Р
Е Ш Е Н И Е
№ , .03.2019г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на четиринадесети
март, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
с участието на
секретаря Даниела Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Петрова ВЧНД
№128 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба,
подадена от М.Г.Й., частен тъжител по НЧХД
№ 186/2019 г. по описа на ВРС, Първи състав, срещу разпореждане № 374/16.01.2019г., с което е било прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във
вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се сочи,
че съдът неправилно е тълкувал фактите. Относно обстоятелството, че тъжбата му
не отговаряла на изискванията на чл.81ал.1 от НПК сочи, че направил искане до
ВРС за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с актуалните
адреси на М.Н. и Н.Х., който факт не бил коментиран от съдията- докладчик.
Прави се искане постановеният съдебен акт да бъде отменен.
М.Н. и Н.Х. при редовност в
призоваването не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба, като
чрез своя представител сочи, че М.Н. с цел да постигне целите на производството
на домашно насилие принудила и Н.Х. да лъжесвидетелства, като резултатът бил,
че двукратно, на две инстанции било гледано делото и М.Й. бил осъден със
съответната финансова санкция, а така също
му били наложени редица ограничения. За лъжесвидетелстването от двамата
подсъдими повереника сочи, че Й. сезирал Районна прокуратура, която счела, че
няма данни за престъпление лъжесвидетелстване и не събрала по съответния ред
нужните доказателства. Това мотивирало Й.
да потърси по този ред наказателна отговорност за двамата, тъй като нямало как
да реализира правата си чрез прокуратурата. Повереникът счита, че това
престъпление не е от частен характер, но нямало друг начин и се получавал
омагьосан кръг. Предвид изложеното моли настоящата инстанция, съобразявайки
представените доказателства да постанови съдебен акт, с който даде възможност
на тъжителя за защити интересите си.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е образувано
по депозирана тъжба от частния тъжител М.Г.Й. срещу М.И.Н. и Н. А.Х..
В тъжбата се сочи, че на
24.07.2018г. в качеството си на ищец М.Н.,
и в качеството си на свидетел Н.Х. по гр.д. № 9985/2018г. по описа на ВРС по
реда на ЗЗНД, при условията на продължавано престъпление съзнателно потвърдили
неистина и затаили истина, единият като извършител, а другият като подбудител,
с което осъществили състава на престъпление по чл.290ал.1 от НК. Потвърждаването
на неистината и затаяването на истина се отнасяло за нанесен побой на Н. от Й. и отправена заплаха за
убийство, за което М.Н. твърдяла, че бил
задържан за срок от 24 часа в Първо РУ- Варна, както и склоняване от нейна
страна на Н.Х. да лъжесвидетелства за това.
Горното представлявало престъпление по чл.293ал.1 от НК. Второто деяние било осъществено на
18.06.2018г. и се изразявало в затаяване и потвърждаване на неистина в писмено
сведение, дадено в Първо РУ- Варна, където Н. заявила, че е неомъжена, а имала
действащ брак с К.Д.Н.. Деянието лъжесвидетелстване на Н.Х. се изразявало в
това, че пред надлежен орган на властта – съдия от ВРС дал показания, в които
посочил, че не живеят заедно с М.Н., нямали
интимна връзка и не знаел къде живее, както и че през месец март 2018г. бил свидетел на нанесения от тъжителя побой
на Н. в бившата й квартира и това, че бил видял същата пред Първо РУ- Варна
разстроена и разплакана.
Тъжителят е дал правна оценка на
изложеното в тъжбата, като е посочил, че М.Н. и Н.Х. са осъществили деяние по
чл.290ал.1 от НК, а Н. и такова по чл.293ал.1 във вр. с чл.290 от НК.
С обжалваното разпореждане от 16.01.2019г.
съдия-докладчикът по НЧХД № 186/2019г. по описа на ВРС е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като макар и подадена в срока
по ал.3 от същия текст, в нея не се
съдържат конкретни факти за обстоятелствата на престъпление, което се преследва
по тъжба на пострадалия.
Въз основа на изложените факти за съдържанието
на тъжбата, въззивната инстанция намира следното във връзка с въпросите от
значение за правилното му решаване:
Депозираната от М.Й. частна жалба е в срок, подадена от
лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради
което същата се явява допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата се явява
неоснователна.
Като правно основание за
прекратяване на наказателното производство, съдия-докладчикът е посочил
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК. Към
настоящият момент в правомощията на
съдията докладчик се включва задължението му
след образуване на делото да
извърши проверка дали описаното в
тъжбата престъпление се преследва по частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК. За да бъде
сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава,
следва да съдържа обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като
съдията, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, следва да установи
описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се
преследва по тъжба на пострадалия. В
конкретният случай настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД №186/2019г. на ВРС е
правилно, тъй като депозираната от М.Й. тъжба не е годна да възбуди наказателно
преследване, с оглед на това, че описаното
в нея не представлява престъпление от частен характер. Видно от съдържанието на тъжбата, частният
тъжител сочи обстоятелства на извършено от М.Н. и Н.Х. престъпление
лъжесвидетелстване по чл.290ал.1 от НК и по чл.293 от НК, чиято правна
регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети- „Престъпления против
правосъдието“, които престъпления се преследват по общия ред. Нещо повече, към
жалбата, предмет на разглеждане от настоящата инстанция са приложени постановления
на ВРП и ОП- Варна, видно от които държавното обвинение е отказало да образува
наказателно производство по жалбата М.Й. срещу М.Н. и Н.Х. предвид липсата на
данни за престъпление по чл.290 и чл.286 от НК. В обстоятелствената част на
тъжбата, а и от заявеното от повереника на частния тъжител пред въззивната
инстанция не се навеждат други факти и обстоятелства, които да сочат на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради което и
правилно съдия- докладчикът е преценил, че депозираната от Й. тъжба не отговаря
на изискванията на чл.81 от НПК. Липсата на друг правен ред за защита, сочено
като обстоятелство, поради което е била депозирана тъжбата от Й. не може да
обоснове друг правен извод на въззивната инстанция предвид липсата на факти,
които биха могли да бъдат подведени под конкретен фактически състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, с оглед и
задължението на съдията да даде правна квалификация на престъплението в разпореждането
си за насрочване и предаване на съд. Липсата на даден срок на тъжителя за установяване на адресите за призоваване на М.Н.
и Н.Х. не е обстоятелството, което е довело до прекратяване на наказателното
производство. Пред настоящата инстанция също не се навеждат нови доводи, които
да обосноват незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията на чл.81ал.1 от НПК и недостатъците й не биха могли да бъдат
отстранени.
Съгласно разпоредбата на т.14 от ТАРИФА
№ 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни
жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер
на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с
оглед депозираната частна жалба, предвид което настоящата инстанция следва да
осъди М.Г.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса
в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с настоящата частна
жалба.
Мотивиран така и на основание
чл.334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.01.2019г., с което е било прекратено
наказателното производство по НЧХД № 186/2019 г. на ВРС, Първи състав, образувано по тъжба на М.Г.Й..
ОСЪЖДА М.Г.Й.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОС- Варна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.