Р Е Ш Е Н И Е
№262617/13.10.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13351 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД от Я.И.Я., ЕГН **********
*** срещу Н.И.Г., ЕГН********** *** за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1250 лева представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствените на ищеца 230 кв.м. реални части от имот с
идентификатор **************, намиращ се в гр. Варна, СО „Б-Ю“, за периода
30.05.2018г.-28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на исковата молба в съда – 20.10.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът се
легитимира за собственик на имот с идентификатор **************, с площ от 2774
кв.м. намиращ се в СО „Боровец -юг“, гр. Варна, който недвижим имот е придобил
въз основа на договор за покупко – продажба №Д18000890ВН/30.05.2018г., сключен
с О.В.. Твърди, че по отношение на имота е съставен приемо-предавателен
протокол от 01.06.2018г.
Излагат се твърдения, че 230 кв.м. реална част от
собствения на ищеца имот с идентификатор **************, за периода
30.05.2018г.-28.03.2019г. се владее без основание от ответницата, поради което
и доколкото същата си е спестила разходите за наем в размер от по 125 лева
месечно, то счита, че същата се е обогатила неоснователно за сумата в размер на
предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата, уточнен с молба вх. №
268084/02.02.2021г.
Излагат се възражения, като се оспорва
материалната легитимация на ищеца по отношение на реална част от 230 кв.м. от
имот с идентификатор **************. Счита, че по отношение на същите липсва
вещно-прехвърлителен ефект, който да е породен от посочената в исковата молба
разпоредителна сделка сключена през 2018г., доколкото оспорва, че праводателя
на ищеца – О.В. е станала собственик на имота. Счита, че О.В. не може да се
легитимира за собственик на процесните реални части от 230 кв.м. от имота,
доколкото същата не е заплатила сторените в тази част подобрения съобразно
изискванията на §4в и §4л ПЗР на ЗСПЗЗ.При тези съображения намира, че
праводателя на ищеца не би могъл да предаде владението на ищеца върху тази
реална част от 230 кв.м.
Не оспорва факта, че за периода посочен в
исковата молба 30.05.2018г. – 28.03.2019г., ответницата е осъществявала
фактическа власт по отношение на
процесните 230 кв.м. реална част от имота. Излага се, че имот №2893 по КП от
1996г. с площ от 830 кв.м., идентичен с имот №2893 по ПКП в с.о. „Б-Ю“, с площ
от 600 кв.м. се владее от ответницата от 1982г.. За процесния имот е одобрен
ПНИ със заповед №РД-17706/467/04.12.2002г. и
РД1/7706/68/11.03.2003г., като оценката на имота е заплатена на 31.05.1994г. За
периода от предоставяне за ползване до март 2019г. имота с площта си от 830
кв.м. е бил във владение на ответницата. Излага възражения, че собствеността
върху реалната част е придобита по силата на давностно владение, продължило
повече от 10 години. На 28.03.2019г. ищецът отнел владението върху реална част
от имота с площ от 230 кв.м., като съборил всичко изградено в тази част,
премахнал конструкции и насаждения.
В срока
по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен
насрещен иск от ответника Н.И.Г., ЕГН**********
*** срещу ищеца Я.И.Я., ЕГН
********** ***, за осъждане
на последния да
заплати сумата от 2471,87 лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди,
в процесните 230 кв.м. реална част от имота, ведно
със законната лихва от депозиране
на насрещната искова молба в съда – 15.12.2020г., на
осн. чл. 45
ЗЗД.
Излагат се
твърдения, че ответницата – ищец по насрещния иск
притежава правото на собственост досежно 5/8 ид.части от процесната реална част от 230 кв.м. По отношение на предоставения
за ползване имот посочва, че
придобива правото на собственост за 600/830 кв.м. с изплащане на оценка
за същия, а по отношение на останалата част от 230/830 кв.м., същата е придобита на
01.06.2004г. по давност. Процесната реална
част от 230 кв.м. поради
маломерност не е могла да бъде възстановена на бившия собственик Кера Михалева, съобразно §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ.
През времето,
през което е осъществявана фактическа власт върху имота
в пороцесната реална част от 230 кв.м. са
осъществявани подобрения, които към момента
на депозиране на насрещната
искова исковата молба в съда не
съществуват, доколкото са били премахнати
от ищеца – ответник по насрещният
иск. Действията на ищеца – ответник по насрещният иск,
с които той е увредил ответницата – ищец по насрещният
иск са предприети
на 28.03.2019г., на която дата
е премахната част от ограда, намираща
се в близост до орехово дърво.През
месеците май и юни в тази реална
част от ищеца
– ответник по насрещният иск са премахнати орехови
дървета и вишна. На 11. 05/12.05 е премахнат голям орех, 2 вишни
и 4 сливови дръвчета. На 20.6.2019г. е изцяло премахната
оградата в горната част на имота, като с помощта на багер е премахната тръбна лозова конструкция,
изградено от около 20 бр. метални тръби, съответно са изкоренени
70 бр. лозови
насаждения. На 25.06.2019г. са изкоренени
останалите насаждения, като мястото е изорано с трактор.
Общата стойност на вредите нанесени вследствие премахване на трайните насаждения посочва, че възлиза
на 1943,19 лева, която стойност се формира от
унищожените: 1бр. орех на
30 години, праскова на 20
г., бадем на 21 г., вишна
на 30г., орех на 15 г., слива
на 15г., ябълка на 30г., 2бр.вишни на 15г., 5бр.сливи
на 15г., дрян на 15г., орех
на 10г.,2бр. сливи на 7г., райска ябълка на 15г., 72бр. лози на телена
конструкция на 41г.,22бр. малинови храста на 20г.,
18бр. храсти – касис на 20г., 80 бр. ягоди на 25г., 1бр. хортензия на 15г., 5бр. череши на 33г., 1 бр. мушмула
на 33 г., както и 1 бр. праскова на 14г.
Общата стойност на вредите вследствие премахване на строителните подобрения в имота възлиза на 1072,40 лева, която стойност
се формира от: 14 бр. отрадни бетонови колове, 22 л.метра поцинкована оградна
мрежа,1,20м./0,3м. дъговидна
ламарина 10мм., 300 л.м. поцинковата тел, 20 бр. метални тръби
ф80-215 см., 1 бр. гофрирана ламарина
140/160, 1 бр. П-образна ламарина 5 метра, 1 бр. паркингова панелка
2 кв.м., 2 бр. метални тръби
ф120-240 км., 8 л. метра оградна починковата мрежа, 12 метра оградна мрежа.
Посочва, че с действията си при
премахване на трайните насаждения в процесната част, общия обем на дървен
материал, който е добит възлиза на 5 куб.метра, при което стойността на нанесената вреда възлиза на 300 лева. В процесната
част се намирали
и 8 куб.м готови нарязани и нацепени за използване дърва
за огрев, на стойност от 640 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца
– ответник по насрещният иск. Със същия се оспорват
твърденията в насрещната искова молба, че
ответницата –ищец по насрещните искове
е собственик на имот №2893 по ПНИ. Счита, че ответницата – ищец по насрещния
иск не е подала молба за
оценка на подобренията по реда на §31 ПЗР на ЗСПЗЗ, в срок от 30 дни
от влизане в сила на ПНИ, съобразно заповед №РД-1/7706/68/
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С акт за частна общинска
собственост № 7958/24.09.2014г., вписан в СВ - Варна вх.№21832, акт№38, том LVIII, дело №11869/02.10.2014г., издаден от О.В.,
имот с идентификатор **************, намиращ се в СО „Б-Ю“, гр. Варна, с площ
от 2774 кв.м. е актуван като имот частна общинска собственост.
Със заповед № 1778/20.05.2016г.
на кмета на О.В. е разпоредено да бъде осъществена продан чрез търг на имот
частна общинска собственост с идентификатор **************, намиращ се в СО „Б-Ю“,
гр. Варна.
Със Заповед №
4603/14.12.2016г. на кмета на О.В. е определен за купувач, като лице спечелило
публичен търг за имот с идентификатор **************, намиращ се в СО „Б-Ю“,
гр. Варна – ищецът Я.Я..
