№ 301
гр. Стара Загора, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202881 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 605614 F 609301
от 12.10.2021 година на Директор на дирекция „ Контрол „
при ТД на НАП град Пловдив.
Жалбоподателят недоволен от наложената имуществена
санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че не е извършено административно
нарушение и издаденото наказателно постановление е в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Д. развива подробни
съображения и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от
1
юрисконсулт Карушкова взема становище, че жалбата е
неоснователна.Претендира и за разноски.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят „ Ен Ер ЕС „ ООД град Стара Загора
не е начислил ДДС в размер на 319,42 лева по облагаеми
доставки на обща стойност 1 597,08 лева извършени за
данъчен период 06.2020 г., когато лицето не е било
2
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок.
За периода 01.07.2019 г. – 31.05.2020 г. задълженото
лице е регистрирало облагаем оборот над 50 000 лева /
51 621,50 лева / формиран от продажби в магазин за
промишлени стоки. Лицето е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от изтичане на
данъчния период през който е достигнат този оборот- в
случая до срок до 07.06.2020 г., а декларацията е подадена на
29.10.2020 година и е регистриран по ЗДДС считано от
02.11.2020 г.
За периода 23.06.2020 г. – 30.06.2020 г. са извършени
облагаеми доставки на стойност 1 597,08 лева и не е
начислен ДДС в размер на 319,42 лева.
Нарушението е извършено на 15.07.2020 г.в град Стара
Загора.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства –
показанията на св. Г.К., / актосъставител/, заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 година; Ревизионен акт № Р-16002420007373-091-
001/06.04.2020 г., Ревизионен доклад от 15.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка
3
административно-наказващият орган е приел, че е нарушен
чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл.
102, ал. 3 т. 1 ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 във вр. ал. 1
ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът приема, че административно-наказващият орган
неправилно и незаконосъобразно е приложил материалният
закон.
Безспорно установено е , че жалбоподателят“ Ен Ер
Ес“ ООД през периода 01.07.2019 г. – 31.05.2020 г.
задълженото лице е регистрирало облагаем оборот над 50 000
лева / 51 621,50 лева / формиран от продажби в магазин за
промишлени стоки, което обстоятелство не се и оспорва.
В съответствие с чл. 96, ал. 1 ЗДДС и чл. 102, ал. 3
ЗДДС дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС и да
начислява дължимият ДДС.
За периода 23.06.2020 г. – 30.06.2020 г. са извършени
облагаеми доставки на стойност 1 597,08 лева и не е
начислен ДДС в размер на 319,42 лева т.е. не е предприел
необходимите активни действия, които е следвало да
предприеме / чл. 112, ал. 1 ППЗДС / , да отрази отчета в
дневника, да изготви справка декларация и да подаде
4
справката декларация и дневника за продажбите в ТД на НАП
офис Стара Загора.Жалбоподателят обаче не е извършил тази
поредица от дължими активни действия и чрез бездействие е
осъществил състава на административното нарушение по чл.
180, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102,
ал. 3 т. 1 ЗДДС .
Задълженията за посочените активни действия са
абсолютни и безусловни. Никакви обстоятелства не могат да
обосноват отпадане на АНО.Жалбоподателят след като е
реализирал икономическа дейност и обороти, съответно
приходи е следвало да следи за движението на паричните
средства и в съответните срокове да изисква необходимата
информация, съответно и да предприеме дължимите действия
към НАП.
Неоснователно е възражението, че в АУАН не е
посочена точната правна квалификация на
административното нарушение. Действително в АУАН не е
прецизирана правната квалификация , но това е сторено в
наказателното постановление. Подобна неточност в АУАН с
оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение и не опорочава издаденото
наказателно постановление.
5
Неоснователно са и възраженията , че в наказателното
постановление и АУАН не е описано нарушението. В
съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН са посочени всички
факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение. Същото е конкретизирано по
време, място и начин на извършването му. Ясно за
разграничени периодите през които е реализиран оборота,
кога е следвало да се подаде заявление по ЗДДС, кога е
извършена регистрацията, кога е извършено
административното нарушение т.е. спазени са всички
изискуеми стандарти за форма на наказателното
постановление и е гарантирано правото на защита.
Видно от приложената покана дружеството нарушител
чрез свой представител е било поканено за съставяне на
АУАН. Въпреки неявяването е съставен АУАН, който е
подписан от представител на жалбоподателя и е имал
възможността да направи съответните възражения. Дори и да
се приеме, че е нарушен чл. 40, ал. 2 ЗАНН, каквито са
претенциите в жалбата / а това не е така/ , то съгласно чл. 53,
ал. 2 ЗАНН подобен порок не е повод за отмяна на
наказателното постановление.
Без значение е обстоятелството, че дължимият ДДС е
платен. В случая вмененото административно нарушение и
наложената санкция са за неподаване в срок на заявление за
6
регистрация по ЗДДС.Неначисленият ДДС остава обаче
дължим и същият не е платен макар и със закъснение без
основание т.е. дължимият данък и наложената санкция са на
различни основания.
Няма изискване за състава на административното
нарушение да се конкретизира точно какви са извършените
продажби и на каква стойност. Достатъчно е, че от
счетоводните документи е отчетен реализиран оборот, от
който произтичат посочените по-горе правни последици за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е от категорията на
определяемите и в съответствие с чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1
ЗДДС е определена правилно - размера на неначисления
данък е под 500 лева , а минималната имуществена санкция е
в размер на 500 лева.
Няма основание за приложение на чл. 180, ал. 3 ЗДДС
тъй като дължимият ДДС е начислен чрез Ревизионен акт, а
нормата не препраща към чл. 180, ал. 2 ЗДДС.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на атакуваното наказателно постановление.
7
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН /
посочени са всички обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, фактическата обстановка е в
съответствие с правната квалификация, наказателното
постановление съдържа всички необходими реквизити / ,
правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна
квалификация на деянието, поради което жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр.
с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото в полза на въззиваемата страна следва да се определят
и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 605614 F
609301 от 12.10.2021 година на Директор на дирекция „
Контрол „ при ТД на НАП град Пловдив, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 775,55 лева на „ Ен Ер Ес“
ООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора,
ул. „ Ален Мак“ № 8, вход А, етаж 7, ап. 19, БУЛСТАТ №
********* с управител СН. Р. К..
ОСЪЖДА „ Ен Ер Ес“ ООД със седалище и адрес на
управление град Стара Загора, ул. „ Ален Мак“ № 8, вход А,
етаж 7, ап. 19, БУЛСТАТ № ********* да заплати на
Национална Агенция по Приходите – Териториална
Дирекция град Пловдив направените по делото разноски в
размер на 90 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9