. ищцата е заплатила
сумата в размер на 337,40 лева, а на основание клаузата по чл.9, ал.2 от същия договор е
заплатила 332,81 лева. Посочените суми са заплатени при начална липса на основание по
смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД с оглед недействителността на договорни клаузи и тези суми
подлежат на връщане. Ето защо исковете с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД се явяват
основателни и следва да бъдат уважени до установените от експертното заключение
размери, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба
– 29.11.2025 г. до окончателното им изплащане. В останалата част исковете за недължимо
платена сума за такса „Бързо разглеждане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.1 от Договор за
кредит с номер № .../17.09.2021 г. – до претендирания размер 350,11 лева, и за недължимо
платена сума за такса „Динамично плащане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.2 от Договор
за кредит с номер № .../17.09.2021 г. – до претендирания размер 500 лева, се явяват
8
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
323,24 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение, което
следва да бъде определено от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. Въведеното с
посочената разпоредба правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, не може да бъде приложено предвид даденото тълкуване в решението на
СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), като от значение са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и
правна сложност на делото. В случая цената на иска, формирана като сбор от цената на
четирите кумулативно съединени иска, е 1520,32 лева, исковете произтичат от едно спорно
материално правоотношение, като по исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът доказва
единствено получаването на сумата /в този смисъл са: Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
46/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК
и др./, адвокатът на ищеца не е присъствал в нито едно открито съдебно заседание,
фактическата и правна сложност на спора не е по-висока от типичната за подобен вид дела,
доколкото липсват усложнения с оглед премета и страните. При така изяснените параметри
на релевантните за цената на адвокатската услуга обстоятелства, съдът намира, че
възнаграждението на адвоката на ищеца следва да бъде определено, като се изхожда от
посоченото в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, а именно 452 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни по иск Е. А. И. от гр.Стара Загора, ..., ЕГН ********** против „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ЕИК
*********, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., клаузата за заплащане на такса за „Бързо
разглеждане“ по чл.9, ал.1 от Договор за кредит № .../17.09.2021 г. и клаузата за заплащане
на такса „Динамично плащане“ по чл.9, ал.2 от Договор за кредит № .../17.09.2021 г.,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка"
25, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., да заплати на Е. А. И. от гр.
9
Стара Загора, ..., ЕГН ********** сумата от 337,11 лева, представляваща недължимо
платена сума за такса „Бързо разглеждане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.1 от Договор за
кредит с номер № ..._.../17.09.2021 г., сумата от 332,81 лева, представляваща недължимо
платена сума за такса „Динамично плащане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.2 от Договор
за кредит с номер № .../17.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
29.11.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 323,24 лева, представляващи
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. И. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** против
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка" 25, ет. 5, ЕИК
*********, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., искове за недължимо платена сума за такса
„Бързо разглеждане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.1 от Договор за кредит с номер №
.../17.09.2021 г. – в останалата част до претендирания размер 350,11 лева, и за недължимо
платена сума за такса „Динамично плащане“ по нищожната клауза на чл.9, ал.2 от Договор
за кредит с номер № .../17.09.2021 г. – в останалата част до претендирания размер 500 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка"
25, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., да заплати на адв. Д. Д., АК
Габрово, със служебен адрес гр. Габрово, бул. „Априлов“ №26А сумата 452 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10