№ 13289
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110149595 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на ищцата К. И. В. с вх. №
43091/07.02.2025г. /в която погрешно е посочено, че изхожда от М. Д. Ц./ за допълване на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Излагат се аргументи, че
доколкото ответниците неоснователно оспорвали правата на иницииралата производството
по съдебна делба съделителка в процесната съсобственост, разноските се разпределяли по
правилата на чл. 78 ГПК, а нормата на чл. 355 ГПК не намирала приложение. В молбата е
посочено, че ищцата била представлявана от адвокат, предоставил й безплатна правна
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което и след отчитане правната и фактическа
сложност на делото и отдалечеността на делбения съд от гр. Велико Търново, както и
провеждането на допълнителни открити съдебни заседания по вина на ответниците, съдът
следвало да допълни решението си като определи и присъди дължимия се адвокатски
хонорар.
В указания от съда срок ответниците М. Б. В., Б. С. В. и К. С. И. вземат становище за
неоснователност на молбата с конкретни съображения, че при липсата на присъединини
искове в делбения процес разноските се определят съгласно нормата на чл. 355 ГПК. При
условията на евентуалност поддържат, че на ищцата не се следвали разноски, тъй като не е
правила опити за доброволно уреждане на спора преди образуване на делото.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Отдавайки на техническа грешка неточното изписване на имената на ищцата в
заглавната й част съдът намира, че молбата е подадена от страна по делото и е в срока за
това, поради което е процесуално допустима.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:
Производството е по съдебна делба във фазата на допускането й. В решението си по
аргумент от чл. 355 ГПК е приел, че в първа фаза на делбата страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора
фаза. Разпоредбата на чл. 355 ГПК възпроизвежда тази на чл. 293а ГПК (отм.), която е
създадена през 1983 г. в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 9 на
Постановление № 7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС. Съгласно посоченото в
постановлението, разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия
дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато
1
са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65
ГПК (отм.), съответно чл. 78 от действащия ГПК. Исковете, които могат да се съединят за
разглеждане в делбения процес са посочени в чл. 343 ГПК и касаят оспорвания на произход,
на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и на
искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В конкретния случай
такива искове не са били предявени за съвместно разглеждане с производството по делба, за
да се претендира тяхното присъждане съобразно общите правила на чл. 78 ГПК. Тезата на
процесуалния представител на ищцата, че предвид неоснователността на оспорването на
иска за съдебна делба разноските следва да се възложат в тежест на нссрещната страна по
правилата на чл. 78 ГПК не отчита, че дори и да не е налице оспорване, в първа фаза на
производството по съдебна делба съдът е длъжен да провери налице ли е съсобственост,
между които лица и при какви квоти. В този смисъл и съгласно трайната практика на ВКС
разноски за първата фаза на производството по съдебна дела се присъждат за въззивно и
касационното производство, а за първоинстанционното производство само по
присъединените искове или при отхвърляне на иска за делба на конкретния имот (Решение
№ 50023 от 18.10.2023г. на ВКС по гр. д. № 302/2022 г., I г. о., Решение № 50002 от
22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 997/2022 г., II г. о., Определение № 193 от 26.11.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о. и др.). Становището, застъпено в определение №
№60141/19.11.2021г. по ч.гр.д. № 3096 по описа за 2021г. на ВКС, II г.о. е изолирано и не се
споделя от настоящия съдебен състав. Както е посочено в Решение № 1492 от 13.03.2025 г.
на СГС по в. гр. д. № 6107/2024 г. след като ищецът е предявил иск по чл. 34 ЗС, то
несъмнено доброволна делба не може да бъде постигната, т. е. винаги в производство по
съдебна делба е налице спор и в този смисъл не може да се приеме, че разпоредбата на чл.
355 ГПК е неприложима при оспорване на иска от ответника.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение молбата за
допълване на решението в частта за разноските.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на ищцата К.а И. В. с вх. №
43091/07.02.2025г. /в която погрешно е посочено, че изхожда от М. Д. Ц./ за допълване на
постановеното по делото решение № 12224/24.01.2025г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2