Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                           

№

                                                     

Град Добрич, 22.04.2019 година

 

В    И   М   Е   Т   О     Н  А    Н   А  Р  О  Д   А 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА

 

Секретар Калинка Михайлова

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №  86 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на “АТАНАСОВ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, град Д., жк “***”, обект „****“, с която против „КЪРТ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, село С., ул. *** № *** и С.К.И. ЕГН **********,***, са предявени искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми:

1/ 2000 лева с ДДС, представляващи част от задължение по фактура № **********/31.08.2018г. (цялото в размер на 7207,43 лева)

2/ 2000 лева с ДДС, представляващи част от задължение по фактура № **********/30.09.2018г. (цялото в размер на 3129,90 лева).

Исковете се основават на следните обстоятелства: между ищеца и първия ответник е сключен договор за покупко-продажба на горива и ГСМ от 14.08.2018г. С договор за поръчителство от същата дата вторият ответник се е задължил да отговаря пред ищеца солидарно с ответника за изпълнение на задълженията му по договора. Ищецът е издал за доставените на първия ответник стоки две фактури - № **********/31.08.2018г. на стойност 7207,43 лева и № **********/30.09.2018г. на стойност 3129,90 лева. Ответниците не са извършили плащания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не са представили писмен отговор. В съдебно заседание не оспорват възникването на задълженията, но твърдят, че са ги погасили чрез плащане, извършено след завеждане на делото.

В писмено молба ищецът е признал извършените от ответника плащания на процесните суми.

 

Добричкият районен съд, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 141 от ЗЗД.

Страните не спорят по това, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за покупко-продажба на горива и ГСМ от 14.08.2018г.; с договор за поръчителство от същата дата вторият ответник се е задължил да отговаря пред ищеца солидарно с ответника за изпълнение на задълженията му по договора; ищецът е издал за доставените на първия ответник стоки две фактури - № **********/31.08.2018г. на стойност 7207,43 лева и № **********/30.09.2018г. на стойност 3129,90 лева. Задълженията са погасени изцяло чрез извършени след образуване на делото плащания.

Така от становищата на страните и доказателствата по делото се установяват валидно възникнали парични задължения в тежест на първия ответник, чието изпълнение е обезпечено с поръчителството на втория ответник, съответно в полза на ищеца, в размер на 2000 лева с ДДС - част от задължение по фактура № **********/31.08.2018г. (цялото в размер на 7207,43 лева) и 2000 лева с ДДС - част от задължение по фактура № **********/30.09.2018г. (цялото в размер на 3129,90 лева), съставляващи неплатена продажна цена на доставени стоки (горива и ГСМ).

Задълженията са изпълнение на дати 12, 20 и 21 февруари 2019г., след получаване на съобщението по чл. 131 от ГПК на дата 24.01.2019г. С плащането на сумите задълженията са изцяло погасени и този факт следва да бъде съобразен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. При това исковете подлежат на отхвърляне.

Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 160 лева внесена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение. Последното не е прекомерно (по възражението на ответника), защото е по-ниско от минималното по чл. 7, ал. 2, т. 2 от тарифата за адвокатските възнаграждения – 510 лева. Солидарните длъжници са обикновени другари и всеки от тях следва да заплати на ищеца половината от следващите му се разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

                                    Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АТАНАСОВ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, град Д., жк “***”, обект „***“, против „КЪРТ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, село С., ул. *** № *** и С.К.И. ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми:

1/ 2000 лева с ДДС, представляващи част от задължение по фактура № **********/31.08.2018г. (цялото в размер на 7207,43 лева)

2/ 2000 лева с ДДС, представляващи част от задължение по фактура № **********/30.09.2018г. (цялото в размер на 3129,90 лева).

ОСЪЖДА „КЪРТ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, село С., ул. *** № *** да заплати на “АТАНАСОВ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, град Д., жк “***”, обект „***“, разноски по делото в размер на 80 лева внесена държавна такса и 250 лева платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.К.И. ЕГН **********,***, да заплати на “АТАНАСОВ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, град Д., жк “****”, обект „***“, разноски по делото в размер на 80 лева внесена държавна такса и 250 лева платено адвокатско възнаграждение.

Банкова сметка, ***ъдените суми: IBAN ***рич.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

              СЪДИЯ :