Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260625 21.04.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и втори март Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. №
391 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, против С.Я.Ж.
(след промяна името на ответника по
съдебен ред) искова молба, с която се моли да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 050,40 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-16402808/08.10.2018
г., сумата от 15 422,54 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода
20.02.2019 г. - 20.10.2025 г. и 517,43 лв. – законна лихва за забава, дължима
за периода 20.03.2019 г. – 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
9210/2019 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба
се твърди, че между страните е бил сключен горепосочения договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит
в размер на 9 000 лв. и закупуването на застраховка от 4 233,60 лв., като
кредитът е следвало да бъде погасен на 84 месечни вноски в размер на по 351,38
лв. Твърди се също така, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.02.2019 г., като е погасил
3 месечни вноски. Поради това и на осн. чл. 5 от договора за кредит вземането
на кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер – поради неплащане
на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната
вноска – 20.03.2019 г., и за ответника е възникнало задължение да изплати
остатъка от кредита в общ размер на 24 472,94 лв., която сума представлява
оставащите 81 бр. погасителни вноски. При условие на евентуалност, а именно ако
установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът е предявил
осъдителен иск за същите суми, като счита, че исковата молба има характера на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочни
писмени молби е заявено поддържане на исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове
са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения
срок. В съдебно заседание същият се е явил лично, като е призна иска в частта за главницата, но оспорва
претенцията на ищеца в частта относно възнаградителната лихва, като счита, че
не дължи лихва за бъдещ период. Твърди също така, че т. 5 от условията по договора за заем е
недействителна на осн. чл. 20 от ЗПК, тъй като противоречи на чл. 71 от ЗЗД и
чл. 432 от ЗЗД. Твърди, че включването на застрахователната премия в
погасителните вноски го поставя в неравноправно положение спрямо кредитора, тъй
като по този начин не му е дадена възможност да плаща само застраховката. Не ангажира
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
9210/2019 г. по описа на БРС, на 14.11.2019 г. в полза „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” - Париж е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника за сумата от 24 990,37 лв., дължима по договор за
потребителски заем № PLUS-16402808
от 08.10.2018 г., от които 9 050,40 лв. – главница, 15 422,54 лв. – договорна
лихва за периода 20.02.2019 г. – 20.10.2025 г., 517,43 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода 20.03.2019 г. - 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 549,81 лв. – разноски по делото. В
законоустановения срок длъжникът е подал възражение, което е наложило
предявяване на настоящия установителен иск, като същият е подаден в
законоустановения срок.
По делото е представен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № 16402808, сключен на 08.10.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” – кредитор, и С.Я. С.
(понастоящем Ж.) - кредитополучател, при следните параметри и условия: размер
на кредита – 9 000 лв., застрахователна премия – 4 233,60 лв., такса
ангажимент – 315 лв., брой погасителни вноски – 84, месечна погасителна вноска
– 351,38 лв., обща стойност на плащанията – 29 515,92 лв., годишен процент
на разходите – 45,50 %, лихвен процент – 36,43 %. В договора е инкорпориран и
погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер
на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска.
Видно от т. 2 на условията по
договора, дължимата застрахователна премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на общия брой погасителни вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Уговорена е и дължимостта на „такса ангажимент”, срещу
която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, като таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, чрез удържането й от
общия му размер.
Съгласно т. 5 от условията на
договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при
просрочване на две или повече месечни погасителни вноски вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, включително всички определени в договора надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 9 на договора, всички
изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от
последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел.
поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.
В края на договора се съдържа
изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената
сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в съответствие
със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Договорът за кредит е двустранно
подписан, като подписите на сключилите го лица не са оспорени по делото.
По делото е представен и Сертификат № PLUS-16402808/08.10.2018
г., съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България”
и „Кардиф Общо застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат
отговорността на кредитополучателя при условията на застраховка „Защита на
плащанията“, пакет „Стандарт” и пакет „Комбинирана защита”, срещу заплащане на
застрахователна премия.
Приложено е копие на покана от
08.04.2019 г., адресирана от ищеца до ответника, в която се съдържа изявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради просрочване на две или
повече погасителни вноски, но липсват доказателства тази покана да е била
получена от ответника преди завеждане на настоящото дело, поради което следва
да се приеме за установено, че тя е достигнала до него на датата на получаване
на преписите от исковата молба и приложенията към нея, т.е. на 31.01.2020 г.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че кредитът
в размер на 9 000 лв. е бил усвоен от ответника чрез превеждане на
08.10.2018 г. по банковата му сметка в „ТБ Токуда Банк” АД на сумата от 8 685
лв., представляваща размера на предоставения кредит с удържана от него „такса
ангажимент” от 315 лв. Вещото лице също така е установило, че
кредитополучателят е изплатил по договора суми в общ размер от 1 061,38
лв., с които са били погасени 859,78 лв. - възнаградителна лихва и 201,60 лв. –
застраховка по кредита. В резултат на това, според вещото лице към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.10.2019 г., непогасените
задължения по договора за кредит са в общ размер от 24 990,82 лв., от
които главница – 9 000 лв., възнаградителна лихва – 15 422,54 лв.,
главница по застраховката – 50,40 лв.
както и мораторна лихва в размер на 517,88 лв., дължима върху главницата
за периода 20.03.2019 г. - 11.10.2019 г., а към датата на изготвяне на
заключението (16.02.2021 г.) задълженията по договора за кредит са в следните
размери: 9 000 лв. – главница, 15 422,54 лв. – възнаградителна лихва,
50,40 лв. – застрахователна премия и 1 448,07 лв. – мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 20.03.2019 г. - 15.02.2021 г., или общо
25 921,01 лв.
При така събраните по делото
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Сключеният между страните договор за
кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съдът намира, че процесният договор
за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не са налице основания същият да
бъде обявен за недействителен
– изцяло или в отделни негови части.
В проведеното на 22.03.2021 г. открито
съдебно заседание ответникът е признал, че дължи на ищеца главница в размер на
9 000 лв., както и лихва и застраховка, което признание следва да бъде зачетено
от съда. Освен това така извършеното признание е в съответствие и с част от
констатациите на вещото лице, а именно, че главницата по кредита в размер на
9 000 лв. е изцяло неиздължена. С оглед на това съдът намира за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 000 лв., представляваща
главница по сключения между тях договор за потребителски кредит от 08.10.2018 г.
По отношение на останалата част от
претендираната от ищеца главница, а именно 50,40 лв., съдът намира, че в тази
му част искът е неоснователен, тъй като по делото се установи, че главницата по
кредита е в размер на 9 000 л, а сумата от 50,40 лв. представлява част от
дължимата по договора застрахователна премия (видно от заключението на вещото
лице), но по делото липсва заявена претенция с такова основание. Фактът, че
съгласно договора застрахователната премия е разделена на равен брой части и е
следвало да бъде плащана ведно с месечните погасителни вноски по кредита не
променя характера на това задължение, а именно застрахователна премия, а не
главница по договора за кредит, поради което съдът намира, че сумата от 50,40
лв. не представлява главница по договора и не се дължи от ответника като
такава. Поради това и при липсата на предявен иск по отношение на
застрахователната премия съдът намира, че в тази му част установителният иск е
неоснователен.
По отношение на възнаградителната
лихва:
Както бе посочено по-горе в
решението, в случая предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца не е била
редовно обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а изявлението на кредитора в този смисъл е достигнало до ответника
едва с връчването на преписи от исковата молба и приложените към нея
доказателства на 31.01.2020 г. Поради това следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила именно на тази дата. Ето защо и с оглед
разрешенията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/ 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, и тъй
като искът е предявен по отношение на пълния размер на уговорената възнаградителна
лихва, в случая следва да се приеме, че ответникът дължи и вноските за
възнаградителна лихва, чийто падеж е настъпил до приключване на съдебното
дирене на 22.03.2021 г., които вноски са в общ размер от 6867,72 лв. (изчислени
от съда съобразно размерите на непогасените вноски за възнаградителна лихва,
дължими за периода до 20.03.2021 г. и посочени в колона 11 от приложената
справка към заключението на вещото лице). Ето защо установителният иск относно
възнаградителната лихва следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му
част следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претендираната сума от 517,43 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата, начислена за периода 20.03.2019 г. –
11.10.2019 г., съдът намира, че такава не се дължи от ответника, тъй като в
случая се установи, че за периода до 22.03.2021 г. същият дължи уговорената в
договора възнаградителна лихва, поради което ако се присъди и мораторна лихва за същия
период, ще се стигне до двойно обезщетяване на едни и същи вреди за ищеца,
което е недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно до
размера от 15 867,72 лв., която сума представлява сбор от дължимите от
ответника главница в размер на 9 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на
6 867,72 лв., дължима за периода до 20.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане, а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед частичното отхвърляне на
установителния иск, следва да бъде разгледан предявеният осъдителен иск по
отношение на сумите, за които установителният иск е отхвърлен, а именно относно
възнаградителна лихва в размер на 8 554,82 лв. и обезщетение за забавено
плащане в размер на 517,43 лв. Съдът намира, че гореизложените мотиви относно
неоснователността на установителния иск по отношение на тези суми дават
основание да се приеме, че неоснователен е и предявеният осъдителен иск по
отношение на тях, тъй като се установи, че ответникът не ги дължи на ищеца.
Предвид частичното уважаване на иска,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
970,79 лв., представляваща част от всички направени от него разноски в
заповедното и в исковото производство (общо 1 528,92 лв.), съответна на
уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че С.Я.Ж., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. –
Франция, вписано в
търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1,
75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 15 867,72 лв. (петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем лв. и седемдесет и две ст.) по Договор за потребителски кредит №
PLUS-16402808/08.10.2018 г., от които 9 000,00 лв. – главница
и 6 867,72 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 20.02.2019 г. -
20.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 4372/14.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9210/2019 г. по описа на РС-Бургас, като в
останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. –
Франция, вписано в
търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1,
75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, против С.Я.Ж., ЕГН **********,***, евентуален иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор
за потребителски кредит № PLUS-16402808/08.10.2018 г., а именно: 50,40 лв. (петдесет лв. и четиридесет) – главница, 8 554,82 лв. (осем хиляди петстотин петдесет и четири лв. и осемдесет и две ст.) – възнаградителна лихва
за периода 21.03.2021 г. - 20.10.2025 г., 549,81 лв. (петстотин четиридесет и девет лв. и осемдесет и една ст.) – законна лихва за забава, дължима за
периода 20.03.2019 г. – 11.10.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от 50,40
лв., считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Я.Ж., ЕГН **********,***, да
заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на
управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на
РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата
от 970,79 лв. (деветстотин и седемдесет лв. и седемдесет и девет ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство, съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА