Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 03.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1463 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от Е.Д.М. против Апелативен
специализиран наказателен съд, с която е предявен иск с правна квалификация чл.
49 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Е.Д.М.
твърди, че на 18.01.2019 г. по ВНЧД № 2/2019г. на Апелативен
специализиран наказателен съд, съдебният
състав е ограничил правото му на защита като не му е дадена възможност на него
и на адвокатите му да участват в съдебно заседание. По
делото, въпреки че ищецът поискал да участва в производството, което било с
предмет искане за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, М. не бил изправен пред съд и
съдът се е произнесъл в закрито заседание. С това били нарушени правата му по
чл. 5 § 3 и 4 и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС и цитираните от ищеца норми на международното
право. Ответникът не си изпълнил задълженията си да разгледа делото в открито
съдебно заседание, въпреки указанията за това от ВКС. Твърди, че съдът го е
поставил в по-неизгодно положение чрез дискриминация и злоупотреба с право.
Чрез тайно правосъдие умишлено не бил допуснат от ответника в открито съдебно
заседание, както него, така и адвоката му. Поддържа, че е лишен от правото на справедлив процес
и е дискриминиран. Унизен бил и подложен на психически тормоз, поради което
изпаднал в стрес, депресия и панически атаки – негативни емоции, чието
обезщетяване иска.
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 49 от ЗЗД
е предвидено изключение от общото правило, че всеки носи отговорност за своите
деяния. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която
е настъпило непозволено увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има
гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия
работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД
е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането
на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на
противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на
ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо
лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на
ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки
за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане
на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника, което в
настоящия случай не бе направено.
В
конкретния казус се претендират вреди, настъпили във връзка с нарушения, които
се твърди да се допуснати при разглеждането на ВНЧД №2/2019г. на АСпНС, а
именно – разгледано и решено в закрито съдебно заседание /установено по делото
от представените актове/.
В исковата си молба ищецът излага доводи относно това, че е бил лишен от
участие в съдебно заседание при разглеждане на обжалваната от него мярка за
неотклонение „задържане под стража“, с което му били нарушени всички цитирани в
исковата молба права. По
същество се иска ангажиране отговорността на ответника за допуснати процесуални
нарушения при разглеждането на делото.
Веднага
следва да бъде посочено, че ответникът би могъл да отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД,
когато отговорността му не може да бъде реализирана
по ЗОДОВ -
специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на
съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти. В настоящия
случай обаче се твърдят вреди, настъпили при осъществяване на съдебната власт -
правораздаване, в процеса на осъществяването на който ответникът не се явява
възложител.
Съгласно чл.132 от КРБ, при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен
ако извършеното представлява умишлено престъпление от общ характер. По
отношение на тази група длъжностни лица е въведена оборима презумпция, че те,
осъществявайки съдебната власт не носят отговорност, за тези си действия, освен
ако по надлежен ред не се докаже, че осъщественото от тях представлява умишлено
престъпление от общ характер. В конкретния случай такива факти не са
установени.
Нещо повече – в конкретния случай се твърди вредите да са
настъпили от актове на съда, попадащи във функционалния имунитет на лицата,
които са ги постановили.
Щом по отношение на прекия извършител на съответните действия
не може да се ангажира отговорност, то на още по-голямо основание обективната
отговорност, в лицето на съответния орган на съдебната власт – Апелативен
специализиран наказателен съд, също не може да бъде ангажирана във връзка с твърдените процесуални
нарушения.
Необходимо е да се посочи и
това, че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния
контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Гражданският
съд не може да осъществява контрол по отношение на наказателния съд, особено по
висящо и неприключило дело. Ако ищецът бъде оправдан, той ще може да предяви
иск по ЗОДОВ относно всички твърдяни от него нарушения на съда. Настоящият иск
е с друг предмет - за виновни действия и бездействия на съдебен състав на
ответника по време на произнасяне по обжалвана мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Касае се – според твърденията на ищеца - за съдебна дейност по
висящо дело, а не за упражняване на административни правомощия.
Поради
това съдът прие предявения иск за неоснователен само по изложените съображения,
без да се изследват останалите елементи от състава, в т.ч. и преживените
негативни емоции, за което са събирани доказателства /свидетелски показания и
експертно заключение/.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Апелативен
специализиран наказателен съд, иск с правна квалификация чл.49
от ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване
правото на ДЕС, ДФЕС, КЗПЧОС и Хартата на ЕС по ВНЧД № 2 /2019г. на АСНС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: