Р Е Ш Е Н И Е №
от 05.02.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на двадесет
и трети януари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3271/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.
150 от Семейния кодекс.
Образувано е по предявен от Г.В.Г.,
действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете В.
Д. М., чрез адв. Т. Т. - ВТАК, срещу Д.В.М. иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс. В исковата молба процесуалният представител на ищеца твърди, че
ответникът е баща на малолетното дете В. Д. М. и че последният се отглежда и
възпитава от неговата майка. Посочва, че с Решение № 739 от 25.06.2012 година
по гр.д. № 2408/2012 година на ВТРС е определен размер на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на детето в размер на 90.00 лева. Развити са
съображения, че детето е родено с увреждания и с експертно решение от
22.01.2018 година му е определена инвалидност 60% на увреждане с чужда помощ,
като поради естеството на заболяването майката трябва непрекъснато да полага
грижи за него и не е в състояние да работи. По тази причина единствените им
доходи са от инвалидната пенсия на детето в размер на 350.00 лева и издръжка,
заплащана от ответника, която към момента е в размер на 90.00 лева. Направено е
искане да бъде изменен размерът на определената с Решение № 739 от 25.06.2012
година по гр.д. № 2408/2012 година на ВТРС месечна издръжка, като същата бъде
увеличена от 90.00 лева на 200.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 25.10.2019 година до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на забавата до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител по делото, който оспорва частично предявения иск, като счита същия
за неоснователен и недоказан за сумата над 152.50 лева, която се явява
минималния размер на издръжката, дължима за едно дете, съобразно чл. 142, ал. 2 СК.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното
по делото заверено по реда на чл. 32 ЗА копие на Удостоверение за раждане серия ПТ-АР, № **********
от 08.10.2009 година, издадено въз основа на акт за раждане № 0123/08.10.2009
година на Община Полски Тръмбеш /л. 5 от делото/ се
установява, че В. Д.
М. е син на Г.В.Г.
и Д.В.М..
Видно
от приложеното по делото заверено копие на Решение № 739 от 25.06.2012 година по гр.д. № 2408/2012
година на ВТРС /л. 8-9/ Д.В.М. е осъден да заплаща на Г.В.Г., действаща в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете В. Д. М.
месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 25.06.2012 година, ведно
със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на сумата,
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
От представеното
по делото заверено копие на Експертно решение № 0187 от 015/22.01.2018 година /л.
6-7/ се установява, че детето е с поставена диагноза "Умерена умствена
изостаналост. Разстройство в развитието на речта и езика", като са му
определени 60%
степен на увреждане с чужда помощ.
Видно от приложените Справки на
ТД на НАП - Велико Търново /л. 45-47/, за страните по делото няма подавани
уведомления по чл. 62 КТ за сключени трудови договори и данни за осигуряване.
Установява се и че Д.В.М. е декларирал два недвижими имота в село Каранци,
община Полски Тръмбеш, представляващи земя и сгради, както и МПС - Фолксваген
Поло. Г.В.Г. от своя страна е декларирала 0.17 ид.ч.
от два недвижими имота в село Каранци, община Полски Тръмбеш, представляващи
съответно сграда и земя и сгради, както и МПС - Рено Меган.
От приложения по делото социален
доклад, изготвен от ДСП - Свищов /л. 43-44/, се установява, че детето В. Д. М.
се отглежда от неговата майка с помощ и подкрепа от прародител по майчина
линия. Майката полага адекватни грижи за детето и задоволява адекватно нуждите
и потребностите му, доколкото същото страда от заболяване, което налага
непрекъснато полагане на грижи за детето. Детето се нуждае от индивидуални
грижи и внимание при осигурен контрол и надзор от пълнолетно лице. Посочено е и
че майката на детето е обект на социално подпомагане от страна на ДСП - Свищов
на основание чл. 8д ЗСПД в размер на 350.00 лева.
В проведеното на 23.01.2020
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Л. В. Г.
заявява, че е баба на детето. Посочва, че дъщеря й и детето живеят при нея,
както и че дъщеря й полага грижи за него, тъй като страда от тежко заболяване,
а тя ходи на работа. Заявява, че бащата изплаща определената му издръжка, но не
контактува по никакъв начин с детето, както и че се намира в Англия.
Свидетелката Л. Хр. С. посочва, че грижи за детето
полага майка му, която не ходи на работа именно по тази причина и работи само
нейната майка. Заявява, че ответникът е в Англия, но не знае къде точно.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими за
развитието на детето си. При иск по чл. 143, ал. 1 СК - за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете, издръжката е безусловна, като съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като посочената норма има императивен характер и цели да
осигури издръжка и от двамата родители. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 СК в
зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, като в същото време минималният размер на издръжката
на едно дете, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, а именно 152.50 лева,
доколкото размерът на минималната работна заплата в страната считано от
01.01.2020 година е 610.00 лева. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват,
като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са необходими за
облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите на всеки от
родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
както и наличието на
задължения към други лица, като се вземат предвид и грижите на родителя, който
отглежда детето. Тези
критерии са приложими както при първоначалното определяне на издръжката, така и
при предявен иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на вече
определената издръжка. Съгласно посочената правна норма присъдената издръжка
може да бъде изменена, при промяна на обстоятелствата, т.е. при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. В случая по делото е направено искане за
увеличение на вече присъдена издръжка на малолетно дете поради нарастване на нуждите
му с оглед специфичните потребности, които има и изтеклия период от време от
определяне на първоначалния размер на издръжката.