С договор за покупко –
продажба от 30.05.2018г., вписан в Служба по вписванията – Варна вх. рег. №13067/31.05.2018г.,
на осн. Заповед № 4603/14.12.2016г., О.В. чрез кмета Иван Портних продава на
ищеца Я. имот частна общинска собственост с идентификатор **************,
намиращ се в СО „Б-Ю“, гр. Варна.
Представено е по делото
удостоверение №121/07.05.1982г., от което се установява, че на В.В>Г. ***
предоставя правото на ползване върху имот с площ от 0,8 дка., намиращ се в
местност „М.“, землище на гр. Варна, при граници: Х., А. и път.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на В.В>Г.
б.ж. на гр. Врана се установява,
че ответницата Н.Г. е негов наследник, като преживяла съпруга.
Представено е разрешение за
строеж № 169/31.10.1989г. от ОНС -
Варна, от което се установява, че на В.В>Г.
от гр. Врана е разрешено изграждане на постройка с площ до 35 кв.м. в
парцел № 2968, местност „Р.“, землище на гр. Варна.
Представен е оценителен
протокол на осн. §4а ПЗР на ЗСПЗЗ от О.В., като е определена оценка в размер на
33000 лева, съответно са представени доказателства за заплащане на така
посочената сума на 31.05.1994г. , по сметка на О.В..
С решение №
3122/14.07.2020г., постановено по гр. дело № 14638/2019г. на ВРС по предявен
иск по чл. 76 ЗС, настоящия ищец Я.Я. е осъден да
предаде на ответницата владението върху процесните 230 кв.метра от имот с
идентификатор **************, намиращ се в СО „Б-Ю“, гр. Варна.
Въз основа на съдебното
решение е издаден изпълнителен лист от 21.07.2020г., като е образувано
изпълнително дело № 20208950401422 по описа на ЧСИ Л.С..
Представено по делото, като
част от преписката по съставяне на АЧОС №7958/2014г. е удостоверение от ОС“З.“
– Варна от 21.03.2014г., в което се
посочва, че към този момент няма постъпили реституционни претенции от
наследниците на К.Х.М..
Прието по делото е
заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б., в което се
посочва, че процесната реална част от 230 кв.м. представлява разликата над 600
кв.м. от имот №2893, целия с площ от 830 кв.м., съобразно кадастралния план от
1997г., която част към момента попада в имот с идентификатор **************,
целия с площ от 2774 кв. метра по приетата за местността кадастрална карта.
Тази част от 230 кв.м. представлява западната част от имот №2893, като същата
се включва в имота посочен в удостоверение за предоставяне правото на ползване
№121/1982г. Имот с идентификатор ************** е образуван от разлики от
множество имоти, сред които и имот №2893 с площта си от 230 кв.м.Съобразно
записванията в регистъра за собственост към плана на новообразуваните имоти
приет през 2003г., процесната реална част попада в имот № 3581, целия с площ от
5104 кв.м., като същия е записан в собственост на наследници на К.Х.М.. На
същата имота е записан в кадастралните регистри към приетата КККР за гр. Варна
в нейния първоначален вид приз 2008г., като към момента на изготвяне на
експертизата , като собственик на имота в кадастралните регистри е посочен
ищецът. Няма данни този имот да е внасян в ТКЗС, съответно доколкото имота е
част от СО „Б-Ю“ то тази територия не съставлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Експерта в т.5 от заключението си посочва, че
през 1997г.е изработен плана на старите
имотни граници, в който са отразени имотите на старите собственици към момента на колективизацията им към
1959г., разположени на територията на сега намиращото се селищно образование „Б-Ю“,
този план (ПСИГ) представлява съставка на ПКП ( помощния комбиниран план) за
същото това селищно образование към днешен момент, като съобразно ПСИГ/1997г. ,
процесната реална част от 230 кв.м. попада в имот №512, целия с площ от 11341
кв.м., който имот е посочен, че принадлежи на К.Х.М..
В заключение по допълнителна съдебно –
техническа експертиза, в.л. Б. посочва, че плана за земеразделяне и КВС не се
приложими за процесната територия, която до 29.05.2000г. е била част от имот по
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а след тази дата е част от селищното образование с одобрен
околовръстен полигон, при което има статут на урбанизираната територия по
смисъла на чл.7, ал.1 ЗУТ. Процесната част от 230
кв.м. не са включени в протокола по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, предвид това, че тази
земи не попадат в земеделската част на землищната територия.
Прието е заключението по
съдебно – оценителна експертиза на в.л. Е.Б.. В същото се посочва, че за
процесния период 30.05.2018г.-28.03.2019г. средно пазарният месечен наем за
процесната реална част от 230 кв.м. възлиза на 509,20 лева или от по 50,92 лева
на месец. Стойността на трайните насаждания в имота възлиза на 2243 лева, в която стойност се
включва и стойността на 5 куб. дърва за огрев.
Стойността на строителните материали и дървесината в нарязан и нацепен за използване вид възлиза
на общо 1712,40 лева.
По искане на ответника –
ищец по насрещният иск е разпитан свидетеля Петко Пенев. Свидетеля познава
имота, като му е известно, че имота предоставен за плозване
на ответницата е бил с площ между 800 кв.м. и 1000 кв.м. В дъното на имота се
намират процесните 230 кв.м., в които е имало трайни насаждения- орехи, сливи,
праскови, декоративни цветя, касис. На 28.03.2019г. свидетеля е видял как
ответникът разрушава оградата на имота на ответницата, като е премахнал
насаждания от орехи, праскови, сливи.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля Георги К., на който му е известно, че ищецът е закупил имот
в СО „Б-Ю“.В имота е имола стара мрежа, която била
премахната. Имота е бил залесен със стари храсти и дървета, стари изсъхнали
лозя и др. саморасла растителност. В имота е имало орех, който свидетеля
посочва, че не е бил премахван.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че ответницата ползва
имота, както и че това ползване е без правно основание, което от своя страна е
довело до обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата.
Константна е съдебната практика,
че задължителна предпоставка за уважаването на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за
присъждане на дължимо обезщетение за ползване на имот без наличието на валидно
правно основание е да бъде установено, че за периода, за който съдебно се търси
това обезщетение, ищецът е бил собственик на имота. В производството по чл.59 ЗЗД, което има за
предмет облигационна претенция по своята същност, съдът ще изследва правото на
собственост на ищеца, което решение обаче, няма да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение въпроса за вещното право върху
процесния имот.
В настоящата хипотеза ищецът се
легитимира за собственик на процесната реална част от 230 кв.м. от имот с идентификатор **************, намиращ се в СО „Б-Ю“,
гр. Варна, въз основа на деривативно придобивно основание, а именно договор за
покупко – продажба от 30.05.2018г., вписан в Служба по вписванията – Варна вх.
рег. №13067/31.05.2018г. Посоченият договор е съставен в предвидената от закона
писмена форма, като от заключението на съдебно – техническата експертиза на
в.л. Ж.Б., се установява пълна идентичност на процесната реална част и имота,
който е предмет на разпоредителната сделка, от
която ищецът черпи права, същото видно на комбинирана скица №1 към
първоначалното заключение. Договорът за покупко – продажба, с който О.В. се
разпорежда с имот частна общинска собственост е съставен след процедура за
осъществяване на публична продан на процесния имот, при която ищецът е обявен
за купувач на имот с идентификатор **************. От своя страна праводателя
на ищеца – О.В. се легитимира за собственик на имота въз основа на акт за
частна общинска собственост № 7958/24.09.2014г., вписан в СВ - Варна вх.№21832,
акт №38, том LVIII, дело №11869/02.10.2014г., издаден от О.В..
Ответникът оспорва материалната легитимация на праводателя на ищеца – О.В.,
като в отговорът си в срока по чл. 131 ГПК излага възражения, че общината не би
могла да се разпореди с тази част, доколкото тя не я е придобила, предвид това,
че не е била въведена във владение, съответно не е заплатила подобренията на
ползвателя, като от своя страна се релевират и от ответника възражения за
придобиване по давност на тези 230 кв.м. реални части от процесния имот.
Съдът по отношение възраженията за липса на активна материална
легитимация е обвързан от възраженията на ответника, изложените в писмения
отговор на исковата молба, депозиран в съда в срока по чл. 131 ГПК.Релевиране на обстоятелства в един по- късен момент без да
са налице основанията на чл. 147 ГПК е процесуално недопустимо, поради което и
те не следва да бъдат разглеждани от съда по същество.
В основни насоки възраженията в отговора на исковата молба се насочени
срещу нереализиран въвод във владение на О.В., незаплащане на подобрения в
реалната част от имота, така и възражения за придобиване на давност на
процесната реална част от ответницата.
Въводът
във владение е техническа дейност, която се извършва от надлежния орган, като
по отношение на земите подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ той се извършва въз
основа на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността и заверена
скица от поземлената комисия (общинска служба „З.“). По никакъв начин въводът във владение не се отнася към придобиването на
правото на собственост на неговия титуляр. Въводът
във владение по отношение на имоти попадащи за възстановяване по ЗСПЗЗ се
извършва въз основа на влезли в сила решения за възстановяване правото на
собственост, по смисъла на чл.32 ППЗСПЗЗ, като от тази фактическа дейност нито
се пораждат, нито се погасяват материални права досежно имот за техния
носител.
На следващо място и с оглед на възраженията на ответника следва да бъде
посочено, че задължението за заплащане на подобренията, които ползвателя е сторил
в имота възникват за реституираните собственици, към чиито имоти се отнасят
онези части от имотите на ползвателите, в които те са сторили подобрения,по
отношение на които части последните не могат да трансформират правото на
ползване в право на собственост. Ако от една или няколко съседни разлики от
имоти на ползватели, за площта над 600 кв.м. за реституирания собственик може
да бъде образуван самостоятелен имот с площ поне 250 кв.м., в която част/части
са сторени подобрения, се поражда задължението за заплащането им. Задължение за
плащане възниква само за лицата по чл. 28, ал.7 ППЗСПЗЗ, а т.е. за бившите
собственици, за които се отрежда самостоятелен имот, но не и за общината, в
чието землище се намират тези имоти.
Възражение досежно това дали праводателя на ищеца е актувал имота при съставяне на АЧОС имота с оглед спазване
изискванията на чл. 19 ЗСПЗЗ не е поставян в преклузивния срок по чл. 131 ГПК с
депозиране на писмения отговор на исковата молба.Такива възражения се релевират
едва в хода на устните състезания от ответника – ищец по насрещният иск, при
което същите не подрежат на разглеждане.
Договорът за покупко – продажба от 30.05.2018г. има за предмет имот, за който О.В. е
съставила АЧОС. От своя страна АЧОС, който е съставен по надлежния ред и форма,
има качество на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината досежно имота посочен в него, без да я поражда. Този
акт се ползва с обвързваща материална доказателствена тежест за отразените в
него факти, а по отношение на собствеността на общината следва да му се
признание легитимиращо действие, по силата на което актувания имот се счита за
общински до доказване на противното. Съобразно наведените от ответника с
настоящия отговор на исковата молба възражения съдът счита, че за О.В. не е
съществувала пречка за актуване на процесния имот, за който по делото се
разтриват данни, че липсват заведени искания за възстановяване на старите
собственици. От заключението на в.л. Ж.Б. съдът приема, че до 29.05.2000г., а
т.е. до одобряване на заповедта на кмета на О.В., с която се приела
околовръстния полигон на СО „Б-Ю“, имота се е намирал в земеделска територия по
смисъла на §4ПЗР на ЗСПЗЗ.Процесната реална част от
230 кв.м. изцяло попада в стар имот №512, целия с площ от 11341 кв.м., който
имот в ПСИГ е посочено, че принадлежи на наследници на К.Х.М..Не установява
вещото лице по отношение на този имот да са постъпили реституционни претенции
от наследници на правоимащото лице, който извод
напълно кореспондира и с данните от изисканата и представена от О.В.
административна преписка по съставяне на АЧОС №7958/24.09.2014г., в частност
удостоверение от ОС „З.“ – Варна от 21.03.2014г., в което се посочва, че реституционни
претенции по отношение на имота липсват.
При тези съображения съдът следва да зачете материалната доказателствена
тежест на АЧОС №7958/24.09.2014г., като приеме, че към момента на извършване на
разпоредителната сделка, която е обективирана в договор за покупко – продажба
от 30.05.2018г., праводателя на ответника – О.В. се легитимира за надлежен
собственик на имот с идентификатор **************, част от който имот е и
процесната реална част от 230 кв.м. Доколкото праводателя на ищеца е собственик
на имота, то разпоредителната сделка поражда своя вещно правен ефект, като
легитимира ищеца за собственик на имота считано от момента на нейното
осъществяване.
В отговора на исковата си молба ответницата – ищец по насрещният иск, под
формата на възражение поставя и още едно
обстоятелство, с което счита, че тя черпи права досежно процесната реална част,
и с което оборва правата на собственост на ищеца. Ответницата релевира
възражение за придобиване по давност на тези реални част, който фактически състав
е настъпил на 01.06.2004г.
Съобразно приетото с ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивната давност, а процесуално средство
за защита на материалните последици на давността, зачитани към момента на изтичате
на посочения в закона срок. По въпроса
как се реализира позоваването на изтеклата в полза на владелеца давност
в цитираното ТР изрично се възприе, че това се осъществява чрез предявяване на
иск за собственост, възражение срещу
предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост.
В настоящата хипотеза съдът не е сезиран с иск за собственост. Както главният,
така и насрещният иск са облигационни по своята права същност. Ответникът не
представя констативен нотариален акт, с който да се легитимира като носител на
материални права по отношение на процесната реална част.Постановеното в полза
на ответницата решение по гр. дело №14638/2019г. на ВРС не се ползва със СПН по
отношение правата на собственост на страните.Това производство се е развило по
реда на чл. 76 ЗС, в която хипотеза съдът изследва единствено фактическото
отнемане на имота от страна на владелеца, в случая чрез премахване на оградата,
което е прието от решаващия състав на съда като насилствено. Релевираното
възражение за придобиване по давност на процесните 230 кв.м. в отговора на
исковата молба от ответницата е недопустимо да бъде разгледано в производство
по облигационен иск. Такова възражение може да бъде предмет на разглеждане само
като защитно средство в производство по иск за собственост, с какъвто съдът не
е сезиран по настоящото дело.
Втората предпоставка за основателността на предявеният иск по чл. 59 ЗЗД
е за бъде доказано, че за процесния период ответникът е ползвал процесния имот.
Този факт още с проекта за доклад е приет за безспорен доколкото не е спорно,
че за периода 30.05.2018г., от който момент ищецът е придобил право на
собственост върху имота до 28.03.2019г., ответницата е осъществявала фактическа
власт върху процесните 230 кв.м. реална част от имота.
Ответницата не установи годно правно основание, на което да е
осъществявала фактическа власт върху имота за посочения период от време.Лишавайки собственикът от правото му на ползва собственият си имот, в имуществената сфера на последния възниква
обедняване под формата на нереализирана възможност той да извлича гражданските
плодове от своята собственост за периода на неоснователно ползване от
несобственика. От своя страна неоснователно ползваният несобственик си спестява
онези разходи, които при други условия би сторил с оглед възможността да ползва
по предназначение недвижимия имот, и с които спестени разходи той фактически се
е обогатил. За установяване размера на обедняването, респ. обогатяването на
страните, съдът допусна съдебно – оценителна експертиза, в.л. по която Е.Б. депозира
заключение, в което се посочи, че за периода 30.05.2018г. – 28.03.2019г. средно
пазарният наем на имота възлиза на 509,20 лева. Неоспореното и прието по делото
заключение на вещото лице се кредитира от съда, като обективно и компетентно
дадено, при което съдът приема, че за процесния период дължимото в полза на
ищеца обезщетение възлиза на 509,20 лева. При така изложеното предявеният иск
се явява частично основателен в размер на 509,20 лева, като за разликата над
уважения размер до пълно предявения размер от 1250 лева същия следва да бъде
отхвърлен. Върху присъдения размер на дължимата главница се дължи и законна
лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане
на задължението.
По отношение на приетия за разглеждане насрещен иск от ответницата – ищец
по насрещният иск.
Предмет на насрещната осъдителна
претенция е искане за осъждане на ищеца – ответник по насрещният иск да заплати
обезщетение за вредите, които той е нанесъл в процесната реална част от имота,
които имуществени вреди формират стойността на премахнати трайни насаждения,
строителни подобрения и налични движими вещи - дърва за огрев.
Първият елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД е да бъде доказано противоправно
поведение на делинквента. Поведението е винаги
противоправно, когато с действията си последния уврежда собствеността на
засегнато лице, с оглед на което за да се реализира фактическия състав на
отговорността следва увреденият да докаже, че негова собственост – движима или
недвижима е засегната, като е увредена от действията на виновното лице.
В настоящото производство ищецът
– ответник по насрещният иск оспори материалната легитимация на ответника по
отношение на процесните 230 кв.м. реална част, като установи че той е носител
на правото на собственост по отношение на същите. Доколкото съдът прие, че не
ответницата – ищец по насрещният иск, а ищецът – ответник по този иск се
легитимира като собственик на 230 кв.м. реална част от имота, то не може да
бъде прието, че действията му са увреждащи за собствеността на насрещната
страна. Извършените в имота действия се явяват такива извършени в собствен
имот, след придобиване на собствеността върху него въз основа на договор за
покупко – продажба от 2018г., поради което не се установява противоправно
поведение на Я.Я..
Доколкото първата от визираните в
хипотезата на правната норма на чл. 45 ЗЗД предпоставки не се установява, то
съдът не разглежда останалите доколкото същите са предвидени в условията на кумулативност.
По изложените съображения следва
да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск от Н.И.Г., ЕГН********** *** срещу
Я.И.Я., ЕГН ********** ***, за осъждане
на последния да
заплати сумата от 2471,87 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди,
в процесните 230 кв.м. реална част от имота, ведно
със законната лихва от депозиране
на насрещната искова молба в съда – 15.12.2020г., на
осн. чл. 45
ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза
на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените искове, а
на ответника съразмерно отхвърлената част.
В полза на ищеца се дължат
разноски в размер на 524,58 лева ( 1287,76х509,20/1250) по главният иск и 350
лева по насрещният иск, или общо разноски за производството в размер на 874,58
лева.
Предмет на разглеждане по делото
са главен иск с цена на иска 1250 лева, по отношение на който съдът уважи частично
претенцията за 509,20 лева, като и насрещен иск с цена на иска 2471,87 лева,
която изцяло бива отхвърлена. Не е уговорено от ответника отделно
възнаграждение за процесуална защита по главния и насрещен иск, поради което
съдът приема, че възнаграждението за процесуално представителство от 500 лева е
заплатено от ответника поравно (от по 250 лева) за главния и насрещния иск. При
така изложеното и с оглед частично отхвърляне на главната претенция в полза на
ответника се дължат разноски в размер на 148,16 лева (740,80х250/1250 лева).
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН********** *** да заплати на Я.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от 509,20 (петстотин и девет лева и 20 ст.) лева представляваща
обезщетение за ползване без основание на собствените на ищеца 230 квадратни
метра реални части от имот с идентификатор **************, намиращ се в гр.
Варна, СО „Б-Ю“, за периода 30.05.2018г.-28.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
20.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявеният иск в частта за
разликата над уважения размер от 509,20 лева до пълно предявеният размер от
1250 лева, на осн. чл. 59 ЗЗД.
Отхвърля предявения насрещен
иск от Н.И.Г., ЕГН**********
*** срещу Я.И.Я., ЕГН ********** *** за осъждане на същия да заплати сумата от 2471,87
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в 230 квадратни
метра реални части от имот
с идентификатор **************, намиращ
се в гр. Варна, СО „Б-Ю“, ведно със законната лихва
от депозиране на насрещната искова молба в съда – 15.12.2020г.,
на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН********** *** да заплати на Я.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от 874,58 (осемстотин седемдесет и четири лева и 58 ст.) лева съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.Г., ЕГН********** *** сумата от 148,16 ( сто четиридесет и осем лева и 16 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Банкова
сметка, *** Н.И.Г., ЕГН********** ***
може да заплати задължението си в полза на Я.И.Я., ЕГН ********** ***:********, БАНКА ДСК АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :