Р Е Ш Е Н И Е № 799
03.11.2015 г., град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 09.10.2015 г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т.И.
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 1832 по описа за
2014 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата си молба „В и К – С.” ООД твърди, че при него има открита партида за
недвижим имот в гр. С., кв. „С. З.” бл. …, вх. …, ап. … с титуляр Й.Н.Й.. Също,
че за периода 01.02.2012 г. – 30.09.2013 г. му е доставял питейна вода, но
стойността й не е заплатена. Твърди също, че съгласно Общите му условия,
плащането трябва да се извърши в определен срок, който за всяко едно от тези
месечни задължения отдавна е настъпил, но изпълнение не е последвало. Поради
това депозирало пред СлРС заявление да му бъдат издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за парични вземания. Заповед била издадена, но не искания
изпълнителен лист, защото срещу нея ответника в заповедното производство,
ответник и в настоящия исков процес – цитираното по-горе физическо лице, подало
възражение. Последното мотивирало търговското дружество да заяви вземанията си
и с иск, като претенцията е да бъде прието от съда с решение за установено, че Й.
дължи сумата 563,23 лева, представляваща стойност на доставена и консумирана
питейна вода, за периода 01.02.2012 г. – 30.09.2013 г., мораторна лихва от
38,84 лева, натрупана към 04.11.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното й
изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 26 лева.
Дружеството претендира и сторените от него в
исковото производство разноски.
На ответника е връчен препис от исковата
молба, но писмен отговор не е депозиран.
На проведените открити съдебни заседания
ищеца се представлява от процесуален представител по пълномощие, чрез който
поддържа претенциите си, макар и в хода на устните състезания да прави
изявление, което представлява признание на факти, а именно на факта, че
ответника е погасил задълженията, предмет на настоящото производство, с
изключение на онова по фактурата за м. декември
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съда формира следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото обстоятелството и
поради това съда го приема за доказано, че Й.Н.Й. е потребител на доставената
от „Водоснабдяване и канализация – С.” ООД питейна вода за жилище, което се
намира на административен адрес: гр. С., кв. „С. З.” бл. …, вх. …, ап. …,
включително и през процесния период от време 01.02.2012 г. – 30.09.2013 г. За
доставеното от дружеството количество през всеки от месеците в този период, то
е издавало фактура, приложени като доказателство по делото. Безспорни са и
фактите, а за тях дори е налице признание от страните, че задължението за този
период от време за стойността на доставената вода и лихва за забава, не са
плащани от ответника, както и че всички те, с изключение на задължението по
фактурата за м. декември
От представени от ищцовото дружество
документи- т.н.карнети /листи №№30 и 31/, се установява, че за процесния период
от време, вкл. и за м.12.2012г., е отчитана консумацията на вода в жилището,
обитавано от ответника. Действително, за месеца, задължението за който
ответника оспори в съдебно заседание, е отчетено многократно по-голяма
консумация на вода, но това не променя факта на отчитането, нито пък
показанията на водомера. На 06.12.2012г. е съставен, от представители на „ВиК-С.”ООД,
констативен протокол, с който е дадено предписание за смяна на водомера за
топла вода в ап.№… в гр. С., кв. „С. З.” бл. …, вх. …, чието показание е 387
куб.м. /на това място съда обсъжда този документ, въпреки изложеното в
предходния абзац, тъй като е приобщен към доказателствения по делото материал
по искане на ищеца/. На 21.02.2014г. е съставен нов констативен протокол, с
който е отразена констатация, че водомера за топла вода в ап.№… в гр. С., кв. „С.
З.” бл. …, вх. …, е силно замърсен и разцентрован.
Видно от материалите по ч. гр. дело №
641/2014 г. на СлРС, то е образувано по заявление на „В и К – С.” ООД, ответник
по което е Й.Н.Й.. Съдът е издал на търговското дружество заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК - № 450/05.02.2014 г., с която е разпоредил на
физическото лице да заплати сумата 563,23 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода 01.02.2012 г. –
30.09.2013 г., на адреса на Й., също 38,84 лева – лихва върху главницата към
04.11.2013 г. и сумата 26 лева – разноски в заповедното производство. Срещу
тази заповед Й. своевременно е депозирал възражение – то е вх. № 4545 от 24.02.2014
г. това той е сторил на нарочната бланка по чл.414 от ГПК, без обаче да изложи
конкретни съображения.
От представен от ищцовото дружество
документ- платежно нареждане от 12.11.2014г., съда установява, че на тази дата
ответника е заплатил в полза на „В и К – С.” ООД сума в размер на 289.68лв. въз
основа на този документ и признанието на процесуалния представител на ищеца в
съдебно заседание, съда приема, че Й. е погасил задълженията си по заповедта за
изпълнение, с изключение на задължението за доставена вода за м.12.2012г.
При така установената
фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
положителен установителен- за съществуването на парично вземане, за което на
ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение- от ответника в
заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са
мотивирали „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С. в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415, ал.1 ГПК. Той е
допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и е подсъден на
Районен съд- С. по правилата на родовата и на местната подсъдност. Следва да се
приеме, че искът е частично основателен, защото този извод се налага от
събраните в хода на делото доказателства:
Бe установено по
несъмнен начин, че през процесния период от време- от 01.02.2012 г. до
30.09.2013 г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект на ответника,
представляващ адреса му за призоваване и на който обект той безспорно е
собственик и ползвател. Количествата доставена и консумирана вода са отчитани и
фактурирани съгласно правилата, визирани в чл. 23, 30 и 31 от общоизвестните
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„В и К” С.. Поради това съда счита, че ищцовото дружество правилно и в
съответствие с общите си условия е отчитало консумацията на предоставената от
него на ответника услуга, а представените по делото фактури са издадени за
осчетоводяване задължението му.
Ответникът ангажира доказателства, че е погасил, чрез
плащане, част от задължението си- задълженията си за всички месеци с изключение
на това за м.12.2012г. То именно предизвика спор между страните в съдебно
заседание. Аргумента на Й. е, че не дължи сумата за този месец, тъй като тя е
му е начислена за консумация от 105 куб.м. вода, което е многократно повече от
консумацията му за времето преди и след този месец. И за съда тази очевидна
разлика е факт, но на първо място не бива да се забравя, че поради липсата на
писмен отговор /а и на какви да е аргументи във възражението, депозирано в
заповедното производство/, съда не бива да слуша никакви възражения на
ответника против иска. От друга страна, видно от констативния протокол от
06.12.2012г., от представители на „ВиК- С.” ООД е дадено предписание за смяна
на водомера за топла вода, който всъщност е отчел тази голяма консумация, но е
явно, че това не е сторено- видно е както от констативния протокол от
21.02.2014г., така и от изявлението на ответника в първото съдебно заседание. Причината
за това обаче е неясна. Така също, въпреки предписанието и констатацията на
представителите на ищцовото дружество за този водомер, явно той е отчитал
правилно през всички останали месеци, щом никоя от страните няма забележи по
това обстоятелство, а и то е видно от съдържанието на карнета. Според съда,
тези факти и липсата на писмен отговор, т.е. и на възражения против иска,
налагат извода, че ответника дължи всички суми, начислени му като задължение за
процесния период от време, вкл. и тази за м.12.2012г. Видно от фактурата,
съставена за този месец и представеното от „ВиК- С.” ООД в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 641/2014г. на СлРС извлечение, за този
месец задължението на Й. е формирано от главница в размер 261.12лв. и лихва за
забава в размер 19.78лв.
Следва да се коментира също, че задължението си за
останалата част от процесния период ответника е погасил чрез плащане, но
извършено в хода на делото. По тази причина той дължи на „ВиК- С.” ООД всички
разноски, които дружеството е направило- както в заповедното производство-
26лв., така и в исковото установително. В последното те са не както е посочено
от ищеца в списъка му по чл.80 от ГПК- 220лв., а 195лв., защото са формирани от
заплатено адвокатско възнаграждение 120лв. и доплатена държавна такса за
образуване на гр.д.№ 1832/2014г. в размер 75лв.
При това положение съда
ще уважи установителния иск само за главница в размер 261.12лв. и лихва за
забава в размер 19.78лв., а за разликата над тях, до пълните търсени размери,
ще го отхвърли.
При горните съображения, С.ски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в усл. на чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал.1 от
ГПК, че Й.Н.Й. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27, част от сумите, за които на дружеството е
издадена в производството по ч.гр.дело № 641/2014 г. на Сл.РС заповед за
изпълнение - № 450/05.02.2014 г., а именно:
- 261.12лв. /двеста шестдесет и един лева и дванадесет
стотинки/- главница, представляваща
стойността на доставената от ищцовото дружество услуга- вода, за м.12.2012г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.02.2014г. до окончателното й
изплащане.
- 19.78лв. /деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/-
обезщетение, т.н. мораторна лихва, дължимо за забавеното изпълнение на
задължението в размер на 261.12лв.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на
задължението на ответника, чрез плащане, извършено в хода на делото, иска за:
-разликата над 261.12лв. до пълния заявен размер
563.23лв.- касателно главницата и
-разликата над 19.78лв. до пълния заявен размер
38.84лв.- касателно мораторната лихва.
ОСЪЖДА Й.Н.Й. с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 641/ 2014г., в пълен
размер - 26 лв. /двадесет и шест
лева/.
ОСЪЖДА Й.Н.Й. с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД на осн.чл.78 ал.1 от ГПК направените от дружеството
разноски в исковия процес- гр.д.№ 1832/ 2014г., в пълен размер - 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/, а
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата над този размер до пълния
претендиран, за който ищеца представи списък по чл.80 от ГПК- 220лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С.ски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: