№ 1207
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110201344 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. В. А. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-031722/28.12.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва описаните в
НП фактически констатации, като твърди, че автомобилът не е бил
управляван от него, като е направил признание пред контролните органи в
резултат на оказан неправомерен натиск. Твърди, че АУАН е съставен на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН при съществено нарушение на процесуалните
правила. Излага доводи за неправилна правна квалификация на вмененото му
нарушение, доколкото липсва опасно управление на МПС, което да бъде
определено като „дрифт“, не е налице и конкретно описание на предприетата
маневра. Твърди, че не е посочена целта, с която е ползван пътят, което
препятства организирането на защитата му. Релевират се аргументи за
наличието на маловажен случай по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено.
1
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като посочва, че от събраните доказателства не може по категоричен начин да
се докаже авторството на деянието в лицето на жалбоподателя, излагайки
доводи, че друго лице е управлявало автомобила. Моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. П., моли
да бъде потвърдено наказателното постановление, като доводи за неговата
правилност и законосъобразност се излагат в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 02.03.2023 г., около 21.30 ч. - 22.00 ч., свидетелката Ж. Е. С.
предоставила на жалбоподателя А., с когото била във фактическо съпружеско
съжителство, лек автомобил „*****“ с рег. № ******* за ползване, като А.
излязъл от дома си и придружаван от свидетеля А. П. П. се отправил към
площад „Александър Невски“. На площада имало голяма група от хора, както
и други автомобили, които извършвали т.нар. дрифт.
На 03.12.2023 г., около 00.05 часа, в гр. София, Ц. В. А. управлявал
лекия автомобил „*****“ с рег. № ******* на площад „Александър Невски“ с
посока на движение от ул. „Московска“ към ул. „Г.С. Раковски“, като
преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване, което довело
до загуба на сцеплението на задните гуми. Поднасянето на автомобила било
възприето непосредствено от свидетелите Г. Й. С., Р. К. К. и С. О. А., които
подали сигнал на телефон 112. На мястото се отзовали полицейски служители,
които разговаряли с К., но не установили процесното моторно превозно
2
средство.
След направена служебна справка контролните органи установили че
МПС с рег. № ******* е с ползвател свидетелката Ж. Е. С., която в проведен
телефонен разговор заявила, че автомобилът е управляван от Ц. В. А.. С оглед
на това С. и А. били извикани на 03.12.2023 г. в СДВР, където дали писмени
сведения по случая, заявявайки че автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя предната вечер.
Свидетелят Д. П. Д., заемащ длъжността полицейски инспектор при
ОПП-СДВР, приел, че А. е използвал пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, поради което съставил срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 201699/03.12.2023 г.
за извършено нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, издал атакуваното наказателно постановление № 23-
4332-031722/28.12.2023 г., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
Ц. В. А. били наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
НП било връчено на 09.01.2024 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Д. П. Д., Г. Й. С., Р. К. К., С. О. А., частично от
показанията на Ж. Е. С. и А. П. П., от писмените доказателства по делото,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – писмени сведения, докладна записка,
протоколи за предупреждение, справка от ОДЧ на СДВР, справка-картон на
водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност, заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, както и
от приобщените на оптичен носител видеозаписи.
Обстоятелствата относно извършеното нарушение се установяват от
показанията на свидетелите С., К. и А., на които съдът даде вяра като
последователни, житейски логични и кореспондиращи както помежду си, така
и с останалите доказателства по делото. Те непосредствено са възприели
3
извършената маневра от водач на процесното МПС марка „*****“, довела до
загуба на сцеплението на задните гуми, респективно осъществяването на
т.нар. „дрифт“, като са категорични, че не се касае за обикновено поднасяне на
автомобила поради особености на пътната обстановка. Свидетелите имат
добре съхранен спомен за случая, като показанията им съответстват на
дадените от тях писмени сведения и на приобщените видезаписи.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи
същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния
АУАН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите С. и П.
единствено в частта, че на процесните дата и място жалбоподателят А. е
управлявал лекия автомобил „*****“ с рег. № ******* и че П. е бил заедно с
него във въпросната вечер. Настоящият съдебен състав обаче не дава вяра на
заявеното от свидетелите, че не той е управлявал автомобила по време на
извършване на т.нар. дрифт. При преценката на достоверността на
показанията им следва да се отчете заинтересоваността на свидетелите С. и П.
предвид личните им отношения с жалбоподателя, на които съдът отдаде и
твърденията им.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Б.,
като приема същите за опит за освобождаване от административнонаказателна
отговорност на близко нему лице. При преценка достоверността на заявеното
от него от една страна съдът взе предвид характеристичните данни относно
личността му (а именно обстоятелството, че е осъждано лице), приятелските
му отношения с жалбоподателя и противоречието на заявеното от него със
събрания доказателствен материал. Следва да се вземе предвид, че едва в хода
на съдебното следствие жалбоподателят поддържа тезата, че именно Б. е
управлявал процесното МПС, като преди това в хода на
административнонаказателното производство дори не е посочил това лице да
е присъствало на пл. „Александър Невски“ в процесната вечер
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установява авторството на деянието в лицето на жалбоподателя А..
Макар и никой от свидетелите-очевидци да не може да посочи конкретното
4
лице, управлявало автомобила, което е житейски логично предвид
обстоятелството, че се касае за непознато на тях лице и обективната
невъзможност да го възприемат продължително и отблизо. Свидетелката К.
обаче последователно както в писменото си сведение, така и в показанията си
пред настоящия съдебен състав посочва, че водачът е бил с наднормено тегло,
което съответства на по-едрото телосложение на жалбоподателя, възприето
непосредствено от настоящия съдебен състав. Същевременно свидетелят Б. е
с нормално към слабо телосложение, възприето от съда по време на разпита
му, поради което не отговаря на даденото от свидетелката описание.
От приложената по делото докладна записка се установява начинът, по
който контролните органи са установили свидетелката С. и жалбоподателят А.
и са призовали същите за явяване в СДВР. Съдът кредитира дадените от А.
към този момент писмени сведения, като направеното от него признание, че е
управлявал автомобила и е правил „дрифтове“, намира опора в останалите
доказателства. Съдът не намира основание да изключи от доказателствения
материал така даденото сведение, доколкото сочените от С. обстоятелства, че
са били разпитвани в обща стая и при разясняване на възможните последици
от неправомерно поведение, не са от естество да се приемат за осъществяване
на принуда от страна на органите на МВР. Още повече, че при съставяне на
АУАН жалбоподателят не е имал възражения, не е сочил друго лице като
извършител на нарушението, а напротив – пред свидетеля Д. е потвърдил, че е
управлявал автомобила. Не е заявявал подобни твърдения и във възражение,
което е имал възможност в спокойна обстановка да изготви и подаде, поради
което съдът приема твърденията му за опит за изграждане на защитна теза.
От показанията на свидетеля Д. се установява процедурата по съставяне
на АУАН, като същият потвърждава, че е направил констатациите си въз
основа на видеозаписите и направеното пред него признание от страна на А..
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
5
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване
на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените
законови разпоредби. Неоснователни са възраженията в жалбата за неяснота
при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
вътрешна противоречивост при излагането им, като ясно и конкретно е
описана предприетата от водача маневра и последиците от нея, като
разяснението какво представлява т.нар. дрифт дава яснота за механизма на
реализирането му, като по никакъв начин не внася противоречие в изложените
обстоятелства. Не се споделят и доводите за несъответствие между приетата
фактическа обстановка и приложената правна норма, като за
съставомерността на деянието по чл.104б, т.2 от ЗДвП не е необходимо да е
извършено повече от едно поднасяне, като дори еднократната маневра по
презавиване и загуба на сцепление на гумите на МПС напълно покрива
състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Неоснователни са и доводите относно непосочване на преследваната от водача
цел, доколкото тя не е ползване на пътищата за тяхното предназначение за
превоз на хора и товари и всяка друга цел извън законоустановената се явява
неправомерна. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че пред
нарушителя не са били налице пречки да разбере за какво нарушение е
привлечен към административнонаказателна отговорност и да упражни
правото си на защита, което е и сторено от него.
Не е налице и соченото в жалбата нарушение при съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е съставен
6
в присъстие на А., като видно от приложения по делото оригинал на акта,
нарушителят е подписал същия, както и разписка за получаване на препис от
него. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява предявяване на
обвинение за извършване на административно нарушение и се удостоверява
от нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява изявление на
нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение,
което в случая е сторено.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не
се съдържа легална дефиниция относно „ползването на път за други цели,
освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички
елементи от състава на нарушението, а именно, че автомобилът е изведен
извън контрол чрез презавиване, довело до загуба на сцепление на задните
гуми. Съзнателното опасно шофиране, чрез преднамерено поднасяне на
автомобила чрез загуба на сцепление на задните му гуми, в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари, като ирелевантна е преследваната от водача цел, след
като не е законоустановената такава. Следва да се отбележи също така, че без
значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които
се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на
газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната
спирачка или по друг начин (в този смисъл Решение № 994 от 16.02.2023 г. по
адм. д. № 10288/2022 г. по описа на АССГ). В конкретния случая, боравейки
със системите на автомобила, жалбоподателят е постигнал ефект на т.нар.
„дрифт“ (плъзгане на автомобила, като се загубва сцеплението на задните
гуми), който ефект не би могъл да настъпи при нормалното управление на
МПС.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
7
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на МПС
съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел
превоз на хора и товари, като е целял загубата на сцепление на гумите на
автомобила.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
абсолютно определения размер на административните наказания за съда не
съществува възможност да измени НП в тази му част.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението, извършено от А., не би могло да се квалифицира
като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. Подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращото се в автомобила лице, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемата страна, следва да е в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
031722/28.12.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
8
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Ц. В. А. е
наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. В. А. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9