Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Монтана

20.04.2010г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. д. №537 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 123, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 от СК.

Ищецът Ц.И.П. xxx поддържа в исковата си молба, че с ответницата са живеели на съпружески начала от 26.02.2006г. в дома на родителите му в с. Б., а година след това се преместили под наем в жилище в гр. С.. През този период заявява, че ответницата била вече бременна и здравословното й състояние започнало да се влошава – периодично получавала схващане на дясната ръка, изкривяване на устата и губене на говор, постоянно силно главоболие. Тези нейни здравословни проблеми наложили да роди детето в МА “ xxxx  ” гр. София, по препоръка на личния лекар. Ищецът твърди, че след раждането на детето С. на 28.06.2007г., състоянието на ответницата се влошило още повече – станала нервна, вдигала скандали по най-дребни и незначителни поводи, опитала да се души, да сложи край на живота си, като взела 30 бр. таблетки. Поддържа, че на няколко пъти напускала семейното жилище, заедно с детето, последно на 19.03.2009г., когато отишла при баща си и баба си в с. Е., като дори не го уведомила къде отива. Ищецът твърди, че условията за отглеждане на детето в с. Е. не са подходящи, в селото няма детска градина и основно училище, а освен това майката е психически нестабилна и нейното здравословно състояние не й позволява да отглежда и възпитава детето С..

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да определи детето С. да живее при него, както и да му предостави упражняването на родителските права, а на ответницата определен ограничен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 60 лв. , считано от влизане на решението в сила, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответницата В.В.М. xxx оспорва предявените искове изцяло, поради което моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и постанови решение, с което определи детето С. да живее при нея, като тя ще упражнява и родителските права, а ищецът бъде осъден да й заплаща месечна издръжка и направените по водене на делото разноски. Поддържа, че се грижи за детето, подпомагана от своята баба и баща, а освен това не страда от заболяване, което да й пречи да полага адекватни грижи за сина си.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че страните са живеели на съпружески начала, като в резултат на съвместното им съжителство е родено детето С. Ц. П., роден на xxxгxxx. Първоначално страните живеели в дома на родителите на ищеца в с. Б., а около една година след това под наем в жилище в гр. С.. След раждането на детето отново заживяли в с. Б., за да могат родителите да им помагат при отглеждането на С., а когато последния станал на 4 месеца се върнали в квартирата в гр. С.. През този период и двамата родители полагали необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето, подпомагани от родителите на ищеца и неговата баба. След раждането на С. отношенията между родителите започнали да се влошават – между тях имало скандали, спорове, неразбирателства, дори и по най-дребни и незначителни поводи. Ответницата на няколко пъти, заедно с детето, напускала ищеца и отивала в с. Е., където живее баща й и баба й, а след това отново се връщала. Последно напуснала семейното жилище, заедно с детето, на 19.03.2009г. и заживяла в с. Е., където живее и към настоящия момент. Ищецът останал да живее и работи в гр. С., като за периода от раздялата не е посещавал майката и детето, а един път изпратил колет по пощата. Ежедневните грижи по отлеждането на детето се осъществяват от неговата майка, която му осигурява добри условия за живот – живее в къща заедно с баща си и баба си, която има четири стаи, като за детето и майката има самостоятелна стая, също баня. Поддържа се необходимата хигиена в жилището, майката осигурява средствата за храна и облекло на детето, подпомагана от своите близки.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приложения социален доклад, както и от показанията на разпитаните свидетели.

По делото е разпитана като свидетел по молба на ищеца Д. Т., негова племенница. Същата заявява, че има лични впечатления от живота на страните, тъй като известно време живяла заедно с тях, в едно жилище, за да помага при отглеждането на детето С.. Свидетелката поддържа, че майката след раждането на детето, не е полагала почти никакви грижи за него, оставяла го гладно, само, непреоблечено, мокро, ненахранено, пиела кафета и пушела цигари и ходела по барчетата. Основно за детето се грижели родителите на ищеца и неговата баба на 83 години, а ответницата само се оплаквала от главоболие, правила опит да си сложи край на живота, няколко пъти напускала семейното жилище, заедно с детето. Свид. Т. твърди, че майката не може да се грижи за своето дете, тъй като е психически нестабилна, а също така в с. Е. няма добри жилищни условия, докато при бащата условията са добри, в селото има детска градина и училище, къщата на родителите му е голяма, има баня и тоалетна и ищеца може да разчита на помощ от родителите си, от баба си и от самата нея.

В противоположна насока са показанията на другите двама свидетели, допуснати по молба на ответницата – Н. Д. и Н. Ц.. Свидетелите са съседи на ответницата, познават и нея, и близките й, посещават дома им и имат непосредствени впечатления за основния факт, който е и спорен по делото – кой се грижи за детето, къде условията за отглеждане са по-добри и кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава детето С.. И двете разпитани свидетелки поддържат, че майката заедно с детето живее в къща в с. Е., която е в българската махала, заедно с баща и баба си, къщата има 4 стаи, баня, условията са подходящи и добри – чисто е, подредено. За С. свидетелките твърдят, че когато дошъл с майка си в селото, бил много слаб, а към момента детето е нахранено, напълняло, добре облечено, майката готви, пере го, чисти къщата, излиза навън на разходка с него, чете му книжки, училището се намира в близост до къщата им. Свидетелите са категорични, че основно майката се “занимава” с детето, не са виждали да идва бащата, а само един път бил изпратил колет за сина си за Коледа, със сладкиши.

По делото е допусната и изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, относно здравословното състояние на ответницата и по-конкретно има ли някакво психично заболяване, което да й пречи да се грижи за детето си. Вещото лице Д-р Т. поддържа, че ответницата няма фамилна обремененост с психични заболявания. Когато била на 4 години и 7 месеца, при нещастен случай, паднала от 13 етаж на жилищна сграда, след което 64 дни била в будна кома. По време на бременността получила епи припадък тип “Джаксън” с изтръпване и спазми на лява ръка и ляв устен ъгъл, но понастоящем епи припадъци не получава. Вещото лице твърди, че не се установяват психични нарушения или психотична симптоматика, които да не й позволяват да се грижи за детето си, а се касае за състояние след прекарана черепно-мозъчна травма. В заключение вещото лице-психиатър поддържа, че няма данни за психично заболяване у майката, което да пречи за отглеждането и правилното възпитание на детето. При изготвяне на експертизата вещото лице е обсъдило приложените амбулаторни листове и е извършило личен преглед на ответницата. Съдът приема изцяло заключението, като обективно и компетентно дадено, същото е прието като такова и не е оспорено от страните по делото.

Представено е и писмено становище от ДСП Монтана, отдел Закрила на детето. В същото се поддържа, че детето има необходимост да контактува и с двамата си родители, като е необходимо същото да бъде насочвано към развитие на чувството на уважение към родителите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, а при разногласие между тях, те могат да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който разрешава спора. В тази връзка Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. д. №3/74г. на Пленума на ВС, като обобщава практиката по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между родителите и децата, развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва де се имат предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно упражняване на родителските права, така и при искане за тяхното изменяване. В Постановлението се сочи, че решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител, следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества;полагане грижи и умения за възпитание;подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици др. ;морални качества на родителя;социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата;привързаност между деца и родители;помощ на трети лица и др.

С оглед установеното от разпитаните по делото свидетели, а в този смисъл са и впечатленията на съда от изслушването в съдебно заседание, майката и бащата са с добри родителски и морални качества, като и двамата имат желание да се грижат за детето си и правят усилия за това, доколкото им позволяват финансовите и социални условия. Предвид на горния извод, съдът не дава вяра на показанията на свид. Д. Т., която свидетелства, че майката е непригодна психически и не може да се грижи за детето си, не е полагала грижи за него, а основно същите са били на бащата, ищец. Тези нейни твърдения не кореспондират на първо място със съдебно-психиатричната експертиза и изводите, направени от вещото лице-психиатър, също така с показанията на останалите двама свидетели, както и с писмените доказателства. Показанията й се явяват изолирани и с оглед и на близката родствена връзка с ищеца, съдът приема, че тази свидетелка е заинтересована от изхода на правния спор. В коренно притовоположна посока за показанията на свид. Д. и Ц., които взаимно се допълват, не са налице противоречия и съвпадат със заключението на вещото лице, поради и което съдът ги кредитира изцяло.

В тази връзка съдът намира, че за определяне родителя, който следва да упражнява родителските права, следва да се вземат предвид битовите условия, както и пола и възрастта на детето и привързаността му към единия от родителите.

От гласните доказателства се установява, че и двамата родители имат добри битови и социални условия за отглеждането на малолетното дете. И за двамата е видно, че живеят заедно с родители и в този смисъл могат да разчитат и на тяхната помощ при възпитанието на детето.

Детето на страните, С. към настоящия момент е на 2 години и 10 месеца, което несъмнено се нуждае от ежедневните и непосредствени грижи на своята майка, които в тази доста ниска детска възраст, не могат да бъдат заменени пълноценно с тези на бащата. Майката, в този период от развитието на детето, е по-пригодна да се грижи за него. Освен това се установи, че майката и детето не са се разделяли, не са живяли отделно, детето е привързано към своята майка, свикнало е с обстановката в жилището, в което живеят заедно. За бащата се установи, че от момента, когато ответницата е напуснала семейното жилище, пред месец март 2009г., не е виждал сина си, не ги е посещавал в с. Е.. Детето ако трябва да смени обстановката, която му е близка и позната, и да живее с баща си, би се почувствало несигурно, объркано, което в тази ниска възраст не е желателно и не е в интерес на детето, което е водещия фактор в случая. Изводът е, че детето е обвързано емоционално с майката, с която живее и към момента.

Обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че е изцяло в интерес на детето за в бъдеще за неговото отглеждане и възпитание да се грижи майката, като същото следва да живее при нея. Съобразно с това, ответницата следва да упражнява и родителските права по отношение на детето и тъй като същото има нужда да контактува и с двамата си родители, ищецът, негов баща ще има право да го вижда всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, от 8ч. в събота до 18ч. в неделя по местоживеене на детето, както и да го взема при себе си по 30 дни през лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката. Ще следва бащата, ищец, да бъде осъден да заплаща на ответницата, в качеството й на майка и законен представител на детето, ежемесечна издръжка, която съдът намира, преценявайки възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите, че следва да бъде в минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, от 60.00 лева месечно, считано от деня на завеждане на делото, до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.

При този изход на делото, ищецът следва да заплати на ответницата направените от последната разноски по водене на делото в размер на 50.00 лева, адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 86.40 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Ц. П., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката В.В.М..

 

 

 Малолетното дете С. Ц. П., ЕГН xxxxxxxxxx, занапред да живее при майката В.В.М. xxx.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Ц.И.П. с малолетното дете С. Ц. П., както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 8 в събота до 18 часа в неделя, по местоживеене на детето, както и да го взема при себе си по 30 дни през лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Ц.И.П. да ЗАПЛАЩА на В.В.М., в качеството й на майка и законен представител на детето С. Ц. П., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на 60.00 лева, считано от 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА Ц.И.П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАТИ на В.В.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx разноски по водене на делото в размер на 50, 00 лева, а по сметка на РС Монтана сумата от 86.40 лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: