Р
Е Ш Е Н И Е
№
154
гр.
Перник, 11.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова КАНД № 167
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на В.К.Л., с ЕГН **********,***, срещу решение № 369 от 30.05.2022 г.,
постановено по АНД № 363 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1158-003963, издадено от началник
на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – П., с което на В.К.Л., на основание чл. 185 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение
по чл. 39 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лв.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени наказателното постановление/НП/. Пледира, че на
процесното кръстовище няма поставен пътен знак Д17.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОДМВР – П.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт В..
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – П*** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 , предл. първо и второ от АПК настоящият
състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
С НП № 21-1158-003963, началникът
на СПП в ОДМВР – П.***, е наложил на В.К.Л. административно наказание „глоба“ в
размер на 20 (двадесет) лв. за това, че на 20.11.2021 г., в 08:55 часа, в гр. П.,
на ул. „Г. С. Р.**“, с посока на движение от кръстовище „Изчислителен център“
към ул. „Железничарска“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № **, на
кръстовището с ул. „М.***“ не съобразил поведението си с ПЗ Д17, поставен на
видно място от дясната му страна, като предприел и извършил обратен завой на
обозначена с пътна маркировка (ПМ) „М8.1“ пешеходна пътека, тип „Зебра“, с
което извършил завиване в обратна посока на пешеходна пътека – административно
нарушение по чл. 39 във вр. с чл. 185 от ЗДвП.
За да постанови обжалвания съдебен акт
районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства е приел от
фактическа страна за доказано по категоричен и несъмнен начин отразеното в
съставения акт (АУАН) и процесното наказателно постановление. Прието е в решението
в тази връзка въз основа на приобщените доказателства и предвид доводите на
наказания водач, че по делото е безспорно доказано, че маневрата е извършена
върху пешеходна пътека, тип „зебра“, намираща се на посоченото за място на
извършване на нарушението – ул. „Г. С. Р.**“, непосредствено преди кръстовището
с ул. „М.**“, която е била сигнализирана и с пътен знак (ПЗ) Д17 за движещите
се в посока от Изчислителния център към ул. „***“, т.е. била е налице забрана
за извършване на обратен завой.
При извършената проверка за
валидност и процесуална законосъобразност на производството по издаване на
процесното НП, районният съд не установил наличие на основания отмяната му.
По същество и въз основа на
установеното от фактическа страна районният съд приел, че деянието е правилно
квалифицирано като нарушение по чл. 39 във вр. с чл. 185 от ЗДвП, за което
законосъобразно е наложено предвиденото административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
При извършената касационна проверка
по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда
на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното приложение
на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния
акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на касатора:
По доводите в жалбата:
Без основание са доводите в
жалбата във връзка с кредитираната по делото, приложена с писмо на Община
Перник схема на организация на движението, относима към участъка на извършване
на процесното нарушение.
Видно е от същата, в гр. Перник, на
ул. „Г. С. Р.**“, непосредствено преди кръстовището с ул. „***“, в посока на
движение към ул. „Железничарска“, не е
предвиден за поставяне пътен знак със специално предписание – Д17 „Пешеходна
пътека“ (чл. 54, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗДвП), и съобразно
специалното правило на чл. 55, ал. 7 от ППЗДвП – на място, където платното за
движение е предназначено за пресичане от пешеходци, от двете страни на пътя по
посока на движението.
Предвидена е обаче, видно от
схемата, маркировка – пешеходна пътека, пътна маркировка тип „М8.1“ (чл. 64, т.
3, б. „а“ от ППЗДвП). Обстоятелството, че същата е била и изпълнена към момента
на извършване на нарушението не е било спорно по делото – в жалбата до районния
съд касаторът е посочил, че на пътното платно е имало маркирана пешеходна
пътека тип „Зебра“.
Видно е също от приложената схема
на организация на движението, което също не е спорно по делото, че мястото на
извършване на маневрата обратен завой е кръстовище.
Предвид горното, в хода на
съдебното следствие пред районния съд е доказано, каквото е прието и в
решението, което не е било и спорно, че включително към датата на извършване на
процесното нарушение, на ул. „Г. С. Р.**“ в гр. П., в посока към ул. „***“, на кръстовището
с ул. „***“ е била налична пешеходна пътека, изпълнена със съответната
маркировка, на която касаторът е извършил обратен завой. Мотивите на съдебния
акт, с които се приема, че пешеходната пътека е била обозначена с ПЗ Д17 в
посоката на движение на касатора са неправилни, тъй като противоречат в тази им
част на доказателството, в което са обосновани – изводите са несъответни на приложената по делото схема на организация на
движението в процесния участък. Това обаче не рефлектира върху
законосъобразността на решението в степен да обоснове отмяната му на това
основание. Тези изводи не рефлектират върху обстоятелствената част на
административнонаказателното обвинение, тъй като на наказаното лице с АУАН и НП
е предявено, че извършва обратен завой върху обозначена с ПМ М8.1 пешеходна
пътека, което е прието за доказано и от
районния съд, на свой ред обвързано правно с разпоредбата на чл. 39 от ЗДвП. Сред
нарушените законови разпоредби в АУАН и НП съответно не е посочена и норма,
относима към задълженията на участниците в движението да съобразяват
поведението си с пътните знаци, поради което и описаното в АУАН и НП несъобразяване
с ПЗ Д17, възприето за безспорно и по делото, се явява част от обстоятелствата
по извършване на нарушението. Предвид изложеното не се
установява наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с
ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в
каквато посока се прецениха доводите в жалбата.
По приложимия материален закон:
Съгласно чл. 39, предл. първо от ЗДвП, завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека.
Съгласно чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 7 от ЗДвП, участниците в движението (вкл. водачите на ППС) съобразяват
своето поведение в следния ред – със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка.
Съгласно § 6, т. 54, изр. първо
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, пешеходна пътека е част от платното
за движение, очертана или не с пътна маркировка, сигнализирана с пътни знаци, предназначена
за преминаване на пешеходци. Съгласно изр. второ на същия параграф, „на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.“
Следователно, във връзка със
забраната на чл. 39, предл. първо от ЗДвП, при липса на пътен знак Д17 –
пешеходна пътека, поставен на място, където платното за движение е
предназначено за пресичане от пешеходци, от двете страни на пътя по посока на
движението, и при изпълнена пътна маркировка М8.1 – пешеходна пътека, водачите,
като участници в движението, следва да съобразяват наличната пътна маркировка
(арг. от чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 7 от ЗДвП). Съответно на кръстовище, дори
при липса на ПЗ Д17 и липса на пътна маркировка М8.1, водачите, са длъжни да
съобразяват и правилото на § 6, т. 54, изр. второ от ДР на ЗДвП, че на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение.
Доказаното по делото извършване и
от страна на касатора – правоспособен водач на МПС (видно е данните в АУАН и НП
същият притежава валидно СУМПС), при управление на МПС, на обратен завой на
пешеходна пътека, покрива административнонаказателния състав на чл. 185 във вр.
с чл. 39 от ЗДвП. Деянието е съставомерно от обективна страна – касаторът е
нарушил забранителна разпоредба на ЗДвП, обвързана с предвидената в чл. 185 от ЗДвП „санкция“, налагана по административен ред (чл. 6 от ЗАНН). Доказан е и субективният
елемент – вината на водача, тъй като В.Л. е задължен субект спрямо разпоредбите
на ЗДвП освен на общо основание – в качеството си на участник в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, в случая водач на ППС (арг. от § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП), също и на специално такова – към датата на извършване на
нарушението е правоспособен водач на МПС, притежаващ валидно свидетелство за това.
От същия, включително в посоченото му придобито качество, се очаква да познава
разпоредбите на приложимия закон, относимо към извършваната дейност по
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, в който закон
включително са уредени правата и задълженията на участниците в движението (арг.
от чл. 1, ал. 1 от ЗДвП във вр. с § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП).
За извършването на
административно нарушение от вида на процесното в санкционната разпоредба на
чл. 185 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание „глоба“, с
фиксиран размер – 20 лв. Съобразявайки, че законодателят е предвидил конкретно
по вид и във фиксиран размер административно наказание, правилно районният съд
е приел, че наложеното наказание е законосъобразно определено.
Материалният закон е приложен
правилно, поради което не е налице касационно основание за отмяната му и по чл.
348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид горното, като е потвърдил
НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението
следва да се остави в сила.
По
разноските:
Ответната
страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 369 от
30.05.2022 г., постановено по АНД № 363 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/