№ 11147
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.ОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.ОВА Гражданско дело №
20221110170506 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. С****, представлявани от управителя на ЕС Л**** К*** И.а срещу Л. В.
Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9
ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът Л. В. Д. дължи на ищеца етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С**** сумата от
322 лв., представляваща неплатени месечна вноска за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост за периода от 01.03.2020г. до 31.01.2022г., сумата от 138,80
лв., представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонти и обновяване“, от които 37,85 лв. за
м.05.2020г., 63,09 лв. за м.08.2020г. и 37,86 лв. за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г.,
сумата от 303,31 лв., представляваща разходи за ремонт на асансьора в сградата в режим на
етажна собственост, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
31820/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в гр. С**** твърди, че ответникът Л. В. Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост на адрес: гр. С****, който обект е с площ от 115.19 кв.м.
Посочва, че на 19.12.2018 г., 19.11.2019 г., 11.02.2020 г., 14.08.2020 г. и 09.07.2021 г. са
проведени общи събрания на етажната собственост, на които са взети решения, с които са
определени дължими вноски от страна на етажните собственици, като съответните решения
б**** законосъобразни и влезли в сила. Посочва, че към датата на исковата молба
1
начислените на ответницата суми, дължими въз основа на взетите решения за управление и
поддръжка на общите части, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за ремонт на асансьорната
уредба, не са заплатени и същите се равняват на сумата от общо 746,11 лв. за процесния
период, както следва: сумата от 322 лв., представляваща неплатени месечни вноски за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от
01.03.2020г. до 31.01.2022г., дължими на основание Решение на ОС на ЕС, обективирано в
Протокол от 19.12.2018г. и в Протокол от 09.07.2021г. по 7 лв. на обитател, който не
използва асансьор, начислени месечно за двама обитатели, колкото б**** обитателите на ап.
11 за периода, сумата от 138,80 лв., представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонти и
обновяване“, дължими на основание Решение на ОС на ЕС, обективирано в Протокол от
14.08.2020г., т. 2.1, разпределени съгласно процентните идеални части, притежавани от
всеки обект и в Протокол от 09.07.2021г., от които 37,85 лв. за м.05.2020г., 63,09 лв. за
м.08.2020г. и 37,86 лв. за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г., сумата от 303,31 лв.,
представляваща разходи за ремонт на асансьора в сградата в режим на етажна собственост,
дължими на основание Решение на ОС на ЕС, обективирано в Протокол от 19.11.2019г. и от
11.02.2020г., начисЛ. по идеални части на апартамент, които за апартамент № 11 б**** 2,103
% ид.ч. Твърди, че за посочените вземания била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
31820/2022 г. на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които ответницата е възразила в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което предявява настоящите искове за установяване
на оспорените вземания. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. В. Д., с който оспорва
предявените искове. Счита, че е следвало да бъде извършена ревизия от избраната на
01.03.2019 г. ревизионна комисия, но такава не била извършена. Счита, че не дължи
заплащането на средствата, доколкото не бил извършван отчет за какво се използват парите
от събраните средства, както и доколкото разполагала с насрещно вземане срещу етажната
собственост. Посочва, че управата на ЕС упражнявала натиск, като спирала неправомерно
асансьорите в сградата. Посочва, че решенията от 14.08.2020 г. не б**** взети с
необходимото мнозинство. Оспорва избора на управителката на ЕС Л**** И.а от 14.08.2020
г. като незаконосъобразен. Оспорва избора на външен домоуправител на етажната
собственост от 19.12.2018 г. Посочва, че спрямо нея б**** извършвани дискриминационни
действия, доколкото не е даван достъп до документите на етажната собственост, за което й
се дължи обезщетение. Моли за отхвърлянето на исковете.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.
Преди разглеждане на спора по същество съдът намира, че следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за липса на представителна власт на управителя на
етажната собственост Л**** И.а да представлява етажните собственици пред съда, което
2
възражение има отношение към допустимостта на производството. Съгласно разпоредбата
на чл. 19 ЗУЕС управителният съвет (управителят) е изпълнителен орган на етажната
собственост, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на
местната власт и с други правни субекти (чл. 23, т. 5 ЗУЕС) при извършването на всички
действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части (чл. 23, ал. 3
ЗУЕС), вкл. и пред съда по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
искове, предявени срещу собственик, ползвател **** обитател, който не изпълнява решение
на общото събрание **** задълженията си по ЗУЕС (чл. 23, ал. 4 ЗУЕС). По искове,
предявени от **** срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата във връзка с
изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части в
определение № 62/26.01.2012 г. по ч. гр. дело № 713/2011 г. на ВКС, III г. о. на ВКС е прието,
че управителят е законен представител на собствениците и не е необходимо личното им
участие в делото, освен по тяхно желание. Решенията на общото събрание се изпълняват от
управителния съвет (управителя), независимо от предвидената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
възможност да бъде искана отмяната им. В случая от приетите по делото доказателства се
установява, че с решение на ОС на ЕС, обективирано в Протокол от 14.08.2020г., т. 4.4., е
взето решение с мнозинство от участвалите етажни собственици да се сключи договор за
управление съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС с Л**** И.а, която да се регистрира като управител
на ЕС, бл. 22. С уведомление по чл. 46б ЗУЕС (отм., но действащ към датата на
извършеното действие) Л**** И.а е подала на 10.09.2020г. в предвидения в разпоредбата
едномесечен срок от избирането й искане до СО, район „Витоша“, да бъде вписана като
управител на процесната сграда в режим на етажна собственост съобразно приетото
решение от 14.08.2020г., което искане е резюлирано в общината с номер 1374/14.09.2020г.
При тези данни съдът приема, че Л**** И.а, която е подала заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. исковата молба като представител на етажните собственици, е
лице с надлежно учредена представителна власт да представлява етажните собственици пред
съда съобразно взето от тях решение, обективирано в т. 4.4 от Протокол от 14.08.2020г. и
надлежно вписана като такава в районната администрация в предвидения за това срок. По
делото липсват твърдения, както и доказателства посоченото решение на ОС на ЕС да е
било атакувано по надлежния ред и в определения в закона срок – с иск по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, поради което същото обвързва съда да приеме, че производството е инициирано от
лице с надлежно учредена представителна власт и в срока, за който е била избрана за
управител. С оглед изложеното съдът намира, че етажните собственици са надлежно
представлявани в настоящото производство от лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Основателността на предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 51, ал. 1 вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС произтича от
установяване на следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: 1) че
ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост;
2) че през процесния период са приети по надлежния ред решения на общото събрание на
етажните собственици, с които се определят размера на претендираните вноски; 3) размера
на дължимите от ответника суми.
3
Ответникът носи доказателствена тежест да докаже възраженията си, както и в случай,
че ищецът докаже фактите в негова доказателствена тежест – че е платил претендираните
вземания.
С доклада по делото, приет за окончателен в съдебно заседание на 09.05.2024г. за
безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е обявен фактът, че ответникът Л. В. Д. е собственик на самостоятелен обект – ап. 11 в
сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. С***, с идеални части,
представляващи 2,103 % идеални части от общите части в сградата.
Със становище от 11.04.2024г. ответникът изрично признава, че дължи на ищеца
претендираната сума в размер на 322 лв., представляваща неплатени месечни вноски за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от
01.03.2020г. до 31.01.2022г., както и сумата от 50,95 лв., представляваща неплатени вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“, от които сумата от 13,09 лв., дължима за м.08.2020г. и
сумата от 37,86 лв., дължими за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г., с оглед на които и
тези факти са обявени за безспорни с протоколно определение от 09.05.2024г.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 19.12.2018г. се установява, че етажните
собственици на процесната сграда са взели решение по т.6.1 да се увеличи размера на
вноската управление и поддръжка на ЕС с 3 лева, а именно 9 лв. за обитател, който използва
асансьор и 7 лв. за обитател, който не използва асансьор. С решение, обективирано в т. 3.1 от
Протокол от 09.07.2021г. е взето решение да се запазят съществуващите такси за управление
и поддръжка, както следва: за обитател, неизползващ асансьор – 7 лв. и за обитател, ползващ
асансьор – 9 лв. По делото не се твърди да е искана **** постановена отмяна на посочените
решения от съда, с оглед на което съдът намира, че същите задължават етажните
собственици да заплащат месечни такси за управление и поддръжка в приетия размер.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че решението, определящо заплащане на
режийни разноски на брой обитатели на сградата в режим на етажна собственост е в
съответствие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (съгласно действащата редакция на разпоредбата за
исковия период, ДВ бр. 26 от 2016г.), разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка
със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, т. е. разходите не се
заплащат за деца, ненавърш**** 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по
решение на общото събрание, разходите се заплащат частично – 50 на сто от разходите за
управление и поддържане, когато собственик, ползвател **** обитател отсъства повече от
30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3).
По делото не е спорно, че обитателите на процесния апартамент № 11 за исковия
4
период са б**** двама – ответницата и нейният брат, с оглед на което за периода от
01.03.2020г. до 31.01.2022г. дължимите вноски за управление и поддръжка се равняват на
сумата от 322 лв. (23 месеца по 14 лв. (2 обитатели X 7 лв.).
Изискуемостта на всяка месечна вноска е настъпила с изтичане на месеца, за който се
отнася същата при предвидения в т. 6.3 от решение на ОС на ЕС, обективирано в Протокол
от 19.12.2018г. падеж – от първо до последно число на месеца, за който се отнасят разходите,
като изискуемостта на вземането не е обусловена от други факти, каквито поддържа
ответникът – извършване на ревизия и даване на отчет за какво се използват парите от
събраните средства, от изясняване на отношенията между стария и новия управител на
сградата в режим на етажната собственост и стария касиер на сградата, както и от
евентуално съществуващото насрещно вземане за обезщетение за вреди от
дискриминационни действия, за което е предявен от ответника насрещен иск, който не е
предмет на настоящото производство.
При така установените факти и направеното признание, както и с оглед липсата на
твърдения и доказателства за плащане на установената за дължима сума от страна на
ответника, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 вр.
чл. 6, т. 10 ЗУЕС е основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи изцяло, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за
заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, се установява, че с Решение на ОС на
ЕС по т. 2.1 от Протокол от 14.08.2020г. е прието да се събере еднократно сума в размер на
3000 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“, разпределени съгласно процентните идеални части,
притежавани от всеки обект, при припадащи се 2,103 % ид.ч. за апартамент № 11,
собственост на ответника, което не е спорно между страните. Съобразно определения начин
на разпределение припадащата се част на ответника се равнява на претендираната сума от
63,09 лв. (2,103 % от 3000 лв.) за м.08.2020г., дължимостта на част от която в размер на 13,09
лв. е и изрично призната от ответницата с молбата й от 11.04.2024г. Установява се от приетия
по делото Протокол от проведено ОС на ЕС от 09.07.2021г., че етажните собственици са
взели решение да се събира от момента на решението по 300 лв. на месец за фонд „Ремонт и
обновяване“, разпределени съобразно процент притежавани идеални части от всеки имот.
Съобразно определения начин на разпределение припадащата се част на ответника (2,103 %
ид.ч.) се равнява на претендираната сума от 37,86 лв. за периода от 01.08.2021г. до
31.01.2022г. (6,31 лв. на месец X 6 месеца, включени в периода), дължимостта на която е и
изрично призната от ответницата с молбата й от 11.04.2024г.
Няма данни по делото да е искана отмяна на приетите решения, касаещи определените
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, поради което тези решения обвързват етажните
собственици, сред които е и ответникът. Изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане
на месеца, за който се отнася същата, и при липса на твърдения и доказателства за плащане,
следва че ответникът дължи на ищеца сумата от 100,95 лв., представляваща неплатени
5
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, от които сумата от 63,09 лв. за м.08.2020г. и сумата
от 37,86 лв. за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
По делото не се установи ответникът да дължи сумата от 37,85 лв. за м.05.2020г. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за която ищецът не представя доказателства да е
взето решение да се дължи на посоченото основание, в посочения размер и за твърдения
период от страна на ответника като собственик на ап. 11 в сградата режим на етажна
собственост, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 ЗУЕС следва да се отхвърли за посочената сума.
По делото се установи безспорно и че с Решение на ОС на ЕС, обективирано в
Протокол от 14.08.2020г., т. 3.6 и т. 3.7 е прието, че в срок до 01.06.2020г. следва да се събере
необходимата сума за ремонт на асансьора, като съобразно т.2.1. от Протокол от 09.07.2021г.
припадащата се част от сумата за ремонта за апартамента на ответницата се равнява на
сумата от 303,31 лв. Посочените решения не са б**** атакувани по надлежния ред и
валидно обвързват етажните собственици, като е настъпил падежът за плащане на
задължението, поради което и при липсата на доказателства за плащане, следва да се приеме,
че сумата от 303,31 лв. – разноски за ремонт на асансьора в сгарадата се дължи от ответника
на ищеца по предявения иск по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Без значение в случая са наведените възражения срещу изискуемостта на посочените
суми за ремонт и на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чиято дължимост не се
обуславя от извършване на ревизия и даване на отчет за какво се използват парите от
събраните средства, от изясняване на отношенията между стария и новия управител на
сградата в режим на етажната собственост и стария касиер на сградата, както и от
евентуално съществуващото насрещно вземане за обезщетение за вреди от
дискриминационни действия, за което е предявен от ответника насрещен иск, който не е
предмет на настоящото производство.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, който е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и в размер на 200 лв., платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно представената разписка, общо разноски за заповедното
производство в размер на 225 лв., както и разноски за исковото производство в размер на 25
лв. – държавна такса и 300 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно
представената разписка, общо разноски за заповедното производство в размер на 325 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за заповедното производство в размер на 213,85 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 308,90 лв.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. В. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С****, вх. 1, ет. 3, ап. 11 дължи на Етажните собственици
на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С****, представлявани от
управителя на ЕС Л**** К*** И.а, на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 6, ал. 1, т. т. 10
от ЗУЕС сумата от 322 лв., представляваща неплатени месечни вноски за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от 01.03.2020г. до
31.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 100,95 лв.,
представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонти и обновяване“, от които 63,09 лв. за
м.08.2020г. и 37,86 лв. за периода от 01.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 303,31 лв., представляваща разходи за
ремонт на асансьора в сградата в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 31820/2022г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за сумата от 37,85 лв., представляваща неплатени вноски за
фонд „Ремонти и обновяване“ за м.05.2020г.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С****, вх. 1, ет. 3, ап. 11 да
заплати на Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. С****, представлявани от управителя на ЕС Л**** К*** И.а, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 213,85 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата
от 308,90 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7