Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София31.01.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на осми
декември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 7606/2020 г. по описа на СГС, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ вр. чл.4,
пар.3 ДЕС срещу Народното събрание на Република България, с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за периода
от м. август 2015 г. до м. юни 2020 г. в общ размер на 174 538,39 лв. -
сума, представляващ сбора от възникналата във всяка месечна фактура (59 бр.
фактури), издавана от ищеца към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД
през горепосочения период, разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия
от ВИ, между първоначално определената съгласно договора и чл. 31, ал. 4 и чл.
32, ал.2 ЗЕВИ цена от 567.41 лв. за МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч,
определена от Народното събрание на Република България с приемане на параграф
18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., поради
наличие на достатъчно съществено нарушение на норми на правото на ЕС, които
предоставят права на частноправни субекти. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира и законната лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от настъпването на
вредата до завеждане на настоящото производство - в общ размер на 42 592,86
лв., изразяващи се в сбора на изтекла мораторна (законна) лихва върху разликата
(главницата) между 567.41 лв./МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч във всяка от
издаваните месечни фактури (59 бр.) към "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД от датата на погашението им до 23.07.2020г., както и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- „А.Е." ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя Иво Коларов,
чрез адвокат доц. д-р Х.Х. от САК, твърди, че на 08.09.2011 г. "А.Е."
ЕООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ). Мярката е част от дейностите по усвояване на
средства, предоставени на Република България от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Сключването на договора се осъществява след
проведена конкурсна процедура по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия " от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., по-долу Наредба №29, при публично обявяване на условията
на предоставяне на финансова помощ и възможност за участие в процедурата на
всеки заинтересован субект, който отговаря на обявените условия. В чл. 3 от
приложимата към процедурата правна рамка по Наредба № 29 изрично е посочено, че
отпускането на помощта се осъществява в съответствие с изискванията на правото
на ЕС за държавните помощи. Посочва, че сключването на договора и
предоставянето на финансирането е обусловено от представянето на бизнес-план за
изграждането и експлоатирането на микропредприятие, който подлежи на оценка и
одобрение от ДФЗ, за да бъде предоставено финансирането. Изрично изискване по
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 е бизнес планът да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на
строително- монтажни работи - за 10 години с оглед реализиране на целите по чл.
2 от Наредбата. По договора се предоставят 80 % от допустимите за финансиране
средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището
на гр. Добриново, област Карнобат. Останалите 20 % от средства, необходими за
изграждане на ФЕЦ съгласно одобрения проект, са собствени средства на „А.Е."
ЕООД. Излага, че към този момент, приложимата правна уредба за производство на
електроенергия от ВИ предвижда, задължително присъединяване на производителите
на енергия от ВИ към електрическата мрежа, изкупуване на електрическа енергия
от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по дългосрочни договори
със срок на действие 25 години и определяне на преференциална цена за
изкупуване на енергията, произведена от тези източници - чл. 94а, ал. 3 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), също както и чл. 9, т. 4 и 5, чл. 16 и чл. 21 от
Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
(ЗВАЕИБ), обн. ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г. и пар. 3 от Преходните и
заключителни разпоредби на същия закон, който съгласно пар. 2 от Допълнителните
разпоредби на закона въвежда разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и
потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на
вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други
възобновяеми горива за транспорт. Ищецът твърди, че така описаните условия са
определящи, за вземане на решение за осъществяване на инвестиция в изграждането
на фотоволтаична електрическа централа чрез подпомагане по мярка 312 от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР). Те са
поставени и в основата на представения бизнес план в рамките на кандидатстването
за подпомагане, оценен и одобрен от ДФЗ, за да бъде предоставено подпомагане. Навежда,
че с договора за отпускане на финансова
помощ се предвижда покриване от ПРСР по мярка 312 на 80% от средствата за
изграждане на ФЕЦ от „А.Е." ЕООД, ако дружеството изгради фотоволтаичната
централа и започне производството и продажбата на електроенергия в определен в
срок. След изграждане на фотоволтаичната централа със собствени средства (20%)
и привлечени средства (80%) на „А.Е." ЕООД са възстановени 80 % от
средствата за изграждане на фотоволтаичната електрическа централа, чрез която
дружеството произвежда електроенергия. Дружеството изгражда своята централа и
получава безвъзмездната помощ по ПРСР без каквато и да е забележка или отказ от
страна на ДФЗ да изплати разходите, които съгласно чл. 38 от Наредба № 29 се
изплащат само след проверка от държавния орган за съответствие с приложимото
законодателство на ЕС, относимо към предоставяне на финансирането. Задължително
условие за изплащане на помощта е представянето на договора за изкупуване на
електрическа енергия, за да се удостовери започналото извършване на дейността. След
изграждане на ФЕЦ и получаване на разрешение за ползване, съобразно сключен
предварителен договор за присъединяване на ФЕЦ и в съответствие със сключения
договор за подпомагане с ДФЗ, дружеството сключва договор за присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителната мрежа, а на 29.06.2012 г. и
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник - Договор № 558/29.06.2012 г., с „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ " АД, дружество краен снабдител с електрическа енергия,
лицензирано с изключителното право да осъществява дейност по доставяне на
електрическа енергия за потребителите в Южна България. Ищецът излага, че
Договор №558/29.06.2012 г. с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ " АД е
сключен при действието на Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),
ДВ, бр. 35, 03.05.2011 г. Съгласно пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ,
Законът е приет като мярка по транспониране на Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, OB, L 140/16 от 5 юни 2009 г.
Чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ предвижда, че електрическата енергия от ВИ се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от
ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на
енергийния обект за производство на електроенергия по смисъла на Закона за
устройство на територията (ЗУТ). Член 31, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ съответно предвижда,
че електрическата енергия от ВИ, произведена от слънчева енергия, се изкупува
въз основа на сключени дългосрочни договори за срок от двадесет години.
Съгласно чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ съответно цената на електрическата
енергия от възобновяеми източници не се изменя за целия срок на договора за
изкупуване на електрическа енергия. Сочи, че съгласно тези законодателни
условия и Договора за изкупуване на електрическа енергия, сключен за срок от двадесет години,
произведената и отдадена електроенергия се изкупува на преференциална цена,
определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР),
впоследствие преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
възлиза на 567,41 лв. за МВтч произведена и отдадена електроенергия. Съгласно
Договора, както и предвид на предписанията на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3
ЗЕВИ, преференциалната цена на електрическата, изкупувана по договора, не се
изменя за целия срок на неговото действие. Твърди, че в съответствие с
определеното в договора за изкупуване на електрическа енергия, произвежда и
доставя на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД електрическа енергия,
която се отчита и заплаща от електроразпределителното дружество на ежемесечна
база. Отношенията между „А.Е." ЕООД и "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД се развиват нормално и в съответствие с
предписанията по договора до м. август 2015 г., когато вследствие на
осъществено изменение в Закона за енергетиката, с което се изменя уредбата по
ЗЕВИ - пар. 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (ПЗРЗИДЗЕ), обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.,
дружеството краен снабдител отказва да заплаща уредената в договора цена,
позовавайки се на новото законово положение. Предвид това дружеството отправя
множество искания до "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД за заплащане
на произведената и отдадена електроенергия по договорените вече цени, но
последното отказва, като посочва, че краен снабдител е длъжно да изкупува
електроенергията по новата цена, предвидена с изменението на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ. Ищецът
излага, че за периода от м. август 2015 г. до м. юни 2020 г. за произведената и
отдадена електроенергия не е получил плащания в размер на 175 799,46 лв.,
съставляващи разлика между договорената цена и тази след изменението на пар. 18
ПЗРЗИДЗЕ. Намира, че изменението на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ противоречи на нормите на правото на ЕС,
предвид което претендира сумата от 175 799,46 лв. като обезщетение за
причинени му имуществени вреди от противоправното поведение на Народното събрание.
В тази връзка навежда, че параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ предвижда, че за производителите
на електрическа енергия от ВИ чрез енергийни обекти, които са изградени със
средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на
които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се
прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с
решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон (по смисъла на
досега развитата практика по прилагането му се имат предвид разпоредбите на
пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ). По този начин чрез законодателна разпоредба се намаляват
значително цените на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ, изградени частично или
изцяло със средства от национално подпомагане или подпомагане от бюджета на ЕС.
Това изменение се осъществява при наличие на действащи договори за изкупуване
на електрическа енергия със срок на действие 20 години, с определени от
компетентен държавен орган преференциални цени на изкупуване на електрическата
енергия от ВИ, при изрично дадена в закона гаранция към момента на сключване на
договорите за неизменност на цената на изкупуване за целия период на действието
им, във връзка с които е разчетена и осъществена 4 години по-рано цялата
инвестиция за изграждане на такива централи като дейност по мярка 312 ПРСР. Сочи,
че вследствие на това, при осъществено кандидатстване в конкурсна процедура,
съобразно определени от компетентните органи на публичната власт условия,
включително гаранции, че изплатената помощ съответства на правилата на ЕС,
относими към предоставянето на помощта - чл. 3, 38 и 39 от Наредба №29, при
представен и одобрен от компетентен държавен орган бизнес план за осъществяване
на дългосрочна инвестиция в изграждане на ФЕЦ и сключен при нормативно
определени условия дългосрочен договор за изкупуване на електрическа енергия
при фиксирана цена от 567,41 лв. МВтч, А.Е." ЕООД, оправдано е планирало
определен приход и печалба за периода на действие на сключения договор. В
резултат на измененията по пара. 18 ПЗРЗИДЗЕ обаче цената на изкупуваната електрическа енергия е
намалена със законодателен акт на 100,41 лв. на МВтч, като по този начин
очакваните приходи автоматично са намалени в порядъка на пет пъти.
Осъществената с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ промяна в нормативната уредба на
производството на електроенергия от ВИ, освен, че влиза в разрез с първоначално
установените от органите на публичната власт условия, при които е взето
решението за осъществяване на инвестицията и е планирано функционирането на
централата, прави обективно невъзможно рентабилното съществуване на изградената
ФЕЦ, доколкото реализираните от производството на електроенергия приходи не
могат да покрият производствените разходи за осъществяване на дейността. Така в
резултат на осъществената с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ промяна в нормативната уредба на производството
на електроенергия от възобновяеми източници, А.Е." ЕООД, губи възможността
да осъществи приходи и прогнозна печалба, които правят рентабилно
съществуването на фотоволтаичната централа в периода на действие на договора за
изкупуване на електрическа енергия. Ищецът излага, че според изложените от
вносителите мотиви, измененията, осъществени с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, са насочени
към „преодоляване на положението на
двойно подпомагане", произтичащо от една страна от предоставянето
на помощ за изграждане на ФЕЦ, а от друга – от предоставянето на преференциални
цени на изкупуване на електроенергията от фотоволтаичните централи.
Същевременно към момента на обсъждане и приемане на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ,
вносителите не навеждат никакви конкретни елементи, позволяващи да се заключи,
че предложената мярка произтича или се налага от конкретен акт или разпоредба
на правото на ЕС. Намира, че и обективно няма акт или разпоредба на правото на
ЕС, която налага направеното изменение. Предвид това намира, че дори мярката да
е насочена към постигането на легитимна цел в полето на правото на Съюза, тя е
приета при самостоятелна преценка на националните органи и следва да зачита
общите изисквания, произтичащи от европейската уредба по отношение
правомерността на актовете и действията на държавите членки в приложното поле
на Договорите на Европейския съюз. В частност, националната мярка следва да
зачита основните права, гарантирани на частноправните субекти в полето на
правото на Съюза, както и общите принципи на правото, с които институциите на
Съюза и държавите членки са обвързани. Предполага, че спорната мярка е приета в
отговор на поискано от Европейската
комисия уравняване по съответствие съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) №1290/2005
във връзка с изпълнение на мярка 311 и 312 ПРСРС. В тази връзка посочва, че
след извършена проверка на изпълнението на ПРСР (Проучване № RD1/2012/806/BG),
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони " на
Европейската комисия е изпратила Съобщение съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент
(ЕО) №885/2006, в което указва на българската страна, че счита, че при
прилагането на мярка 312 ПРСР в частта относно подпомагане изграждането на ФЕЦ
не са изпълнени всички изисквания на приложимото европейско законодателство, в
частност - изискванията произтичащи от чл. 26, пара. 6 на Регламент (ЕО) №
1975/2006 и чл. 24, пара. 5 на Регламент (ЕС) № 65/2011 (приложение №12).
Според службите на Европейската комисия наличието на безвъзмездна финансова
помощ за изграждане на ФЕЦ при успоредното съществуване на предвиден механизъм
за подпомагане производството на електроенергия от ВИ чрез задължително
изкупуване по преференциални цени и дългосрочни договори за изкупуване на
произведената електроенергия при фиксирана преференциална цена, не отговоря на
изискванията, произтичащи от чл. 26, пара. 6 на Регламент (ЕО) № 1975/2006 и
чл. 24, пара. 5 на Регламент (ЕС) № 65/2011. Предвид на допуснатото според
службите на Европейската комисия нарушение, Комисията заявява намерение да
намали финансирането по ЕЗФРСР (2007-2013) за Република България с 28 831
832,78 Евро. Въпреки че оспорват констатациите и тълкуванията на службите на
Европейската комисия, след неуспеха на проведена помирителна процедура по чл.
16, пара. 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 по мярка 312 ПРСР (2007-2013),
българските власти предприемат изменения на законодателството за енергия от ВИ,
които водят до приемането на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, като очевидно целят
преразглеждане на позицията на службите на Европейската комисия и намаляване на
размера на предлаганата от Комисията финансова корекция. Подчертава, че
приемането на измененията по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ се осъществява въпреки че
помирителният комитет изрично се е произнесъл, че позицията на българските
власти, по смисъла на която не е налице хипотеза на „двойно финансиране ",
е „защитима ".Във връзка с горното ищецът твърди, че с оглед на
действащата правна уредба на ЕС и развитата практика на Съда на ЕС по прилагане
на визираните разпоредби, не може да се направи еднозначно заключение, че при
наличие на безвъзмездно подпомагане по линия на ЕЗФРСР за изграждане на ФЕЦ,
предвиденият механизъм на подпомагане производството на електроенергия от ВИ
чрез задължително изкупуване на преференциални цени и дългосрочни договори за
изкупуване на произведената електроенергия при фиксирана преференциална цена,
следва да се разглежда като хипотеза на двойно финансиране. Поддържа, че
смисълът, вложен от законодателя на Съюза в понятието „двойно финансиране
" по чл. 26, пара. 6 на Регламент (ЕО) №1875/2006 и чл. 24, пар.5 на
Регламент (ЕС) № 65/2011 цели да ограничи предоставянето на безвъзмездни
финансови средства от бюджета на ЕС или националния бюджет на една държава
членка за финансиране на едни и същи инвестиционни разходи. Недопускането на
двойно финансиране по своята същност представлява забрана за предоставяне на
безвъзмездни средства за финансиране на един и същи разходи, които се
подпомагат от бюджета на ЕС (ЕЗФРСР) и в същото време от друг източник. В
настоящия случай икономическата облага на производителите на електрическа
енергия от ВИ от предоставената преференциална цена за изкупуване на
електроенергията не може да се разглежда като форма на предоставяне на
безвъзмездни средства от друг източник за изграждането на ФЕЦ, а следва да се
разглежда като разходно ориентирано подпомагане, насочено към компенсиране на
високите разходи, произтичащи от задължения към обществото, свързани с опазване
на околната среда. Определената преференциална цена за изкупуване на
електрическата енергия, произведена от ВИ, по своята същност представлява
особена насрещна престация за извършваната екологично съобразна дейност по
производство на електроенергия от ВИ. Средствата, чрез които се финансира
заплащането на определената преференциална цена не се осигуряват от европейския
или националния бюджет, а се покриват чрез специален компонент в цената на
електроенергията, заплащана от крайните потребители, като се акумулират и
администрират по реда на особен механизъм, който не е част от държавния бюджет
на Република България и средствата от който не могат да бъдат използвани за
други цели. Посочва, че съгласно чл. 35, ал. 1 и ал.2, т.З ЗЕ общественият
доставчик на електроенергия се компенсира от Фонд „Сигурност на енергийната
система " за разходите, които има по задължителното изкупуване на
електроенергия в съответствие с чл. 31 ЗЕВИ. Съгласно чл. 35, ал. 5 и 6 ЗЕ
начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото,
се определя по приета от КЕВР методика за разпределение на тези разходи по
прозрачен начин между всички крайни клиенти, като крайните клиенти заплащат
разходите, произтичащи от задълженията за предоставяне на премии и за
изкупуване по преференциални цени на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници. Съгласно чл. 6 от Наредба за реда и начина за
набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд
"Сигурност на електроенергийната система", който покрива разходите за
финансиране на преференциалната цена на електроенергията от ВИ, средствата на
фонда се разходват единствено за покриване на разходите, извършени от
обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а ЗЕ, определени
с решение на КЕВР и за издръжка, свързана с дейността на Фонда. Във връзка с
горното излага и че в становището си по конституционно дело №12/2016, предмет
на което е конституционносъобразността на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, Министерство на
енергетиката посочва, че приемането на спорните изменения е било необходимо с
оглед гарантиране спазването на европейската уредба в материята на регулирането
на държавни помощи. В светлината на постановеното от Съда на ЕС решение по
делото Германия с. Комисията - Решение от 28 март 2019, С-405/16 Р,
ECLI:EU:C:2019:268 и приликите, които механизмът на финансиране на
преференциалните цени на изкупуване на електрическата енергия произведена от ВИ
в България разкрива спрямо механизма-предмет на визираното дело, обаче са
налице достатъчно основания, за да се приеме, че редът на насърчаване на
енергията от ВИ по ЗЕВИ не представлява мярка, която следва да се разглежда
като държавна помощ. Същевременно, дори при условията на евентуалност да се
приеме за релевантна тезата, че предвиденият ред на изкупуване на енергията от
ВИ при условията на чл. 31 ЗЕВИ е мярка, която следва да се разглежда като
държавна помощ подобна мярка може да бъде съвместима с правната уредба на ЕС
при определени условия и ако те не са съобразени при въвеждането й, това е
нарушение, допуснато от компетентните органи на българската държава, а не от
частноправните субекти производители на енергия от ВИ. Наред с това, навежда,
че дори да е налице хипотеза на неправомерно предоставена държавна помощ
възстановяването на състоянието на правомерност на отношенията, свързани с
предоставяне на помощта, следва да се осъществи по предвиден в европейската
правна уредба нарочен ред, а не посредством произволни законодателни изменения
на национално равнище. Като не прилага предвидения в правото на ЕС ред за
възстановяване на незаконосъобразно предоставени държавни помощи, българската
държава съответно лишава частноправните субекти, засегнати от допуснатите от
самата нея нарушения, от гарантираните им в правото на Съюза права в хипотеза
на възстановяване на незаконосъобразно предоставени държавни помощи. Предвид
изложеното намира, че в условията, в които изменението на законодателството по
пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ е осъществено, са налице редица елементи, които позволяват да
се заключи, че визираното изменение на законодателството засяга гарантирани на
частноправните субекти основни права по силата на правото на Европейския съюз,
като свободата на стопанска инициатива(чл.16 ХОПЕС), правото на собственост(
чл. 17 ХОПЕС), правото на равенство пред закона и забраната за дискриминация(
чл. 20 ХОПЕС) и практиката на СЕС, постановена във връзка с тях, които имат
особено значение с оглед осъществяване на стопанска дейност. От друга страна
мярката по пар.18 ПЗРЗИДЗЕ не отговаря на изискванията, произтичащи от принципа
на пропорционалност, принципа на правна сигурност и нарушава принципа на защита
на оправданите правни очаквания на частноправните лица, които обвързват
националните органи при приемането и прилагането на мерки на правото на ЕС, в
случая - на Директива 2009/28/ЕО, както и на установената във връзка с тях
практика на СЕС. Предвид горното моли съда на основание чл. 2в, ал. 1 , т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС да осъди Народното събрание на Република
България да му заплати обезщетение за пряка вреда за периода от м.август 2015
г,- до м. юни 2020 г. в общ размер на 175 499,46 лв., представляващо сбора
от възникналата във всяка месечна фактура (59 бр. фактури), издавана от ищеца
към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД през горепосочения период,
разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от ВИ, между
първоначално определената съгласно действащата уредба( чл.31, ал.4 и чл. 32,
ал.3 ЗЕВИ) цена от 567,41 лв. за МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч,
определена от Народното събрание на Република България с приемане на параграф
18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., при наличие
на достатъчно съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз,
предоставящи права на частноправни субекти. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира и законната лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от настъпването на вредата до завеждане на
настоящото производство - в общ размер на 60 379,71 лв., изразяващи се в
сбора на изтекла мораторна (законна) лихва върху разликата (главницата) между
567.41 лв./МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч по всяка от издаваните месечни
фактури към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД до 23.07.2020 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Евентуално претендира по-нисък размер на обезщетението от
171 986,39 лв. за периода он м. август 2015 до м. май. 2020 г., ако се
отчете съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане
по договора с ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва върху така
определената главница в общ размер на 44 716,61 лв.
ОТВЕТНИКЪТ- НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявано по пълномощие от Е.Ц., началник отдел „Правни дейности“ и М.Г.,
главен юрисконсулт, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
претенциите на ищеца са неоснователни като на първо място посочва, че със
Решение на Съда (голям състав) от 15 ноември 2016 г. по дело С-268/15 е прието,
че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че режимът на извъндоговорната
отговорност на държава членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на
това право, не се прилага при наличието на вреди, които частноправен субект
твърди, че е претърпял поради това, че предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или
63 ДФЕС основна свобода се нарушава с национална правна уредба, която се
прилага еднакво към местните граждани и гражданите на други държави членки,
когато положението във всичките си аспекти е свързано само с една държава
членка, а същевременно между предмета или обстоятелствата на спора в главното
производство и тези членове няма никаква връзка. Намира, че настоящият случай
касае само частноправен субект, който е българско юридическо лице и българската
държава, поради което претенциите са напълно неоснователни. Излага, че съгласно
чл. 149, ал. 1 от КРБ и чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за Конституционния съд,
компетентен да се произнесе по съответствието на законите с общопризнатите
норми на международното право и с международните договори, по които България е
страна, е Конституционният съд (КС). До обявяването на съответната разпоредба
за противоконституционна или до нейната отмяна, същата действа по отношение на
всички нейни адресати. Посочва, че към момента Конституционният съд вече се е
произнесъл по идентичен въпрос с Решение № 5 от 11 май 2017 г. по к.д. № 12 от
2016 г., в производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 КРБ по повод искане на
четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за
обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР на
ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Съдът е установил, че не е налице
противоконституционност на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и не е налице несъответствие с
чл. 63 от ДФЕС. Заявява, че решението на КС е задължително за всички държавни
органи, юридически лица и граждани, в това число и за решаващия съд по
настоящия спор. Съответно твърди, че претенциите на ищеца за накърняване на
правото на ЕС са неоснователни, доколкото при постановяването на соченото
конституционно решение са преценени и относимите норми на Европейското право. Оспорва
да е налице нарушаване на правата на ищеца въз основа на чл. 16, чл.17 и чл.20
от ХОПЕС, като излага подробно становище в подкрепа на твърдението си. Намира
за неоснователно и твърдението на ищеца, че с промяната в нормативната уредба,
въведена с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ се нарушава принципа на правна сигурност и на
принципа на оправданите правни очаквания. В тази връзка излага, че тълкуването
на понятието за правна сигурност се съдържа в редица решения на Конституционния
съд на Република България (Решение № 3 от 2008 г., Решение № 5 от 2017г. и
др.). В константната си практика Конституционният съд идентифицира правната
сигурност и стабилност като характеристики на правовата държава, която изисква
трайно и последователно като концепция законодателно регулиране на обществените
отношения. Израз на законността в правовата държава е спазването на
Конституцията, която е върховен закон и останалите закони не могат да й
противоречат. Държавата е правова, когато се управлява според Конституцията и
законите, а те от своя страна трябва да са ясни, точни и непротиворечиви на
Конституцията. Очакването на ищеца, че правната уредба ще остане в
първоначалния й вид достатъчно дълъг период от време и че законодателят ще се
въздържа от действия, които биха компрометирали предвидения 20-годишен срок на
действие на изкупните договори, е несъстоятелно. Принципът на правна сигурност
не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата
законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател
разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките
за осъществяване на политиката в сектор енергия от ВИ. Оспорената разпоредба на
§ 18 ПЗР на ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на
енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и
недискриминационни критерии. Законодателят може да прави промени в тази
материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се
икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране
на регулирания сектор. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на
определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на
енергията и респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия
от ВИ. КС приема, че законовата промяна цели да създаде състоянието на свободен
електроенергиен пазар, на който всички производители на енергия от ВИ,
включително и тези в обхвата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ, могат да имат
легитимно правно очакване законът да им гарантира еднакви правни условия за
стопанска дейност. Освен това в договора
за изкупуване на произведената електроенергия е предвидена промяна в
договорните отношения в случаи на промяна в приложимото законодателство. Тези
условия са били известни на ищеца при сключването на договора и той се е
съгласил изрично с тях. В този смисъл „правните очаквания“ на ищеца не са нито
оправдани, нито легитимни, нито логични. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има
сила на закон за тези, които са го сключили. Наличието на тази договорна клауза
изключва отговорността на Народното събрание. Посочва, че от постоянната
практика на Съда се извежда извод, че когато предпазлив и съобразителен
икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на общностна мярка
от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа
за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Още
повече, икономическите оператори нямат основание да имат оправдани правни
очаквания за запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде
променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (в този
смисъл вж. Решение от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport, С-37/02 и
С-38/02, Recueil, стр 1-6911, точка 70 и цитираната съдебна практика, както и
Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет, С-310/04, Recueil, стр.
1-7285, точка 8, Решение по дело С-201/08-Plantanol GmbH & Co. KG срещу
Hauptzollamt Darmstadt, т. 53). Евентуално, в случай, че съдът приеме, че е
налице нарушение на правото на ЕС, оспорва твърденията на ищеца, че то има
характера на съществено, предвид което намира, че и в тази хипотеза претенциите
са неоснователни. В тази връзка посочва, че извършената законодателна промяна е
съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно
очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на
прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от ВИ на
конкурентния пазар, като излага подробно становище в подкрепа на твърденията
си. Представя подробно становище, че с процесната законодателна промяна не са
нарушени правилата на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми
източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО, като в тази връзка се позовава на практика на СЕС. Евентуално
твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между нарушението и
твърдяната вреда от ищеца. Посочва, че още при сключването на договора за
предоставяне на ел. енергия ищецът се е съгласил с условията на договора,
допускащи промяна както в цената за изкупуване на ел. енергия, така и в срока
на договора. Евентуално заявява възражение за погасяване на претенциите за
главница и лихва по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените
доводи, намира за установено следното:
Фактическият
състав за отговорността на държавата почл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, § 3 от
ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.
Не е спорно
между страните, а се установява и от представения договор № 02/312/01025/08.09.2011 г., че между Държавен фонд "Земеделие" и ищеца
е възникнало правоотношение, по силата на което му е отпусната на финансова
помощ по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г. на Държавен фонд "Земеделие". С договора се предвижда предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80 % за проекти за производство
и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 02/312/01025 от 11.09.2009 г.-фотоволтаична
електрическа централа.
Не се спори,
че обекът е построен, както и че средствата за това са възстановени в посочения
горе размер, включетолно за това, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа. Няма спор
между страните, а е видно и от писмените доказателства, че на 29.06.2012 г.
ищъцт е сключил договор с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД за срок от 20 години. В чл. 5, ал.1 от Договора изрично е посочено, че произведената
електрическа енергия се изкупува на преференциална цена, определена от ДКЕВР, действаща съобразно приложимото
законодателство.
През
2015 г. с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г. се изменя уредбата на ЗЕВИ, като се предвижда, че за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници,
се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са
определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на
влизането в сила на този закон. Производителите в срок до 31 юли 2015 г.
привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията.
След изтичане на срока общественият доставчик или съответният краен снабдител
изкупуват произведената електрическа енергия по цените, определени от КЕВР. Това
правило се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението да се
приведат договорите в съответствие с новите изисквания. Регламентирано е, че за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не
се прилагат разпоредбите начл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията
от възобновяеми източници, а след изтичане на срока на договора за изкупуване
по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници
преференциални цени не се предоставят.
Посочената
разпоредба е атакувана като противоконституционна по искане на народни
представители от 43 НС на осн. чл. 150, ал. 1 от Конституцията. С решение № 5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело
№ 12/2016 г. Конституционният съд се е произнесъл по искане на четиридесет и
девет народни представители от 43-то Народно събрание, на основание чл.150,
ал.1 от Конституцията за установяване на противоконституционност и за
установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ на§ 18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и, ал.5 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обн., ДВ, бр.56 от 24.07.2015 г. Сред основанията, по които се е
произнесъл Конституционният съд са тези за нарушаване на принципа на правната
предвидимост и сигурност и принципа на пропорционалност, принципа на гарантиране
на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, установени в
Конституцията на Република България, както и за нарушение на чл. 63 от ДФЕС,
установяващ свобода на движение на капитали. Посочените
конституционноустановени принципи имат същото съдържание, като посочените от
ищеца правила, установени в Хартата за основните права на ЕС и практиката на
СЕС. С цитираното решение от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г.
Конституционният съд е приел, че оспорената законова норма не нарушава конституционното
правото на собственост, не създава по-неблагоприятни условия на стопанска
дейност за субектите в обхвата на§ 18, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ и не нарушава
принципа, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Приел е още, че: "Не
е налице обратно действие на разпоредбата на§ 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, и с нея не
се отнемат права, доколкото става въпрос за третиране с предимство,
предоставено от държавата на стопански субекти на регулиран пазар, по преценка
за целесъобразност, в съществуващия тогава икономически и социален контекст, в
интерес на обществото. Положението на икономическо предимство не е съвкупност
от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в него единствено
по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от
държавата, когато прецени че това е обществено потребно и социално оправдано.
Конституцията не изисква неотменност на законодателството, а следователно- не
може да има конституционно легитимирано очакване, че когато отпаднат
обективните основания за подобно предимство, законодателят няма да промени
своята преценка.". Конституционният съд е изследвал мотивите, довели до
приемане на оспорената разпоредба и е приел, че самата промяна цели да създаде
състоянието на свободен електроенергиен пазар, на който всички производители на
енергия от възобновяеми източници, включително и тези в обхвата на§ 18, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗЕ, могат да имат легитимно правно очакване законът да им гарантира
еднакви правни условия за стопанска дейност. Позовал се на практиката на СЕС,
съгласно която: "Икономически активните субекти не следва да възприемат
всяка промяна в регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат
легитимността на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с
предимство на пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение
ще се запази и в бъдеще... ако един добросъвестен и внимателен стопански субект
може да предвиди приемането на определена мярка от дадена общностна институция,
която ще засегне неговите интереси, той не би могъл да се позове на този
принцип, ако мярката бъде приета" /в този смисъл: решение по дело №
230/78, Eridania v. Minister of Agriculture and Forestry, § 21-22; решение по
дело № 84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello
Stato, § 21; решение по дело № 52/81, Werner Faust v. Commission, § 26-27 и по
дело Kyowa Hakko v. CommissionТ-223/00[ 2003], § 39; решение по дело № 265/85
Van den Bergh en Jurgens and Van Dijk Food Products Lopik v Commission, § 44;
решение на съда първа инстанция по присъединени дела Т116/01 и Т-118/01P&O
European Ferries/. Изложени са аргументи, че коментираните промени в правната
рамка на ЗЕВИ са предприемани от българския законодател последователно,
основават се на системни анализи от компетентните институции на национално
ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен
пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане
до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на
енергия от възобновяеми източници на конкурентния пазар.
Съобразно
чл.14, ал.6 от ЗКС решенията на Конституционния съд са задължителни всички
държавни органи, юридически лица и граждани. Влезлите в сила решения на КС се ползват
със сила на пресъдено нещо по отношение на всички и съдът е длъжен служебно да я зачита, така
както той е длъжен да зачита служебно и силата на пресъдено нещо на съдебните
решения според обхвата й- в отношенията между страните или по отношение на
всички, съгласно чл.299 от ГПК - в този смисъл решение № 202/19.01.2021 г. по
гр. д. № 4474/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Задължителната сила на решенията на
Конституционния съд се състои в това, че при повдигнат спор относно
съответствието на законова разпоредба с Конституцията или международното право,
съдът е длъжен да зачете и да се съобрази с решението на Конституционния съд,
постановено по този въпрос. Ето защо съдът приема, че доколкото процесната
законова разпоредба- § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., е била
предмет на искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие с
Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с оглед обстоятелството,
че Конституционният съд не е обвързан от основанията, посочени в искането, то
решението от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г., с което се отхвърля искането,
има задължителна сила, с която съдът при разглеждане на настоящото производство
следва да се съобрази.
В същото време въпросите относно национални законодателни разпоредби, с
които се преразглеждат преференциалните тарифи за производство на
електроенергия от фотоволтаични електроцентрали и съответните условия на
изплащане, и съответствието им с основни норми на европейското право, сред които
установената в чл. 16 от ХОПЕС свобода на стопанска инициатива, в чл. 17 от
ХОПЕС - неприкосновенност на частната собственост, в чл. 20 от ХОПЕС - забрана
за дискриминация и установените в правото на ЕС принципи на правната сигурност
и оправданите правни очаквания и принципа на пропорционалност, са разгледани и
разрешени по задължителен за български съд начин от СЕС в дела по отправени
преюдициални запитвания. В този смисъл следва да се разгледа решението по съединени дела
С 798/18 и С 799/18 от 15 април 2021 г., с предмет - две преюдициални
запитвания по приложението на чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и принципите на правната сигурност и на защита на оправданите
правни очаквания, във връзка с изменение на схема за подпомагане на
производството на електроенергия от слънчеви фотоволтаични инсталации. С
посоченото решение СЕС постановява, че: "Член 3, параграф 3, буква а) от
Директива 2009/28 и членове 16 и 17 от Хартата, тълкувани в светлината на
принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията,
произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с
административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между
операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба
се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения." В мотивите
се посочва, че с Директива 2009/28 се установява обща рамка за насърчаването на
производството на енергия от възобновяеми източници, като се задават
задължителни национални цели за общия дял на енергията от такива източници в
брутното крайно потребление на енергия. Държавите-членки разполагат с право на
преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на
задължителните общи национални цели - свободни са да приемат, изменят или
отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени /в този смисъл са
решение от 11.07.2019 г., Agrenergy Srl и др., съед. дела С -180/18, С- 286/18, С - 287/18/.
В частност по въпроса относно неприкосновеността на частната
собственост, следва да се съобрази и
приетото с решение от 22
януари 2013 г., Sky Osterreich, C- 283/11 и решение от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit
Kanatami и др. /Комисия С -398/13, съобразно
което бъдещият доход може да се
смята за "собственост", която би могла да се ползва от закрилата по
член 17 от Хартата, само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно
вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у
заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена
стойност. В мотивите се приема по отношение на принципите на правната сигурност
и оправданите правни очаквания, че: "Всеки икономически оператор, у когото
национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на принципа
на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и
съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на
мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на
принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде
приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани
правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде
променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка /
решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, С 286/18 и С
287/18, EU: C: 2019: 605, т. 31 и цитираната съдебна практика/". Именно
решението по съединени дела С -798/18 и С -799/18 от 15 април 2021 г. е станало повод да се оттегли
преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от български съд
- Софийски районен съд, по дело С- 366/19, предмет на което са били преюдициални въпроси,
свързани с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, па повод на
което е било спряно настоящето дело. В настоящия случай, претенцията касае лишаване от
възможност да се получи бъдещ доход, който обаче съставлява продажна цена за продукт, който
също следва да бъде произведен в бъдеще при липса на гаранции, че това ще се
случи. Съобразно изложеното очакваните продажни суми не могат да се
квалифицират като "имущество"
по смисъла на сочената на чл. 17 ХОПЕС, както и не може да се приеме, че държавата е
длъжна да поддържа една и съща преференциална цена за целия срок на договора.
Настоящият
състав не споделя и доводите за въведено неравно третиране на отделните групи
субекти попадащи в, ал. 1, § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. За да е налице неравно
третиране е необходимо да се констатира различно третиране при сходни ситуации,
респективно равно третиране при различни ситуации на правните субекти.
Въведените корекции относно цената са приети именно с оглед създаване на
равнопоставеност на субектите производители на енергия при пазарна конкуренция
и създаване на либерализиран енергиен пазар. В тази връзка е нормативната
уредба, която първоначално с приемането на ЗЕВИ през 2011 г., изключва от
възможността за ползване на преференция енергийни обекти за производство на
енергия от възобновяеми източници, за изграждане на които инвестицията е
извършена със средства от национална или европейска схема за подпомагане-чл.
31, ал. 7, т. 2 от ЗЕВИ като изрично съобразно § 11 от ПЗР на ЗЕВИ,
разпоредбите на чл. 31, ал. 7, т. 2 и, ал. 8 (в обнародваната редакция на ЗЕВИ
от 03.05.2011 г. ) се прилагат само за проекти, по отношение на които заявления
за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. Впоследствие с
промяната, въведена със ЗИДЗЕ през 2012 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. ).
се изменя чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ като е предвидено ДКЕВР освен ежегодна
актуализация на преференциалната цена да променя същата и когато в резултат на
анализ констатира съществено изменение на ценообразуващите елементи по, ал. 2
на чл. 32 ЗЕВИ, включително преценка на инвестиционните разходи като цените се
определят в зависимост от вида енергия, инвестицията за изграждането на тези
обекти. Предвид това за производителите, ползвали национално или европейско
подпомагане цените се намаляват съобразно стойността на ползваната финансова
помощ. Съответно нормативните
изменения се въвеждат именно с цел уеднаквяване на положението на отделните
правни субекти на енергийния пазар, а не създава дискриминационно третиране.
За
неоснователно съдът намира и твърдението на ищеца, че с въвеждането на
процесната законодателна промяна, държавата, в лицето на Народното събрание е
накърнила принципа на пропорционалност. Съобразно последния ограничения може да бъдат налагани само ако са необходими
и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (чл. 52, § 1 от
Хартата). С приемането на § 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ е намалена преференциалната
цена, на която се изкупува електроенергията произведена от възобновяеми
източници. Законодателят не е премахнал напълно тази мярка за подпомагане,
която продължава да се прилага. Изменението е прието след като целта на акта на
правото на ЕС е била изпълнена. То е в рамките на свободата на законодателя да
прецени какви мерки да предприеме, за да постигне заложената национална цел.
Освен това, една от причините за изменението е, че цената се поема от крайния
потребител /в тази връзка са и мотивите към изменението на законодателя/. Така
при разрастване на мощностите от възобновяеми източници цената за обществото
става значителна. Затова изменението е предприето за защита и на интересите на
останалите членове на обществото. Това е легитимна цел на законодателната
уредба. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има
реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на
целите според европейската правна рамка в сектора. Ето защо, приемането на § 18
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не е непропорционална мярка.
С
оглед изложеното, съдът приема, че оспорената правна норма е достатъчно точна и
ясна, ищецът е могъл да установи съдържанието на правното поведение, което
предписва и с приемането й не е нарушена правната сигурност, нито оправданите
правни очаквания, доколкото предпазливият и съобразителен икономически оператор
не може да се позовава на засягане на принципите на правна сигурност и на
защита на оправданите правни очаквания поради предоставяне на икономическо
предимство за постигане на цели от обществена полза, които законодателят може
да преоцени във всеки момент по целесъобразност. Ето защо ищецът няма основание
да претендира придобити права въз основа на едно предоставено привилегировано
положение, произтичащо от преценката за целесъобразност на законодателя към
даден момент. Не се засяга и неприкосновенността на частната собственост,
доколкото се засяга бъдещ доход, който не може да се смята за
"собственост" - не е бил спечелен, нито е бил обект на сигурно
вземане, нито са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у
заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществената
стойност по съображенията, изложени по-горе. С разпоредбата на § 18, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗЕ не се отнемат права - става въпрос за привилегия, предоставена от
държавата на стопански субекти на регулиран пазар, по преценка за
целесъобразност - предоставеното предимство може да бъде оттеглено от
държавата, когато прецени че това е обществено потребно и социално оправдано.
Не се нарушава и свободата на стопанска инициатива, доколкото не е препятствано
правото на ищеца да използва икономическите и финансовите ресурси, с които
разполага, но в рамките на отговорността, която носи за собствените си
действия, (вж.решение на СЕС от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien С 314/2012,
т. 49 и от 30 юни 2016 г., Lidl, С 134/15, т. 27). Със законодателната промяна
на ЗЕВИ не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа
- законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички
икономически активни субекти. Не е налице и дискриминационно третиране спрямо
фотоволтаичните оператори, доколкото всички инвеститори в обхвата на § 18, ал.
1 от ПЗР на ЗИДЗЕ са обединени в една и съща група - производители на
електроенергия от възобновяеми източници, и в оспорената разпоредба не се прави
разграничаване между тях по някакъв признак, в т. ч. и с оглед собствениците на
капитала в съответните енергийни дружества
като промяната като цяло постигане на равнопоставеност на субектите, а не
обратното.
Въз
основа на изложеното настоящият съдебен състав не счита, че е налице твърдяната
противоправност - не се установява с приемане на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ,
обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., да е допуснато нарушение на правото на Европейския
съюз. Поради отсъствие на този елемент от фактическия състав на отговорността,
искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. При така изведеното заключение съдът намира за ненужно
разглеждане в дълбочина на заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските:
С оглед изхода
на правния спор право на разноски има ответника в размер на 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК и чл. 25 Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Е." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** ******, представлявано от управителя Иво Коларов, чрез адвокат
доц. д-р Х.Х. от САК със служебен адрес: *** срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1169, пл. „Народно събрание” № 2, със
служебен адрес: гр. София 1169 пл. „Народно събрание” № 2 иск с правно
основание чл.2в ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 ДЕС с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за имуществени вреди за периода от м. август 2015 г.- до
м. юни 2020 г. в общ размер на 174 538,39 лв. - сума, представляваща сбора
от възникналата във всяка месечна фактура (59 бр. фактури), издавана от ищеца
към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД през горепосочения период,
разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от ВИ, между
първоначално определената съгласно действащата уредба цена от 567,41 лв. за
МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч, определена от Народното събрание на Република
България с приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила
от 24.07.2015 г., при наличие на достатъчно съществено нарушение на норми на
правото на Европейския съюз, предоставящи права на частноправни субекти- чл.16,
чл.17, чл.20 ХОПЕС и принципите на правна сигурност и оправдани правни
очаквания, и на пропорционалост, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иска с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата в
размер на 42 592,86 лв., представляваща сбора на изтекла мораторна
(законна) лихва върху разликата (главницата) между 567.41 лв./МВтч, и цената от
100,41 лв. за МВтч по всяка от издаваните месечни фактури до 23.07.2020 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „А.Е." ЕООД, ЕИК ****** да заплати на
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1169, пл. „Народно
събрание” № 2 сумата от 200 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: