Решение по дело №2301/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 432

град Горна Оряховица, 06.11.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2301 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник - адвокат З.Й.Ц. от САК, твърди в исковата си молба, че между В. И.Н. и ,,Теленор България” ЕАД (с предишно наименование ,,Космо България Мобайл” ЕАД) са сключени договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 26.01.2016г. Сочи, че съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaху J5 ВIасk, като предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 388,37 лв. с вкл. ДДС. Пояснява, че за ползването й лизингополучателят се задължава да извърши, на основание чл.3,ал.1 от договора за лизинг, една първоначална лизингова вноска в размер на 85,00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключване на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 13,19 лв. с вкл. ДДС (10,99 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Сочи, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В.Н. мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия : - за мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 26.01.2016г.; - за мобилно устройство Samsung Galaху J5 ВIасk, - условията, договорени в договор за лизинг от 26.01.2016г. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури, издадени в периода м. юли 2016г. - м. октомври 2016г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента. Сочи, че фактура № **********/05.07.2016г. е издадена за отчетния период 05.06.2016г. - 04.07.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период : за мобилен номер ********** - месечни и еднократни такси 33,32 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaху J5 ВIасk - 10,99 лв., които, след приспадане на отстъпки 20,83 лв., са в краен размер на 23,48 лв. без ДДС, респ. 28,18 лв. с вкл. ДДС, а общата сума, начислена във фактурата, е 28,18 лв. Сочи, че фактура № **********/05.08.2016г. е издадена за отчетния период 05.07.2016 - 04.08.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги - 2,97 лв., месечни и еднократни такси - 34,07 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaху J5 ВIасk - 10,99 лв., които, след приспадане на отстъпки 20,83 лв., са в краен размер на 27,20 лв. без ДДС, респ. 32,64 лв. с вкл. ДДС, а общата сума, начислена във фактурата, е 32,64 лв. Сочи, че фактура № **********/05.09.2016г. е издадена за отчетния период 05.08.2016г. - 04.09.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечни и еднократни такси (-11,82) лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaху J5 ВIасk - 10,99 лв., които, след приспадане на отстъпки (-7,39) лв., са в краен размер на 6,56 лв. без ДДС, респ. 7,87 лв. с вкл. ДДС. Пояснява, че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период, като общата сума, начислена във фактурата, е 7,87 лв. Твърди, че след  предсрочното прекратяване на договорите между ,,Теленор България” ЕАД и В.И.Н. - по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/05/10/2016г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номер ********** в общ размер на 576,28 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaху J5 ВIасk в общ размер на 211,04 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски. Пояснява, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Твърди, че общата сума, начислена във фактурата, е 787,32 лв., а доколкото вземането на „Теленор Бьлгария” ЕАД за неустойка не е предмет на настоящото производство, претендираното вземане по фактурата е в размер на 211,04 лв. Сочи, че изискуемостта на вземанията на ,,Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Заявява, че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД е депозирано заявление по чл.410 от ГПК до ГОРС, образувано е ч. гр. дело № 1460/2018г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и предвид връчването й на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в законоустановения срок предявява иск по чл. 422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1460/2018г. по описа на ГОРС, против длъжника В.И.Н. с ЕГН **********, както следва : - сумата от 279,73 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.07.2016г., фактура № **********/05.08.2016г., фактура № **********/05.09.2016г. и фактура № **********/05/10/2016г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Моли съда, да осъди ответника да заплати на ,,Теленор България” ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв., както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адвокат З.Ц. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът В. И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че са му указани последиците от неподаването на такъв.

В съдебно заседание, ответникът В.И.Н. признава иска. Заявява, че няма никакви претенции към ищеца. Желае да заплати процесните суми, след като се уговори с адвоката на „Теленор” за изплащането им.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни между страните в производството са фактите, че „Теленор България” ЕАД е депозирало на 19.07.2018г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1460/2018г. по описа на ГОРС, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1745 от 19.07.2018г., в полза на „Теленор България” ЕАД, против длъжника В.И.Н., с която ответникът е задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно сумата 28.18лв. (двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.07.2016г., с падеж на плащане – 20.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда(19.07.2018г.) до окончателното и изплащане; - сумата 32.64лв. (тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.08.2016г., с падеж на плащане – 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда(19.07.2018г.) до окончателното и изплащане; - сумата 7.87лв.(седем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.09.2016г., с падеж на плащане – 20.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда(19.07.2018г.) до окончателното и изплащане; - сумата 211.04лв.(двеста и единадесет лева и четири стотинки), представляваща предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.10.2016г., с падеж на плащане – 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда(19.07.2018г.) до окончателното и изплащане; сумата 385.00лв.(триста осемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски(ДТ и заплатен адвокатско възнаграждение).

Безспорни по настоящото дело са фактите, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение през процесния период от време, по силата на валидно сключен и действителен договор за мобилни услуги № ********* и ОУ към него, за предоставяне на далекосъобщителни услуги за телефонен номер **********, срещу заплащане стойността на договорения месечен абонамент от 39.99 лв., както и е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от сключения между същите страни договор за лизинг от 26.01.2016г., за предоставяне от ищеца на ответника на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Blacк срещу заплащане на договорената лизингова цена на тази вещ в размер на 388.37 лв.

Безспорни са и фактите, че ищецът е изпълнил задълженията си, произтичащи от горепосочените два договора, да предостави реално на ответника мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black и далекосъобщителните услуги за телефонен номер **********, по договорения с потребителя тарифен план, съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите условия, визирани в договорите между страните.

С окончателния доклад по делото, съдът е приел за безспорни и фактите, че ответникът е ползвал и е потребил горепосочените услуги и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black през процесния период от време, като потребител, съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите условия, визирани в договорите между страните.

Безспорни в настоящото производство са и фактите, че е налице твърдяното от ищеца основание на чл.19б,б.”в” от ОУ на „Теленор България” ЕАД за едностранно предсрочно прекратяване на процесните договори от страна на „Теленор България” ЕАД. 

Съдът е приел за безспорни и фактите, че до настоящия момент ответникът не е извършил плащания в полза на ищеца по фактура № **********/05.07.2016г., фактура № **********/05.08.2016г., фактура № **********/05.09.2016г. и фактура № **********/05/10/2016г., възлизащи на обща стойност 279.73 лв.

Безспорни по делото са и фактите, че ответникът дължи заплащане на ищеца на неизпълнени парични задължения по процесните фактури на обща стойност 279.73 лв.

При тези обстоятелства, предвид признанието на иска, извършено от ответника, и искането, предявено от ищеца, в депозирана писменна молба-становище, чрез пълномощника му – адв. З.Ц. от САК, за постановяване на неприсъствено решение или решение при признание на иска, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237,ал.1 от ГПК в процесния случай. Съобразно правилото, установено в чл.237,ал.2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съгласно чл.236,ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника.

Предвид изложеното по-горе и признанието на иска, извършено от ответника в открито съдебно заседание, съдът следва да постанови решение при признание на иска, с което да уважи изцяло предявения иск, като признае съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 279,73 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми - незаплатени далекосъобщителни услуга по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.01.2016г. и лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.01.2016г., по издадените от ищеца фактура № **********/05.07.2016г., фактура № **********/05.08.2016г., фактура № **********/05.09.2016г. и фактура № **********/05/10/2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.07.2018г. до окончателно изплащане на сумите,  за които вземания е издадена Заповед за изпълнение  № 1745/19.07.2018г.  по ч. гр. д. № 1460/2018г. по описа на ГОРС.

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /25 лв./, и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, общо в размер на 385 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско  възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 385 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ заплащане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, на СУМАТА от 279.73 лв. /двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ с начислен ДДС, представляваща сбор от сумите, както следва : сумата от 28.18 лв. (двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги № *********/26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.07.2016г., с падеж на плащане – 20.07.2016г., сумата 32.64 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги № *********/26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.08.2016г., с падеж на плащане – 20.08.2016г., сумата 7.87 лв. (седем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги № *********/26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.09.2016г., с падеж на плащане – 20.09.2016г., сумата 211.04 лв. (двеста и единадесет лева и четири стотинки), представляваща предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black по договор за лизинг от 26.01.2016г., съгласно издадена фактура № **********/05.10.2016г., с падеж на плащане – 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2018г. до окончателно изплащане на сумите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение  № 1745/19.07.2018г.  по ч. гр. д. № 1460/2018г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА В. И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМА в размер на 385 лв. /триста осемдесет и осем лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /25 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, както и СУМА в размер на 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1460/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

Решението е постановено при признание на иска от ответника В. И.Н. с ЕГН **********.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................