Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик,
23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При
секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа
докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3991/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с характер на спорна съдебна администрация на гражданските отношения.
Образувано е по искова молба на К.А.Ц. с ЕГН ********** *** за определяне на
мерки за лични отношения с нейния внук А. Ф. К. с ЕГН **********, роден на ***г.,
малолетен, с настоящ адрес ***, изразяващи се правото да вижда и да взема
детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца в петък от 10.00 ч.
до 16.00 ч. и от 16.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в понеделник, както и всяка
година в периода от 16.00 ч. на 30 април до 18.00 ч. на 10 май /след направено
изменение на искането в съдебно заседание/. Ищцата обосновава молбата с
твърдения, че детето е родено от връзката между нейния син Ф.Е.К. с ЕГН **********
*** и П.Г.С. с ЕГН ********** ***, както и че родителите са разделени, а съдът
е предоставил упражняването на родителските права на майката и е определил на
бащата режим на лични отношения с детето, според който бащата има право да
вижда и да взима детето при себе си всяка четна седмица от месеца от 16.00ч. в
петък до 16.00ч. в неделя; един месец през лятото; всяка нечетна година - от
10.00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26 декември и 3 дни по време на
Великденските празници през всяка четна година. Ищцата твърди, че не може да
общува пълноценно с детето във времето, отредено за лични отношения на бащата,
тъй като с бащата живеят в отделни жилища,
голяма част от това време минава в пътуване между гр.София и
гр.Пазарджик и освен това бащата уплътнява това време с предварително
организирани мероприятия без нейно участие. Затова иска от съда да и предостави
лично време за срещи с детето по гореописания начин.
Производството е с участие на двамата родители
като заинтересовани страни.
Майката
П.Г.С. оспорва молбата по съображения, че поисканите с нея мерки за лични
отношения не са в интерес на детето, тъй като ще доведат до системното му
отсъствие от детската градина, където би трябвало да се формират у него
положителни навици и умения за създаване на социални контакти, за съжителство в
колектив, придобиване на знания, развитие на речеви и двигателни умения и др. В
допълнение навежда доводи, че ищцата и бащата на детето са в чудесни отношения
и биха могли да споделят времето за лични контакти, предоставено на бащата с
решението по чл.127, ал.2 СК. Излага съображения, че действителната цел на
молбата е детето по-често да бъде отклонявано от присъствието на майката.
Бащата Ф.Е.К.
счита молбата за основателна. Твърди, че предоставеното му от съда време за
лични отношения с детето е крайно недостатъчно и не би искал да го споделя с
ищцата. Твърди, че среща спънки от майката при упражняването на режима по
съдебното решение, което допълнително намалява времето за срещи с детето.
Твърди още, че детето е привързано към баба си, търси я и пита за нея
постоянно, което поставя бащата пред трудния избор дали да отдели от своето
време, за да го предостави на бабата.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пазарджик изразява становище, че
спорът следва да се разреши в интерес на детето.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл.128, ал. 1 СК,
мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес
на детето. В решение №275/2018 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС,
ІV г. о. се приема, че при определяне режима на лични контакти на бабата и
дядото с детето, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява
родителските права, или от страна на другия родител, съдът следва да изхожда от
конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се
ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не
препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители,
предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето,
когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство.
Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето,
пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава
възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това
обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали
контактите между детето, бабата и дядото могат да бъдат осъществявани съвместно
с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед
нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни
отношения между детето и бабата и дядото.
Освен това, интересът на детето следва да се преценява и
с оглед възможностите на бабата и дядото да общуват с него, т. е. доколко те
могат да отглеждат и възпитават детето и какво влияние могат да окажат върху
развитието му като личност.
Изхождайки от горните разяснения съдът съобрази следните
релевантни факти и доказателствата, които ги установяват:
Между страните няма спор, установява се и от писмените
доказателства /решение №8 от 16.01.2020г. по в.гр.д. №756/2019г. на ПОС и
удостоверение за родствени връзки, издадено от Столична община/, че детето А. Ф.
К. е родено на ***г. от съвместното съжителство на ответниците П.Г.С. и Ф.Е.К.,
а ищцата К.А.Ц. е негова баба по бащина линия. Понастоящем родителите са
разделени, а по съдебен ред упражняването на родителските права е предоставено
на майката и детето живее при нея в гр.Пазарджик. Бащата живее в гр.София.
Ищцата живее в същия град, но на друг адрес. Считано от 16.01.2020г. на бащата
е определен следният режим на лични отношения с детето: всяка четна седмица от
месеца от 16.00ч. в петък до 16.00ч. в неделя; един месец през лятото; всяка
нечетна година - от 10.00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26 декември и 3 дни по
време на Великденските празници през всяка четна година.
От показанията на свидетелите В.Д.П.-С.и Р.В.Т..се
установява, че ищцата има желание да общува с детето и да го води на
развлекателни места, но не може да прави това във времето, което е отредено за
бащата, тъй като той не е склонен на представи част от това време на бабата,
макар да е съгласен, тя да се среща с детето. Майката също не иска да предава
доброволно детето на бабата. На бащата го предава единствено в определеното от
съда време, при това с неохота. Ищцата е охарактеризирана от свидетелите като
положителна личност, която ще повлияе благоприятно върху личностното развитие
на детето.
От показанията на свидетелите Й.Й.Г. и О. С. С. се
установява, че ищцата често придружава бащата на детето при пътуванията му до
гр.Пазарджик във връзка с режима за лични контакти по съдебното решение.
Установява се още, че от 21.09.2020г. детето е записано и посещава детска
градина. Съгласно вътрешните правила в това заведение, до навършването на
4-годишна възраст родителите могат да взимат децата след 15.30ч., когато те
стават от следобеден сън. След 4-годишна възраст децата трябва да остават до
17.00ч., тъй като имат следобедни занятия.
От приетите социални доклади на органите за закрила на
детето се установява, че жилището на ищцата предлага подходящи условия за
престой на нейния внук. Докладите не съдържат данни или заключения, че срещите
между нея и нейния детето не са в негов интерес.
По делото е установен като безспорен фактът, че в Районен
съд – Пазарджик е образувано и все още висящо дело по молба на бащата Ф.К. с
правно основание чл.59, ал.9 СК за промяна на режима за лични отношения между
него и детето посредством увеличаване на времето за общуване между двамата.
При така установените обстоятелства съдът намира, че няма
пречка отношенията между бабата по бащина линия и нейния внук да бъдат
осъществявани отделно от режима на родителя, при когото детето не живее
постоянно. Очевидно е нежеланието на двамата родители /мотивирано от различни причини/
да осигурят дори минимална възможност за пълноценни контакти между молителката
и детето. Майката не прави нужното в тази посока поради влошените отношения с
бащата и неговите роднини, в т.ч. и ищцата, а бащата – поради стремежа да
прекарва възможно най-много време със сина си. Бабата е част от семейната среда
на детето, съгласно §1, т.7 ЗЗакрД, от която същото не трябва да бъде лишавано,
освен когато това не е в негов интерес. От обстоятелствата по делото може да се
направи извод, че срещите на бабата и детето ще бъдат от полза на подрастващия,
тъй като бабата е личност с положителни качества, които би могла да предаде на
детето и така да спомогне за неговото правилно възпитание.
При определяне на подходящите мерки за контакти между
бабата и детето, съдът взе предвид неговата възраст, изградения до момента
режим в дома по местоживеене и в посещаваната детска градина, както и
обстоятелството, че местоживеенето на детето е в друго населено място.
Последното налага съчетаване с режима за лични отношения на детето с бащата, за
да се предотврати ненужно пътуване между населените места – последното не само
разстройва режима на детето, но и повишава риска от пътни инциденти. Съдът
отчита и факта, че бабата живее в столицата на страната, която предлага повече
възможности за посещаване на културни, образователни и развлекателни събития от
населеното място по местоживеенето на детето. От значение също така е
обстоятелството, че ищцата притежават нужния житейски опит и подходящи битови
условия, необходими за отглеждане и възпитание на детето.
От друга страна, режим на лични отношение на бабата с нейния
внук не трябва да откъсва детето от неговата обичайна среда за по-продължителен
период от време, което ще създаде прекомерно неудобство за майката, която
основно е отговорна, заедно с бащата, да полага грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да
се определи режим на лични контакти, а именно: до навършването на 6-годишна
възраст от детето А. Ф. К., ищцата К.А.Ц. ще има право да вижда детето всяка
четна седмица от месеца в неделя от 16.00ч. до 18.30ч., което може да прави в
гр.София, ако то се намира при бащата, или в гр.Пазарджик, ако то се намира при
майката. След навършване на 6 години, ищцата ще получи в допълнение и правото
да взима детето в дома си в гр.София по една седмица през лятото, когато
майката не е в отпуск и детето не е при бащата съобразно неговия режим за лични
отношения. Така определеният режим, според съда, ще осигури на ищцата нормални
контакти с детето и последното няма да има затруднения да води обичайния си
начин на живот.
При този изход на спора ищцата има право на съдебни
разноски, но същата не претендира такива. Майката П.Г.С. претендира разноски,
но такива не й се следват, тъй като решението не е в нейна полза – чл.78, ал.3 ГПК. Бащата Ф.Е.К. не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
Определя на основание чл.128, ал. 1 СК мерки
на лични отношения на бабата К.А.Ц. с ЕГН ********** *** с нейния внук А. Ф. К.
с ЕГН **********, роден на ***г., с настоящ адрес ***, както следва: до
навършването на 6-годишна възраст от детето, бабата ще има право да го вижда
всяка четна седмица от месеца в неделя от 16.00ч. до 18.30ч., което може да
прави в гр.София, ако то се намира при бащата, или в гр.Пазарджик, ако то се
намира при майката. След като детето навърши 6 години, ищцата ще получи в
допълнение и правото да взима детето в дома си в гр.София по една седмица през
лятото, когато майката не е в отпуск и детето не е при бащата съобразно неговия
режим за лични отношения.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: