Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Я. И. Ю. от [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат Ал. А. от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение №270/17.09.2024 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №879/2024 г. по описа на същия съд.

Касаторът навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че доколкото в НП не е било посочено коя точно Наредба е била нарушена, то е нарушено правото му на защита и същият не е наясно за какво нарушение е санкциониран. Излагат се и твърдения, че е налице неточност при дадената правна [жк], тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП, тъй като се касае за „значителна неизправност“ по смисъла на т.20.5.2 от Наредба №7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Според касатора неправилно съдът е кредитирал приложения снимков материал и го е приел като веществено доказателство по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК, поради което е отправено искане към съда да бъде отменено атакуваното решение и съответно да бъде отменена т.3 от НП №24-0869-000630 от 25.03.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], с която на касатора е наложена „глоба” в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място] ОД на МВР – Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно призована, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното Решение на РС [населено място] да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС [населено място], като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка пред РС [населено място] е било НП №24-0869-000630 от 25.03.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място] в частта му по т.3, с която на касатора е наложена „глоба” в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП.

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Безспорно установено е от решаващия съд, че на 07.02.2024 г. около 13.20 контролните органи - служители в сектор „ПП“ при О. М. Шумен се движели със служебен автомобил по ул.Владайско въстание в [населено място], където спрели за проверка товарен автомобил "Мерцедес 814К“ с рег. №[рег. номер], управляван от касатора и собственост на трето лице - *****. Контролните органи констатирали, че товарния автомобил бил натоварен със земна маса, с едри камъни и парчета асфалт, които били доста над канатите и товарът не бил покрит. На место на касатора Я. Ю. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №1215819 за установени три административни нарушения, а именно: 1.за нарушение на чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП, 2.за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и 3.за нарушение на чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП, като предмет на съдебна проверка както от въззивния съд, така и от касационния съд е установеното нарушение по т.3. В АУАН за констатираното трето нарушение, актосъставителят посочил, че с деянието си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП за това, че на 07.02.2024 г. в 13.20 часа превозва земна маса примесена с отломки от едри камъни, чакъл и бетон, натоварен по начин и излизащи извън нивото на канатите на каросерията, с което създава сигурен риск от изпадане по време на движение. Актът бил подписан от нарушителя без възражения, както и не е представено писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП, с което на касатора Я. И. за нарушението по т.3 е наложено „глоба” в размер на 1 500 лева на основание чл.177 ал.4, т.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че в случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за укриване и обезопасяване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – чл. 177 ал.4 т.3 от ЗДвП. Посочването дори само на тази разпоредба според районния съд кореспондираща с фактическото описание на деянието и е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност. Съдебният състав счел още, че санкционираното лице е управлявало товарния автомобил с товар при констатирана опасна неизправност при укрепването му, поради което закономерно е била ангажирана отговорността му. По тези съображения предходната инстанция потвърдила оспорения пред нея правораздавателен акт.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

Шуменският административен съд намира за неоснователен доводът на касатора за допуснати съществени процесуални опущения при издаването на НП, а именно не била посочена коя Наредба била нарушена. Както е посочил и решаващия съд, и настоящия касационен състав приема, че контролните органи са описали пределно ясно поведението на санкционираното лице, възприето за нарушаващо правилата за укрепване на превозваните товари, издирвайки и относимата правна [жк], под която се субсумира стореното от водача закононарушение. Непосочването от страна на контролните органи на Наредба №7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, дефинираща понятието „опасна неизправност“, не представлява пропуск, който сам по себе си обосновава извод за незаконосъобразност на НП, доколкото деянието е описано пределно ясно от обективна страна, за да успее лицето да организира правната си защита. Както правилно е посочила предходната инстанция, установеното от контролните органи нарушение представлява опасна неизправност при закрепване на товара, в случая на превозвана земна маса, примесена с отломки от едри камъни, чакъл и бетон, натоварен по начин и излизащи извън нивото на канатите на каросерията, с което се създава сигурен риск от изпадане по време на движение, а това се явява основание за ангажиране на отговорността на касатора на основание чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП, по който ред е бил привлечен към отговорност, поради което и твърдението на касатора, че е приложима нормата на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП е неоснователно.

Неоснователно е твърдението на касатора, че решаващият съд се е позовал на приложения снимков материал към административнонаказателната преписка и е приел, че същите са веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК. В тази връзка решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че атакуваното Решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.

Съобразно изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова се дължи за сумата в размер на 80.00 лв., поради което касаторът Я. И. Ю. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №270/17.09.2024 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №879/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Я. И. Ю., с [ЕГН], от [населено място], област Шумен, [улица], да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.