Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2012 12.12.2016
година гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и трети ноември
две хиляди и петнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Ж.С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 3307 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба от „Модстрой” ЕООД, ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление: Б., област Б.,
община Б., гр. Б. ....., ул. Г.Г. ..., ет. ....., представлявано от управителя
А.С.С., против „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: Б., област Б., община Б., гр. Б., квартал П., улица Г.В.В. ..., ет.
......, представлявано от изп. директор Г.Й.Т. и Община Бургас, ЕИК ................., с адрес област Б., община Б.,
град Б. ........, ул. А. ...., представлявана от кмета Д.Н.Н., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да му заплатят сумата от 1250.00 лв., като
част от цялостно вземане от 15487.16 лв., представляващо сумата за
възстановяване на разходите по изграждане на улично водопроводно отклонение и
канализация до недвижим имот с идентификатор ................, представляващо
УПИ-.... в кв. ...... по плана на ж. к. С., гр. Б., за
жилищен блок № .... в ж. к. С., гр. Б., с местонахождение в уличното платно, ведно
със законната лихва върху сумата на частичния иск от предявяването му-07.06.2016
год. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Частичният
осъдителен иск е процесуално допустим и е с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 64, ал. 3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Основателни
са доводите на ищцовата страна по делото, че се касае за специален състав на
неоснователно обогатяване- Negotiorum gestio. Искът е предявен от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежни ответници, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Възраженията на
ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по допустимостта на иска са неоснователни,
тъй като дали е налице солидарна отговорност на ответниците е преценка на съда
по съществото на спора.
Ответникът Община
Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, оспорва иска като
неоснователен, с доводи, че цялата гама от дейности, свързани с доставката на
питейни води и всеки един от елементите на тази дейност от водоизточника до
снабдяването на крайния потребител с вода е предоставено от закона на
отговорността на ВиК оператора. Твърди, че на територията на община Бургас няма
друго лице, което осъществява експлоатацията на канализационните мрежи и
пречиствателните съоръжения, освен ВиК ЕАД-Бургас/решение № 10495 от 20.11.2003
г. по адм. д. № 4156/2003 г., V отд. на ВАС/.
Ответникът
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, своевременно с отговора на исковата молба,
оспорва иска като неоснователен, с възражения, че изграждането на водопроводните
отклонения представлява част от техническата инфраструктура, не е част от
неговите активи и след изграждането им става собственост на общината, по силата
на Закона за водите. Твърди, че не е правил искане пред Община Бургас за
издаване на разрешението за строеж № ....../30.03.2012 год., на процесното
съоръжение, не му е съобщено по надлежния ред като административен акт и не е
влязло в сила. Позовава се на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗУТ, според
която водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения се изграждат по
одобрени проекти в съответствие с общите и подробните устройствени планове и
съответните специализирани схеми към тях и с плановете за вертикално планиране.
Твърди, че те се проектират като улични мрежи, при спазване на изискванията на
глава IV, раздел II относно уличните мрежи и съоръжения, като съобразно
изискванията на чл. 70, ал. 2 от ЗУТ тяхното местоположение се определя от
общите и подробни устройствени планове, при спазване на съответните правила и
нормативи. Относно второто съоръжение-канализация, чието ремонтиране и
изграждане се твърди в исковата молба, прави възражение, че е незаконно
изградено, без съгласувани с него строителни книжа и без издадени строителни
книжа, в хипотезата на преминаването на
съоръжението през улицата, представляваща общинска собственост, както е
посочено на екзекутива. Твърди, че за него няма по законовото предвиждане
издадено разрешение за строеж и изготвен технически проект, който от своя
страна подлежи на съгласуване с експлоатационните дружества. Оспорва иска и по
размер. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че частичният осъдителен иск е изцяло основателен,
поради следното:
Не се спори между
страните по делото, че ищецът „Модстрой” ЕООД, поради незавършената
инфраструктура е бил принуден, за да бъде въведен в експлоатация строежът на
жилищен блок ..... в ж. к. С., гр. Б., със собствени сили и средства да
доизгради външния водопровод и да доизгради външната канализация за обекта, с
които новоизрадени ВиК съоръжения да свърже блока със съществуващите такива ВиК
инсталации в ж. к. С.", гр. Б., съобразно съгласуваните и одобрени от Община
Бургас инвестиционни проекти и издаденото от Община Бургас разрешение за строеж/чл.
153 от ГПК/.
Спори се по делото
чия собственост са процесните съоръжения и в чия тежест са разходите за
изграждането им.
Нормата на чл. 64,
ал. 3 и 4 от ЗУТ предвижда, че проводите и съоръженията на техническата
инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на
държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в
специален закон е предвидено друго, като проектирането и строителството на
обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в
този закон. С чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите/ЗВ/ е установена
регламентацията, че публична общинска собственост са водоснабдителните системи
или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя
вода за потребителите на територията на общината, уличните канализационни мрежи
и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни
колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията
за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с
изключение на тези по чл. 13, ал. 1 от същия закон, които не са публична
държавна собственост. В конкретния случай, посоченото изключение не е налице. Следователно,
държавата и общините ex lege изграждат такива
съоръжения по реда на ЗУТ и те стават държавна, респ. общинска собственост, по
силата на специалния закон-ЗВ. Обекти в имоти или части от имоти-публична държавна или публична общинска собственост могат да бъдат изграждани само на
концесия, за каквато концесионен договор по делото липсват доказателства, нещо
повече, липсват и твърдения за сключването му/арг. чл. 13, ал. 1, т. 2 от
Закона за концесиите/. Напротив, отношенията са се развили на друга плоскост.
Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен от страните
приемо-предавателен протокол, изх. № .............../17.08.2016 г., ВиК системите
и съоръженията-публична
общинска собственост, по смисъла на чл. 19 от
ЗВ, са били прехвърлени на общината, съгласно сключен договор по реда на чл. 198о, ал. 1
от ЗВ между Асоциацията по ВиК и „ВиК"
ЕАД, гр. Бургас, на стойност 10 470 хил. лв. и предадени от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас със списък със счетоводни данни към 31.03.2016 г., в изпълнение на писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с изх. № 91-00-46/09.06.2016 г., на основание на § 9, ал. 6 и ал. 7 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗВ, ред. ДВ, бр. 58 от 2015 г.). В протокола е записано, че същите следва да се
заведат в баланса на Община Бургас с дата 01.04.2016
г., но това
задължения няма отношение към транслативния ефект на сделката, неизпълнението
му, на което пасивно легитимираната страна се позовава по делото, не я
опорочава.
От заключението на
допуснатата, изслушана и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза
съдът установява, че в бизнес плана на ВиК оператора за 2011 г., 2012 г. и 2013
г. процесните съоръжения се са предвидени. От събраните по делото писмени
доказателства и в кореспонденция със заключението на експертизата е видно, че съоръженията
не са в активите на ВиК оператора. Те преминават през уличната мрежа,
собственост на Община Бургас. Водопроводното отклонение е изграден нов обект,
разрешението за строежа му е издадено на Община Бургас. При канализацията
всичко до ревизионната шахта е нов обект, а от ревизионната шахта до ревизионната
шахта ф350 е извършен неотложен ремонт, който не се доказва като извършени
разходи-няма съставени актове за скрити работи относно фактическото твърдение,
че между двете ревизионни шахти тръбата която са намерили е ф100, вместо
предвидената по проекта ф200, което е наложило полагането на нова тръба и ремонтни
работи на стойност 1256 лева. Тази сума включва къртене на бетон, изкоп и т.н.,
а разликата между 1256 лева до 2289.60 лева са материали и труд до ревизионната
шахта, за които няма строителни книжа. До този общ размер от 2289.60 лв. общото
вземане е недоказано по делото. В останалата част, до размера от 13188.56 лв.
вземането на ищеца „Модстрой” ЕООД от Община Бургас съществува, като част от
заявеното по делото цялостно вземане от 15478.16 лв. Това са разходи за
изпълнените процесните ВиК работи- предпроектни, проектни,
административно-процедурни работи, строителни работи по новите две съоръжения,
с които се е обогатила за сметка на гестора Община Бургас. В този смисъл е и разрешението
дадено със задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, с решение № 356
от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев. Обезщетение за разходите, направени в изпълнение на едно чуждо
задължение, може да бъде претендирано от този, чието задължение е изпълнено-доминуса.
В зависимост от това, дали предприелият чуждата работа е бил лично
заинтересован от нея или не е имал интерес, той се обезщетява по правилата за
неоснователното обогатяване или за воденето на чужда работа без натоварване.
Във всеки случай обаче обезщетението дължи този, чиято работа е изпълнена. Задължено
да плати обезщетението лице е това, чиято работа е изпълнена. Въвеждането на
изграденото съоръжение в експлоатация с акт 16 не е условие за възникване на вземането
за обезщетение. Ако съответното съоръжение е изградено от трето лице вместо от
субектът, длъжен по закон и ако то се ползва по предназначение, обезщетението
се дължи, без оглед приключила ли е административната процедура по въвеждането
му в експлоатация. Когато е налице съставът на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД-гестия,
предприета и в собствен интерес, както в конкретния случай, доминусът-Община
Бургас отговаря само до размера на обогатяването си.
Предвид изложеното
от правна и фактическа страна, съдът приема, че цялостното вземане на ищеца
„Модстрой” ЕООД е в размер на 13188.56 лв. и с него, за негова сметка без
основание се е обогатила Община Бургас, а останалата част от заявеното по
делото цялостно вземане от 15478.16 лв. не съществува. Ето защо, предявеният по
делото частичен иск от 1250.00
лв., на плоскостта на
Negotiorum
gestio, като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло
по отношение на ответника Община Бургас и отхвърлен изцяло по отношение на
ответника „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, в тежест на ответника Община
Бургас заплащането на направените от ищеца разноски за уважената част от иска,
в размер на 540.00 лв., от които 140.00 лв. възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, а в
тежест на ищеца по делото „Модстрой” ЕООД следва да бъде възложено заплащането
на направените разноски от ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за отхвърлената част от иска, в размер на 480.00 лв., от
които 180.00 лв. възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК ..................., с адрес област Б.,
община Б., град Б. ........., ул. А. ....., представлявана от кмета Д.Н.Н., да заплати на „Модстрой”
ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: Б., област Б., община Б., гр. Б. ....., ул. Г.Г. ..., ет. ..., представлявано от управителя А.С.С., сумата от 1250.00
лв.(хиляда двеста и петдесет лева), като част от цялостно вземане от 13188.56 лв., за възстановяване на разходите по изграждане на
улично водопроводно отклонение и канализация до недвижим имот с идентификатор ....................., представляващо УПИ-..... в кв. .....
по плана на ж. к. С., гр. Б., за жилищен блок № ..... в ж. к. С.,
гр. Б., с местонахождение в уличното платно, ведно със законната лихва върху сумата на
частичния иск от предявяването му-07.06.2016 год. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ изцяло частичния иск, при условията на солидарност,
против „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: Б.,
област Б., община Б., гр. Б., квартал П., улица Г.В.В. ..., ет. .....,
представлявано от изп. директор Г.Й.Т..
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК ................, с адрес област Б.,
община Б., град Б. ......, ул. А. ...., представлявана от кмета Д.Н.Н., да заплати на „Модстрой”
ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: Б., област Б., община Б., гр. Б. ......., ул. Г.Г ..., ет. ...., представлявано от управителя А.С.С., направените по делото разноски,
за уважената част от иска, в размер на 540.00 лв.(петстотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА „Модстрой” ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: Б., област Б., община Б., гр. Б. ......, ул. Г.Г. ..., ет. ...., представлявано от управителя А.С.С., да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: Б., област Б., община Б., гр. Б., квартал П., улица Г.В.В. ..., ет.
....., представлявано от изп. директор Г.Й.Т., направените по делото разноски
за отхвърлената част от иска, в размер на 480.00
лв.(четиристотин и осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен съдия : / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.