Р Е Ш
Е Н И Е
№:33 20.01.2023 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет
и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 1016 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
64, ал. 7 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на П.С.Ч., ЕГН **********,
подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане №
282000-3501/17.06.2022 г. издадено от младши полицейски инспектор при РУ –
Карнобат. Със същото, на основание чл.
64 от ЗМВР, е разпоредено на жалбоподателя да освободи в 7-дневен срок, имот находящ се в с. Детелина, общ.
Карнобат, обл. Бургас представляващ дворно място цялото с площ от 1 650
кв.м. образуващо УПИ VIII – 136, в кв. 16, ведно с постройките в него, МСЖ с площ 16 кв.м. и навес с площ 30 кв.м.,
собственост на „Робърт и лий“ ЕООД, ЕИК ************, в чийто имот лицето се е
нанесло без знанието и съгласието на собственика.
В жалбата се посочва, че издаденото
разпореждане е незаконосъобразно като постановено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. По подробно изложени доводи, се претендира отмяната му и
присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващия – П.Ч., се
явява лично, и се представлява от адв. Х.
и адв. Д., като поддържа подадената жалба.
Ответникът по делото - младши полицейски
инспектор при РУ – Карнобат, не се явява. Представя писмено становище, с което
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбата е допустима. Подадена е в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
По делото е установено следното от
фактическа страна:
По делото е приложена докладна записка (л.
11) и жалба до началника на РУ- Карнобат (л. 13), от които се установява, че на
17.06.2022 г. в РУ – Карнобат е получена жалба от Е. И., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и
Северна и Ирландия, в качеството му на управител и представляващ „Робърт и лий“
ЕООД, ЕИК ************. В същата е посочено, че дружеството е закупило недвижим
имот находящ се с. Детелина, общ. Карнобат съгласно представен нотариален акт №
35 от 03.06.2010 г.(л.17). През м. май 2022 г. управителя на фирмата
упълномощава адвокат да продаде процесния имот, като след извършена справка се
установява, че всички данъци и такси за имота са платени. При посещение на
място се установява, че в имота живеят други лица като липсват вещи, които
Едуард Изет е оставил и е сменен патрона на входната врата.
При извършена среща на 04.05.2022 г. между
адвоката на собственика („Робърт и лий“ ЕООД) и лицата обитаващи имота – Ж. А.
Р. и П.С.Ч. е попълнена декларация, в която двамата са посочили, че до 1 месец
доброволно ще напуснат имота. В определения едномесечен срок имота не е
напуснат и е подадена жалба от собственика на имота до РУ – Карнобат.
По делото е приложено сведение от П.С.Ч. (л.
21), в което е заявено, че същият е посетил имотa преди 3-4 години като е видял къщата в
окаяно състояние. Провел разговори чрез свой приятел с англичани на име Н. и Д.
и ги попитал дали може да се нанесе в имота и да живее като се грижи за
опазването му. Извършил по негови думи основен ремонт на къщата и почистване на
двора, като посочва, че е дал около 13 000 лв. за ремонти и подобрения.
Заплатил всички местни данъци и такси. Посочено, е че е заявил желание да
закупи процесния имот от собственика при проведени срещи, но не са постигнали
съгласие относно продажната цена.
По делото е приета като доказателство цялата
административна преписка, както и разписка
от 04.02.2022 г. видно от която са заплатени всички местни данъци и
такси за имота.
В проведеното съдебно заседание е разпитан
като свидетел и В. П. Р., чиито показания съдът кредитира като достоверни.
Видно от същите се установява, че Р. познава жалбоподателя, като през 2018 г. е
бил на гости в с. Детелина при свои приятели англичани. По молба на П.Ч. е говорил със същите дали може той да се
нанесе в процесния имот. Англичаните се съгласили веднага, тъй като къщите в
селото били обект на кражби. После отишли в къщата, която била отворена,
разграбена и обрасла с храсти. Имало следи от наводнение и къщата била
изоставена. Свидетелят посочва, че Н. е казал, че е по-добре някой да живее и
да пази къщата, без наем, без нищо. След нанасянето на Ч., къщата била
изчистена и изглеждала като нормална къща, в която живеят хора.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, като оспореното
разпореждане е издадено от младши полицейски инспектор при РУ – Карнобат, т. е.
от компетентен орган.
Оспореното
разпореждане е издадено в определената от закона писмена форма.
Съдът намира, че обжалваният административен
акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон и целта му.
Съгласно чл.
64, ал. 5 от ЗМВР разпореждането, издадено в писмена форма, следва да
съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2.
адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4.
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6.
дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на
длъжността му.
Според настоящия състав на съда в оспорваното
разпореждане не са посочени правните основания за издаване на акта, като е
посочено единствено, че разпореждането се издава на основание чл. 64 от ЗМВР, което от своя страна
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Кои са възложените функции
се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава Пета "Правомощия"
от ЗМВР. Посочената разпоредба определя само материалната компетентност, без да
посочва фактически основания, при наличието на които се издават
разпорежданията. Самото разпореждане трябва да има задължителни реквизити, сред
които и тези по чл.
64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР - правно основание за издаването. Правните
основания са тези, които сочат целта на издадения индивидуален административен
акт. Такова правно основание не е посочено. В разпореждането полицейският
инспектор се е позовал общо на чл.
64 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на закона, тъй като не е
конкретизирано във връзка с кои функции от ЗМВР е постановено оспореното
разпореждане.
Видно от материалите по делото се установява,
че в случая се касае за гражданскоправен спор, като действително полицейският
служител е издал оспорения административен акт само въз основа на входираната
жалба от страна на собственика на имота. В случаят е нарушена и разпоредбата на
чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. При издаване на
оспореното разпореждане не са изяснени обстоятелствата дали действително П.С.Ч.
се е нанесъл самоволно и без правно основание, както и без знанието и
съгласието на собственика. Видно от събраните свидетелски показания, които
съдът кредитира, се установява, че жалбоподателя е поискал разрешение за
нанасяне в процесния имот, с поемане на задължението да го пази и поддържа.
Извършил е ремонтни дейности и е запазил процесното недвижимо имущество. От
приложената преписка се установява, че същият е заявил желание да закупи имота,
но не е постигнато съгласие относно цената му. При тези данни, полицейският
служител незаконосъобразно е издал разпореждане, тъй като реда за решаване на
спорове от вида на процесният е изрично уреден в ЗС и ГПК.
Съгласно ЗМВР полицейските инспектори имат
правоохранителни, но не и правораздавателни функции. Такива със закон не са им
възложени, поради което издаденото разпореждане е материално незаконосъобразно.
В случая разпореждането има характер на предписание като форма на държавна принуда.
Принудителните административни мерки обаче предвид чл.
23 от ЗАНН като вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ. Такава принудителна административна мярка като приложената в случая
не е предвидена със закон или указ.
Предвид на изложеното, оспореното
разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора с оглед искане за
присъждане на разноски от оспорващия и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, на П.С.Ч. се дължат сторените в процеса
разноски, които са претендирани своевременно и са в размер на 710 лв. ( 700 лв.
адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена ДТ)
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Бургас, двадесет и пети
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 282000-3501/17.06.2022 г. издадено от
младши полицейски инспектор при РУ – Карнобат.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на П.С.Ч., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: