№ 82
гр. Варна, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500039 по описа за 2023 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от С. Н. Т. против определение №4161/09.11.2022г.,
постановено по гр.д.№484/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което
производството по делото е прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата
се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявените искове.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Производството по гр.д.№484/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявени осъдителни искове от С. Н. Т. против С. Д. И. и Д.М.И..Исковата
молба и множеството уточняващи молби към нея, депозирани след оставяне
производството по делото без движение за привеждане исковата молба в
съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, са юридически
непрецизни, но от същите се установява, че първата претенция на ищцата е за
присъждане на сумата от 31 996лв., представляваща сбор от суми,
превеждани от ищцата по банкова сметка на ответницата в „Уникредит
Булбанк“АД в периода 2014г.-2020г., послужили за погасяване от С. Д. И. на
1
задължения по договор за банков ипотечен кредит №52/23.06.2010г., сключен
между от една страна „Уникредит Булбанк“АД като кредитор и от друга С. Д.
И. като кредитополучател и ипотекарен гарант, И.М.И. като солидарен
длъжник и ипотекарен гарант и С. Н. Т. като солидарен длъжник, както и на
задължения по договор за потребителски кредит/непосочен и непредставен/,
по който ищцата била поръчител.Недвижимият имот с идентификатор
10135.3512.248.4.74, върху който за обезпечение на договора от 23.06.2010г.
С. и И.И. учредили договорна ипотека с н.а.№193/24.06.2010г., бил закупен
преди това от тях в условия на СИО от ищцата с договор, обективиран в н.а.
/непосочен, непредставен, по твърдения на ищцата взет тайно от ответницата,
неин дългогодишен служител, от зъболекарския й кабинет, където го
съхранявала/, но не й заплатили продажната цена поради затруднения.За да не
бъде продаден имотът от банката, поради незаплащане на вноските по
договора за ипотечен кредит, ищцата поела изцяло плащанията по
кредитите.Имали уговорка, след като погаси кредитите, С. И. да й прехвърли
обратно собствеността върху имота, която тя не изпълнила, а продала имота
на трето лице.Солидарният длъжник И.И. починал, двамата ответници са
негови наследници по закон, съответно преживяла съпруга и
низходящ.Претендира от ответниците заплащане и на сумата от 60 000лв.,
представляваща незаплатена й продажна цена по сключения между нея и С. и
И.И. договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор
10135.3512.248.4.74.
Многократно в определенията на ВОС за оставяне на производството без
движение е било указвано на ищцата да посочи от кой ответник каква
конкретно сума се претендира, както и указания за заплащане на дължимата
държавна такса в размер на 4% от търсените суми, а именно: в определение
№896/04.03.2022г., определение №1342/05.04.2022г., определение
№1999/27.05.2022г., определение №2656/15.07.2022г. и определение
№3449/19.09.2022г./вкл. в последното указани точно дължимите суми, а
именно 1 279, 84лв. по първия иск и 2 400лв. по втория иск/.За последното
определение ищцата е била надлежно лично уведомена по телефона на
26.10.2022г.В депозираната в срок уточняваща молба вх.
№25753/03.11.2022г./подадена по пощата на 02.11.2022г./ така дадените
указания не са били изпълнени, както не са изпълнени и към датата на
постановяване на обжалваното определение.
2
Съдът като взе предвид, че нередовностите на исковата молба, вкл.
заплащане на дължимата по делото държавна такса в размерите по чл.1 от
ТДТКССГПК, не са отстранени от ищцата в рамките на дадения преклузивен
едноседмичен срок, а и впоследствие, приема, че производството пред ВОС е
подлежало на прекратяване на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.Постановеното от
ВОС определение в този смисъл, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4161/09.11.2022г., постановено по гр.д.
№484/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3