Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.....................2022 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при
закрити врати на 17 декември 2021 година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1879
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Г.К., като процесуален
субституент на А.Л.Н., с която са предявени обективно и субективно съединени
искове, както следва:
(1.1.) Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД срещу
„Телемонд“ ООД (в ликвидация) и „ТЛК България" ООД за установяване в
отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти
от 16.02.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 51, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус П. С., е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, (1.2.) евентуално, при отхвърляне
на първия иск – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за
установяване на нищожност на същия договор поради абсолютна симулативност (т.
31.1.1 от ИМ);
(2.1.) Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД срещу „ТЛК
България" ООД и „Комида“ ЕООД за установяване в отношенията между
страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I,
peг. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус В. П., е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, (2.2) евентуално, при отхвърляне на третия иск – иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, за установяване на нищожност на
договора от 25.02.2016 г. поради абсолютна симулативност на сделката (т. 31.1.2
от ИМ).
Независимо от обстоятелството,
че с доклада по делото третият иск (2.1. по-горе) е поставен в съотношение на евентуалност спрямо уважаване на иска за прогласяване нищожността на
договора от 16.02.2016 г. поради привидност на сделката, съдът намира, че
ищецът има правен интерес от разглеждането на този иск като главен, доколкото
уважаването му би лишило ответника „Комида“ ЕООД от титул за собственост, което
е от значение за изхода от предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
предмет на гр.д. № 2285/2019 г. по описа на ВОС, г.о. Ето защо този иск ще бъде
разгледан като главен, така както е предявен от ищеца Г.К. и се поддържа в
първото по делото съдебно заседание.
Ищецът Г.К. твърди, че е
кредитор на А.Л.Н. с вземане в размер на 4 935 160,46 лв., придобито
на основание Договор за цесия от 29.10.2015 г. и анекс към същия от 26.04.2016г.,
по силата на които „Пикадили" ЕАД (цедент) е прехвърлило на Г.К. (цесионер)
вземането си от А.Н. по обратен изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
10935/2010 г. по описа на ВРС, а след неговото обезсилване – по обратен
изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 3344/2012 г., по описа на ВОС, като
материалноправното основание на цедираното вземане, обективирано в двата
изпълнителни листа е едно и също. С това вземане се обосновава легитимацията на
ищеца Г.К. като процесуален субституент на А.Л.Н. на основание чл. 134 от ЗЗД.
Ищецът твърди още, че на 28.04.2016
г., въз основа на издадения втори обратен изпълнителен лист ищецът образувал
изп. дело № 640/2016г. по описа на ЧСИ З. Д., по което наложил запор върху
притежаваните от А.Н. 50 дяла (50%) от капитала на „Телемонд“ ООД (в
ликвидация). Запорът бил вписан в търговския регистър, но до момента ищецът не бил
събрал никаква част от вземането си. Причина за това били предприети в началото
на 2016 г. от А.Н. правни действия, с които последният се разпоредил с активите
си, както и такива, насочени към източване на ответното дружество „Телемонд“
ООД посредством разпореждане с недвижимите имоти на това дружество. Сделката на
разпореждане била обективирана в изповядания на 16.02.2016 г. нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти, купувачът по който „ТЛК България" ООД
бил свързано с А.Н. лице. Договорената цена от 2 491 848 лв. била
по-ниска от справедливата пазарна цена и от данъчната оценка в размер на
2 639 329,70 лв. Плащането на цената било разсрочено на отделни
вноски, последната от които в размер на 1 443 361,91 лв. с падеж
16.02.2019 г. Ищецът твърди, че купувачът „ТЛК България" ООД не е заплатил
каквато и да било част от уговорената цена. Втората сделка била извършена на
същата цена (2 491 848 лв.) и отново без реално плащане от страна на
купувача „Комида“ ЕООД, дължима в срок от 4 години от датата на сделката. По
този начин ликвидните и атрактивни недвижими активи на „Телемонд“ ООД били трансформирани
в несъбираеми вземания с необичайно дълги за оборота падежи. Твърди, че
целеният чрез двете сделки практически резултат бил ищецът Г.К. да не успее да
събере вземането си от А.Н., който притежава вземане за изплащане на
ликвидационен дял в размер на 50 % от „Телемонд“ ООД (в ликвидация). Твърди
още, че счетоводните записвания и годишните финансови отчети на „Телемонд“ ООД
са неверни, което било видно от обявения в ТР ГФО на „Телемонд“ ООД за 2016 г.,
който не отразява вземането от купувача „ТЛК България“ ООД. Твърди, че двете
разпоредителни сделки от 2016 г. са нищожни поради противоречие с добрите
нрави. Сочи, че добрите нрави изискват неправомерно събраната от А.Н. сума да
бъде доброволно върната на „Пикадили" ЕАД, респективно, платена на ищеца,
в качеството му на цесионер, защото не би следвало да има спор и съмнение
относно съществуването на кондикционната претенция на кредитора по обратния
изпълнителен лист. Ищецът твърди, че вместо да плати задължението си, А.Н. е
организирал двустепенна схема за източване на активите на „Телемонд“ ООД с
единствената цел взискателят Г.К. да не успее да събере вземането си. Поддържа,
че тази цел и на двете процесни нотариални сделки сама по себе си противоречи
на добрите нрави. Противоречието с добрите нрави и на двете нотариални сделки
следвало и от факта, че за осъществяването на увреждащата схема са използвани
кухи дружества, притежавани и/или менажирани от подставени и/или свързани с А.Н.
лица като по този начин последният запазва контрола върху активите, но този
факт остава скрит за третите лица. Счита, че противоречието на двете нотариални
сделки с добрите нрави се разкрива и от фактите, чрез които обосновава и
симулативността на тези сделки. Като второ основание за нищожност на сделките,
обективирани в нотариалните актове от 2016г., сочи тяхната абсолютна
симулативност, тъй като страните са целяли единствено създаването на формален и
изцяло привиден титул за собственост в полза на купувача по съответната сделка.
Този факт се доказвал чрез системата от индиции, която излага. Излага още
система от факти за наличието на свързаност между А.Л.Н. (съответно,
първоначалния продавач „Телемонд“ ООД) и купувачите по двете сделки, както и
между самите купувачи „ТЛК България" ООД и „Комида“ ЕООД. Управителят на
„Телемонд“ ООД И. К. Г. била управител и съдружник в „Зебрано“ 1 ООД заедно с А.Л.Н..
„Комида“ ЕООД било съдружник в „Зебрано 1“ ООД до 11.08.2017 г., където А.Н. и И.
М. (пълномощник на ТЛК България ООД по втората нотариална сделка) и досега били
съуправители. Управителят на „ТЛК България“ ООД В. Н. И.ов, А.Л.Н. и И. Г. М.
били свързани лица по линия на участието им в съвета на директорите на
„Алфа-65“ ЕАД, ЕИК *********. И. М. и А.Н. били съуправители в „Зебрано 1“ ООД,
ЕИК *********. И. М. била управител и едноличен собственик на „Спаркъл груп“
ЕООД, ЕИК *********, което било съдружник в „Зебрано 1“ ООД с управител А.Н. и
съдружник „Комида“ ЕООД до 11.08.2017 г. Твърди, че И. М. живее с А.Н. на
съпружески начала и имат две общи деца. Сочи, че „Комида“ ЕООД и „Телемонд“ ООД
са с един и същ адрес на управление. Твърди, че „Комида“ ЕООД не би могло да
придобие права върху процесните активи на оригинерно основание (по чл. 17 от ЗЗД), тъй като е било недобросъвестно към 25.02.2016 г. и е знаело, че
продавачът „ТЛК България" ООД е само симулативен титуляр на прехвърляните
права.
Ответникът „Телемонд“
ООД е подал отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Възразява, че договорът за цесия от
29.10.2015 г., сключен между „Пикадили" ЕАД (цедент) и Г.Г.К. (цесионер) е
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Иска отхвърляне на всички
предявени искове от Г.Г.К. при условията на чл. 134 ЗЗД като неоснователни по
изложени съображения. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
възразява, че не е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, разсрочването на плащането на цената и сключване на сделката от
свързани лица не могат да обосноват нищожност на сделката поради накърняване на
добрите нрави. Оспорва твърденията, че А.Н. самостоятелно е организирал
двустепенна схема за източване на активите на дружеството, тъй като решенията
за разпореждане с активите му се взимат с участието на всички съдружници, а не
еднолично, а в случая продажбата на имотите е одобрена с решение на ОСС.
Оспорва твърдението, че процесната сделка не е надлежно осчетоводена. По иска с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД възразява, че по делото липсват
доказателства, които могат да доведат до безспорен извод за липса на намерение
у страните за постигане на правния резултат от сделката, аргументите на ищеца
за косвени индиции за твърдяната симулативност са противоречиви.
Ответникът „ТЛК
България" ООД е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че
исковете с правно основание чл.26 ал.1
пр.2 и ал.2 пр.5 от ЗЗД са допустими, но неоснователни. Възразява, че ищецът Г.К.
не е кредитор на А.Н., защото е придобил вземането си въз основа на сделка,
която е нищожна поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на
насрещните престации и целяща противоправно разместване на имуществени блага,
разчистване на „лични сметки" с длъжника А.Н., лишаване на последния от
всякакво имущество. Възразява, че цесията не е съобщена на длъжника Н.. Прави
извод, че К. няма качество на надлежен взискател в изпълнителното производство,
а изявлението му за прекратяване на участието на дружеството „Телемонд"
ООД не е породило правно действие. На следващо място излага становище за
неоснователност на исковете с правно основание чл.26 ал. 1 пр.2 ЗЗД, тъй като
нито едно от посочените в исковата молба обстоятелства не може да бъде
тълкувано като противно на морала и „добрите нрави". Сочи, че причина А.Н.
да не плати на ищеца К. са лични
възражения, и че не е давал съгласие за цесията. Поддържа, че сделките са
надлежно осчетоводени. Възразява, че твърдяната свързаност между физически лица
и дружества е абсолютно неотносима към твърдяната симулативност на атакуваните
сделки. Оспорва твърденията, че сделката от 16.02.2016 г. няма икономическа
логика, тъй като с тази сделка имуществото на „Телемонд“ ООД се увеличава с
положителната разлика между балансовата стойност на имуществото и вземането от
продажната цена от 2 491 848.00 лв. Счита, че дружеството е договорило изгодни
за себе си и за свои кредитори условия: предсрочно и със средства на купувача
плащане на дълг към ипотекарен кредитор и заличаване на наложената върху
имотите ипотека в полза на „Прокредит банк България" АД; заличаване на
възбраната върху имотите, наложена от купувача „ТЛК България" ООД по
изпълнително дело; погасяване на старо задължение на дружеството към този
кредитор в размер на 401 141,54 лв., чрез прихващане, както и е наличие на
свободно и ликвидно вземане от 2 090 706,46 лева. Твърди, че
останалото имущество след сделката от 16.02.2016 година в патримониума на
„Телемонд" ООД е на стойност 1 499 500 лева, както и вземане от
„ТЛК България" ООД на стойност 2 090 706,46 лева или общо
3 590 206 лева. Поддържа, че сделката е действителна и поражда правни
последици, поради което атакуването на втората сделка е недопустимо поради
липса на правен интерес.
Ответникът „Комида“
ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковете като
недопустими и неоснователни. Възразява срещу легитимацията на ищеца в
качеството на процесуален субституент. Възразява, че с договора за цесия от
29.10.2015 г. е прехвърлено вземане по обратен изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 10935/2010 г. на ВРС, а не е прехвърлено вземане по чл. 55, ал. 1, пр.
1-во от ЗЗД. Възразява, че запорът е наложен по изп. дело № 20158080401491,
след което издадения обратен изпълнителен лист по гр.д. № 10935/2010 г. е
обезсилен. Вземането по издадения нов обратен изпълнителен лист от 27.04.2016
година не било прехвърлено от „Пикадили" ЕАД на Г.К. с нова цесия, респ.
такава не е съобщавана на длъжника. Оспорва
иска за установяване нищожността на сделката от 25.02.2016 г. като
неоснователен: Възразява, че цесията, сключена между „Пикадили" ЕАД и Г.Г.К.
е нищожна. Изтъква, че договорът е сключен във вреда на представляваното
дружество „Пикадили" ЕАД и по аргумент на чл. 40 от ЗЗД не поражда правно
действие за представлявания. Възразява, че Договор за прехвърляне на вземане от
29.10.2015 г. и Анекс от 26.04.2016 г. противоречи на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, нарушаване на забраната за неоснователно
обогатяване, и в частност – правилото да не се вреди другиму (сделката уврежда
кредиторите на „Пикадили" ЕАД и намалява масата на несъстоятелността).
Счита,че насрещна престация от 1 евро срещу вземане от 5 милиона лева се
приравнява на липса на престация, поради което сделката е безвъзмездна,
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Оспорва твърдението за сключване на
сделката от 25.02.2016 г. на нереална пазарна цена като твърди, че същата е по
пазарна цена. Сочи, че имотите са били с обременени с договорна ипотека в полза
на „Прокредит Банк", а за вземането на „ТЛК България" от
„Комида" ЕООД е вписана законна ипотека. Твърди, че „Комида" ЕООД е
добросъвестен приобретател на имотите. Оспорва твърденията за свързаност на
ответните дружества с Ал. Н., респ. знание на купувача „ТЛК България" ООД
и/или „Комида" ЕООД за увреждането на кредитора К. с извършените сделки.
Поддържа, че „Комида" ЕООД е трето добросъвестно лице, придобило имотите
възмездно и без връзка с длъжника и съищец Ал. Н.. Твърди, че имотите са
закупени с цел отдаване под наем, което обосновава разсрочването на плащането
на уговорената цена за период от 4 години.
В подадена
допълнителна искова молба съищецът А.Н. заявява, че предявените искове са
изцяло неоснователни. Твърди, че Г.К. няма никакво вземане от Ал.Н. и не му е
кредитор. Счита за правилен доводът на ответника „Комида" ЕООД, че
членството му в „Телемонд" ООД не може да обоснове правен интерес по иск
за установяване нищожността на сделката. Поддържа, че сделката между ответните
дружества е сключена на 25.02.2016 г., към който момент членствените му права в
«Телемонд» ООД не са прекратени по реда на чл. 517 от ГПК, а запорът върху
дружествените му дялове по изпълнителното дело № 1491/2015 г. на ЧСИ З. Д. е
заличен през м. април 2016 г., в който момент са отпаднали и последиците от
налагането му спрямо сделката, извършена на 25.02.2016 година. В тази връзка
твърди, че към момента на сключване на сделката е бил пълноправен съдружник в
«Телемонд» ООД и не е имал никакво вземане за ликвидационен дял от «Телемонд»
ООД. Сочи, че за сделката между „Телемонд" ООД и „ТЛК България" ООД е
взето решение на съдружниците – Ал. Н. и С. К., същата не е извършена без
негово знание и съгласие и съищецът няма правна възможност и/или интерес да я
оспорва. Твърди, че ищецът Г.К. не е негов кредитор, а вземането, на което К.
основава правния си интерес, принадлежи на кредитора „Пикадили" ЕАД.
Възразява, че договорът за цесия срещу цена от 1 евро накърнява добрите нрави и
е нищожна, поради абсолютна нееквивалентност на насрещните престации (по
същество безвъзмездна). Възразява, че сключената между К. и „Пикадили" ЕАД
„нова" цесия с представения анекс никога не му е съобщавана от цедента и
по реда на чл. 99, ал.З от ГПК, респ. не е произвела действие. Възразява, че
вземането за ликвидационен дял от «Телемонд» ООД е възникнало най-рано в деня
на прекратяване на членството му в дружеството «Телемонд» ООД, а именно: м.
06.2016 год с връчено изявление на взискателя по чл. 517 от ГПК по ИД №
640/2016 година, в каквато насока са мотивите на съда в решение по т.д.
№1277/2016 година по описа на ВОС, ТО. Моли исковете да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими и производството по делото да бъде прекратено.
В подадена
допълнителна искова молба ищецът Г.К. възразява, че насрещната престация
на цесионера по Договор за цесия от 29.10.2015г. не се изчерпва с формалната
цена от 1 евро, като излага факти и обстоятелства в тази връзка. Във връзка с
възраженията на „Комида“ ЕООД поддържа, че волята на страните по Договор за
цесия от 29.10.2015г. е да бъде прехвърлено вземането на „Пикадили“ ЕАД с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, възникнало в резултат на
неправомерното събиране на суми от А.Н. чрез принудително изпълнение по изп. д.
№ 20117180401484 по описа на ЧСИ Ст. Д..
В подадени отговори
на допълнителната искова молба ответниците поддържат изложените възражения и доводи.
Ответникът „Комида" ЕООД възразява за нищожност на договора за цесия от
29.10.2015 г. поради явна симулация.
В съдебно заседание
страните поддържат изложените доводи и твърдения.
В представена
писмена защита ищецът Г.К. акцентира върху свързаността между тримата
ответници, както и на свързаността между всеки от тях и съищеца А.Н.. Обръща
внимание на несъответствието между съдържанието на атакуваните сделки и
нормалната икономическа и правна логика от което прави извод, че страните
изобщо на са имали за цел „ТЛК България“ООД да стане собственик на процесните
имоти. Прави анализ на събраните по делото доказателства във връзка с
осчетоводяването на сделките при ответните дружества, в т.ч. приетите ССЕ, като
поддържа, че данните по делото сочат на симулативност на сделките, както и на
създадени в хода на процеса писмени доказателства, в т.ч. антидатирани, целящи
да опровергаят тезите на ищеца. Поддържа нищожност на сделките поради
накърняване на добрите нрави предвид целта на двете процесни сделки – да
запазят неоснователното обогатяване в полза на съищеца А.Н., респ. във вреда на
неговите кредитори, като лишат «Телемонд» ООД от активи. Поддържа и нищожност
на сделките поради абсолютна симулация.
В представената от «Телемонд»
ООД писмена защита се поддържа възражението за липса на материалноправна легитимация
на процесуалния субституент Г.К. с оглед твърдяната нищожност на договора за
цесия от 29.10.2015 г. Сочи, че не е нееквивалентност на престациите, която да
обуславя нищожност на процесните сделки, а твърденията за източване на активите
на дружеството оспорва с оглед взетото решение от общото събрание на
съдружниците за извършване на първата процесна сделка. Счита, че не са налице
доказателства за привидност на сделката. Излага становище по същество и по
исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД, производството по които е
прекратено.
Ответникът „ТЛК
България" ООД също представя писмена защита, в която поддържа допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че съищецът Н. не е имал
намерение да плаща на новия си кредитор – ищеца К., тъй като същият е мним и
срещу него има лични възражения. Оспорва, че целта на първата сделка е
източване на «Телемонд» ООД с аргумент, че не са източени всички активи, както и
че удовлетворяването на кредиторите се извършва по-лесно от парични вземания, отколкото
от недвижим имот. Сочи, че не се установява значителна нееквивалентност на
престациите.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение 305/29.10.2012 г. по гр.д. No 1440/2011г. на ВКС, 3 г.о., е отменено
решение № 896/5.7.2011 г. на ВОС, г.о., по в.гр.д. № 1078/2011 г., в частите, с
които е отменено решение № 379/7.2.3011 г. по гр.д. № 10935/2010 г. на ВРС и е
постановено друго за осъждане на „Пикадили" ЕАД да заплати на А.Л.Н. сумата
от 3 806 900 лв. и сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение
за забава.
С обратен изпълнителен лист, издаден по разпореждане от 19.03.2014 г. по
гр.д. 10935/2010 г. по описа на ВРС, А.Л.Н. е осъден да заплати на „Пикадили"
ЕАД сумата от 4 935 160,46 лева, събрана по изп.д. № 20117180401484.
С договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 г. „Пикадили“ ЕАД е прехвърлило
на Г.Г.К. вземането си в размер на 4 935 160,46 лева по обратен
изпълнителен лист, издаден съгласно разпореждане от 19.03.2014 г. по гр.д.
10935/2010 г. по описа на ВРС, на цена в размер на 1 (едно) евро, платена в
брой при подписване на договора.
Уведомление за извършеното прехвърляне е връчено на А.Л.Н. на 26.11.2015 г.
по реда на чл. 47 от ГПК с нотариална покана рег. № 17489, т. 3 № 184 от 06.11.2015
г. на нотариус рег. № 572 на НК.
На 15.12.2015 г. по изп. дело № 20158080401491 по описа на ЧСИ З. Д.,
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 03.04.2014 г. по гр.д. №
10935/2010 г. на РС Варна по молба на Г.Г.К. срещу длъжника А.Л.Н., е наложен
запор (вписване в ТР № 20151215165325) върху притежавания от длъжника дял от
търговско дружество „Телемонд“ ООД на основание чл. 517 от ГПК.
Съобщението за налагане на запора по изп. дело № 20158080401491 заедно с
изявление на взискателя Г.Г.К. за прекратяване на участието на длъжника А.Л.Н.
в „Телемонд“ ООД е връчено на 04.01.2016 г. Запорът е вдигнат на 03.05.2016 г.
след обезсилване на изпълнителния лист с определение № 902/08.04.2016 г. по
в.ч.гр.д. № 502/2016 г. по описа на ВОС.
С определение № 902/08.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 502/2016 г. по описа на
ВОС, разпореждането на ВРС и издадения въз основа на него обратен изпълнителен
лист са обезсилени поради липса на компетентност на ВРС да издаде изпълнителния
лист като молбата на „Пикадили“ ЕАД с вх. № 3848/07.02.2014г. е докладвана по
в.гр.д. № 3344/2012г. за произнасяне по компетентност.
С определение № 1095/26.4.2016г. по в.гр.д. № 3344/2012г. по описа на ВОС е
постановено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на „Пикадили“ ЕАД
срещу А.Л.Н. за същата сума (4 935 160,46 лева) на същото основание.
С анекс от 26.04.2016 г. към договор за прехвърляне на вземане от
29.10.2015 г. е изменен текстът посочващ изпълнителното основание за вземането
в полза на цедента, като е посочен обратен изпълнителен лист съгласно
Определение № 1095/26.04.2016г. по в.гр.д. № 3344/2012г. по описа на ВОС.
Въз основа на издадения по в.гр.д. № 3344/2012г. изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20168080400640 (кратък № 640/2016) по описа на ЧСИ З. Д. с
взискател Г.Г.К. и длъжник А.Л.Н..
На 09.05.2016 г. по изп. д. № 640/2016 г. е наложен запор на дружествения
дял на А.Л.Н. в „Телемонд“ ООД.
С влязло в сила съдебно решение № 91/6.2.2017 г. по т.д. № 1277/2016 г. по
описа на ВОС „Телемонд“ ООД e прекратено по иск на Г.Г.К.
на основание чл. 517, ал. 3 ГПК поради неизплатено вземане в размер на 4 935 160,46
лв. по обратен изпълнителен лист, издаден по в.гр. дело № 3344/2012 г. по описа
на ВОС, придобито по договор за цесия от 29.10.2015 г., след овластяване на
ищеца с постановление по изп. д. № 640/2016 г. и е открито производство по
ликвидация на „Телемонд“ ООД. По релевантните за спора факти съдът е приел, че
изявлението за прекратяване на участието на съдружника А.Л.Н. в „Телемонд“ ООД е
връчено на 03.06.2016
г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Междувременно, с нотариален акт от 16.02.2016 г. за покупко-продажба на
недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус
рег. № 335 на НК (накратко нотариален акт № 51/2016г.) „Телемонд“ ООД продава на „ТЛК България" ООД осемнадесет
самостоятелни обекта в сграда, представляваща търговски комплекс „Ян Палах“ в
гр. Варна ведно със съответната идеална част от поземления имот, както и
поземлен имот в к.к. „Златни Пясъци“, гр. Варна, заедно с построената в същия
сграда, на цена в общ размер 2 491 848 лева, платима на части, както
следва: 304 704,55 лева – в шестмесечен срок за погасяване на задължение
на „Телемонд“ ООД към „ПроКредит банк (България)“ АД; 401 141,54 лева –
чрез прихващане срещу вземане на купувача от продавача до този размер, придобито
чрез договор за цесия с цедент А.Л.Н.; 342 640,00 лева по сметка на ВОС за
замяна на допуснато по т.д. № 2002/2015 г. обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл.125, ал. 3 от ТЗ, предявен от Г.Г.К., а в случай че допуснатото
обезпечение бъде отменено – заедно с последната вноска; остатъкът от
1 443 361,91 лева в срок до три години от подписване на нотариалния
акт.
С нотариален акт от 25.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти №
54, том I, peг. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус рег. № 205 на НК (накратко нотариален акт № 54/2016г.) „ТЛК България" ООД чрез пълномощник И. Г. М. продава на „Комида“
ЕООД същите осемнадесет
самостоятелни обекта в търговски комплекс „Ян Палах“ и поземления имот в к.к.
„Златни Пясъци“ заедно с построената в същия сграда, предмет на нотариален акт
№ 51/2016г., на цена в общ размер 2 491 848 лева, платима в срок до
четири години от подписване на нотариалния акт.
Данъчната оценка на имотите по двата нотариални акта е в общ размер
2 639 329,70 лева.
Видно от публикувания в ТР счетоводен баланс на „Телемонд“ ООД към
31.12.2016 г. общата сума на актива на дружеството е 91 хил.лева, а собственият
капитал или чистата стойност на активите е отрицателна величина – минус 293
хил. лева, при 1017 хил. лв. към 21.12.2015 г.
От приетите по делото заключения на първоначална и допълнителна ССЕ, които
съдът цени като обективно и компетентно дадени, съдът приема за установено
следното: Съгласно първоначалното заключение, в баланса на „Телемонд“ ООД към
31.12.2016 г. са отразени ДМА – сгради на стойност 29 821,29 лева. Други
недвижими имоти не са включени в баланса към посочената дата. В публикувания в
ТР баланс към 20.09.2019 г. в актива не са посочени стойности, а за предходна
година е посочена стойност 9 хил. лв. Отразените вземания са в общ размер на
44 106,09 лева.
В „Телемонд" ООД с дата счетоводен запис 16.02.2016 г. е отразено
вземане от „ТЛК България" ООД в размер на 2 491 848,01 лв.,
отчетен е приход в размер на 2 455 101,76 лв. и начислен ДДС по
продажбата в размер на 36 746,25 лв. Продадените активи са отписани с дата
16.02.2016 г. и стойност 1 338 347,28 лв. В „ТЛК България" ООД с дата 16.02.2016 г. са
заприходени закупените недвижими имоти по цена на придобИ.е в размер на 2 491 848,01
лв. и е отразено задължение към „Телемонд" ООД в размер на 2 491 848,01
лв. Прехвърлено право на собственост
върху недвижими имоти от „ТЛК България" ООД на „Комида" ЕООД с
нотариален акт № 54 от 25.02.2016 г. е осчетоводено в
„ТЛК България" ООД с дата 25.02.2016 г. като е отразено вземане от
„Комида" ЕООД в размер на 2 491 848 лв. и е отчетен приход в
размер на 2 491 848 лв. Продадените активи са отписани с дата
25.02.2016 г. и стойност в размер на 2 491 848.01 лв. В „Комида" ЕООД с
дата счетоводен запис 25.02.2016 г. са отчетени разходи за придобИ.е на ДМА в
размер на 2 491 848 лв. и е отразено задължение към „ТЛК
България" ООД в размер на 2 491 848 лв. Според експертизата, не може
да се установи обявеният в ТР годишен финансов отчет на „Телемонд" ООД за
2016 г. съдържа ли данни за вземанията на „Телемонд" ООД по първия
процесен нотариален акт (този от 16.02.2016 г.). Обявеният в Търговския
регистър Годишен отчет за дейността на предприятия в ликвидация и
несъстоятелност на „Телемонд" ООД (в ликвидация) за периода от
01.01.2019г. до 20.09.2019 г. не съдържа данни за вземанията на посоченото
дружество за заплащането на цена по първия процесен нотариален акт (този от
16.02.2016 г.). Установено е, че „ТЛК България" ООД е извършило частично
плащане по първия нотариален акт в размер на 388 060 лева чрез прихващане
(б. „б“ от нот. акт) като към 31.12.2020 г. задължението на „ТЛК България"
ООД към „Телемонд" ООД е в размер на 2 103 788,01 лева. Установено
е още, че „Комида" ЕООД не е
извършвало погашения по задължението си за плащане на цена по втория
нот. акт от 25.02.2016 г. и по този нот. акт не са начислявани лихви за забава
след датата на падежа – 25.02.2020 г.
В съдебно заседание на 18.06.2021 г. вещото лице сочи, че не е установило и
не е могло да установи на база на представените му от „Телемонд" ООД
документи друг начин на погасяване на задължението на „ТЛК България" ООД,
различен от плащане, както и, че ако е било извършено прихващане или цесия на
вземането то би следвало да се отрази в с-ка 411 „Клиенти“ за аналитична
партида ТЛК. Вещото лице поддържа, че видно от представеното писмо (л. 593) такава
информация е била поискана, но не е била представена от „Телемонд" ООД.
В прието по делото допълнително заключение на вещото лице по допуснатата
ССЕ, въз основа на непосочени от ответниците и неприети по делото писмени
доказателства – допълнително представени от ответниците на вещото лице първични
счетоводни документи и счетоводни регистри, вещото лице е установило начина, по
който е осчетоводено погасяването на задълженията за плащане на цената по двата
процесни нотариални акта.
Вземането от „ТЛК България" ООД по първия нотариален акт в
счетоводството на „Телемонд" ООД е погасено изцяло както следва: сумата от
401 141,55 лева е погасена чрез прихващане на 16.02.2016 съгласно
уговореното в НА №51/16.02.2016 г; сумата от 1 190 706,46 е погасена
счетоводно на 28.03.2016 г. на основание прехвърляне на вземането в полза на
„Комида" ЕООД съгласно Договор за цесия от 28.03.2016 г.; сумата от 900 000
лева е погасена счетоводно на 28.03.2016 посредством Прехвърляне на вземане и
прихващане съгласно Споразумение от 29.01.2016 г. и споразумение (протокол) от
29.03.2016 г.
Вещото лице пояснява, че според представените му документи Телемонд"
ООД е прехвърлило на „Комида" ЕООД с договор за цесия от 28.03.2016 г.
вземането си от „ТЛК България" ООД в размер на 2 090 706,46 лв.
представляващо неплатена част от продажната цена но нотариален акт №
51/16.02.2016 г. срещу цена в размер на 900 000 лева, платима при поискване. Уведомлението
от „Телемонд" ООД до длъжника „ТЛК България" ООД било от 28.03.2016
г., но било получено от управителя на „ТЛК България" ООД на дата
12.05.2021 г. видно от разписка за получаването. Така към 31.12.2016 г.
„Телемонд" ООД - в ликвидация няма вземане от „ТЛК България" ООД по
първия нотариален акт.
Към датата на изготвяне на заключението задължението на „Комида" ЕООД
към „ТЛК България" ООД по втория нотариален акт е отразено счетоводно в
двете дружества като погасяване на вземане на „ТЛК България" ООД от
„Комида" ЕООД в размер на 2 090 706,46 лева чрез прихващане на
основание Договор за цесия от 28.03.2016г. и Споразумение от 12.05.2021г. Към
24.09.2021г. в счетоводството на "ТЛК България"ООД има вземане от
„Комида" ЕООД в размер на 401 141,54 лв. по втория нотариален акт от
2016 г., плащането на което било отсрочено до 31.12.2022 г.
Задължението на „Комида" ЕООД към „Телемонд" ООД в размер на 900
000 лева, представляващо цената на прехвърленото с договора от 28.03.2016 г. вземане
от "ТЛК България" ООД по първия нотариален акт, било погасено чрез
прихващане срещу задължение на „Телемонд" ООД към „Комида" ЕООД за заплащане
на неустойка в същия размер – 900 000 лева. Задължението за тази
неустойка произтичало от предварителен договор от 20.11.2015 год. за продажба
на недвижими имоти между „Телемонд" ООД като продавач и „Комида" ЕООД
като купувач, който бил развален от „Комида" ЕООД поради неизпълнение от
страна на продавача, и било потвърдено със споразумение от 29.01.2016 г. Със
споразумение (протокол) за прихващане на насрещни вземания от 29.03.2016 г.
„Телемонд" ООД и „Комида" ЕООД извършили прихващане на насрещните си
вземания (цена по цесия срещу неустойка по договор) в пълен размер – 900 000
лева, с което двете вземания били напълно погасени. По този начин всички
вземания на „Телемонд" ООД, свързани с продажбата на недвижимите имоти
били погасени още на 29.03.2016 г., респ. не са намерили отражение в баланса на
дружеството към 31.12.2016 г.
Видно е още от допълнителното заключение по ССЕ, че „Комида" ЕООД е
реализирало приходи от отдаването на процесните имоти под наем в периода от
закупуването им до 31.08.2021 г. в общ размер 1 499 009,08 лева.
От приетото по делото заключение на допуснатата тройна съдебнооценителна
експертиза (СОЕ), неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че пазарната цена на недвижимите имоти,
предмет на двата процесни нотариални акта е в размер на 1 028 920 и
3 011 866 лева (съгласно допълнителното заключение) или общо
4 040 786 лева за всички имоти.
По делото е разпитана като свидетел Г.Д.Ц. – главен счетоводител на „Комида“ ЕООД от април 2016 г. и главен
счетоводител на „Телемонд“ ООД от 2004 г. до 2018 г. Свидетелката сочи, че през
месец февруари 2016 г. „Телемонд“ е продало на „ТЛК България“ почти всичките си
недвижими имоти. Относно предявения на свидетеля в о.с.з. на 18.06.2021 г. заверен
препис на счетоводен баланс на „Телемонд“ ООД към 31.12.2016 г., находящ се на
лист 101 от делото, свидетелката посочва, че в този баланс няма как да се намерят
вземанията на „Телемонд“ по процесната нотариална сделка към „ТЛК България“,
тъй като това вземане от „ТЛК“ през 2016 г. отново е било продадено на друго
дружество и с цената, която е взета, е прихванато насрещно задължение, така че
това вземане не съществува. С цената, на която е оценено това вземане от
дружеството, на което е продадено вземането, е прихванато насрещно съществуващо
задължение на „Телемонд“, поради което тези разчети са нулирани. Сочи, че
вземането е било прехвърлено срещу 900 000 лв. Вземането за цената от 900 000
лв. не е в баланса, защото то било прихванато със съществуващо задължение на
същата стойност. Прихващането е било извършено през март 2016 г. Договорът за
цесия на вземането от „ТЛК“ бил от 28.03.2016 г., а прихващането било извършено
на 29 март 2016 г.
Не е спорно, че съищецът А.Н. притежава 50 % от капитала на „Телемонд“ ООД.
Не е спорно и изрично се признава от съищеца А.Н. (л. 514), че той и пълномощникът
на "ТЛК България" ООД по втората процесна сделка И. М. живеят на
съпружески начала от 2006 г. до настоящия момент и имат две деца. Установява се
от представените по делото справки от ТР, че „Телемонд“ ООД и „Комида“ ЕООД имат
един и същ адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ян Палах“ № 10. Управител на „Телемонд“
ООД е И. К. Г.. Адресът на електронна поща на „Комида“ ЕООД в ТР е ***********@*******.**. През 2012г. И. Г.
(с 20 % от капитала) и А.Н. (с 80 % от капитала) са учредили „Зебрано 1“ ООД,
на което двамата са управители до 2017 г. и чийто адрес на управление и телефон
съвпадат с този на „Телемонд“ ООД. От 2014 до 2017 г. съдружник в „Зебрано 1“
ООД с 80 % от капитала е „Комида“ ЕООД. През 2017 г. „Комида“ ЕООД е продала
дела си на "Спаркъл Груп" ЕООД, което е с едноличен собственик на
капитала и управител И. М. и също е с адрес на управление гр. Варна, ул. „Ян
Палах“ № 10 и адрес на електронна поща: ***********@*******.**. Управител на "ТЛК
България" ООД от 01.02.2016 г. до момента е В. Н. И.ов, който от 16.02.2012
г. до 14.10.2021 г. заедно с А.Л.Н. и И. Г. М. са членове на съвета на директорите
на "АЛФА-65" ЕАД. От 2012 г. до 2019 г. едноличен собственик на
капитала на "АЛФА-65" ЕАД е А.Л.Н..
Въз основа на горната фактическа
установеност след преценка на всички доказателства по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 134 от ЗЗД е предоставен на кредитора да упражни имуществените
права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора. Целта на същия е да се внесе в имуществото на последния онова, на
което има право от своя длъжник.
Ищецът Г.К. твърди, че има неудовлетворено вземане спрямо А.Л.Н.. Твърди,
че последният е титуляр на заявеното при условията на чл. 134 ЗЗД право да иска
прогласяване на нищожност на разпоредителни сделки, извършени от търговското
дружество „Телемонд“ ООД със собствените му активи. Твърди, че длъжникът А.Н. е
кредитор на „Телемонд“ ООД с вземане за ликвидационен дял, размерът на което и
възможността за неговото събиране зависят от активите, които дружеството
притежава, а това обуславя и правния интерес на Н. да иска прогласяване на
сделките за нищожни. Твърди, че А.Н. бездейства.
Съдът намира, че така изложените твърдения обуславят правната легитимация
на ищеца Г.К. в качеството му на процесуален субституент.
Възражението на ответниците за липса на легитимация на ищеца Г.К. поради
нищожност на сделката, от която произтича качеството му на кредитор на А. Н., съдът
намира за неоснователно.
На първо място, ответниците нямат правен интерес от това възражение, тъй
като за тяхното материалноправно положение е без значение дали нищожността на
процесните сделки се претендира пряко от кредитора на „Телемонд“ ООД или
косвено от негов кредитор. Още по-малко има значение кой е кредиторът на А. Н. по
парично вземане – първоначалният носител на вземането или негов частен
правоприемник, така както това е без значение и за самия А. Н. като длъжник по
издадения срещу него изпълнителен лист.
На следващо място, видно от договора за цесия от 29.10.2015 г. между „Пикадили“
ЕАД и Г.Г.К., страните са посочили причината вземането да бъде прехвърлено на
цена от едно евро – в т. „Б“ от преамбюла е прието, че длъжникът по
прехвърленото вземане е неплатежоспособен.
И накрая, страната, която се е съгласила да приеме престация в размер на
едно евро като цена на вземане с номинална стойност 4 935 160,46 лева
е търговец – акционерно дружество, докато цесионерът действа в качеството на
обикновен гражданин. Търговецът би следвало да е в състояние да прецени дали
вземането му е събираемо или не, респ. каква е неговата цена. Законът защитава
частния интерес на търговците в много по-малка степен отколкото интереса на останалите
участници в оборота. Така например, търговска сделка, сключена между търговци,
не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия, т.е.
самият законодател е отчел, че дори условията на сделката да са неизгодни и
това да води до нееквивалентност на престациите, това не може да доведе до
недействителност на договора. На още по-голямо основание, когато само едната
страна по сделката е търговец, а нееквивалентността е в полза на страната,
която не притежава търговско качество, не следва да се приема, че нееквивалентността
на престациите накърнява добрите нрави.
Главните искове, предмет на настоящото дело са за прогласяване на нищожност
на сделките, обективирани в нотариален акт № 51/2016г. от 16.02.2016 г. и нотариален
акт № 54/2016г. от 25.02.2016 г. поради накърняване на добрите нрави.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, е непротиворечива и е в смисъл,
че накърняване на добрите нрави е налице винаги, когато се нарушава правен
принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските
отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява
действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено-етични правила на морала (Решение № 119 от 22.03.2012
г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС).
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това
понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само
онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес
на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване (Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. №
2293/2015 г. на ВКС, III г. о.).
Следователно, в разглеждания случай следва да се извърши преценка, дали с
процесните сделки се накърняват принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения с оглед
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, при това не само с оглед на
интереса на някоя от договарящите страни, а в интерес на обществените отношения
като цяло.
Двете разпоредителни сделки с активите на „Телемонд“ ООД, разгледани
поотделно и с оглед на формалното им съдържание отговарят на всички законови
изисквания за редовност от външна страна. Разгледани в тяхната взаимна връзка и
във връзка с всички обстоятелства, при които са сключени, както и с оглед на
последиците от тях, обаче, сделките се явяват несъвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Съображенията за това са
следните:
Съгласно приетото в Решение № 1291 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5477/2007 г., V г. о., което настоящият съдебен състав изцяло споделя, когато
се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се
ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Тогава, когато сделката и съпътствуващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при
което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и
очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност
и накърнява добрите нрави.
С първата сделка, след вписване на 15.12.2015 г. на запор върху
дружествения дял на Ал. Н. в „Телемонд“ ООД по изп. дело № 20158080401491, са
продадени почти всички ДМА на „Телемонд“ ООД на цена значително по-ниска от
пазарната при условия на отложено плащане на по-голямата част от цената за след
три години. Ответниците не излагат логично обяснение за причините за сключване
на тази сделка от икономическа гледна точка. Ответникът „Телемонд“ ООД се
ограничава до оспорване на твърдяната нееквивалентност на престациите като не
дотам значителна, поддържа правилно осчетоводяване и ирелевантност на доводите
за свързаност между участващите в сделките лица и съищеца. Аргументът на
ответника "ТЛК България" ООД, че имуществото на „Телемонд“ ООД се
увеличавало с разликата между продажната цена на имотите и тяхната балансова
стойност е несъстоятелен от икономическа гледна точка, тъй като цената е доста
по-ниска от пазарната, следователно стойността на активите намалява, а не се
увеличава. Предсрочното погасяване на банков кредит от търговеца би било
основателна причина, ако е налице необходимост да се извърши. Такава не се
изтъква, а и продажбата на всички имоти очевидно не е била нужна за погасяване
на задължение в размер на 304 704,55
лева в срок от шест месеца, което в крайна сметка, видно от допълнителната ССЕ,
изобщо не е било погасено. Погасяването на задължение на „Телемонд“ ООД в размер на 401 141,54 лева
към купувача "ТЛК България" ООД чрез прихващане също не обяснява
продажбата на активи с пазарна стойност 4 040 786 лева на цена
от 2 491 848 лева.
От друга страна продавачът „Телемонд“ ООД се е лишил от сигурен доход от
отдаване на имотите под наем средно от около 300 хил. лв. годишно (видно от
допълнителното заключение по ССЕ).
Втората процесна сделка изглежда
необяснима от икономическа гледна точка по отношение на продавача "ТЛК България" ООД. Само девет дни след закупуването им
последното продава всички придобити имоти на същата цена на „Комида“ ЕООД при
още по-неблагоприятни условия за плащане на цената – до четири години от подписване на нотариалния акт.
От гледна точка на „Комида“ ЕООД сделката без съмнение е икономически
изгодна.
Установеното от приетото по делото допълнително заключение на ССЕ
счетоводно отразяване на сключените сделки при всяко от дружествата разкрива
връзки между двете сделки и правоотношения между участващите лица сочещи на
цели противни на общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. От допълнителното заключение на вещото лице се изяснява на
пръв поглед необяснимото обстоятелство, че съгласно ГФО към 31.12.2016 г. „Телемонд“
ООД практически е останало без активи и е напълно декапитализирано. Установява
се от счетоводните записи, че дружеството не е изпълнило свое задължение към
„Комида“ ЕООД по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти
от 20.11.2015 год., поради което договорът бил развален от „Комида" ЕООД и
за „Телемонд“ ООД възникнало задължение за неустойка в размер на 900 000 лева,
което било потвърдено със споразумение от 29.01.2016 г. Вместо да изпълни
задължението си към „Комида" ЕООД по предварителния договор, „Телемонд“ ООД
продава имотите си на друго лице и то веднага след като е приело да заплати
неустойка от 900 000 лева за неизпълнение на същото задължение към „Комида"
ЕООД. Следващото действие във вреда на „Телемонд“ ООД е извършено на 28.03.2016
г., когато дружеството прехвърля вземането си от купувача "ТЛК
България" ООД за продажна цена в размер на 2 090 706,46 лв. на „Комида"
ЕООД на цена от 900 000 лева. Съвсем логично със споразумение (протокол)
от 29.03.2016 г., осчетоводен с дата 28.03.2016 г., двете насрещни вземания –
за неустойка и за цена по цесията – се прихващат и в патримониума на „Телемонд“
ООД не остават нито ДМА, нито вземания. Така установените от вещото лице
счетоводни записвания и основания за извършването им се потвърждават изцяло от
показанията на свидетелката Г.Ц..
На 12.05.2021 г. „Комида" ЕООД и „ТЛК България" ООД извършват
прихващане на насрещните си вземания – цена по втория нотариален акт срещу
цедирано от „Телемонд" ООД вземане до размера на по-малкото, в резултат на
което остава непогасено задължение на „Комида" ЕООД към „ТЛК
България" ООД в размер на 401 141,54
лв. – точно толкова, колкото „ТЛК България" ООД е платило на „Телемонд"
ООД по първия нотариален акт посредством прихващане с вземането, придобито
впрочем чрез цесия от съищеца А. Н..
За третите лица цялата конструкция от взаимно свързани предварителен
договор, договори за покупко-продажба, цесии и прихващания остава скрита зад
формално различните условия по двата процесни нотариални акта, които са
публично известни. Изглежда така, сякаш двете покупко-продажби едва ли имат нещо
общо една с друга, но анализът на счетоводните записи при участниците в тях,
установени с допълнителното заключение на вещото лице и свидетелските показания,
показва, че се касае за предварително подготвена схема, целта на която е пълно
декапитализиране на „Телемонд" ООД и прехвърляне на активите му в „Комида"
ЕООД, за което последното дружество ще се задължи към „ТЛК България" ООД точно
с толкова, колкото е било задължението на „Телемонд" ООД към „ТЛК
България" ООД – сумата от 401 141,54 лв. В резултат от процесните
сделки „Телемонд" ООД е останало без имуществени права. Тази
декапитализация на дружеството е извършена по скрит за останалите участници в
оборота начин – чрез система от сделки и счетоводни операции, които формално и
от външна страна са напълно редовни.
"ТЛК България" ООД не печели и не губи нито една стотинка от
сключените договори за покупко-продажба. Купува и продава едни и същи имоти на
една и съща цена в рамките на девет дни и в крайна сметка след извършените
цесии и прихващания икономическият ефект от сделките за това дружество формално
счетоводно е нулев. Преди сделките "ТЛК България" ООД е имало вземане
от „Телемонд" ООД в размер на 401 141,54 лв. След сделките има
вземане в същия размер от новия собственик на процесните имоти „Комида"
ЕООД. При тази схема, за разлика от случая на директна продажба в полза на „Комида"
ЕООД, "ТЛК България" ООД не е увредено от разпоредителните сделки с
имотите на своя длъжник, тъй като едновременно с постигнатото в крайна сметка фактическо
заместване в дълг на „Телемонд" ООД от „Комида" ЕООД в патримониума
на последното е преминало и общото обезпечение по смисъла на чл. 133 от ЗЗД на
вземането на "ТЛК България" ООД, а именно недвижимите имоти на „Телемонд"
ООД.
Установените по делото фактическа и правна свързаност, връзки и зависимости
между А.Н., „Телемонд" ООД и неговия управител, управителят на "ТЛК
България" В. И.ов и пълномощника на това дружество И. М., общите адреси на
управление на „Телемонд“ ООД и „Комида“ ЕООД, съвместното участие в други
дружества и в тяхното управление, подробно описани по-горе, са индиция, че
процесните сделки са осъществени като защитна мярка срещу заплахата от
пракратяване на членството на А.Н. в „Телемонд" ООД и предстоящото
производство по ликвидация на дружеството, откриващо пътя към принудително
изпълнение върху дружествения дял на съищеца. Следва да се отбележи, че
установените фактически и правни връзки и отношения между А.Н., участващите в
сделките дружества и техните представители не се квалифицират от съда като
свързаност на лицата по смисъла на § 1
от ДР на ТЗ или чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Свързаността на страните по сделката не
е елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 26, ал. 1, прдл. 3
от ЗЗД. Установените фактически и правни
връзки между участващите в различна роля в извършените сделки лица имат
значение на косвени доказателства, които преценени в съвкупност с всички
останали събрани по делото доказателства водят до извода, че системата от
сделки е подготвена и осъществена с цел да лиши „Телемонд“ ООД от активи и да превърне
в отрицателна величина дружествения дял на А.Н. в това дружество във вреда на
кредиторите на съдружника.
Косвено доказателство в тази насока е и обстоятелството, че процесните сделки и предхождащите ги
предварителен договор от 20.11.2015 год. между „Комида" ЕООД и „Телемонд“
ООД, развалянето на същия от „Комида" ЕООД, възникване на задължението на „Телемонд“
ООД за неустойка и потвърждаването на последното със споразумение от 29.01.2016
г., съвпадат по време с действията на ищеца К. след придобИ.е от негова страна чрез
договора за цесия от 29.10.2015 г. на
вземането на „Пикадили“ ЕАД от А.Н.. Уведомлението за цесията на вземането на
„Пикадили“ ЕАД е връчено на А.Н. на 26.11.2015 г., на 15.12.2015 г. по изп.
дело № 20158080401491 е наложен запор върху дружествения дял на Н. в „Телемонд“
ООД, изявлението на взискателя Г.К. за прекратяване на участието на длъжника А.Н.
в „Телемонд“ ООД е връчено на дружеството 04.01.2016 г. Докато производството
по обжалване на разпореждането от 19.03.2014 г. за издаване на изпълнителен
лист е висящо са извършени двете процесни сделки, както и последвалите ги на
28.03.2016 г. прехвърляне на вземането на „Телемонд“ ООД от "ТЛК
България" ООД за продажната цена в полза на „Комида" ЕООД и
прихващане на вземането за цената по този договор за цесия с признатата от „Телемонд“
ООД неустойка от 900 000 лева. По този начин още преди определението на
ВОС от 08.04.2016 г. за обезсилване на първия обратен изпълнителен лист фактическите
и правни действия водещи до лишаване на „Телемонд“ ООД от активи са били
приключили.
Индиция за преднамереността на действията и сделките насочени към
декапитализиране на „Телемонд“ ООД е и изрично изтъкнатото от ответника "ТЛК България" ООД в
отговора на исковата молба обстоятелство, че длъжникът Н. вероятно би платил на
„Пикадили“ ЕАД, но не и на Г. К., срещу когото имал лични възражения.
Доколкото нищожността винаги е изначална и съществува към момента на
извършване на сделката, обстоятелството, че след извършване на процесните
сделки издаденият на 19.03.2014 г. обратен изпълнителен лист е бил обезсилен,
както и това, че вписаният на 15.12.2015 г. запор върху дружествения дял на Ал.
Н. в „Телемонд“ ООД е бил вдигнат на 03.05.2016 г., са относими към преценката
за валидността на процесните сделки, но в обратен на защитната теза на
ответниците аспект. Както процесните сделки, така и съпътстващите ги цесии,
споразумения и прихващания са извършени в период, в който ищецът К. е
разполагал с обратен изпълнителен лист, бил е вписан запор върху дружествените
дялове и е било връчено предизвестие за прекратяване на участието на А. Н. в „Телемонд“
ООД. Т.е. към момента на извършване на сделките ответниците са целяли
декапитализиране на „Телемонд“ ООД като защита срещу действащи съдебни актове
без да са знаели какъв ще е изхода от предприетото от тях обжалване.
Изводът е, че противно на принципите на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения, поведението на страните по
процесните сделки съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо
чужди интереси с цел извличане на изгода в полза на един от участниците в
сделките – формално в случая това е „Комида“ ЕООД. За придобитите през февруари
2016 г. недвижими имоти „Комида“ ЕООД дължи без лихва в срок до 31.12.2022 г.
единствено сумата от 401 141,54 лв., а е получило приход от наем на
имотите до 31.08.2021 г. в общ размер 1 499 009,08 лева. За сметка на
това „Телемонд“ ООД е напълно декапитализирано (собствен капитал към 31.12.2016
г. минус 293 хил. лева спрямо 1 017 хил. лв. към 21.12.2015 г.) и лишено
от дълготрайни активи посредством изкуствено
създадена и противна на икономическия интерес на дружеството конструкция от
правни сделки. В същото време „Комида“ ЕООД до момента не е платило нищо за
придобИ.ето на активи с
пазарна стойност 4 040 786 лева като в крайна сметка е
останало задължено към „ТЛК България" ООД единствено със сумата от 401 141,54
лв. – точно колкото е било задължението на „Телемонд“ ООД към „ТЛК
България" ООД преди извършване на сделките, т.е. практически е заместило в
дълг „Телемонд“ ООД в синхрон с придобИ.е на неговите активи.
От друга страна, процесните сделки нямат за цел да увредят съдружника в
„Телемонд“ ООД А.Н., който към релевантния период все още няма вземане за
ликвидационен дял, а да прехвърлят почти безвъзмездно (с оглед на крайния
резултат от извършените от участниците в тях взаимни разчети) имуществените
права на „Телемонд“ ООД в друго дружество – „Комида“ ЕООД с цел злепоставяне на
чужди интереси и несправедливо облагодетелстване. Ето защо, не се касае за обикновени
увреждащи сделки, които са относително недействителни, а за сделки, които
накърняват общоприетите морални норми, поради което са нищожни. Съвкупната и
комплексна преценка на всички факти и обстоятелства, при които са подготвени и
извършени процесните договори за покупко-продажба, в т.ч. времето на
извършването, връзките между участниците, съпътстващите ги споразумения,
договори за цесия и прихващания, водените паралелно изпълнителен процес и
производство по обжалване на обратен изпълнителен лист, разкрива истинската им
цел – „Телемонд" ООД да бъде лишено от активи, което да доведе до
невъзможност за предприелия принудително изпълнение кредитор на А.Н. в един
бъдещ момент, в хода на производството по ликвидация, да се удовлетвори от
вземане за ликвидационен дял на своя длъжник.
По така изложените съображения съдът намира главните искове за основателни
и същите ще бъдат уважени. Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие
евентуалните искове за прогласяване нищожност на процесните сделки поради
тяхната привидност не подлежат на разглеждане.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски в общ размер 113 832,43 лева,
от които: 66 927,72 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело;
6 692,77 лева – заплатена държавна такса за вписване на искова молба; 172
лева – заплатени държавни такси за преписи от документи; 35 204,94 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат с включен ДДС; 500 лева –
заплатен депозит за ССЕ; 500 лева – заплатен депозит за СОЕ; 200 лева –
заплатен депозит за допълнителна ССЕ; 700 лева – заплатен депозит за повторна
тройна СОЕ; 2 470 лева – заплатен допълнителен депозит за СОЕ; 40 лева –
заплатена държавна такса за призоваване; 425 лева – заплатен допълнителен
депозит за СОЕ, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016 г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том
I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус П. С., акт. № 35, том VІІІ,
дело 1562/2016 г., дв. вх. peг. 3058 от 18.02.2016 г. на Службата по
вписванията – Варна, поради накърняване на
добрите нрави по предявения по реда на чл. 134 от ЗЗД иск с правно на основание
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД от Г.Г.К., ЕГН **********,***, като процесуален
субституент на А.Л.Н., ЕГН **********,***, срещу „Телемонд“ ООД (в ликвидация),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9010, район
„Приморски", ул. „Ян Палах" № 10, и „ТЛК България" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане", бул. „Княгиня Мария Луиза" № 19, ет. 1, офис 5.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том
I, peг. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус В. П., акт. № 124, том ІX,
дело 1881/2016 г., дв. вх. peг. 3646 от 25.02.2016 г. на Службата по вписванията
– Варна, поради накърняване на добрите
нрави по предявения по реда на чл. 134 от ЗЗД иск с правно на основание чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД от Г.Г.К., ЕГН **********,***, като процесуален
субституент на А.Л.Н., ЕГН **********,***, срещу „ТЛК България" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане", бул. „Княгиня Мария Луиза" № 19, ет. 1, офис 5, и „Комида"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9010, район
р-н Приморски, бул. „Ян Палах“ № 10, ет. 2.
ОСЪЖДА „Телемонд“ ООД (в ликвидация), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна 9010, район „Приморски", ул. „Ян
Палах" № 10, и „ТЛК България" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", бул. „Княгиня Мария
Луиза" № 19, ет. 1, офис 5, и „Комида" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна 9010, район р-н Приморски, бул. „Ян
Палах“ № 10, ет. 2, да заплатят на Г.Г.К.,
ЕГН **********,***, сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 113 832,43 лева (сто и тринадесет
хиляди осемстотин тридесет и два 0,43) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: