Присъда по дело №398/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260020
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20205310200398
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  И  С Ъ  Д  А

 

Номер

 

              Година

2021

 

Град

Асеновград

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

    състав

 

На

            Девети юни

 

 

Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                    Председател:  

Иван Шейтанов

 

 

Секретар:

Мария Ацалова

 

Прокурор:

 

 

като   разгледа    докладваното    от

Съдията

 

Наказателно частен  характер дело номер

  398

  по описа за     

 2020

година.

 

 

 

                   П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА  подсъдимата  Р.П.К.: родена на  *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждан, със  средно образование, безработна, с адрес ***,  с ЕГН  **********, за  ВИНОВНА в това, че на 24.10.2019 г. и на 18.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., съответно:

На 24.10.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в подадена от нея до Районна прокуратура Асеновград молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. е разгласила позорно обстоятелство за С.П.Т., обективирайки следното твърдение: „С.Т. е бивш състезател по вдигане на тежести. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред в много големи количества лекарства, допинг, анаболи мн. др.“;

  На  18.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като свидетел по гражданско дело № 2333/2019г. по описа на  Районен съд – Асеновград, в проведено открито съдебно заседание по същото дело публично е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., правейки следното твърдение за него: „…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“,

което е престъпление по чл.148, ал. 2,  вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА размер на 1 000 (хиляда) лева в полза на Държавата, като на основание чл. 304 от НПК я ПРИЗНАВА за НЕВИННА в това клеветите да са били разпространени чрез печатно произведение или по друг начин, като я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение в тази му част и във връзка с квалификацията по т. 2 на чл. 148, ал.1 от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Р.П.К. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител С.П.Т.  сумата от  24 лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото.

 

ПОСТАНОВЯВА приложените по делото гр.дело № 2332/2019г. на АРС и гр.дело № 2333/2019г. да се върнат в Архива на АРС след влизане на присъдата в сила.

 

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                        

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №260020/09.06.2021г. по нчхд №398/20г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

 

С подадена на 16.06.2020г. от тъжителят С.П.Т. частна тъжба и допълнително депозирана на 26.06.2020г  към нея уточняваща молба, против подсъдимата Р.П.К. ***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр. ал.1,т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно затова, че в периода от 24.10.2019г. до 28.10.2019г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, в подадена от нея до Районна прокуратура Асеновград молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. е разгласила позорно обстоятелство за С.П.Т., обективирайки следното твърдение: „С.Т. е бивш състезател по вдигане на тежести. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред в много големи количества лекарства, допинг, анаболи мн. др.“, като клеветите са били разпространение, чрез печатно произведение. С оглед така подадената частна тъжба е било образувано НЧХД № 398/2020г. по описа на РС Асеновград.

С подадена на 11.09.2020г. от тъжителят С.П.Т. частна тъжба против подсъдимата Р.П.К. ***, е било повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр. ал.1,т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно за това, че на  18.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като свидетел по гражданско дело № 2333/2019г. по описа на  Районен съд – Асеновград, в проведено открито съдебно заседание по същото дело публично е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., правейки следното твърдение за него: „…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“, като клеветите са били разпространение, чрез печатно произведение.С оглед така подадената частна тъжба е било образувано НЧХД № 707/2020г. по описа на РС Асеновград.

С определение № 210 от 13.10.2020г. на съдията-докладчик по НЧХД №707/2020г. на АРС, /лист 46 от съд.дело /е счел, че предвид връзката между делата и обстоятелството, че съдебното следствие по никое от тях все още не е започнало, за правилното им изясняване, ще следва те да бъдат обединени, поради което е прекратил съдебното производство по НЧХД №707/2020г. на АРС и е изпратил  материалите по същото за обединяване към НЧХД №398/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград ІІІ-ти н.с. С определение № 260030/14.10.2020г. съдията-докладчик по НЧХД №398/2020г. на АРС/лист 33 от съд.дело / е обединил разглеждането на двете наказателни производства в едно, а именно по НЧХД №398/2020г. по описа на АРС, като е разпоредил същото да се води с оглед извършено в периода от 24.10.2019г. до 19.12.2019г., престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1,т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В процеса на водено наказателно производство, частния тъжител С.П.Т. се явява лично и заедно с упълномощеният от него, като повереник адв. П.Т..

В хода на съдебните прения, адв. П.Т.  изразява становище, с което, поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така както е било формулирано в двете частни тъжби, респективно след тяхното обединяване в едно дело. Счита същото за доказано по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния подробен анализ, адв. Т.  счита, че подс. К. следва да бъде призната изцяло за виновна, за престъплението за което е била предадена на съд, като й се наложи наказание глоба в размер към максимума от 5000лева, както и наказание „Обществено порицание“. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Частният тъжител С.П.Т. поддържа становището на своя повереник, като счита, че подс. К. следва да бъде призната за виновна и осъдена.

Защитника на подсъдимата-адв. Л.М. по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. След анализ на събраните по делото доказателства, акцентирайки най-вече на тези в подкрепа на защитната позиция, се навеждат доводи за несъставомерност на извършеното от страна на подс. К. деяние, като същата следва да бъде оправдана. Не се оспорва, че подс. К. чрез своите действия е обективирала описаните в обединените две тъжби  твърдения, но се заявява, че и в двата случая тя е изказала своето лично мнение касаещо личността на тъжителят С.П.Т., като по никакъв начин, не е искала да го наклевети. Претендира за присъждане на направените по делото разноски или алтернативно при признаване вината на подс. К., възразяват за прекомерност на възнаграждението на адв. С.Т..

Подсъдимата Р.П.К. не се признава за виновна, като по същество не се признава за виновна.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и писмените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимата Р.П.К. е родена на  *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждан, със  средно образование, безработна, с адрес гр. Асеновград,  ул. „Клокотница“ № 47,  с ЕГН  **********.

Частният тъжител С.П.Т. е брат на подс. К.. Тъжителят е бивш състезател от Националния отбор на Република България по вдигане на тежести, като през годините има постигнати значителни успехи в този спорт. Информацията за неговата състезателна кариера е публично достъпна в интернет на сайта с адрес- https://bg.wikipedia.org/wiki/ С._Т. от която страница става ясно, че той е роден е на 11 август 1964г. в град Асеновград, като започва да тренира вдигане на тежести на 13-годишна възраст в клуб „Асеновец“. В последствие завършва Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив, като последователно се състезава за клуб „Марица“ (1979 – 1982) и ДФС „ЦСКА“ (1982 – 1992). Има множество титли и медали от международни първенства, като най-много слава му донасят следните призови места: Световен шампион (1987година), Световен вицешампион (1983, 1986), Европейски шампион (1984, 1987), Европейски вицешампион (1983, 1988), Световен шампион за юноши, Европейски шампион за юноши – 2 пъти. С.Т. поставя 22 световни и 4 олимпийски рекорда, като именно той е първият човек в света, който повдига над главата си тежест три пъти колкото собственото си тегло. На летните Олимпийски игри в Сеул през 1988г. С.Т. печели сребърен медал. Завършва и Националната Спортна Академия. След приключване на активна състезателна дейност, С.Т. става треньор по вдигане на тежести. Първата му поява на този пост в световните щанги е с националния състезател на република Виетнам Anh Tuan Hoang, с който печели през 2008 г. златен медал от Азиатските игри, както и сребърен медал на Олимпийските игри в Пекин. По-късно става треньор в Кувейт.

По време на активната си състезателна дейност на тъжителят се налагало да тренира ежедневно, което пък изисквало около 360 дни от годината той да се намира под специален хранителен и спортен  режим. Във връзка с това, той почти целогодишно отсъствал от дома си в гр. Асеновград, като се прибирал само за новогодишните празници. Въпреки отсъствието си, тъжителят поддържал добри отношения със своето родители, както и със сестра си подс. К.. Те от своя страна се радвали на неговите успехи, като живо се интересували от развитието на спортната му кариера. Когато тъжителят се намирал на лагер в София,се случвало нерядко на гости да идва неговата сестра подс. К.. Във връзка с това, тя познавала освен режима му на тренировки, а така също и неговите съотборници от националния отбор, измежду които били не по-малко известните със своите постижения- С.И.М.и А.И.З..

През 1988г. подс. Р.К. запознала тъжителят Т. със св. К.Д.К., който по-късно станал неин съпруг. При един от разговорите, които св. К.и тъжителят Т. провели помежду си по онова време, последният си позволил да му разкаже, за част от методите на треньорския състав на спортистите занимаващи се с вдигане на тежести, без да изпада в каквито и да е подробности.

След завършване на активна състезателна дейност, тъжителят С.Т. ***, като се установил да живее в къща на адрес ул. „Юговска“ №17. На същия адрес живеели неговите родители и семейството на подс. Р.К.. С течение на годините между тъжителят Т. и семейството на подс. К. възникнали имуществени спорове, което довело до изостряне на техните отношения. Имало случаи на словесна и физическа разправа между тях.

На 24.10.2019г. от страна на подс. Р.К. била подадена молба до Районна прокуратура Асеновград заведена с вх. № 2269/19/24.10.2019г. Въз основа същата, била образувана преписка с оглед данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.  С постановление от 24.10.219г. на Прокурор при същата прокуратура, така образуваната преписка била възложена на служител при РУ Асеновград с указания за извършване на предварителна проверка. След снемане на обясненията на лицата запознати с обстоятелствата твърдени от подс. К., с докладна записка от 29.10.2019г. преписката била върната по компетентност на РП Асеновград. С постановление от 29.11.2019г. на наблюдаващия прокурор от РП Асеновград, било отказано образуването на досъдебно производство с оглед липса на достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер.

Междувременно на 28.10.2019г. от страна на подс. Р.К. била подадена искова молба против тъжителя С.Т. на основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Наред с твърдените обстоятелства, които според молителката представлявали осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, подс. К. приложила и копие от молбата  с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. подадена от нея до Районна прокуратура Асеновград. Въз основа на така депозираната на 28.10.2019г. искова молба от страна на подс.К. и приложените към нея писмени доказателства било образувано гр.дело № 2332/2019г. по опис на РС Асеновград. С цел запознаване с материалите по гр.дело № 2332/2019г., на 29.10.2019г. тъжителят С.Т. посетил деловодството на РС Асеновград. При тяхното прочитане, той се запознал и със съдържанието на подадената молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. до РП Асеновград. При това той установил, че същата съдържа неверни твърдения за него, които освен това били и позорящи. Същите били обективирани в следните направени от страна на подс. К. твърдения: „С.Т. е бивш състезател по вдигане на тежести. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред в много големи количества лекарства, допинг, анаболи мн. др.“. Тъй като през дългата състезателна кариера на тъжителят Т., той никога не бил уличаван в употребата на твърдените от подс. К. вещества, това нейно изявление го засегнало, като начина по който това било направено, чрез разгласяване в  писмена молба до РП Асеновград, довело до опасност от накърняване на неговите добро име и чест в обществото.

На 28.10.2019г. на основание чл. 8 от ЗЗДН,  против тъжителят С.Т. била подадена и искова молба от страна на Ж.К.К., дъщеря на подс. Р.К.. Въз основа на така депозираната искова молба и приложените към нея писмени доказателства било образувано гр.дело № 2333/2019г. по опис на РС Асеновград. На 18.12.2019г. по делото било проведено поредно открито съдебно заседание, на което не присъствали ответника С.Т. и упълномощения от него повереник. В хода на съдебното заседание, като свидетел била допусната Р.П.К., като същата заявила че желае да свидетелства. При нейния разпит в качество на свидетел, наред с другите обстоятелства за които дала показания, подс. Р.К. направила пред съда и следното твърдение, касаещо ответника С.Т.: „…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“ /протокол от съдебно заседание лист 79 от  гр.дело № 2333/2019г./. С цел запознаване с материалите по гр.дело № 2333/2019г., на 13.03.2020г. тъжителят С.Т. посетил деловодството на РС Асеновград. При тяхното прочитане, той се запознал и съдържанието на съдебния протокол от 28.12.2019г., като при това, установил, че същия съдържа неверни твърдения за него, които освен това били и позорящи. Тъй като през дългата състезателна кариера на тъжителят Т. той никога не бил уличаван в употребата на твърдените от подс. К. вещества, това нейно изявление отново го засегнало, като начина по който това било направено, устно непосредствено и публично, в съдебно заседание, пред състава на съда разглеждащ гражданското дело, довело до накърняване на неговите добро име и чест в обществото.

 Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от по делото доказателства-свидетелските показания на свидетелите С.И.М., М.Р.Т., Р.А.А., К.К.Р.,К.Р.К.и А.И.З., обясненията на подс. Р.П.К., както и приложените по делото писмени доказателства, включително материали от гр.дело № 2242/2019г. на АРС /листи от 197 до 205 от НЧХД № 398/2020г./,  преписка № 2269/2019г. на РП Асеновград, гр.дело № 2332/2019г.  и гр.дело № 2332/2019г.  двете по опис на РС Асеновград.

По отношение на спортните постижения на частния тъжител, събраните по делото гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви. В тази насока цитираната по горе от съда информацията от сайта-https://bg.wikipedia.org/wiki/ С._Т., се подкрепя от постъпилото по делото Удостоверение от Председателя на Българската Федерация по вдигане на тежести /лист 135 от НЧХД № 398/2020г./ , както и от показанията на всички свидетели и обясненията на подс. К.. По отношение на спортния режим на който е бил поставен тъжителят С.Т. по време на неговата активна състезателна дейност, събраните по делото доказателства отново са безпротиворечиви. В тази насока няма как да не се кредитират в пълнота показанията бившите спортисти по вдигане на тежести в лицето на свидетелите С.И.М., Р.А.А. и А.И.З.. Никой от тях не заяви пред съда, че по време на тяхната активната им състезателна дейност са били използвани забранени вещества. В действителност от техните показания стана ясно, че за възстановяване от тежките натоварвания по време на тренировки са били използвани освен хранителни добавки и витамини във вид на таблетки, но пък същите никога не са били включвани в списъка на забранените вещества. От показанията на свидетелите С.И.М.и А.И.З., се установи и това, че те заедно с тъжителя С.Т. са били участници в националния отбор на България по вдигане на щанги на Олимпийските игри в Сеул през 1988г. Същата Олимпиада става печално известна и с това, че на този форум, двама от българските тежкоатлети  са уличени в употребата на забранено вещество фуросемид. Спечелилите златен медал  С.И.М.и сребърен такъв С.Т. обаче не са в групата на уличените спортисти. Спирането и изтеглянето  на националния отбор по вдигане на тежести от по нататъшно участие в олимпийските игри, не е дало възможност на св. А.И.З. да участва в неговата категория. По отношение не него също няма каквото и да е съмнение, че е употребил забранени вещества. По нататъшното обсъждане на показанията на С.И.М., Р.А.А. и А.И.З., се явява безпредметно, тъй като същото излиза извън предмета на делото и обвиненията за които подс. К. е била предадена на съд. От показанията и на тримата свидетели обаче става ясно, какъв е бил режима на спортистите трениращи вдигане на тежести по време на активната им състезателна дейност и лишенията на които те са били подложени с цел постигане на заложените от техните треньори резултати. В тази насока показанията на С.И.М., Р.А.А. и А.И.З., освен, че взаимно се допълват и подкрепят, те намират опора и от показанията на М.Р.Т. и К.Д.К., а и от обясненията на подс. Р.К.. Предвид горното съдът изцяло кредитира показания на С.И.М., Р.А.А. и А.И.З., като отчете и това, че тримата са приятели на тъжителят С.Т.. Все пак, следва да се отчете, че в показанията на тримата свидетели няма стремеж към изопачаване на обективната истина и скриване на факти и обстоятелства от значение по делото.

Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетелката М.Р.Т., като отчете, че тя е майка на тъжителят и на подсъдимата, като по близките отношения със синът й, в една или друга степен се отразяват на обективността на нейните показания. Все пак като прецени същите и ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, то съдът счете,че няма пречка да кредитира изцяло показанията на същата свидетелка, като пълни и достоверни, а освен това и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира. От показанията на св. М.Т.безспорно става ясно как е преминало детството на тъжителя и подсъдимата, а освен това и как са се развили техните отношения във времето. Безспорно се установява и това, какво е било отношението на членовете на семейството на тъжителя Т. по времето на неговата активна състезателна дейност и факта, че не е имало каквото и да е основание да се съмняват в неговите постижения в спорта свързан с вдигане на тежести.

Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетелката К.К.Р., като отчете, че тя е приятелка на подсъдимата. От нейните показания, които са сравнително оскъдни става ясно, че тя познава и тъжителят С.Т. и св. С.М., както и знае за техните спортни успехи. От показанията на същата свидетелка се установява и това, че тя знае за влошените отношения между подсъдимата и тъжителя, като според нея никога не е чула Р.К. да говори лоши неща за С.Т.. 

Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетелят К.Д.К., като отчете, че той е съпруг на подсъдимата и като такъв следва да се счита за пряко заинтересован от изхода на дело. Въпреки това, съдът като прецени неговите показания и ги съпостави с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства счете, че няма пречка да кредитира в пълнота показанията на св.К.. От показанията на св. К.става ясно от кога същия познава тъжителят и подсъдимата, както и какви са били отношенията помежду им. От показанията на св. К.се установява и причината за влошаване на отношенията между членовете на неговото семейство и тъжителят Т., както в резултат на това, между тях са били заведени няколко граждански дела. В действителност от показанията на св.К.се установява и това, че през 1988г., т.е. по време на активната състезателна дейност, тъжителят му е споделял някои обстоятелства относно това, как са протичали тренировките му по време на подготовката за състезания по вдигане на тежести и какви указания са им били давани от действия тогава старши треньор И.А..  Доколкото по делото липсват други опровергаващи ги гласни доказателства, то следва да се приеме, че показанията на св. К.относно научената информация за тези обстоятелства от тъжителя Т. се явяват достоверни. За това което обаче св. К.свидетелства, във връзка с приема на забранени вещества под формата на  „шепа хапчета“, от анализа на показанията му става ясно, че тъжителят му е преразказал думите на друг човек. Казаното от тъжителя на свидетелят К., по същество не представлява направено самопризнание за това, че С.Т. е приемал забранени стимуланти или други  подобни вещества. Преценката на показанията на св.К.явно не опровергават направените в двете тъжби твърдения, нито опровергават приетата от съда фактическа обстановка. В тази им част, тъй като с показанията на св.К.не се установяват благоприятни за подс. Р.К. обстоятелства, то няма как да намери приложение текста на чл.147, ал.2 от НК.

Съдът кредитира в пълнота и обясненията на подс. Р.К., като отчете, че с тях не се опровергава по никакъв начин възприетата и установена от съда фактическа обстановка. В по-голяма си част с обясненията си подс. К. изяснява какви са били отношенията й с тъжителят С.Т. и как те са се развили във времето. От обясненията на подс. Р.К. безспорно става ясно и каква е била причината да подаде молбата заведена с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. до РП Асеновград и каква е била нейната цел с тези нейни изявления. Същата по същество признава и това, че чрез отразеното в молбата си до РП Асеновград, а и по късно в качеството си на свидетел по гр.дело 2333/2019г., правейки съответните изявления тя на практика е обективирала именно твърденията  предмет на обвинението предмет на делото и на двете частни тъжби. В обясненията на подс. К. заявява и това, че направените от нея твърдения не са имали за цел да оклеветят тъжителят С.Т. но пък това е без значение и съответно това не е обстоятелство което да доведе до нейното оневиняване.

В своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.

Приложените на листи от 140 до 172 от съд.дело писмени доказателства  са без значение относно предмета на делото, като съдът счете, че не следва да обсъжда същите.

 

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.  Р.П.К. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.148, ал. 2,  вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК а именно това, че на 24.10.2019 г. и на 18.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., съответно:

На 24.10.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в подадена от нея до Районна прокуратура Асеновград молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. е разгласила позорно обстоятелство за С.П.Т., обективирайки следното твърдение: „С.Т. е бивш състезател по вдигане на тежести. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред в много големи количества лекарства, допинг, анаболи мн. др.“;

  На  18.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като свидетел по гражданско дело № 2333/2019г. по описа на  Районен съд – Асеновград, в проведено открито съдебно заседание по същото дело публично е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., правейки следното твърдение за него: „…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“,

По тази правна квалификация и обвинение съдът призна подс. Р.П.К.  за виновна.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че най-напред на 24.10.2019 г. в гр. Асеновград, подс. К. е осъществила състав на визираното в чл.147, ал.1 от НК престъпление, като това е станало чрез  подадената от нея до Районна прокуратура Асеновград молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. в която е  разгласила позорно обстоятелство за С.П.Т., обективирайки следното твърдение: „С.Т. е бивш състезател по вдигане на тежести. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред в много големи количества лекарства, допинг, анаболи мн. др.“. Видно от съдържанието на частната тъжба, отправените думи, частния тъжител е възприел на 29.10.2019г. , като в разгласяване на позорно обстоятелство,след като е посетил Деловодството на съда в Асеновград и се е запознал със съдържанието на постъпилите документи по гр.дело № 2332/2019г. Измежду исковата молба въз основа на която е било образувано гр.дело е била и цитираната молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. оригинала от който е бил подаден в РП Асеновград.  Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото, а именно това, че в миналото е употребявал  несъвместими и забранени по време на спортната му кариера вещества, които са били несъвместими с неговата дейност като национален състезател и дори забранени. Съдът изцяло възприема и правната аргументация направената в частната тъжба относно съдържанието и значението на употребените от страна на подс. К.и клеветнически твърдения. Съгласно тълковния речник на българския език допинг е средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност (https://rechnik.chitanka.info/). Употребата на допинг е забранена за професионалните състезатели по вдигане на тежести, което се установява и чрез справка  сайта на Международната федерация по вдигане на тежести - www.iwf.net.  Употребата на анаболи също е забранена от международните спортни организации и са включени в родовото понятие „допинг“ (повече за забраната на анаболите в професионалния спорт е достъпно на български на https://anabolic.bg/kakvo- sa-anabolnite-steroidi-info.html). Те са включени и в анти-допинг политиката на международната федерация по вдигане на тежести, достъпна на адрес: https://www.iwf.net/wp-content/uploads/downloads/2019/07/IWF_Anti- doping_2019_002.pdf и в световния анти-допинг кодекс - https://www.wada- ama. org/sites/default/files/resources/files/wada-2015-world-anti-doping-code.pdf. Справката показва, че забраната за употреба на допинг и анаболи е била налице и към момента на състезателната кариера на тъжителя С.Т. още от 1967 г. Международният олимпийски комитет установява Медицинска комисия и формулира официален лист на забранените вещества, като през 1972 г. започва и системното тестване на участниците в състезанията. В случая е осъществен състава на престъплението клевета, именно при първата хипотеза посочена в чл.147, ал.1 от НК-разгласяване позорно обстоятелство за другиго.“ Това е станало на 24.10.2019г. чрез подаване на цитираната молба до РП Асеновград. Въпреки, че посочената молба представлява писмено изявление на конкретното лице, чрез което са разгласени позорни обстоятелства за тъжителя С.Т., то съгласно трайно утвърдената съдебна практика, това разгласяване не представлява и не е направено „чрез печатно произведение или по друг начин“ поради и което съдът със своята присъда призна подс. К. на основание чл. 304 от НПК за невинна в тази част на първоначално повдигнатото й обвинение, като я оправда по във връзка с квалификацията по т. 2 на чл. 148, ал.1 от НК. В действителност по делото се установи, че копие от цитираната молба с вх. № 2269/19/24.10.2019 г. подадена от подс. Р.К. ***, е било приложено и към  образувано гр.дело № 2332/2019г. по опис на РС Асеновград /лист 4 от същото дело/. Доколкото обаче липсват каквито е да е доказателства, че именно посоченото копие е било представено лично от подс. Р.К. / като същото не е посочена като приложение към депозираната от ищеца молба подадена на 28.10.2019г. /, а и липсват каквито и да е доказателства удостоверяващи, как това копие е попаднало в кориците на гр.дело № 2332/2019г., то съдът няма как да признае подс. К. за виновна и по отношение на това обстоятелство, тъй като за самата нея това не се явява съставомерно по чл.147, ал.1 от НК.

 От доказателствата по делото безспорно се установи, че и на 18.12.2019 г. в гр. Асеновград, подс. К. отново е осъществила състав на визираното в чл.147, ал.1 от НК престъпление, като това е станало,  в качеството й на свидетел по гражданско дело № 2333/2019г. по описа на  Районен съд – Асеновград, като в проведеното на същата дата открито съдебно заседание по същото дело публично, пред съдения състав и присъстващите в съдебната зала е разгласила позорни обстоятелства за С.П.Т., правейки следното твърдение за него: „…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“.

