Пловдивска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Р.М.Б. за това, че на 20.10.2019 г. в гр. Пловдив,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
амфетамин с нето тегло от 0.070 грама, със съдържание на активен компонент
амфетамин 6,0 тегловни % на стойност 2,01 лева съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 354 А, ал. 5, вр. с ал.3, т.1 от НК.
В разпоредително заседание е счетено, че са налице
предпоставките за насрочване на делото
по реда на глава 28 НПК и производството е протекло по този ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че по делото по несъмнен начин е установена фактическата
обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се субсумира
под състава на престъплението по чл. 354 а, ал.5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Счита, че предвид настъпилата реабилитация за предходните осъждания на Б. са
налице основанията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК с глоба в размер на 1000 лева.
Защитата на обвиняемия поддържа становището на
прокуратурата и моли за административна санкция в минимален размер
В правото на лична защита обвиняемият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК с минимална глоба
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО ФАКТИТЕ
Обвиняемият Р.М.Б. е роден
на *** ***, *****, б.г., неженен, с основно образование, неработещ, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********
Към есента на 2019 г. Б. бил наркозависим и участвал в
метадонова програма, но въпреки това понякога в себе си държал забранени от
закона наркотични вещества.
Следобед на 20.10.2019 г. обв. Б. ***, като се
придвижвал пеша, а в задния джоб на дънките си имал син хартиен плик тип
„писмо“, съдържащ амфетамин.
Междувременно, на 20.10.2019
г. свидетелите А.Т. и С.Б.- полицейски служители при I РУ - ОДМВР - Пловдив
били на работа дневна смяна, като двамата изпълнявали служебните си задължения
в района на ул. „Никола Карев“ в гр. Пловдив. Около 16.15 часа на посочената
дата, на ул. „Никола Карев" пред номер 23 свидетелите спрели за рутинна
проверка обвиняемия Р.М.Б.. ЕГН **********,***. На полицаите им направило
впечатление, че лицето е видимо притеснено от проверката. При извършена справка
в ОДЧ на 1 РУ се установило, че Б. е криминално проявен. На въпрос дали в себе
си държи нещо забранено от закона съшият признал за амфетамина в задния джоб на
дънките си. В тази връзка лицето било отведено в сградата на I РУ, където
предал доброволно 1 бр. син хартиен плик, тип „писмо“, съдържаш бяло
прахообразно вещество. В изготвения по този повод протокол за доброволно
предаване от 20.10.2019 г. Б. собственоръчно записал, че в плика се съдържа
амфетамин, който е за лично ползване. Лицето било задържано по реда па ЗМВР, а
по случая започнало досъдебно производство.
Съгласно заключението на
назначената и изготвена по делото химическа експертиза- представеното за
изследване бяло вещество е с нето тегло 0, 070 грама със съдържание на активен
компонент амфетамин -6,0 тегловни %.
Съгласно Приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество амфетамин
с нето тегло от 0.070 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 6,0
тегловни % е 2,01 лева.
ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на обвиняемия, дадени непосредствено пред настоящия състав, както и
от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: обяснения на обвиняемия, ,
показания на свидетелите
А.Т., С. Б., протокол за доброволно предаване,
експертна справка № 1964 протокол за извършена съдебно-химическа експертиза, свидетелство за съдимост, характеристична
справка.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия относно признатите от обвиняемия
факти, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
обвиняемия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се
налага по-детайлното им обсъждане.
ОТНОСНО ПРАВОТО:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице всички елементи от обективна
и субективна страна на престъпния състав по чл. чл. 354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК .
С упражняваната фактическа власт
върху инкриминираното вещество- амфетамин на обща стойност 2,01 лева. обвиняемият
е реализирал държането като форма на изпълнително деяние на престъплението.
Амфетаминът
няма легална употреба, пазар и
производство.
Амфетаминът фигурира и в Списък № 1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с постановление на МС № 293 от 27.10.2011
г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011, в сила от 10.11.2011 г. и издадена на
основание изменението на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, включващ растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина, т.е. касае се за високорисково наркотично вещество по смисъла на НК.
По делото не са събрани
доказателства, а не са и изложени твърдения от обвиняемия същият да е имал
надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното
вещество.
Деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вината, което е изводимо от признанията дадени от дееца,
както на досъдебна, така и на съдебна фаза.
В същото време от
доказателствата по делото съдът намира, че може да се направи несъмнен извод,
че се касае за маловажен случай на престъпление по чл. 354 а, ал.5, вр. ал.3,
т.1 НК.
Съгласно трайната практика на
ВКС преценката
за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима
е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения,
разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретния механизъм
на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено,
количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено
значение, но те не са единствения фактор, при извършване на дължимата преценка
за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. Така
изрично Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о.,
Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о, Решение
№ 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по кас. д. № 616/2007 г., II н. о, Решение № 362
от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1776/2011 г., III н. о и много други.
В конкретния случай се
касае за ниска стойност на инкриминирания предмет на престъплението- -амфетамин на стойност 2, 01
лева. Нисък е и тегловния процент
активно вещество-6,0 тегловни %.
С ниска степен на обществена
опасност е и личността на дееца- като същият поради
настъпилата реабилитация по чл. 88а НК следва да се счита за неосъждан, без
данни за други криминални прояви,
необхванати от реабилитираните му осъждания.
Признал
е вината си още на досъдебна фаза и е съдействал на органите на реда за
разкриване на престъплението.
Всичко
гореизложено обуславя извод, че конкретното деяние представлява по-ниска степен
на обществена опасност от типичния случай на престъпление от този вид. Случаят
се явява маловажен, поради и следва да
се сподели предложената от държавното обвинение квалификация на деянието- чл.
354 а, ал.5 НК.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай, въпреки
ниската стойност на предмета на престъплението, приложение не може да намери
чл. 9. ал.2 НК. Визираната норма предвижда две хипотези, когато деянието само
формално осъществява признаците на даден състав на престъпление, но деянието не
е престъпно, доколкото:
-поради своята малозначителност деянието
изобщо не е общественоопасно или
- то е
общественоопасно, но степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Съдът
приема, че с оглед конкретиката на процесния случай не може да се приеме нито,
че деянието не е общественоопасно, нито, че обществената опасност на деянието е
явно незначителна.
На
първо място следва да се отбележи, че е отразено в ОА, а и е изрично признато
от дееца в обясненията му, че е наркозависим и както към момента на деянието,
така и към настоящия момент се намира на метадонова програма. Според изричните
признания на лицето обаче, записването на метадонова програма не оказва
необходимото възпиращо въздействие върху него, като понякога държи и употребява наркотици. Тоест инкриминираната проява не се явява
изолирана в ежедневието на обвиняемия, а само една брънка в цяла верига от общественоопасни прояви, за
които поради неразкриването им от органите на реда не му е повдигано обвинение,
но при все това са установени по несъмнен начин от признанията на самия
обвиняем. Разглеждането на конкретната престъпна проява, не изолирано, а като
част от установен маниер на поведение, изключва възможността да се приеме, че
извършеното от обвиняемия изобщо не е
общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна.
Този
извод на съда кореспондира и с вида на държания наркотик-амфетамин, като е ноторно известно, че същият е в значителна степен
по опасен за общественото здраве от марихуаната, при която съдебната
практика приема, че може да се обоснове приложение на чл. 9, ал.2 НК при пренебрежимо
ниски стойности на предмета на престъплението.
Не обосновава
извод за приложимост на чл. 9, ал.2 НК и личността на обвиняемия. Действително същият
в продължителен период от време се е въздържал от престъпния прояви, поради
което и за него е настъпила реабилитация по чл. 88а НК и се счита за неосъждан.
От характеристичната му справка се установява обаче, че същият не е ангажиран с
обществено полезен труд и няма трайно установени трудови навици. В тази връзка
следва да се отбележи, че не се споделят доводите на обвиняемия, че не работи
поради здравословното си състояние. Действително по делото са представени
медицински документи. Нито поставената в тях диагноза, нито предписаното
лечение обаче възпрепятстват полагането на обществено полезен труд.
Мотивиран
от всичко гореизложено съдът намира, че за да завърши процеса на цялостно
поправяне и реинтеграция на обвиняемия се налага същия да бъде санкциониран за конкретната
си престъпна проява. В противен случай същият би останал с впечатление за безнаказаност в случаите, когато
по време на метадонова програма се употребява амфетамин в малки дози, но не като изолиран случай, който
резултат е напълно неприемлив с оглед постигане целите на чл. 36 НК.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 354 а, ал.5 НК наказание е глоба до 1000
лв.; деецът е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност; от
деянието не са причинени имуществени вреди,
то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 А, ал.6 НК за
извършеното от него престъпление по чл. 354 а, ал.5 НК.
Нарочни мотиви следва да се изложат относно
реабилитацията на лицето.
От
справката за съдимост на Б. е видно, че на същия по НОХД № 5884/2011 г. и НОХД
№ 3376/2009 г. са налагани наказания глоба. По делото не са представени
доказателства за тяхното заплащане. По делото липсват доказателства за
изтърпяване и на наказанията пробация и обществено порицание, налагани на Б. по
НОХД 1304/2004, 1800/2006 и 4011/2011г., както и за изтърпяване на наказанието
ЛОС, наложено по НОХД 1487/2003г.
Съгласно
задължителните указания дадени с ТР № 2/2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСНК
на ВКС, обаче реабилитация по смисъла на
чл. 86 – 88а от НК може да настъпи, не само при реално изтърпяване на
наказанието, респективно заплащане на наложената глоба, но и след погасяване на
възможността Държавата да изпълни наказанието поради изтичане на предвидените в
закона давностни срокове. В чл. 82, ал.1 НК
е уредена обикновената изпълнителска давност, съгласно чийто правила
наказанието не се изпълнява, ако от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието са изтекли сроковете предвидени за всеки конкретен вид наказание.
Съгласно чл. 82, ал.1, т.4 НК наказанието ЛОС до три години не подлежи на
изпълнение, ако от влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено е изтекъл
период от 5 години. Според чл. 82, ал.1, т.5 НК срокът на обикновената
изпълнителна давност за наказанията пробация и обществено порицание е 2
години. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК наказанието глоба не подлежи на принудително изпълнение след изтичане на две
години от влизане в сила на акта на съда, ако не са извършване действия, с
които да се прекъсне давностния срок. Съгласно чл. 82, ал.3 НК Давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за
изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва
давността, започва да тече нова давност. В чл. 82, ал.4 от НК са уредени
правилата на т.нар. абсолютна изпълнителна давност, съгласно които независимо
от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 82, ал.1 НК
за всеки отделен вид наказание. Според новелата на чл. 82, ал.5 НК правилата за
абсолютната давност не се прилагат по отношение на глобата, когато за събирането
и е образувано изпълнително производство.
Съгласно
цитираното вече тълкувателно решение 2/2018 ОСНК на ВКС двегодишната обикновена
давност за изпълнение на наказанието глоба тече и в рамките на образувано
производство по принудително събиране на глобата, като наказанието се погасява
по давност, ако между отделните изпълнителни действия в рамките на
изпълнителния процес, с които давността се прекъсва, е изтекъл период по-голям
от две години.
По
НОХД № 3376/2009 г. с влязъл в сила акт от 27.10.2009 г. на Б. е определено и
наложено наказание глоба в размер от 1000 лева. Двугодишната давност за
събиране на глобата е започнала да тече на същата дата. Видно от представените от НАП справки /две на
досъдебно производство и две изисквани за разпоредително заседание/ на същата
дата е издаден и изпълнителен лист, с което действие давността е прекъсната.
Следващо действие, с което е прекъсната давността е присъединяването на вземането на Държавата по
издадения изпълнителен лист за събиране на сумата от 1000 лева към образуваното Изпълнително дело №
16040101534/2004 г., по описа на ТД на НАП на дата 05.11.2009г. Видно от
справките от НАП следващото изпълнително
действие по изпълнителното дело, с което се прекъсва давността, е запор наложен
на 25.09.2018 г. От съпоставката между датите на двете изпълнителни действия е
видно, че между тях е изтекъл период от девет години, т.е. изпълнението на
наказанието глоба е погасено по давност поради изтичане на двугодишния срок на
обикновената давност по чл. 82, ал.1, т.5 НК в рамките на висящото изпълнително
производство на дата 5.11.2011г.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая от значение за
въпроса изтекъл ли е давностния срок за изпълнение на наказанието глоба е
датата на влизане в сила на акта на съда, с който това наказание е наложено. От
този момент глобата подлежи на изпълнение и от този момент държавата следва да
положи съответната процесуална активност да я събере. Неотносими са датите на влизане в сила на
определенията на съда, с които това наказание глоба по реда на чл. 25 НК е
кумулирано с други наказания, наложени по други дела, доколкото действията по
извършване на кумулация не са изпълнителни действия и не могат нито да отложат,
нито да прекъснат течението на погасителната давност.
На
следващо място, от справката за съдимост на Б.
е видно, че по НОХД № 5884/2011 г. му е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.10.2011 г., откогато е
започнал да тече двугодишният давностен срок за събиране на глобата по чл. 82,
ал.1, т.5 НК. Видно от получените справки
от НАП са извършени следните действия, които прекъсват давността:
- на 24.10.2011 г. е издаден изпълнителен
лист;
- на 17.11.2011 г. е присъединено
вземането на Държавата по издадения изпълнителен лист за сумата от 2000 лева
към образуваното по-рано Изпълнително дело № 16040101534/2004 г., по описа на
ТД на НАП.
Както
вече се отбеляза следващото изпълнително действие по това дело е наложеният
запор на дата 25.09.2018 г.
От
гореизложеното е видно, че на дата 17.11.2013 г. наказанието глоба в размер на
2000 лева е погасено по давност.
Видно
от справката за съдимост Б. е
многократно осъждан, като по нито едно от осъжданията си същият не е
реабилитиран. По силата на чл. 88а, ал.
4 от НК при множество осъждания лицето може да се реабилитира след изтичане на сроковете по чл. 88а, ал. 1
от НК за всяко едно от осъжданията. Съгласно трайната съдебна практика при
реабилитация за няколко осъждания предпоставката да не е извършвал друго
престъпление в реабилитационния срок се преценява само по отношение на
последното осъждане. За останалите осъждания е достатъчно да е изтекъл
съответния срок по чл. 88а, ал.1 НК. Така изрично Решение № 64 от 18.03.2014 г.
по нак. д. № 2324/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 68 от
27.02.2014 г. по нак. д. № 9/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 122
от 04.05.2017 г. по н. д. № 437 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 249 от 18.12.2018 г. по н. д. № 849 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Видно
от справката за съдимост по НОХД № 1487/2003 г. на Б. е наложено наказание 4
месеца лишаване от свобода, за които с протоколно определение от 09.06.2005 г.
в сила от 27.05.2005г. по НОХД №
692/2005 г. е постановено да се изтърпят изцяло и отделно от наказанието по
НОХД № 692/2005 г. По делото няма данни, кога точно е изтърпяно това наказание.
На дата 27.11.2012 г. обаче е изтекъл срокът на абсолютната давност по чл. 82,
ал.4, вр. чл. 82, ал.2, вр. чл. 82, ал. 1, т.4
от НК в размер на 7 години и
половина за изпълнение на това наказание. Съгласно ТР № 2/2018 г. ОСНК от тази
дата най-късно е започнал да тече петгодишния реабилитационен срок по чл. 88а, ал.1 , вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК, който
изтича най-късно на дата 27.11.2017г.
По
НОХД № 692/2005 г. със съдебен акт в сила от 07.07.2006г. на Б. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Същото е изтърпяно на
25.11.2005 г. От тази дата е започнал да тече петгодишния реабилитационен срок
по чл. 88а, ал.1 , вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК, който изтича на дата 25.11.2010 г.
По
НОХД № 1304/2004 г. на Б. с влязъл в сила на 07.07.2006 г. съдебен акт е
наложена пробация за срок от шест месеца. По делото няма данни дали и кога
същата е изпълнена. На дата 07.07.2009 г. обаче е изтекъл срокът на абсолютната
давност по 82, ал.4, вр. чл. 82, ал.1 , т.5 от НК в размер на 3 години за
изпълнение на това наказание. Съгласно ТР № 2/2018 г. ОСНК от тази дата
най-късно е започнал да тече двегодишния реабилитационен срок по чл. 88а, ал.1 , вр. чл. 82, ал.1, т.5 НК,
който изтича най-късно на дата 07.07.2011г.
По
НОХД № 1800/2006 г. със съдебен акт в сила от 16.01.2007 г. на Б. е наложено
наказание Обществено порицание. По делото
няма данни дали и кога същото е изтърпяно. На дата 16.01.2010 г. обаче е
изтекъл срокът на абсолютната давност по 82, ал.4, вр. чл. 82, ал.1 , т.5 от НК
в размер на 3 години за изпълнение на това наказание. Съгласно ТР № 2/2018 г.
ОСНК от тази дата най-късно е започнал да тече двегодишния реабилитационен срок
по чл. 88а, ал.1 , вр. чл. 82, ал.1, т.5 НК, който изтича най-късно на дата 16.01.2012г.
По
НОХД № 635/2008 г. със съдебен акт в сила от 02.06.2008г. на Б. е наложено
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 05.11.2008 г. От тази дата е започнал да тече петгодишния
реабилитационен срок по чл. 88а, ал.1 ,
вр. чл. 82, ал.1, т.4 от НК, който изтича на дата 05.11.2013г.
По
НОХД № 4308/2009 г., НОХД № 3376/2009 г. и НОХД № 6923/2009 г. на Б. е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева. Наказанието лишаване от свобода е
изтърпяно на дата 12.02.2010 г. Глобата не е заплатена, но вече се обоснова по-горе,
че нейното изпълнение е погасено по давност на дата 05.11.2011 г. Съгласно
задължителните постановки на ТР № 2/2018г при кумулативно наложени санкции
реабилитационният срок по чл. 88а, ал.1 НК започва да тече от датата, след
която всички санкции са изтърпени или възможността за изпълнението им е
погасена по давност, тоест от 5.11.2011 г. Пак съгласно същото тълкувателно
решение продължителността на реабилитационният срок за единната санкция се
определя от най-тежката санкция. В случая тя е лишаване от свобода и срокът ще
е този по чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК в размер на 5 години. Този
срок изтича на 05.11.2016 г.
По
НОХД № 4011/2010 г. с влязъл в сила съдебен акт от 04.08.2010 г. на Б. е
определено и наложено наказание пробация. По делото няма данни дали и кога
същата е изпълнена. На дата 04.08.2013 г. обаче е изтекъл срокът на абсолютната
давност по 82, ал.4, вр. чл. 82, ал.1 , т.5 от НК в размер на 3 години за
изпълнение на това наказание. Съгласно ТР № 2/2018 г. ОСНК от тази дата най-късно
е започнал да тече двегодишния реабилитационен срок по чл. 88а, ал.1 , вр. чл. 82, ал.1, т.5 НК,
който изтича най-късно на дата 04.08.2015 г.
По
НОХД № 5884/2011 г. със съдебен акт в сила от 21.10.2011 г. на Б. е наложено
наказание 8 месеца лишаване от свобода и 2000 лева глоба. Наказанието лишаване
от свобода е изтърпяно на дата 07.02.2012 г. Вече се обоснова, че глобата в
размер на 2000 лева не е заплатена, но възможността за нейното принудително
събиране е погасена по давност на дата 17.11.2013 г. Съгласно задължителните
постановки на ТР № 2/2018 г. при кумулативно наложени санкции реабилитационният
срок по чл. 88а, ал.1 от НК започва да тече от датата, след която всички
санкции са изтърпени или възможността за изпълнението им е погасена по давност,
тоест от 17.11.2013 г. Пак съгласно същото тълкувателно решение
продължителността на реабилитационният срок за единната санкция се определя от
най-тежката санкция. В случая тя е лишаване от свобода и срокът ще е този по
чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК в размер на 5 години. Този срок изтича
на 17.11.2018 г. В рамките на този срок деецът не е извършвал каквото и да било
общественоопасно деяние. Към тази дата - 17.11.2018 г. са изтекли сроковете по
88а, ал.1 от НК по всяко едно от осъжданията. Ето защо съдът приема, че към
тази дата е настъпила реабилитацията по право по чл. 88а, ал.4 НК на Б..
От
гореизложеното следва, че към датата на извършване на инкриминираното
деяние 20.10.2019 г. Б. е имал
качеството на неосъждано лице, доколкото е реабилитиран по право по чл. 88а,
ал.4 НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО
НАКАЗАНИЕ
За
престъпление по чл. 354а, ал.5 НК предвижданото наказание е глоба до 1000лв. В
същото време при приложение на института на 78 А предвижданото административно
наказание глоба е от 1000 до 5000лв. При приложение на чл. 78, ал.5 единствения
възможен размер на административното наказание глоба, което може да се наложи
на дееца е в рамките на минимума 1000лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР - Пловдив направените по делото разноски в размер на 93,92
лева
Така мотивиран, съдът постанови решението си си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала!
С.Д.