№ 2958
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503107 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 88448/ 04.11.2022г. на
„А1България“ЕАД, представлявано от ИД А.Д. и М.М., чрез пълномощник
юриск.П.П. против Разпореждане от 20.10.2022г., обективирано в ЗИПЗ №
7290/ 20.10.2022г. постановено по ч. гр.д.№ 10551/ 2020г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено предявеното заявление по чл.410
ГПК против Д. С. П. от гр................................... в частта на сумата от 3022,47
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по рамков договор за
мобилни услуги, както и за 231,24 лв – обезщетение за забава за периода
18.06.2021г – 05.07.2022г. върху неплатената неустойка, и за разноски за
разликата над уважения до претендирания размер.
С оплаквания и развити доводи за неправилност на обжалвания акт се иска
отмяна на обжалвания акт в обжалваната му част и бъдат признати
разноските в претендирания от заявителя размер, както такива да бъдат
признати и в настоящото производство.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
1
С предявеното заявление по чл.410 ГП в очертания предмет на разглеждане от
въззивната инстанция, заявителят е поискал издаване на ЗИПЗ за
претендирано вземане от длъжника за неустойка в размер на 3022,47 лева за
предсрочно прекратяване на услуги по рамков договор за мобилни услуги и
обезщетение за забава в размер на 231,24 лв за периода 18.06.2021г –
05.07.2022г.
Заявлението относно претенидраното вземане се позовава на чл.54.12 от
ОУ,представени към заявлението, във вр. с разпоредбите на Договора при
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с
абоната да се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, като при
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, да се начислява
неустойка в общ размер на 3 022,47 лева.
С разпореждане от 21.07.2022г. заповедният съд е указал на заявителя да
конкретизира начина на формиране на сумите за неустойки за всяко
конкретно правоотношение/ дата на сключване/, във връзка с които са
начислени, както и в какво се изразява неизпълнението.
Заявителят е конкретизирал претендираното в общ размер вземане за
неустойки с молба от 02.08.2022г. в частта на т.3 от същата, в която е
посочено, че претендираната неустойка за рамковия договор по отношение на
услугите по посочената в молбата партида е формирана е за неустойка за
невърнато оборудване, обработка на просрочени задължения, 7 броя
неустойки в размер на по три стандартни месечни такси без ДДС по посочени
номера на мобилни услуги, неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги
по посочени номера мобилни услуги и фиксирана телевизия.
С обжалваното разпореждане районният съд е установил с оглед представения договор, че
страните са уговорили максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на
договора да не надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси, като
неустойката всъщност се равнява на цената на самата услуга за оставащия период от
договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това,
че след прекратяването не предоставя услугата. В този смисъл , въпреки ограничаването,
клаузата е приета за неравноправна, тъй като не държи сметка за обема на неизпълнението
на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от
това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекратява на първия месец или
след три месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също , въпреки, че
неизпълнението е различно, а реално колкото е по-малко неизпълнението, толкова е по-
голяма неустойката, която потребителя заплаща. С оглед на това е мотивирана
2
обоснованата вероятност искането в тачи му част да се основава на неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП/ ред. преди изменението с ДВ бр.100/ 2019г./. По отношение на
обезщетението за забава е преценен характерът му на акцесорно от главното задължение за
неустойката, поради което поради отхвърляне на главното задължение не следващото се за
присъждане и вземането за обезщетение за забавено плащане.
Въззивният съд споделя приетото от районния съд относно характера на
процесната неустоечна клауза като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП, като такава и недействителна, вкл. като съответстващо на въведените в
т.4 от ТР №1/ 15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС критерии за
преценка действителността на уговореното неустоечно задължение, в каквато
насока е приемано това становище от настоящата въззивна инстанция в
съдебна си практика по отношение на спорни въпрос по делото.
Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП. В разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП е налице легална дефиниция относно
понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
представляваща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Въведено е и императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗП клаузите на договорите да са съставени по ясен и недвусмислен
начин. В този смисъл настоящият състав намира, че претендираното вземане
за неустойка се основава на неравноправна клауза, независимо, че нейният
претендиран размер се формира на базата само на три месечни абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент. В общият му претендиран размер се
включват и претендирани други вземания / за обработка на просрочени
задължения. Изискването на чл.47, т.5 ЗЗП предпоставя и задължението на
търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин в предлаганите
договори информация на потребителя относно начина на формиране на
крайната цена на предоставяната услуга по вид компоненти и тяхната цена,
съответно начина на изчисляване на тази цена. С оглед на това доводите на
жалбоподателя във възивната жалба за действителност на процесната клауза
се явяват неоснователни поради така констатирания й неравноправен
характер и целта на Закона в регламентацията по чл.92, ал.1 ЗЗД за
неустоечните клаузи, които следва да са в рамките на присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции с преценка за
3
корелативност спрямо реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването на договора.
По така изложените съображения, обжалваното разпореждане в обжалваната
му част е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр. с чл.278, ал. ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.10.2022г., обективирано в ЗИПЗ №
7290/ 20.10.2022г. постановено по ч. гр.д.№ 10551/ 2020г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено предявеното заявление по чл.410
ГПК против Д. С. П. от гр................................... в частта на сумата от 3022,47
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по рамков договор за
мобилни услуги, както и за 231,24 лв – обезщетение за забава за периода
18.06.2021г – 05.07.2022г. върху неплатената неустойка, и за разноски за
разликата над уважения до претендирания размер.
В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4