Р Е
Ш Е Н
И Е № 165
Гр.Пловдив,26.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен
съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията т.д.№694 по описа за 2017 г.,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.247 и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответниците
Г.П.К. и К.К.К.,подадена чрез общия им пълномощник адв. П.Т.,с която е поискано
да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
делото решение №65 от 06.02.2019 г.,като диспозитивът на решението бъде изменен
по следния начин:
-вместо „ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г.
до пълното изплащане на сумата“,същият да бъде формулиран по следния
начин:“ведно със законната лихва върху сумата от 13 500 лв.,представляваща
изискуема главница до 09.04.2017 г.,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на
сумата,както и законна лихва върху сумата от 26 496,72 лв.,представляваща
остатък от главница,считано от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост-13.09.2017 г. до пълното изплащане на сумата“.
Горното искане за поправка на очевидна
фактическа грешка е мотивирано с твърдението,че в митовите на решението съдът е
приел датата 13.09.2017 г.,когато на ответниците е връчен препис от исковата
молба по т.д.№537/2017 г.,като дата на настъпване на предсрочната изискуемост
на заема,но противно на това в диспозитива на съдебното решение съдът е
присъдил законна лихва върху цялата главница от 10.04.2017 г.,без да отчете
мотивите си,в които е упоменато,че предсрочната изискуемост на по-голямата част
от главницата е настъпила в по-късен момент-13.09.2017 г.
Наред с горното,в подадената от ответниците
К. молба е поискано да бъде изменено решението от 06.02.2019 г. и в частта за
разноските,като бъде намален като прекомерен претендирания от ищеца адвокатски
хонорар в размер на сумата от 4 951,93 лв.,представляваща разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти бр. състав.В тази връзка ответниците
сочат,че в т.7 от тяхна молба-становище,подадена по делото,е направено
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски,изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар и че това възражение се отнася както до платения в
исковото производство адвокатски хонорар,така и до платения такъв в заповедното
производство и съдът неправилно е възприел същото възражение за относимо само
до платения в исковото производство адвокатски хонорар.В допълнение на тази
позиция ответниците заявяват,че ако съдът е имал съмнение относно това дали
възражението касае само разноските по настоящото дело,или и адвокатското
възнаграждение,платено в заповедното производство,е следвало по силата на
чл.7,ал.1,т.1 от ГПК да поиска уточняване от ответниците на така направеното
възражение.По тези съображения молят съда да измени решението си в частта за
разноските,като намали претендираните от ищеца разноски,представляващи
адвокатски хонорар и в заповедното производство,тъй като същият се явява
прекомерен.
Препис от подадената от ответниците
молба,съдържаща горните искания,е връчен на ищеца Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани-Марица Инвест“-гр.Пловдив,с ЕИК
********* за отговор в едноседмичен срок от връчването.В същия срок ищецът е
подал писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н.Р.,в който заявява,че
подадената от ответниците молба е неоснователна и че ОС-Пловдив не е допуснал
очевидна фактическа грешка в горното решение и същото в частта на разноските е
правилно.Излага подробни съображения в отговора си за обосноваване на тази
позиция,като моли въз основа на тях подадената молба от ответниците за поправка
на ОФГ и за изменение на решението в частта за разноските в заповедното
производство да бъде оставена без уважение.
Пловдивски окръжен
съд,като прецени обстоятелствата по делото,съдържанието на постановеното по
делото решение и изложените в разглежданата молба обстоятелства във връзка със
заявените в нея искания,приема за установено следното:
По
искането на ответниците за поправка на очевидна фактическа грешка:
Същото искане е
неоснователно.В диспозитива на решение №65 от 06.02.2019 г.,постановено по
настоящото дело,е изписано,че законната лихва върху главницата от 20 450
евро /с левова равностойност от 39 996,72 лв./,се дължи „от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане
на сумата“.В мотивите на същото решение съдът е приел,че заедно с дължимостта
на главницата ще следва да се признае за дължимо и вземането за законна лихва
върху тази главница,“считано от датата на подаване на заявлението в чл.417 от ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на същата главница“.С други
думи,в мотивите на решението си от 06.02.2019 г. съдът е формирал воля,че
законната лихва е дължима от датата 10.04.2017 г. и именно от тази дата
законната лихва е присъдена в диспозитива на решението.Предвид това няма
противоречие между обективираната в мотивите на решението воля на съда и
външното й изразяване в диспозитива на решението относно датата,от която да
бъде начислявана законната лихва върху процесната главница,т.е. не е налице
твърдяната от ответниците очевидна фактическа грешка.А дали е следвало датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-10.04.2017 г.,да бъде приемана от съда
като дата,от която да бъде начислявана законната лихва,с оглед приетия в
мотивите на решението извод,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
в по-късен момент-с връчването на препис от исковата молба по т.д.№537/2017 г.
по описа на ОС-Пловдив,това е въпрос,който касае правилността на решението и
подлежи на разрешаване по реда на инстанционното обжалване,но в никакъв случай
не обосновава извод за налично противоречие между мотиви и диспозитив относно
началната дата,от която се присъжда законната лихва.По тези съображения съдът
намира за неоснователна разглежданата молба на ответниците в частта й,с която е
поискано поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 06.02.2019 г. и
в тази част молбата ще се остави без уважение.
По искането на ответниците за изменение на
решението от 06.02.2019 г. в частта за разноските:
Това искане касае
частта от решението,с което съдът се е произнесъл по разноските,направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти гр. състав и
по-точно присъдените на ищеца разноски за адвокатски хонорар.Ответниците искат
решението да се измени,като се намали поради прекомерност платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.Съдът обаче е изложил в
мотивите на решението от 06.02.2019 г. аргумента,че ответниците не са направили
изрично възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца в
заповедното производство адвокатско възнаграждение,поради което съдът няма да
се произнася за наличието на такава прекомерност,защото няма задължението
служебно да прави това,а само при наличие на възражение от съответната
заинтересована страна по делото.Понастоящем няма причина съдът да ревизира този
си аргумент,като продължава да счита,че ответниците не са заявили до
приключване на устните състезания в настоящото първоинстанционно производство изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от ищеца в
заповедното производство.
Ответниците
заявяват в настоящата молба,че в т.7 от тяхна молба-становище /явно имат
предвид молбата-становище с вх.№32329 от 05.11.2018 г./ са направили възражение
срещу претендираните от ищеца разноски,изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар,като използваното там множествено число за съществителното „разноски“ е
следвало да бъде прието от съда в смисъл,че възнаграждението обхваща всички разноски,които
се изразяват в заплатен адвокатски хонорар,а не само този в исковия
процес.Заедно с това поддържат,че при съмнение от страна на съда,същият по
силата на чл.7,ал.1,изр.1 от ГПК е следвало да поиска уточняване от страна на
ответниците на направеното възражение и в тази връзка изрично посочват в
настоящата молба,че възражението са отнася за разноските,които са претендирани
от ищеца като адвокатски хонорар както в заповедното производство,така и в
исковото производство.Съдът обаче не е имал съмнение към момента на заявяването
от ответниците на възражението за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар,че това възражение касае само претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение,платено в настоящия исков процес,не и това,което е било платено
в заповедното производство.Редакционния начин на формулиране на възражението в
молбата-становище от 05.11.2018 г. не дава основание да се приеме,че възражението обхваща и адвокатското
възнаграждение за заповедното производство,при положение,че това не е изрично
заявено там.И с оглед липсата на съмнение у съда по въпроса до кое от
адвокатските възнаграждения е относимо заявеното от ответниците възражение за
прекомерност,съдът не е счел за необходимо и да дава указания на ответниците за
уточняване на същото възражение.А заявеното в настоящата молба уточнение не
може да бъде взето предвид,тъй като то по съществото си не представлява
уточнение на вече заявено в законния срок възражение за прекомерност,а е ново
такова,направено едва в производството по чл.248 от ГПК,след настъпила
преклузия за заявяването му.
Предвид горните
съображения разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение и в частта
й,в която е поискано да бъде изменено в частта за разноските решението от
06.02.2019 г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Г.П.К. и
К.К.К. с вх.№6898 от 01.03.2019 г.,подадена чрез общия им пълномощник адв.
П.Т.,в частта,с която е поискано да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение №65 от 06.02.2019 г.,като
диспозитивът на решението бъде изменен по следния начин:
-вместо „ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г.
до пълното изплащане на сумата“,същият да бъде формулиран по следния
начин:“ведно със законната лихва върху сумата от 13 500 лв.,представляваща
изискуема главница до 09.04.2017 г.,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на
сумата,както и законна лихва върху сумата от 26 496,72 лв.,представляваща
остатък от главница,считано от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост-13.09.2017 г. до пълното изплащане на сумата“.
В тази част решението подлежи на обжалване
пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Г.П.К. и
К.К.К. с вх.№6898 от 01.03.2019 г.,подадена чрез общия им пълномощник адв.
П.Т.,и в частта й,в която е поискано да бъде изменено решение №65 от 06.02.2019
г. в частта му за разноските,като бъде намален поради прекомерност адвокатския
хонорар,платен от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти гр. състав.
В тази част решението има характер на
определение по чл.248 от ГПК,обжалваемо с частна жалба пред АС-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му /чл.248,ал.3,изр. второ от ГПК/.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :