РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502869 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. И. А., ЕГН
**********, от с. П., община С., ул.***, чрез процесуалния представител
адв.Д. И., против Решение № 347 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д. №
379/2023г., по описа на Районен съд – гр. Асеновград, с което съдът е уважил
подадената на основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от Г. М. А., ЕГН
********** от с. В., област Пловдив, ул.***, за защита от домашно насилие,
като е задължил жалбоподателката да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя; забранил е на жалбоподателката да приближава, на
разстояние по-малко от 50 метра молителя, жилището му, както и местата за
социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от постановяване на
решението, като е наложил глоба на въззивницата в размер от 400 лева и
осъдил същата да заплати дължимата в производството държавна такса.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено от страна
1
на ответницата домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното решение е
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което да се отхвърли подадената молба за защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е подаден отговор от въззиваемия Г.
М. А., ЕГН **********.В хода на производството по делото, чрез своя
пълномощник адв.А. , оспорва въззивната жалба като неоснователна с искане
до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустим.
Първостепенният съд е бил сезиран с молба за защита по смисъла на
чл. 8, ал.1, т. 1 ЗЗДН, с която от Г. М. А., ЕГН **********, се търси защита
срещу действията от страна на съпругата му Н. И. А., ЕГН **********,
квалифицирани като психическо насилие, извършени на 11.12.2022г. и
07.01.2023г.
За да уважи молбата за защита, първостепенният съд, след обсъждане
на приобщените по делото доказателства е приел, че ответницата Н. И. А.,
ЕГН ********** е осъществила на посочените в исковата молба дати
действия спрямо съпруга си Г. М. А., ЕГН **********, с който са в процес
на развод, съставляващи психическо и емоционално насилие и изразяващи се
отправяне на обидни квалификации, както и нарушаване на
физическа неприкосновеност на молителя.
При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен
материал, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, че са безспорно установени по делото посочените в молбата за защита
актове на домашно насилие, осъществени от ответницата Н. И. А. спрямо
2
молителя , чрез упражняване спрямо него на психическо насилие.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация от молителя Г.
М. А., по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са описани отделните действия на
ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН посочената
декларация съставлява доказателствено средство в производството по
издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3 когато няма други
доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация.
В подкрепа на твърденията на молителя за упражнено спрямо него
домашно насилие от ответницата са и показанията на свидетелката Виолета
Чуклева , от които се установява , че е присъствала на процесния инцидент
станал на 11.12.2022г., като с молителя били на вечеря в ресторант „Южен
полъх“, град Пловдив. Тогава на прозореца на заведението се появила Н. и
започнала да отправя към Г. жестове да излезе навън. Тъй като той отказал,
Н. влязла в заведението и започнала да го обижда на висок тон, като го
нарекла „изнасилвач“ и „побойник“. След това седнала срещу тях през две
или три маси и повикала полиция с оплакванията, че Г. нарушава издадената
й срещу него заповед за защита.
От показанията на свидетелите Й. А. и М. А., родители на ищеца, се
установява, че между него и Н. имало уговорка той да вземе детето на
08.01.2023г. от нейния дом. Въпреки това около 9,30 часа ответницата
пристигнала пред къщата им, за да го остави, започнала да се разправя с Г. и
поискала да влезе в къщата. Свидетелката А. я предупредила, че не може да
направи това, тъй като срещу Г. има издадена заповед за защита, но Н.
отговорила, че тя няма. Тогава се намесил свидетелят А., който й препречил
пътя, за да не може да влезе. Н. започнала да го удря и отново се обадила на
полицията , но тъй като в имота били монтирани камери, полицаите не
констатирали нарушения от страна на молителя и не предприели действия
срещу него.
Въззивният съд намира , че няма основание да се съмнява , а следва
напълно да кредитира депозираните свидетелски показания, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на
доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите
3
имат пълни и преки впечатления за инцидентите, за които дават сведения ,
като по делото не са били ангажирани убедителни доказателства от страна на
ответницата, опровергаващи твърденията на молителя, че спрямо него е било
упражнено насилие. Ангажираният от нея свидетел М.Ч. –майка на
ответницата, не е очевидец на инцидентите, а преразказва това, което й е
споделила самата ответница, поради което показанията й нямат
доказателствена стойност.
По така изложените съображения и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивният съд напълно споделя и
изводите на първоинстанционния съд за безспорно установено в процеса
упражняване на психическо и емоционално насилие от страна на ответницата
спрямо молителя на посочените в молбата за защита дати и изразяващо се
отправяне на обидни квалификации, както и нарушаване на
физическа неприкосновеност на молителя.
Въззивният съд намира поведението на ответницата спрямо съпруга
й за укоримо, надхвърлящо границите на житейски допустимото и
обосноваващо необходимостта от съдебна намеса по реда на ЗЗДН, както
обосновано е приел и първоинстанционният съд с обжалваното решение.
Смисълът на посочения закон е именно охраняване на личната свобода,
живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена
или фактическа връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава
необходимостта от предприемането на такива мерки, поради което молбата за
защита правилно е била уважена от първоинстанционния съд.
Въззивният съд приема наложените от първоинстанционния съд
мерки за защита спрямо ответницата за подходящи и счита , че липсва
основание за тяхното ревизиране. Същите ще осигурят защита в пълна степен
на молителя и същевременно ще дадат възможност на ответницата да
преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира
самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната
неприкосновеност и психическото здраве не само на ищцовата страна , а и на
всеки отделен индивид.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се
намери за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като
правилно и законосъобразно.
4
Въззиваемият не претендира разноски и такива не следва да се
присъждат.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347 от 17.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 379/2023г., по описа на Районен съд – гр. Асеновград, I гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5