Следва
да се има предвид обстоятелството, че изтеклият период от време от
първоначалното определяне на размера на издръжката, сам по себе си е достатъчно
основание за изменение размера на присъдената издръжка, тъй като с израстването
на едно дете, нарастват и неговите потребности за храна, облекло, а освен това възникват
нови нужди - образователни, социални и други, за задоволяването на които са
необходими повече средства. В случая по
делото от момента на определяне на размера на издръжката, с влязлото в сила Решение
№ 739 от 25.06.2012 година по гр.д. № 2408/2012 година на ВТРС, до
приключването на устните състезания по делото са изтекли 7 години и половина,
като детето вече е на 10 годишна възраст. През този период е безспорно, че
нуждите на детето са се увеличили драстично с оглед възрастта му, учебната му
подготовка и промяната на икономическата обстановка в страната. Детето е със
специални образователни потребности, което налага с него да работи и ресурсен
учител. Освен това са нараснали потребностите му за храна, облекло, учебни
материали и пособия, здравни услуги, спортни, културни и социални дейности.
Повишили са се и цените на стоките и услугите, като темпа на нарастване е
устойчив. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от първоначалното
присъждане на издръжката до настоящия момент е налице трайно съществено
изменение в нуждите на издържания по смисъла на т. 19 от Постановление №
5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
По
делото безспорно се установи, че детето има заболяване - "Умерена
умствена изостаналост. Разстройство в развитието на речта и езика", като
са му определени 60%
степен на увреждане с чужда помощ, т.е. че е налице изключителна нужда на детето във
връзка със здравословното му състояние. Предвид изложените по-горе
обстоятелства съдът приема, че необходимата за В. Д. М. издръжка е в размер на 550.00
лева месечно.
По
делото липсват данни двамата родители да имат други задължения за изплащане на
издръжка на други малолетни или непълнолетни деца. От събраните по делото
доказателства се установява, че за страните по делото няма подавани уведомления
по чл. 62 КТ за сключени трудови договори и данни за осигуряване. Майката на
детето е обект на социално подпомагане от страна на ДСП - Свищов на основание
чл. 8д ЗСПД в размер на 350.00 лева, като от събраните по делото доказателства
- документите, постъпили от ТД на НАП, социалния доклад, както и от
свидетелските показания, безспорно се установява, че същата не разполага с
абсолютно никакви други доходи, като причината за това е заболяването на
детето, което не позволява същото да остава само и се налага майка му да полага
непрекъснати грижи за него. Данни за доходите на ответника по делото също няма,
доколкото за същия няма регистриран трудов договор в страната. Видно от
изпратеното до последния съобщение, ведно с препис от исковата молба, във
връзка с образуваното дело, същият пребивава в чужбина, като удостоверяването е
направено от ВрИД Кметски наместник на село Каранци,
Община Полски Тръмбеш. В тази насока са и свидетелските показания. Освен това
от изисканите по делото справки се установява, че материалното положение на
ответника по делото е значително по-добро от това на майката на детето, предвид
притежаваните от него движими вещи и недвижими имоти. В тази връзка въпреки недоказаните
трудови доходи, получавани от него, съдът намира, че предвид пребиваването му в
чужбина, където стандартите на живот са значително по-високи от този в
Република България, същият разполага с достатъчно средства да издържа
малолетното си дете.
По тези съображения настоящият
състав на ВТРС намира, че така определения размер на обща издръжка от 550.00 лева
за малолетното дете В. Д. М., с оглед заболяването му и невъзможността именно
по тази причина майката да полага труд, следва да бъде разделен между двамата
родители като бащата заплаща издръжка в размер на 200.00 лева. Настоящият
съдебен състав приема, че за него не би представлявало сериозна трудност да
поеме месечна издръжка на детето си в този размер, още повече, че издръжката
непълнолетно дете е безусловна. Останалата част от издръжката следва да бъде
поета от майката на детето Г.В.Г., предвид получаваната от нея социална помощ,
която освен това полага непрекъснато грижи за детето, т.е. дава допълнителна
издръжка в натура. Действително бабата на
детето по майчина линия оказва помощ на майката при отглеждане на детето, но
същата няма задължение за даване на издръжка на детето - за разлика от неговия
баща.
Мотивиран от изложеното
настоящият състав намира, че размерът на присъдената издръжка с Решение № 739
от 25.06.2012 година по гр.д. № 2408/2012 година на ВТРС следва да бъде увеличен от 90.00
лева на 200.00 лева месечно за малолетното дете В. Д. М., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изпадане в забава до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски
за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.В.М.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново
сумата в размер на 158.40 лева, представляваща държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка, сумата в размер на 400.00 лева - изплатено
възнаграждение на назначения му особен представител, както и 5.00 лева - в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Районен съд
–Велико Търново
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, която Д.В.М. ***
Тръмбеш, с ЕГН ********** е осъден
да заплаща с влязло в сила Решение № 739 от 25.06.2012 година по гр.д. № 2408
по описа за 2012 година на ВТРС на детето си В. Д.
М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.В.Г., с
ЕГН **********, както следва:
ОСЪЖДА Д.В.М. *** Тръмбеш, с ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете В. Д.
М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.В.Г., с
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева/, считано от датата на подаване на
исковата молба - 25.10.2019 година до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242 ГПК допуска
предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.В.М. *** Тръмбеш, с ЕГН ********** да
заплати на В. Д. М., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.В.Г., с ЕГН ********** сумата в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.М. *** Тръмбеш, с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд –Велико Търново сумата в размер на 158.40 лв. /сто петдесет и осем лева
и четиридесет стотинки/ - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка, сумата в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ - изплатено
възнаграждение на назначения му по делото особен представител, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 06.02.2020
година – датата, която е посочена на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия: