№ 111
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507009 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от „Д.З.“ АД - длъжник по изп. д. № 2022787040071 по описа
на ЧСИ М.Д., рег. № 787 КЧСИ, против постановление от 10.05.2022 г., с което е
оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу възложените му
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и определената от съдебния
изпълнител такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че тъй като характера на упражняваната от него
дейност е обект на стриктен държавен контрол, задължението по изпълнителното дело
било лесно събираемо в кратки срокове. Обемът на извършените от процесуалния
представител на длъжника действия и фактическата и правна сложност на делото
предполагали определяне на възнаграждение единствено за образуване на делото от
200 лв., но не и за воденето му. Претендира намаляване на размера на
пропорционалната такса, както и присъждане на разноски.
Взискателят З.С.Б. не е подала възражение срещу жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище
за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата, тъй като
пропорционалната такса по т. 26 била начислена единствено върху задължението по
изпълнителния лист и била дължима при всяко плащане след образуване на
изпълнителното дело. Счита, че адвокатския хонорар на взискателя за образуване и
водене на делото съответствал на размера на задължението изпълнителния лист.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/,
1
поради което е процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 2022787040071 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787
КЧСИ, е образувано по молба от 20.04.2022 г. на З.С.Б., въз основа изпълнителен лист
от 15.04.2022 г., издаден по гр.д. № 3019/2021 г. по описа на САС, ГК, 14 състав, с
който „Д.З.“ АД е осъдено да заплати З.Б. сумата от 40000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от телесните увреждания при ПТП,
настъпило на 04.02.2016 г., сумата от 640 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от
04.02.2016 г. до изплащането. В молбата за образуване е поискано налагане на запор
върху вземанията на длъжника от търговски банки.
На 20.04.2022 г. съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно
изпълнение на длъжника, едновременно с което на същата дата наложил запор върху
банковата му сметка в „У.К.Б.“ АД с изпращане на запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.04.2022 г. /л.
14/ и с нея длъжникът е поканен да заплати задължението по изпълнителния лист,
разноски за адвокатско възнаграждение от 1516 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от
4643,86 лв. В изпълнение на наложения запор на 28.04.2022 г. третото задължено лице
„У.К.Б.“ АД е превело в полза на съдебния изпълнител сумата от 72497,22 лв,
покриваща изцяло задълженията /л. 16/. С обжалваното постановление от 10.05.2022 г.
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски съгласно
подадената от длъжника жалба срещу тях от 03.05.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за
основателна.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за
образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл. 7,
ал. 2, т. 4 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания от 10000 лв. до 100000 лв. В случая взискателят е подал молба за образуване
на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв.
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
В молбата за образуване е поискано налагане на запор върху вземания на
длъжника от търговски банки. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата
по чл. 426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в
изпълнителното производство, а следва да се счита за единствено такова. От данните
по делото е видно, че в деня на изпращането на поканата за доброволно изпълнение
съдебният изпълнител наложил запор върху вземанията на длъжника от търговска
банка, като в изпълнение на запорното съобщение дългът по изпълнителното дело е
погасен, но в срока за доброволното изпълнение. Предвид това съдът намира, че в
случая длъжникът може да бъде задължен да отговаря само за разноските, необходими
за образуване на изпълнителното производство, за изпращане на покана и запорно
съобщение и за дължимото за тези действия адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Останалите разноски следва да останат в
тежест на взискателя, избрал да предприеме действия преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Други изпълнителни способи не са били предприемани и,
2
доколкото с плащането е погасено цялото задължение, в полза на взискателя, освен
възнаграждението от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, не се следва
такова и по чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата.
Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от
200 лв., дължима за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
С оглед формирания извод за намаляването му до сумата от 200 лв. и при спазване на
диспозитивното начало, следва да бъде намалена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. От друга
страна тази такса е била определена, без в основата за изчисляването ѝ да бъде
включено адвокатското възнаграждение на взискателя, поради което формираният
извод за намаляване на същото до сумата от 200 лв. не би довел до редуциране и на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат
разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване
действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски
предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
„*******. *******, постановление от 10.05.2022 г. на ЧСИ М.Д., рег. № 787 КЧСИ по
изп. д. № 2022787040071, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя срещу възложените му разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя З.С.Б., ЕГН **********, за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изп. д. № 2022787040071 на
сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3