Видно от съдържанието на частната тъжба, отправените думи, частния тъжител е възприел едва на 13.03.2020г., като в разгласяване на позорно обстоятелство,след като е посетил Деловодството на съда в Асеновград и се е запознал със съдържанието на съдебния протокол от 18.12.2019г. в който са били закрепени и показанията на разпитаната в качество на свидетел Р.П.К. /лист 79 от гражданско дело № 2333/2019г./.  Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.  В случая е осъществен състава на престъплението клевета, именно при първата хипотеза посочена в чл.147, ал.1 от НК- „разгласяване позорно обстоятелство за другиго.“ Това е станало на 18.12.2019г. устно чрез депозиране на съответните показания от страна на Р.К.. По делото безспорно се установи, че разгласяването на позорните обстоятелства е било направено от страна на подс. К. в качеството й на свидетел пред съда и тъй като тази обстоятелства представляват неистински такива касаещи личността на тъжителят С.Т., то евентуално би било възможно да е налице и състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК. Все пак съдът като взе предвид всички събрани по делото доказателства счете, че конкретното деяние извършено от подс. К. следва да се квалифицира по чл.147, ал.1 от НК. В този насока съдът взе предвид константната съдебна практика относима към сходни случаи и постановените Решение № 118/04.03.2020г. по гражданско дело № 2333/2019г. в сила от 01.07.2020г. и Решение по въззивно гр.дело  № 795/2020г. на ПОС /приложено към кориците на гр.д. № 2333/2019г. Видно от мотивите на цитираните два съдебни акта, то дадените от подс. Р.К. в качеството й на свидетел неверни показания, представляващи невярна информация, а и клеветническа в частта им предмет на настоящето дело,  по никакъв начин не са били приети за относими към предмета на доказване по образуваните гр.д. № 2333/2019г. и въззивното такова гр.д. № 795/2020г. на ПОС.  Съгласно трайно утвърдената  /Р №482/2013 г. по н.д. 1625/2012 г. на II н.о. на ВКС; Р №347/2004 г. по н.д. №1055/2003 г. на III н.о. на ВКС/, престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване по делото, т.е ако свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и нямат значение за правилното му решаване, деянието по чл.290, ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като депозираното от свидетеля не е повлияло на правилното решаване на делото и не е довело до засягане на правно защитения обект-обществените отношения,свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност. Макар депозираните от страна подс. К. неверни показания в тази им част, да не са съставомерни като деяние е по чл.290, ал.1 от НК, тъй като същите съдържа клеветнически твърдения спрямо тъжителя  С.Т., то все пак осъществяват състава на чл.147, ал.1 от НК.

По отношение на извършеното от подсъдимата деяние на 18.12.2019г. е налице и квалифициращият признак на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, а именно клеветата е била нанесена публично.

В случая съдът се е съобрази с текста на чл.26, ал.3 от НК, тъй като двете деяния включени в продължаваното престъпление, осъществяват различни състави, то съдът квалифицира, цялото престъпление по тежкия състав а именно този по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.147, ал.1  от НК.

И при двете деяния включени в продължаваното престъпление, подс. К. е действала с ясното съзнание за неистинността на изписаните от нея твърдения, като е решила да обективира същите, така че те да достигнат до трети лица и да накърнят честта, достойнството и доброто име на тъжителят С.Т. като бивш национален състезател по вдигане на тежести е множество олимпийски, световни и европейски успехи.

 

По наказанието:

Предвид това, че подс.  Р.П.К. бе призната за виновна в извършено престъплението чл.148, ал. 2,  вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, то съдът прецени, че няма пречка спрямо нея да намери приложение текста на чл.78а, ал.1 от НК.

С оглед на което, след като бе призната за виновна за това престъпление, на основание разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тя бе освободена от наказателна отговорност и наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, тъй като са налице условията на посочения текст - подсъдимата е пълнолетна, неосъждана, за престъплението което е извършил умишлено, се предвижда наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание,   като от деянието няма причинени имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази на първо място с броя на деянията включени в периода на продължаваното престъпление и това, че в него е включен един от квалифициращите елемента на чл.148,ал.1 от НК. Определеното наказание бе съобразено и  с доходите на подсъдимата, семейното й и материално положение, данните за личността й, характеристични й данни, както и с факта, че същата осъзнава извършеното и съжалява за това. Все пак следва да се отчете и това, че в резултат на извършените от подс.К. две деяния включени в продължаваното престъпление, няма данни за настъпили неблагоприятни последици за нейния брат-С.Т.. Съвсем на друга плоскост биха били разсъжденията на съда, евентуално ако в резултат на твърденията на подсъдимата, спрямо тъжителят бяха инициирани някакви проверки от страна на компетентните органи. Именно риска от такива проверки и поставянето под съмнение на спортните постижения на тъжителя изключват приложението и на чл.9, ал.2 от НК спрямо извършеното от страна на подс. К..

С оглед постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Р.П.К.  да заплати  на частния тъжител С.П.Т.  сумата от 24 лева, представляващи ДТ за заведените от две наказателни дела от частен характер, по-късно обединени в едно, предмет на произнасянето по настоящето дело.

При изготвянето на своите мотиви, съдът констатира, че с присъдата е пропуснал да се произнесе и по отношение на искането на повереника на тъжителя за присъждане на адвокатското възнаграждение. Това все пак може да бъде направено и на по късен етап при условията на чл.306, ал.1,т.4 от НПК.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: