Решение по дело №1544/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 1 януари 2019 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20181720101544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Перник, 12.11.2018 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1544 по описа за 2018 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно  кумулативно и субективно  съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.К.К. за следните суми: 381.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017 г., 91.20 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 381.81 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда и разноските.

 Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което същият поддържа, че не дължи сумите, защото част от тях са били начислени на наследодателя му, а топлоснабденото жилище е било необитаемо до 01.10.2014г.

След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017 г., за топлофициран имот, находящ се в ***, за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски. Моли за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

В срока по чл. 131 ГПК от  ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             От приложеното към настоящето ч.гр.дело №8832/2017 г. по описа на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания за доставена, неплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по образец, след което в указания му едномесечен срок заявителят е предявил процесният установителен иск по чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК.

             От приетата като доказателство по делото публикация  на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.  

         От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална партида на ответника Ц.К.К. /на л. 3 от делото/.

            От съвкупния анализ на представените писмени доказателства – писмо с изх. № 18/МСИ-898-1/02.08.2018г. на Община Перник, декларация по чл. 14 ЗМДТ и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83, том III, рег. №3305/2015г. се установява, че до 02.12.2015г. ответникът е притежавал ¼ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот, а след тази дата е придобил собствеността и върху останалите ¾ ид.ч. на основание покупко-продажба. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си, че за част от процесния период потребител на топлинна енергия за битови нужди е бил негов наследодател. Съдът не кредитира декларацията по чл. 14 ЗМДТ в частта й, в която е посочено, че права върху имота има и трето за спора лице – Иванка Димитрова Калинова, поради отсъствието на такива твърдения и доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ като частен свидетелстващ документ може да се  ползва с обвързваща доказателствена сила срещу издателя й само в частта й, която удостоверява неизгодни за него обстоятелства. Наличието на собственически права в полза на трето за спора лице е изгодно за издателя на документа обстоятелство, поради което има характера на твърдение, което подлежи на доказване. Нещо повече, това обстоятелство не намира опора в нотариалния акт за покупко-продажба, в който след проверка на собствеността нотариусът е посочил, че ответникът става единствен титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот.  

             По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от страните, и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От същото заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с плащане, както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника.

            От заключението на съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката-приложение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Според експертизата е изпълнено изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. При направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след проведени  отчети на потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, като според вещото лице същите са предавани от представителна СЕС в срок. 

  Други доказателства не са ангажирани по делото.       

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Страните спорят по въпроса дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.

От съвкупния анализ на така представените от ищеца писмени доказателства следва извод, че през процесния период до 02.12.2015г. ответникът е била собственик на 1/4 ид.ч. от жилището, а след тази дата е бил единствен титуляр на правото на собственост върху същото.

Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, Ц.К.К. има качеството потребител на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същата закон, и е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на странатадоставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Сключването на договор в писмена форма е предвидено единствено по отношение на потребителите за стопански нужди.

На следващо място, установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

С предявения иск ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание. 

По аргумент от разпоредбата на чл. 30 ЗС, ответникът носи отговорност за начислените разходи за имота, в т.ч. за отоплението му и за забава в плащанията на дължимите се суми, до размера на дела и в съсобствеността, т.е. за ¼  от сумите за периода до 02.12.2015г. и за пълния размер на задълженията, начислени след тази дата до края на процесния период. При този извод и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че искът за главница е основателен и следва да бъде уважен до сумата от 225,06, а искът за обезщетение за забава до сумата от 38,87 лв. Възражението на ответника, че имотът е бил необитаем до 2014г. не променя този извод, доколкото това обстоятелство е правно ирелевантно при преценката за дължимостта на сумите за доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащанията й.  

              В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

              На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство и на разноските в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, в който са включени следните разноски – 25 лв. за държавна такса в заповедното производство и 75 лв. в исковото, 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 в исковото, 10 лв. за държавна такса за издадените три броя съдебни удостоверения, 260 лв. за възнаграждения на вещите лица. От тези суми ответникът му дължи 41,84 лв. за разноските в заповедното производство и 242,72 лв. за разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

              Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, но не претендира и не представя доказателства за сторени такива.   

              Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.К. с ЕГН **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,  сумите от 225,06 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот с адрес гр. Перник, ул.“Бучински път“  бл. 1, вх. „В“, ап. 70 и 38,87 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата  за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 225,06 лв., считано от 21.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №7228/28.12.2017г. по ч.гр.д. № 8832/2017г. на РС-Перник, като ОТХЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 381,81 лв. и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 91,20 лв., като неоснователени.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.К.К. с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, сумата от 41,84 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 242,72 лв. за разноските в настоящото производство. 

        След влизане на решението в сила, ч.гр.д №8832/2017г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: