Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 1927 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на И.Х.Т. и Б.Х.Н., в качеството на наследници по закон
на починалата в хода на процеса Е.В.А., на 28.02.2017г., срещу „Д.З.“ АД, за присъждане на сумата
30000.00лв, частично от 80000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на 27.10.2016г.,
около 11.55часа, в гр.София, кв. „Подуене“, по улица
без име пред бл. **/Пицария Виктория/, причинено виновно от К.В., при
управление на л.а. марка „Фолксваген
Поло“, модел „Голф“, с рег. № СВ ****АН, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата, извършвайки маневра заден ход, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, не следил непрекъснато пътя, при което блъснал
пешеходката Е.В.А., предприела пресичане на алеята между бл. 75А и 75В,
оформено като паркинг за автомобили, с което и тежки телесни увреждания, за
което е постановена Присъда от 29.09.2021г. на СРС, по НОХД № 2243/2020г.,
влязла в сила на 15.10.2021г., чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при, по застрахователна полица
№ BG/08/116002101529, валидна до 05.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 10.02.2016г., когато е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към
застрахователя, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищцата Е.В.А., поч. на 28.02.2017г., впоследствие поддържано от
наследниците и И.Х.Т. и Б.Х.Н. твърди, че в резултат на ПТП преживяла болки и
страдания с голям интензитет. Претърпяла множество медицински изследвания и
интервенции, оперативна намеса, продължителен период на възстановяване в
значителна част от който била в невъзможност сама да се грижи за себе си и да
задоволява непосредствените си нужди, с което била поставена изцяло в
зависимост от помощта на трети лица. Твърдят и, че до момента на смъртта си
починалата не била изцяло възстановена, както и, че търпяла и поражения на
психиката. Изпитвала страх, чувство за безнадеждност, безпомощност, безсилие,
потиснатост, както и чувството, че е постоянно в тежест на близките си. Имала
кошмари и постоянен дискомфорт.
Твърди, че на 09.11.201г. предявила пред „Д.З.“ АД извънсъдебна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова и към момента не било
изплатено.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ ****АН, управляван от водача К.В., по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при, по застрахователна полица № BG/08/116002101529, валидна до 05.08.2017г., както и факта на ПТП. Не оспорва
и, че на 09.11.201г. Е.В.А. е предявила пред „Д.З.“ АД извънсъдебна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото не е изплатено
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ ****АН К.В. няма вина за настъпването му. Виновна е пострадалата Е.В.А.,
която предприела пресичане на пътно платно на място непредназначено за това,
без да съобрази поведението си с конкретните пътни условия и особености на
терена, като поради собствените си намалени физически възможности поради напредналата
и възраст и очно заболяване не могла да прояви бдителност и да реагира
адекватно и избегне съприкосновението си с автомобила, маневриращ на терен
предназначен за това.
В евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, по причини идентични с изложените за нейна вина.
Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените вреди и ПТП.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
В депозираните допълнителна искова
молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда от 29.09.2021г. на СРС, по НОХД № 2243/2020г., влязла в сила на
15.10.2021г. се установява, че ПТП е настъпило на 27.10.2016г., около
11.55часа, в гр.София, кв. „Подуене“, по улица без
име пред бл. **/Пицария Виктория/, причинено е виновно от К.В., при управление
на л.а. марка „Фолксваген Поло“, модел
„Голф“, с рег. № СВ ****АН, който в нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършвайки маневра заден ход, не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, не следил непрекъснато пътя, при което блъснал пешеходката Е.В.А..
От заключението по САТЕ се установява следното:
На 27.10.2016г. пешеходката Е.В.А.,
движейки се по левия тротоар на ул.“Черковна“ , посока от ул. „Султан тепе“ към
румънско посолство, достигнала до алеята и предприела пресичане на същата между
бл. 75А и **- пространство оформено като паркинг за автомобили. Към същият
момент К.В., при управление на л.а.
марка „Фолксваген поло“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ ****АН, потеглил от място извършвайки маневра заден ход, по алеята между
бл. 75А и **- пространство оформено като паркинг за автомобили, със скорост
около 0.5кв/ч.
Съгласно заключението мястото, на което Е.В.А. е предприела пресичане на
платното, отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила на заден ход,
с бавен ход, не е определено за тази цел и е извън продължението на тротоарните
площи. От удара е нарушено равновесието на движение на пешеходката и тя пада
зад автомобила,като той спира.
Съгласно заключението причина за ПТП е както субективното поведение на
водача на л.а. марка „Фолксваген Поло“,
модел „Голф“, с рег. № СВ ****АН, така и субективното поведение на пострадалата
пешеходка, която предприела пресичане на пътното платно не на обозначеното за
това място, зад движещ се на заден ход автомобил.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица починалата е
получила травматични увреждания: „Счупване на трохантерния
масив на дясна бедрена кост.“.
Получила е спешна помощ и е извършена оперативна интервенция – открито
наместване на счупването и поставяне на метална остеосинтеза.
Такъв вид фрактури при липса на усложнения зарастват за период от 8-10
месеца, включително периодите на рехабилитация и физиотерапия, до пълно
функционално възстановяване. При пострадалата периодът на възстановяване не е
приключил към момента на смъртта и.
През периода на възстановяване е търпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след инцидента и около две седмици след началото на
възстановяването.
Съгласно заключението напредналата възраст на пострадалата и придружаващите
и заболявания имат значение за периода на възстановяване, но не и за механизма
на ПТП.
От показанията на разпитаният свидетел К.Б.В. се установява, че в деня на ПТП излизал с
автомобила си от служебния вход на Пицария Виктория. Видял възрастната жена,
която се опитвала да пресече от единия ъгъл на тротоара към другия. Дал на
заден ход, изчакал я да пресече, но тя паднала. Не усетил да има
съприкосновение с автомобила.
От показанията на свидетеля Р.К.Д.Т., съпруг на ищцата И.Х.Т. се установява, че двамата с
ищцата били единствени роднини на пострадалата Е.В.А.. Тя била леля на
съпругата му. Три часа след ПТП я видели в болницата. Трябвало да платят
операцията. Две седмици стояла в болницата напълно обездвижена. Ходели през два
дни да и помагат, защото изобщо не можела да стане.Имала много болки, каквито
си останали до края на живота и. След изписването я взели у тях в Пловдив за да
я гледат. Осигурили и всичко – проходилки,
рехабилитатори, за да проходи, но тя не могла. Имала невероятни болки. Имала
нужда от денонощни грижи, защото изобщо не ставала от леглото и била на
памперси. Съпругата му помагала за всичко. Помагала и свидетеля. Психически
пострадалата била с всичкия си но имала много болки и затова често викали
линейки, особено през нощта. Болкоуспокояващите не вършели работа. Особено
тежка, в агония била седмицата преди да почине. До момента на ПТП тя живеела сама
и сама се обслужвала. Срещала се с приятелки. Не искала да ходи да живее при
тях, защото се справяла сама.
При така установеното съдът формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че
при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно
събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– противоправно деяние, изразяващо се в управление на
пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида
на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч.
главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на К.В., водач на л.а. марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ ****АН е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при, по застрахователна полица № BG/08/116002101529,
валидна до 05.08.2017г., както и, на 09.11.201г. Е.В.А. предявила пред „Д.З.“
АД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но
такова и към момента не е изплатено
Въз основа Присъда от 29.09.2021г. на СРС, по НОХД № 2243/2020г., влязла в
сила на 15.10.2021г. и на основание чл. 300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача К.В., при управление на л.а.
марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег. № СВ ****АН, и причинените
по непредпазливост телесни увреждания на Е.В.А. – родственица на ищците, са
установени в настоящия процес.
Намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Дава вяра и на показанията на свидетеля К.В., доколкото с тях излага
личните си, субективни възприятия за настъпване на ПТП. Съдът цени показанията
на разпитания свидетел Р.К.Д.Т. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра,
като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви, в съответствие с останалите доказателства по делото.
Въз основа тях приема за доказани твърдените неимуществени вреди. В
резултат на травмата пострадалата е претъпяла открито наместване на счупването
и поставяне на метална остеосинтеза.
Възстановителният период е продължил 8-10 месеца, като при пострадалата
периодът на възстановяване не е приключил към момента на смъртта и. През
периода на възстановяване е търпяла болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след инцидента и около две седмици след началото на
възстановяването. За продължителен период, до смъртта си не е могла да се
възстанови напълно. Лечението е продължило изключително на легло, при
невъзможност на пострадалата да се обслужва и задоволява непосредствените си
нужди. През този период е била поставена изцяло в зависимост от помощта на
трети лица. Търпяла е почти непрекъснати болки, заради които е приемала
системно болкоуспокояващи средства. Без съмнение е търпяла и поражения на
психиката. Изпитвала е страх, чувство за безнадеждност, безпомощност, безсилие,
потиснатост, както и чувството, че е постоянно в тежест на близките си.
Въз основа заключението по САТЕ и гласните доказателства приема за доказано
и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Е.В.А.. Същата е предприела неправомерно
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, зад движещ се на
заден ход автомобил, с което е поставила сама себе си в опасност, което наред
със субективното поведение на водача на л.а.
марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег. № СВ ****АН, е причина за
настъпване на ПТП и вредоносните последици.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на пострадалата Е.В.А..
Съобразявайки изложените обстоятелства, обществено икономическите условия в
страната към настъпване на инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 60000.00лв. би обезщетила пострадалата за
причинените и неимуществени вреди ПТП.
След приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени
вреди и от размера на определеното обезщетение за имуществени вреди на сума
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
30000.00лв.
Поради изложеното искът е изцяло основателен в предявеният размер.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателно е искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Съобразно направеното искане главницата за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
10.02.2016г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до окончателното им
изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат
в полза на ищците.
Ищцата Е.В.А., починала в хода на процеса, е освободена от внасяне на
държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ищците претендират присъждане на разноски в полза на АД „Г.и п.“, в качеството
на процесуален представител на ищцата, адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС, което възлиза на
3660.00лв. за всеки един от ищците или общо 7320.00лв. При липсата на
възражение от страна на ответника и съобразно изхода от спора намира, че претендираните разноски следва да се присъдят в цялост.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200.00лв.,
както и сумата 650.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда за
вещи лица съобразно уваженият иск.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „****, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Т., ЕГН ********** и Б.Х.Н., ЕГН **********, в
качеството на наследници по закон на починалата в хода на процеса Е.В.А., на
28.02.2017г., със съдебен адрес:***, АД „Г.и п.“, сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 27.10.2016г., около 11.55часа, в гр.София, кв. „Подуене“, по улица без име пред бл. **/Пицария Виктория/,
причинено виновно от К.В., при управление на л.а. марка „Фолксваген Поло“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ ****АН, който в нарушение на правилата за движение по пътищата,
извършвайки маневра заден ход, не се убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, не
следил непрекъснато пътя, при което блъснал пешеходката Е.В.А., предприела
пресичане на алеята между бл. 75А и 75В, оформено като паркинг за автомобили, с
което и тежки телесни увреждания, за което е постановена Присъда от
29.09.2021г. на СРС, по НОХД № 2243/2020г., влязла в сила на 15.10.2021г.,
чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при, по застрахователна полица № BG/08/116002101529, валидна до 05.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 10.02.2016г., когато е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към
застрахователя, до окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „****, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на АД „Г.и п.“, в
качеството на процесуален представител на И.Х.Т., ЕГН ********** и Б.Х.Н., ЕГН **********, като на
наследници по закон на починалата в хода на процеса Е.В.А., на 28.02.2017г., сумата 7320.00 /седем хиляди триста и
двадесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат определено
по чл. 38 ЗА, за всеки един от ищците, с включен ДДС.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „****, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1200.00 /хиляда и
двеста/лв., представляваща дължимата държавна такса, както и сумата 650.00 /шестстотин и петдесет/лв.,
представляваща сторени разноски от бюджета на съда за вещи лица, съобразно
уваженият иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: