Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Варна,
.................. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и шести ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
При секретар: ЕЛКА И.,
като разгледа докладваното от съдия Макариева,
в.гр.дело № 1816, по описа на ВОС за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно образувано е по
въззивна жалба на М.В.И. , чрез адв. Деляна Х., срещу решение № 3228 от 12.07.2019
г. постановено по гр.д.№ 15574/2018г. ,
с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.В.И., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1262,00
лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева), представляваща заплатено от последния
в качеството му на поръчител задължение по одобрен на -29.06.2016 г. договор за
заем сключен между Взаимо-спомагателна каса при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Варна и М.В.И., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018
г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 13418/2018 г.на ВРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и ОСЪЖДА М.В.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 345,24 лв. (триста четиридесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр. д. № 13418/2018
г. по описа на ВРС, както и сумата от 55,00 лв. (петдесет и пет лева),
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата са изложени подробно съображения за недопустимост,
неправилност на решението, при съществено нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита че изводите на съда са необосновани . Иска се
отмяна на решението и уважаване на иска като се присъдят разноските по делото
за двете инстанции.
Срещу тази жалба е депозиран отговор , с който жалбата се
оспорва като неоснователна и моли съда да потвърди решението като се присъдят
разноски.
Предявен е иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК от И.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. А.А., срещу М.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД
съдът да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1262,00
лв., представляваща заплатено от последния в качеството му на поръчител
задължение по одобрен на 29.06.2016 г. договор за заем сключен между
Взаимо-спомагателна каса при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - **** и М.В.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 13418/2018 г. на ВРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответницата М.В.И. е депозирала отговор на исковата молба, чрез адв. ****.,
с който оспорва иска като неоснователен.
Предвид това,
че длъжника е подал възражение в законово определения срок ищеца предявява
настоящия иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца посочената сума и за присъждане на разноските по
заповедното и исковото производство.
Предмет на въззивното производство,
въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания признати в заповедно производство по реда
на чл.
410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично
задължение.
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението
е валидно и допустимо.
Относно
валидността на решението.
Решението е постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по
начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта на
решението.
Решението отговаря на изискванията,
при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по
спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявената искова
претенция е процесуално допустима.
Правният интерес при установителния
иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл. 422
от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта
на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно
във всяко положение на висящия исков процес.
Налице е правен интерес от
предявяването му. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът,
предявен по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на
признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно
регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуалната
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна. При иск, предявен по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е
признато в заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение.
Налице са и всички други
положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с
разпоредбата на чл.
415, ал.1 от ГПК.
Към настоящия момент не е установено
да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването
и упражняването правото на иск.
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за
правилно. Съображенията за този извод са следните:
Районният съд е обсъдил
събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи относно
какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.
Ищецът установи, че в качеството си на поръчител е изпълнил задължения на ответницата М.В.И., изискуеми по отпуснат на 29.06.2016 г. заем от ВСК при ОД на МВР – Варна.
От доказателствата по
делото се установява , че между ВСК при ОД
на МВР – Варна и М.В.И. валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, чиито
фактически състав е завършен с предаването на сумата от 10000,00 лв. Установява
се също, че между ВСК и ищецът И.Д. са възникнали отношения като кредитор и
поръчител по заема. Посочените обстоятелства са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК.
Не е спорно също, че ищецът е заплатил в полза на
кредитора доброволно исковата сума от 1262,00 лв., т.е. срещу поръчителя не е
провеждано исково производство от кредитора.
И двете плащания направени от
поръчителя И.Д. – на каса от 20.08.2019 г. и чрез удръжка по ведомост от
заплатата му между 27 и 29.08.2018 г., са били в изпълнение на изискуеми
задължения на главния длъжник по заема, т.е. на ответницата. Настоящият състав
на съда приема, че искът на изпълнилия поръчител е основателен, доколкото
същият в качеството си на поръчител е
заплатил изискуеми задължения на ответницата. Основателността на главната
претенция обосновава основателността и на акцесорната за обезщетение за забава
в размер на за законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на главницата.
Във въззивното производство не са
събирани доказателства.
Въззивният съд прави следните
правни изводи:
Настоящата инстанция изцяло възприема
фактическата обстановка приета от ПРС и правните изводи направени въз основа на
нея, като поради съвпадащите изводи на настоящият въззивен състав с изводите на
ВРС, намира че решението на ПРС следва да бъде потвърдено.
За да бъде уважен предявен по
реда на чл.
422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на
вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено
/доказано/ следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането на кредитора. Независимо от процесуалното
си качество / в случая ищец/ кредиторът трябва да докаже юридическия факт, от
който произтича вземането и неговия размер, а длъжникът възраженията си срещу
вземането - абсолютни и лични. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът трябва да докаже от какво правоотношение е
възникнало вземането и неговия размер. Доказателствената тежест е негов, тъй
като от установяването на тези факти цели да извлече за себе си изгодни факти /
решение № 195 от
30.11.2009 г. по т. д. № 299/2009 г., решение № 31 от 5.04.2012 г. по т.
дело № 55/2011 г., решение
№ 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ТК и други
постановени по реда на чл. 290 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест в процеса/. С оглед
на това разрешение, ищецът, след като е доказал с допустими доказателствени
средства вземането си , предявения от него установителен иск се явява
основателен.
С оглед на горното съдът намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С
оглед на изхода от съдебния спор въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски в размер на 320 лева..
Въз основа на
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3228 от 12.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 15574/2018г. на ВРС,
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 320 лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .