№ 8077
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110106474 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б***“ АД срещу С*** В. И. осъдителен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 625,70 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 30.06.2021 г. в
района на прохода Шипка, причинено от ответника, който е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, ведно с включените ликвидационни разноски и ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ представлява иск срещу
потребител на застрахователни услуги по см. на КЗ.
Това е така, тъй като от твърденията в исковата молба и писмените доказателства по делото
се установява, че материалноправното основание за възникване на регресното вземане
произтича от договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
който ответникът има качеството на потребител на предоставената му застрахователна
услуга. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г.
по ч. т. д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда
в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима
към исковете от/срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса
на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги
по Закона за платежните услуги и системи и др.
Горният извод обосновава приложимост на правилото на чл. 113, ал. 1 ГПК /изм. – ДВ, бр.
65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, предвиждащ специална местна подсъдност по исковете
срещу потребители, а именно – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
1
постоянния.
С осигуряване на по-засилена защитата на потребителите в чл. 119, ал. 3 ГПК ГПК /нова –
ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ законодателят е предвидил, че местната
подсъдност в случая представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, вменявайки на съда служебното правомощие да следи за
спазването й и без релевиран от ответника отвод за местна подсъдност до приключване на
първото по делото заседание. В случая oт служебно изисканата от съда справка по реда на
Наредба № 14/18.11.09 г. се установява, че постоянният и настоящият адрес на ответника е в
гр. Г****.
Доколкото искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, предмет на делото, не е предявен
пред съда по настоящия адрес на ответника – РС – Г****, а пред Софийския районен съд, то
производството по делото пред СРС следва да се прекрати, и делото следва да се изпрати по
местна подсъдност на РС – Г****.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА пред Софийския районен съд производството по гр. д. № 6474/2025 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на РС – Г****.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 -
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2