Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тридесет
и първи юли през две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 13390/2019 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от В.Е.В., ЕГН **********, чрез адв. К.Т.,
съдебен адрес: ***, сутерен, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София,
бул. ”*****, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконни действия на ответника, ведно със законна лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на него, до окончателното изплащане
на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2009 г. в
09 РПУ - СДВР на основание чл. 212, ал. 2 НПК е образувано досъдебно
производство № ЗМ 2032/2009 г. по описа на 09 РПУ – СДВР, пр.пр. № 31623/2009
г. по описа на СРП срещу В.Е.В. и Д.М.К., затова, че на 14.06.2009 г. около
00.30 ч. в гр. Банкя, ул. *****, в съучастие като съизвършители, са причинили
средна телесна повреда на Н.Д.К., като нанесли удари със стъклени бутилки в
областта на главата му - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК.
На същата дата със заповед за задържане на лице на осн.
чл. 63, ал. 1. т. 1 ЗМВР В.В. е задържан за срок от 24 часа, впоследствие
удължена за срок от 72 ч.
На 04.07.2018 г. Софийският районен съд, Наказателно
отделение, по н.о.х.д. № 3460/2011 г. е постановил оправдателна присъда, с
която е признал подсъдимия В.В. за невинен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение. Присъдата на първоинстанционния съд е влязла в законна сила на
19.07.2018 г.
В резултат на това незаконно обвинение, продължило 9
години, 1 месец и 5 дни, ищецът заявява, че са му причинени значителни
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото
му незаконно обвинение - увреждане на личността и доброто му име, увреждане на
личния и професионалния му авторитет, преживял е изключителен душевен и
психически дискомфорт и т.н.
В тази връзка е предявил
настоящата претенция срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение в размер от 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законна лихва, считано от 19.07.2018 г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на него, до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
От негова страна по делото са
представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и прилагане на н.о.х.д. № 3460/2011 г. на
СРС, 114 – ти с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства затова
кога оправдателната присъда е влязла в законна сила.
Липсвали доказателства за претърпени от ищеца морални
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Заявява също, че ищецът е осъждан многократно, като това
сочи за по- нисък интензитет на търпените вреди, и воденето и на други
наказателни производства - до невъзможност за разграничаване на търпените
неимуществени вреди.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди, като
недоказани и по размер, при твърдения, че претенцията на ищеца е силно завишена
и не е съответна на претендираните вреди, както и на икономическия стандарт в Република
България и на съдебната практика по аналогични случаи.
Присъединява се към
искането за прилагане на н.о.х.д. № 3460/2011 г. на СРС, 114 – ти с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан. Прави възражение по размера на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 3460/2011 г. на СРС, 114 – ти с-в.
По делото не се спори, че
на 14.06.2009 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № ЗМ 2032/2009 г. по описа на 09 РПУ – СДВР, пр.пр. № 31623/2009
г. по описа на СРП и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК.
Не се спори, че, въз
основа на внесен на 14.05.2010 г. от прокуратурата обвинителен акт по
посоченото досъдебно производство, първоначално е образувано н.о.х.д. №
59012010 г. на СРС, което с разпореждане от 17.09.2010 г. е прекратено поради
процесуални нарушения и върнато на СРП. На 24.02.2011 г. е внесен нов
обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 3460/2011 г. на СРС, 114, - ти с-в за
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 и пр. 6, алт. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК, По образуваното дело на 04.07.2018 г. е постановена
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.07.2018 г.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита свидетеля Б.Г.Д., негов близък приятел.
В показанията той заяви,
че живее на една улица с ищеца в гр. Костинброд, с две години е по – малък от
него. Знае за образуваното преди около десет години срещу него наказателно
дело, бил станал проблем в гр. Банкя и го обвинили, че е нанесъл побой. Делото
продължило девет – десет години и от него знае, че винаги се отлагало. Бил е
задържан за 24 часа. Накрая бил оправдан. Във връзка с делото бил нервен и
напрегнат и се притеснявал, че могат да го осъдят за нещо, което не е извършил.
Това дело му се отразило много негативно, не го вземали на работа, защото
навсякъде се изисквала бележка от Прокуратурата, че срещу него не се водят
наказателни дела. Хората започнали да го отбягват, не искали да се събират с
него, защото били чули, че е конфликтен. В момента е разведен. Живеят в гр.
Костинброд, а той е малък град и всички се познават. Майка му също била много
притеснена. По – нататък свидетелят заяви, че срещу ищеца се водели и други
дела и той се притеснявал от всичките, защото искал да си намери работа..
Ищецът
с исковата си молба е представил Констативен протокол от 08.11.2018 г.от
специализираното звено към ИВСС във връзка с разгледано по реда на Глава +А ЗСВ
заявление № ВС-18-30329.08.2018 г.
Ответникът
с отговора на исковата молба е представил Справка за съдимост на ищеца, от
която е видно, че лицето е осъждано, като срещу него, освен процесното, са
водени и три други наказателни дела – в РС Костинброд – съответно н.о.х.д. №
133-07/2007 г. за престъпление по чл. 216 НК, н.о.х.д. № 251/2011 г. за
престъпление по чл. 318 НК и 13/2013 г. за престъпление по чл. 325 НК, както и
н.о.х.д. № 12170/2011 г. на СРС за престъпление по чл. 354а НКТ, като по всичките
дела той е признат за виновен и осъден на съответното наказание.
От
него в хода на производството бяха представени доказателства, че на ищеца на
08.01.2019 г. във връзка с цитираното заявление по чл. 60а и сл. ЗСВ, е
изплатено обезщетение в размер 4 800 лв.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и приложеното н.о.х.д. № 3460/2011 г. на СРС, 114, - ти с-в.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконни действия на ответника – образуваното и водено срещу ищеца
наказателно дело, след влизане в сила на оправдателната присъда по него, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца, до
окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело фактът на
привличането на ищеца като обвиняем през 2009 г. за престъпления по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК.
Безспорно се доказа и че с присъда от 04.07.2018 г., постановена
по н.о.х.д. № 3460/2018 г. на СРС, 114 -
ти с-в., влязла в законна сила на 19.07.2018 г., ищецът е оправдан изцяло по
всички повдигнатото му обвинение.
Доказа се, следователно, че за период от девет години –
от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на ищеца с влязла в сила присъда, той е бил обвиняем
за престъпление, което не е извършил и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него,
ищецът В.В. е понесъл болки и
страдания, стрес и притеснения от
повдигнатото му обвинение, които бяха установени от показанията на разпитаната
по делото свидетелка, и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът, след
преценка на показанията на свидетелите, намира, че в тях се съдържат само непълни
впечатления за притесненията на ищеца във връзка с процесното образувано срещу
него дело, като, въпреки че свидетелят посочи, че знае за водените срещу В. и
други наказателни дела, не направи ясно разграничение по кои от всички дела той
и майка му са били притеснени и в каква степен. Установена бе и изолация от
страна на хора, живеещи в гр. Костинброд. Разпитан, свидетелят заяви, че ищецът
се е разделил с жена си, но не бе посочено, че причината за раздялата е именно
воденото срещу него н.о.х.д. № 3460/2011 г. на СРС, 114 – ти с-в.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на В.Е.В. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу В. и воденето
срещу него на наказателно производство, което след девет години е завършило с
оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на ищеца, с начина, по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу В. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки показанията
на разпитания свидетел, посочена от ищцовата страна, както и възраженията на
ответника относно размера на претендираното обезщетение и полученото такова на
основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 10 000
лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в
силна на оправдателната присъда по отношение на него – 19.07.2018 г., до
окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 30 000
лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски, съразмерно
с уважената част от иска, както следва: 10 д.т.. и адвокатско възнаграждение 500
лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да заплати на В.Е.В., ЕГН **********, чрез
адв. К.Т., съдебен адрес: ***, сутерен, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
сумата 10 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство през 2009 г., след неговото оправдаване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски, съобразно
уважената част от иска, както следва: 10 д.т.. и адвокатско възнаграждение 500
лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: