№ 1568
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501719 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№282863/12.04.2021г. на ИТЕРАЦИО ЕАД, чрез адв.В.К.,
срещу решение №260941/16.03.2021г., постановено по ГД №19763/2019г. по описа на ВРС,
XLIX състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, ул.“Галилео Галилей“ №20 против УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД,
ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Цар Симеон I"№29, обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 3 520.49 лв. представляваща
внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължим след изтичане срока
на договора, ведно със сумата 636 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по
чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 21.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба на
04.12.2019г., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, а в условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния
иск, да бъде осъден ответника да върне сумата 3 520.49 лв. като получена на отпаднало
основание - чл.55, ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане; сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание по
фактура №**********/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
1
04.12.2019г. до окончателното изплащане; сумата 7604.27 лв., представляваща внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължима от ответника, считано от
21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба
04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това
основание, да бъде осъден ответникът да върне сумата 7 604.27 лв. като получена на
отпаднало основание съгласно чл.55, предложение трето ЗЗД, със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, ответникът има
основание да задържи претендираните суми поради насрещно вземане за неплатен наем за
м.март 2019г., суми за неустойки и консумативи, дължими при прекратяване на договора за
наем с предизвестие от наемателя. Претендира се отмяна на решението с уважаване на
исковете и присъждане разноските за две инстанции.
По същество в жалбата се излага, че първият договор за наем от 22.02.2017г. е
прекратен на 22.02.2018г. като се дължи връщане на платения по него депозит.
Неоснователно съдът приел, че този депозит е внесен по договора от 22.02.2018г., каквито
твърдения не са правени и не произтичат от договорите. Оспорват се направените от
ответника възражения за прихващане. Твърди се, че ответникът няма насрещно вземане за
наем, за месец март 2019г., тъй като ищецът валидно е упражнил право на задържане за това
вземане с писмо от 27.02.2019г., получено от насрещната страна. Това право на ищеца е
установено чрез свидетелски показания. По отношение на насрещното вземане за неустойка
се твърди, че съдът е игнорирал ОУ, при които са сключени договорите за наем, чл.11, ал.1
от същите, където е предвидено наемателят да предаде на наемодателя депозит – да послужи
след прекратяване на договора за наем за заплащане на дължими текущи разноски и
покриване нанесени на обекта вреди. В случая не се твърдят тези основания за задържане на
депозита да са налице.
Въззивникът сочи, че в мотивите на съда е налице противоречие относно основание и
момент на прекратяване на договорите за наем – от една страна като развалени с изявление
на ответника от 12.03.2019г., а от друга страна – с предизвестие от ищеца, на 21.03.2019г.
Съдът неправилно е приложил ОУ в редакция, която е изготвена за целите на процеса от
ответника като не е взел предвид направените в тази връзка оспорвания от ищеца и
императивната разпоредба на чл.16, ал.3 ЗЗД. Прави се довод, че по договорите с
продължително изпълнение, какъвто е настоящият, промяната в ОУ следва да бъде
съобщена на наемателя в достатъчен срок. Щом ответникът не е уведомил ищеца за новите
ОУ, то последните нямат сила за него. Съдът изобщо не е разгледал възражението за
нищожност на клаузата на чл.20, ал.4 от изменените ОУ, поради противоречие с
императивна разпоредба на чл.238 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
2
Прави се довод, че всяка страна може да се откаже от безсрочния договор за наем с
едномесечно предизвестие като упражняването на това право не може да представлява
форма на неизпълнение на договора и да влече задължение за неустойка. Твърди се, че съдът
е отхвърлил исковете поради уважени насрещни възражения за прихващане на ответника, за
които последният е образувал отделно исково производство – висящо в момента пред СГС,
ТО, VI-5 състав, ТД №1764/2020г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна УНИПАРК
ЛОДЖИСТИК ЕООД чрез адв.Ст.Иванова, в който се твърди неоснователност на жалбата.
Според въззвиваемата страна решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, за
всички отхвърлени искове. Поддържат, че спорът се фокусира относно предназначението на
внесения по договор за наем депозит. Според страната, съдът правилно е тълкувал волята на
страните, обективирана в договорите за наем като приел, че след прекратяване на договора
за наем се дължи връщане на депозита, но че е налице основание наемодателят да задържи
сумата поради насрещно задължение, произтичащо от наема – за наемна цена и неустойка,
съгласно чл.11, ал.2 от ОУ. Налице е основание за задържане на сумите от наемодателя и на
основание чл.10, ал.2 от договорите за наем. Поддържа се, че освен право на задържане,
наемодателят има насрещни вземания от наемателя за неустойка в трикратен на наемната
цена размер, поради което следва да задържи изцяло внесените депозити по договорите за
наем, което е било правилно обсъдено и възприето от първата инстанция. Поддържа се, че
договорите за наем са развалени от ответника поради виновното им неизпълнение от страна
на наемателя. Поддържа се, че ответникът е разгласил по подходящ начин изменението в
ОУ като наемателят не е упражнил в 7 дневен срок правото си на възражение срещу същите,
поради което клаузите им са противопоставими. Доколкото между страните е налице
изрично уговорен начин на съобщаване на измененията, то разпоредбата на чл.16, ал.2 от
ЗЗД е неприложима.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивника /и ищец/
адв.К. поддържа жалбата на изложените оплаквания. Поддържа оплакване за процесуално
нарушение на РС, изразяващо се в непроизнасяне по направено своевременно възражение
на ищеца.
Насрещната страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността на жалбата;
не прави възражения по доклада.
За да се произнесе по предмета на въззивно обжалване, съставът констатира, че
производството е било образувано пред РС по искова молба на Итерацио ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул.“Галилео Галилей“ 20, против „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Варна , ул." Цар Симеон I "№ 29, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
както следва: сумата 3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за
наем от 22.02.2017г., дължим след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от
3
21.03.2019г. до датата на исковата молба както и законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 3 520.49 лева като
получена на отпаднало основание съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
С исковата молба се претендира и сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника
без основание по фактура № **********/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане. Предмет на иска е и сумата 7 604.27 лева,
представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължим от
ответника, считано от датата 21.03.2019г. /поради прекратяване на договора/, ведно със
сумата 547 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2019
г. до датата на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 7604.27 лв като
получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2017г. страните са постигнали съгласие по
съществените условия на бъдещ договор за наем на складово помещение №12 в Логистичен
парк -с. Слънчево, ул.“27-ма“ № 28, общ.Варна, за което ответникът издал данъчна фактура
№ **********/21.02.2017г., включваща депозит по договора за наем, на стойност 3 520.49
лв., както и 704.10 лв.- наем за м.февруари 2017г., или общо сумата 5 069.51 лв. без ДДС.
Твърди се, че на следващия ден страните обективирали съгласието с подписване на договор
за наем от 22.02.2017г. , съгласно който ответникът се задължил да предостави на ищеца
ползване на складово помещение №12 с площ от 900 кв.м. за срок от 1 година, срещу
задължението на ищеца да му заплаща месечна наемна цена в размер на 1 800 евро.
Договорът бил сключен при действието на Общи условия и Правила за вътрешния ред -
описани като неразделна част от наемния договор, като съгласно р.III, чл.11, ал.1 и 2 от ОУ,
наемателят се задължавал да предаде на наемодателя гаранционен депозит в размер на 1
месечен наем, уговорен да послужи за евентуално покриване задълженията на наемателя за
текущи разноски и покриване на евентуално нанесени вреди върху наетото имущество,
подлежащ на връщане при отсъствие на такива насрещни вземания. Твърди се, че с
наредената по банков път сума, включена във фактурата от 21.02.2018г., ищецът е изпълнил
задължението да внесе гаранционен депозит (1800 х 1.95583 = 3520.49 лв.) с начисления
ДДС, като плащането е извършено с преводно нареждане от 23.02.2018г. Твърди се, че
договорът бил изпълняван коректно от двете страни до изтичане на уговорения срок, а
веднага щом срокът изтекъл, страните сключили нов договор за наем от 22.02.2018г. за
същото складово помещение както и за допълнителна открита площ от 200 кв.м., за срок от
6 месеца срещу наемна цена в размер на 1 800 евро за помещението и 200 евро за откритата
площ или общо 2000 евро месечно. Твърди се, че сумата за депозит по първия договор за
4
наем, заплатен от ищеца по фактура № **********/21.02.2017г., в размер на 3 520.49 лв (без
ДДС ) останала в патримониума на наемодателя. Твърди се, че впоследствие страните
сключили Договор за наем от 15.03.2018г., съгласно който ответникът се задължил да
предостави на доверителя ползването на Складове №1 и №5 с обща площ от 1 944 кв.м., за
срок от 6 месеца срещу задължение на ищеца да заплаща наемна цена в размер на 3888 евро
месечно, като съгласно ОУ на ответника -наемодател, ищецът поел задължение да предаде
на ответника гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем (3888 евро). Твърди се, че
ответникът включил това парично задължение във фактура №**********/15.03.2018г.,
ведно с наем до края на текущия м. март, но вместо да фактурира един депозит (3888 х
1.95583= 7604.27лв.), фактурирал двоен размер (2 х 7604.27=15 208.54) ведно с ДДС. Твърди
се, че ищецът заплатил сумата по тази фактура с преводно нареждане от 30.03.2018г., с
което в патримониума на ответника постъпила на правно основание сумата 7604.27 лева без
ДДС, а останалата разлика от 7604.27 лева са платени неоснователно на ответника. Твърди
се, че в хода на изпълнение на договорите, отношенията между страните били коректни и
съобразени с уговореното и закона, като изпълнението продължило и след изтичане на
уговорените срокове, като досежно складово помещение №12 и откритата площ
уговореният 6-месечен срок изтекъл на 22.08.2018г., а за складове №1 и №5, съответно на
15.09.2018г.
Твърди се, че тъй като ползването на обектите продължило със знанието и без
противопоставянето на ответника, съгласно разпоредбата на чл.236 ЗЗД, горните срочни
договора за наем се трансформирали по право в договори за неопределен срок.
Изпълнението продължило нормално до края на месец януари на 2019г., като
междувременно представител на ищеца изразил пред представител на ответника намерения
за приключване на наемните отношения. Твърди се, че това предизвикало ответната страна
да предяви устно претенции за заплащане на неустойка, отразени в изпратен по електронен
път проект за спогодба. Ищецът не приел предложения проект, тъй като договорите били
вече без определен срок и всяка от страните могла да се освободи от тях с едномесечно
предизвестие и самата идея за заплащане на неустойка била необоснована и правно
нелогична.
Твърди се, че в началото на месец февруари 2019г., веднага щом ищецът заплатил
на ответника дължимите наеми по двата договора по фактура №*********/07.02.2019г.,
ответникът предприел действия за препятстване упражняване правата нанаемателя като не
допускал транспортни средства до наетите от ищеца складове, което направило невъзможно
за него извършването на товаро-разтоварни дейности. Твърди се, че при последвалата
комуникация ответникът по същество не дал обяснение за действията си, поради което
ищецът отправил предизвестие за прекратяване на договора на основание чл.238 от ЗЗД.
Твърди се, че съобщенията за прекратяване на договорите били връчени на ответника на
21.02.3019г., като се твърди, че договорите следва да се считат за прекратени с изтичане на 1
месец или считано от датата 21.03.2019г.
5
Твърди се, че освен това ищецът уведомил ответника, че систематичното
недопускане на транспортни средства до наетите площи от страна на ответника от
07.02.2019г. нататък, се приема като виновно неизпълнение от страна на наемодателя и ако
това поведение продължи, то упражнява право на задържане (чл.90 ал.1 ЗЗД) за дължимата
наемната цена за оставащия период от 01.03.2019 до 21.03.2019г. Не оспорва, че ответникът
изпратил до ищеца покана на 11.03.2019г., съдържаща изявление за едностранно разваляне
на договорите за наем поради виновно неизпълнение -неплащане наемната цена за месец
март 2019г. Твърди, че на 13.03.2019г. ищецът бил допуснат от ответника да вдигне всички
движими вещи и от тази дата наетите площи били опразнени и предадени на ответника.
В срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„УНИПАРК ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД със становище за недопустимост, поради неяснота на
предявените искове и неоснователност. Ответникът признава, че между страните са
сключени посочените в исковата молба Договори за наем от 22.02.2017г. и Договор за наем
от 22.02.2018 г. за същото складово помещение № 12, както и за наемане на допълнителна
открита площ от 200 кв.м. за срок от 6 месеца; Договор за наем от 15.03.2018 г. за
ползването на склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м. за срок от 6 месеца и
месечна наемна цена от 3 888 Евро. Не се оспорва, че на 13.03.2019г. и 14.3.2019г.
„Итерацио" ЕАД е опразнил наетите помещения.
Ответникът оспорва останалите твърдения като изтъква, че на 22.02.2018г., поради
изтекъл срок на наемното правоотношение по отношение на склад № 12 с площ от 900 кв.м.,
същото е продължено за още една година, респективно до 22.02.2019г., а след този срок,
поради неоспорване /и от двете страни/ ползването продължило без противопоставяне,
поради което се е трансформирало в наемно правоотношение без срок. Твърди се, че на
11.03.2019г. „Унипарк лоджистик" ЕООД, отправило изявление за прекратяване на
договорите за наем относно складови помещения и площи, поради неплащане на наемна
вноска за м.Март 2019г. и натрупани парични задължения в размер на 14 958.58 лв., и
считано от следващия ден /12.03.2019г./ поканило „Итерацио" ЕАД да се яви за получаване
на движимите вещи, съхранявани в наетите помещения и площи, на 13.03.19г. Твърди, че
въз основа на предоставени от ответника услуги с мотокар, на 13. и 14.03.2019 г. във връзка
с предаването и изнасянето на вещите, собственост на наемателя, за което са подписани
приемно-предавателни протоколи от 13. и 14.03.2019г. между представителите на страните
по наемните правоотношения, ищецът се е задължил допълнително и за сумата от 1 000 лв.,
съставляваща стойността на услугата, за което задължение е издадена фактура
№708/13.03.2019г., по която, паричното задължение е неизплатено. Оспорва се датата , на
която ищеца твърди, че всички договори за наем са прекратени. Твърди прекратяване на
договорите, но въз основа на отправено от ответника изявление за прекратяване на
договорите за наем по вина на наемателя, поради неизпълнение на основни задължения от
страна на последния за авансово заплащане на наемната цена за месец март 2019г.,
неизплатени парични задължения, натрупани във връзка с наемните правоотношения и
дължима договорна неустойка.
6
Оспорват се представените писмени доказателства - служебни и фискални бонове,
издадени от „Еконт експрес“ за извършена доставка и получаване на предизвестия за
прекратяване на наемните договори. Оспорват представената покана с оглед нейното
съдържание и авторство на товарителницата. Не оспорват, че договора за наем предвижда
клауза за връщане на депозита, като в чл.11, ал. 2 от ОУ са уредени освен срок и условия,
при които гаранционният депозит се възстановява в полза на наемателя. Ответникът оспорва
основанието за връщане на депозита като твърди, че връщане се дължи след погасяване на
незаплатените задължения, включващи и задължение за дължима неустойка и обезщетения в
полза на наемодателя. По силата на ОУ за отдаване под наем на складови помещения в
Логистичен парк, изменени с решение на едноличния собственик на капитала на
дружеството от 01.10.2018г., влизащи незабавно в сила от тази дата, съгласно чл. 20 ал.4 от
ОУ, наемодателят е упражнил правото си да задържи внесените депозити до заплащане на
дължимата неустойка. Твърди, че съдържанието на разпоредбата на чл.18, ал.4 от ОУ
напълно се припокрива с посочените условия, при които наемодателят е могъл и е задържал
внесените депозити, тъй като неизплатените парични задължения от страна на наемателя се
проявяват към 11.03.2019г., когато е отправено изявлението на кредитора наемодател към
наемателя. Съгласно чл.23 от ОУ, при закъснение за плащане наемната цена от страна на
наемателя в срок, същия дължи обезщетение на наемодателя в размер на 0,5 % от наемната
цена за всеки просрочен ден. Месечната наемна цена, дължима по всеки от договорите за
наем, съобразно чл.3 от ОУ за отдаване под наем се заплаща не по-късно от 10- то число на
текущия месец и съставлявава наемно плащане за текущия календарен месец. Съгласно чл.
2, ал. 2 от ОУ, наемната цена се заплаща авансово от наемателя за месеца, през който се
използва помещението като за месец март 2019г. Твърди се, че общата сума на
неизплатените наемни възнаграждения, консумативи и извършени услуги към датата на
уведомлението за прекратяване на договора от „Унипарк лоджистик" ЕАД се равнява на 14
958,58 лв., като във връзка с описаното неизпълнение, наемодателят е уведомил наемателя за
едностранно прекратяване на договора. Твърди, че с оглед неправомерното поведение на
наемателя и прекратяване на договорите по негова вина, наемодателят не дължи връщане на
дадения депозит от 3520,49 лева както и тези за сумите от по 7604.27 лв., доколкото същите
биха подлежали на връщане само в хипотеза, при която наемателят е бил изправна страна
при прекратяване на наемния договор, респективно неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава и за законна лихва върху главниците. Освен това, в
отговора на исковата молба ответниците релевират материално-правно изявление за
прихващане по смисъла на чл.103 от ЗЗД на дължими наемни вноски за месец Март 2019г. в
размер на 5 888 евро, както и за дължима неустойка поради неизпълнение на задължение за
отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на безсрочни договори за наем в
общ размер на 44 875.24 лева или тяхната еврова стойност /три месечни наема/. Моли за
отхвърляне на исковете.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от
7
фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок. Както по жалбата, така и по отговора е потвърдена представителната власт на
процесуалните представители. Производството по жалбата е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. При тази проверка
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение
правилността на първоинстанционния акт, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани
от съда изводи. В случая поради отхвърляне изцяло на осъдителните искове на ищеца,
предметът на въззива съвпада с този на първата инстанция.
Предявени са били искове от наемател по три договора за наем /един от които
подновен с подписан нов/ срещу наемодател, след прекратяване на безсрочни договори с
едностранно предизвестие от наемателя съгласно чл.238 ЗЗД. Две от обективно кумулативно
съединените претенции касаят връщане на гаранционен депозит по два от договорите за
наем ведно с обезщетение за забавено връщане от прекратяване на договора до предявяване
на иска ведно със законната лихва, а един от исковете касае връщане на изначално платена
без основание сума по един от договорите ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба.
Не се спори и се установява от събраните в първата инстанция доказателства, че по
два от договорите е заплатен гаранционен депозит, който подлежи на връщане поради
отпадане на облигационната връзка, а третата сума се търси като изначално платена при
липса на основание. Всички обективно съединени главни искове намират основание в
разпоредбата на чл.55 ЗЗД, съответно ал.1 и ал.3 от същата, а акцесорните са с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Страните не спорят относно сключването на договорите и тяхното конвертиране в
безсрочни такива съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД към 2018г., поради непротивопоставяне на
наемодателя след изтичане на сроковете им; не се спори и относно реалното заплащане от
наемателя на гаранционния депозит по договорите за наем. Не е заплащан депозит
единствено за приподписания като нов договор за наем от 22.02.2018г. Не се спори и
относно датата на освобождаване на процесните помещения – на 13.03.2019г. Ищецът и
въззивник не спори, че не е заплатил наема за съответния период м.март 2019г. до
прекратяване на договора през същия месец, но твърди, че правомерно е упражнил право на
задържане за същия поради неизпълнение на насрещно задължение на наемодателя да
осигури достъп до наетите площи за машините на наемателя. Не се спори, че въз основа на
8
договорите за наем, страните са имали до м.02.2019г. точни и коректни взаимоотношения.
От приложената ел.кореспонденция, която не противоречи на останалите
доказателства се установява, че е налице влошаване на отношенията между страните в
началото на м.02.2019г., когато за продължително време е отказано на камионите на ищеца
да влизат в зоната на Логистичен парк, до наетите складове. От мейлите, които не са
оспорени надлежно от насрещната страна, се установява, че това положение е било
установено към 07.02.2019г. и е продължило до края на месеца, вкл. в началото на
м.03.2019г.
Не се спори и се установява, че първи е упражнил право на прекратяване на договора
наемателят с отправено до насрещната страна изявление от 20.02.2019г., по отношение
складово помещение №12 и 200 кв.м. открити площи /на л.24/, получено от ответника на
21.02.2019г. С оглед предвиденото в чл.236 ЗЗД и в ОУ, договорът за тези площи следва да
се счита прекратен на 21.03.2019г. Аналогично изявление е направено от същата дата /на
л.25/ и по отношение на другия договор относно складови помещения №№1 и 5, поради
което и този договор се счита прекратен на 21.03.2019г. Не се спори, че към този момент е
бил заплатен наемът за м.02.2019г. В този момент наемателят е бил изцяло изправна страна.
Страните не спорят, че ищецът не е заплащал наемна цена за ползваните
площи/обекти за м.март до прекратяване на договорите. С покана от 27.02.2019г.
намодателят е предупреден, че след прекратяване на договора на наем, т.е. след 23.03.2019г.
дължи връщане на платения по договора от 15.03.2018г., депозит в размер на 3888 евро с
левова равностойност от 7 620 лева. В писмото се съдържа и твърдението за недопускане на
механизирана техника на ищеца до наетите складове №1 и №5 в Логистичния парк, т.е. за
неизпълнение на задължения на наемодателя. Получаването на тези писма от ответника не е
оспорено, а и се установява от последвалата кореспонденция.
От събраните гласни доказателства, конкретно изслушване на св.Вангел Кирев и
св.Емил Славчев в съдебно заседание на 01.09.2020г., се установява недопускане на камиони
на ищеца до складовете, което се случило за първи път през февруари 2019г. Няма
основание съдът да не кредитира тези показания, а освен това св.Славчев сам е подписал
протокола за напускане на помещенията, обстоятелство, което не е спорно между страните.
Настоящият състав кредитира тези показания като обективни и непосредствени, съвпадащи
помежду си, вкл. с приложените писмени доказателства. Все в тази връзка съдът цени и
приложените разпечатки на електронна кореспонденция между страните /на л.32 и сл./
Наемодателят не е установил основания за недопускане на техниката/камиони/ на ищеца на
територията на парка – нито се твърди, нито се установява някоя от хипотезите на чл.22,
ал.3 ОУ за недопускане.
От приложените протоколи, се установява освобождаване на наетите помещения на
13/14.03.2019г. Този факт също не е спорен между страните.
9
Същевременно, последвалата покана за прекратяване на договорите поради виновно
неизпълнение задължения на наемателя, изпратена от наемодателя Унипарк лоджистикс
ЕООД до Итерацио ЕАД, получена на 12.03.2019г. от управителя на ищеца Ал.Въгларов,
съдът приема, че не е могла да породи целените последици. Тя е последваща полученото
още на 21.02.2019г. изявление за прекратяване на договора от ищеца.
Съгласно същата, договорът се прекратява поради неплащане на суми по договорите
за наем без конкретизирането им и без даване на срок за доброволно изпълнение. В същата
се поставя срок до следващия ден 13.03.19г. /л.55/ за вдигане на вещите от наетите площи,
което е в разрез с продължителните отношения на страните и принципите на
добросъвестността. Съдържанието и хронологията на отправената покана сочи на
единствена цел да бъдат злепоставят интересите на другата страна Итерацио ЕАД.
Доколкото плащането на наема е предвидено авансово до 10 число на текущия месец, то
забавата на ищеца е била с 1 ден към датата на отправяне на изявлението за прекратяване
поради виновно неизпълнение, каквото не е било налице. Към този момент поради все още
действащият договор не е било изискуемо и вземане за неустойка по договора за наем.
Поради това не е било налице виновно неизпълнение от страна на наемателя. Съдът
констатира, че изявлението на наемодателя за разваляне на договора касае само договора от
15.03.2018г. относно складови помещения №№1 и 5. Съгласно същото, получено лично от
управителя на ищеца на 12.03.2019г., се иска освобождаване на складовите помещения на
13.03.2019г. От останалите доказателства – свидетелски показания и протоколи, заверени от
ответника се установява, че всички обекти са били освободени именно на 13 и 14.03.2019г.
от наемателя. Наемателят е вдигнал всички свои вещи и предал ключовете за обектите.
Горното още веднъж сочи, че не е налице виновно неизпълнение, което да даде основание за
разваляне на договора от насрещната страна. Обективираните в поканата на наемодателя
обстоятелства за разваляне на договора са неконкретизирани, а отчасти касаят бъдещи
вземания.
В приложената фактура №707/01.03.2019г. са вписани като основание следните
неизпълнени от ищеца задължения: наем складова площ в размер на 10 342.43 лева;
консумативи – 64.20 лева; наем открита площ в размер на 1369.08 лева и услуга мотокар 690
лева, или общо 12 456.71 лева без ДДС, а с ДДС – 14 958.85 лева. Отделно ответникът има
претенции за неустойка и обезщетение за забава в значителни размери. Тези вземания са
предмет на висящи осъдителни искове пред ОС, производството по които е било разделено
от настоящото.
Въз основа на горното, съдът приема, че от една страна наемодателят не е бил
изправна страна, тъй като е препятствал ищеца да упражнява в пълен обем предмета на
наемното правоотношение /съдът кредитира свидетелските показания/ по времетраене на
договорите като не е осигурил изпълнение на основното си задължение – да предостави
необезпокояван достъп до складове №№1 и 5 за машините на ищеца. Касае се за
неизпълнение на падежирало през месеца на разваляне текущо задължение, а не за наем за
10
предходен период. Няма спор и не се твърди по делото наемателят да е имал необслужени
задължения преди м.03.2019г.
Съгласно изслушаната по делото Счетоводна експертиза /на л.114 и сл./ се
установява, че при ответника са издадени три фактури №686/м.02.2019г.; №707/01.03.2019г.
и №708/13.03.2019г. /услуга мотокар/. Две от фактурите са надлежно осчетоводени при
ответника. При ищеца напротив, не е установено осчетоводяване и отразяване в регистрите
на фактура №707 и №708. Вещото лице е установило надлежно заплащане на двете фактури
от ищеца – на задължението по ф.№686/2019г. и по ф.№708/2019г. на ответника, с платежно
нареждане, съответно от 08.02.2019г. и на 19.03.2019г., поради което тези разчети са
напълно уредени. Тези плащания са отразени и при двете дружества. /т.3 от ССЕ/ И при
двете дружества не е отразено плащане по фактура №707, макар същата да е осчетоводена
при ответника /т.1/. Вещото лице е констатирало, че сумата по последна фактура №707/март
2019г. в размер на общо 87 477.39 лева /месечен наем, неустойка тримесечен наем и
обезщетение за забава/ не е отразена като вземане от Итерацио в счетоводството на
ответното дружество. Не са издадени документи за посочените в нея неустойка и
обезщетение за забава, основаващи се на Общите условия на наемодателя. В счетоводството
на Унипарк се води вземане по отношение на ищеца единствено за сумата от 15 829.08 лева.
Вземания на ответника за услуга с мотокар, не е установена по друг ред, освен с
изследваните от вещото лице фактури, но е установена и заплащане на такава услуга от
ищеца. Не е установена разлика и основание за това възражение.
Въз основа на горното съдът намира, че се установява прекратяване на договорите за
наем едностранно от наемателя. Липсва спор и при двете страни, че и двата договора са
били трансформирани в безсрочни поради продължило ползване след изтичане на
договорения срок, на основание чл.236, ал.1 ЗЗД. В практиката на ВКС: Р № 227/07.01.2015
г. по т. д. № 2482/2013 на Първо т. о., е застъпено становище, че нормата на чл.236 ЗЗД не
урежда и не се прилага за хипотезите, при които наемен договор е преустановил действието
си, поради разваляне или предсрочно прекратяване, а само когато е изтекъл срокът на
действие, за който е сключен. Само в последният случай, ако наемателят продължи да
държи вещта със съгласието на нейния наемодател, срочното наемно отношение продължава
действието си като безсрочно. Страните не спорят, че именно така се е случило в
процесното правоотношение. И по двата договора /т.е. и за двата наети обекта/ след
изтичане на срока им през м.08.2018г., ищецът е продължил да ги ползва при съгласие и
липса на противопоставяне от ответника. Договорите са трансформирани в безсрочни, по
които всяка от страните може да ги прекрати с едномесечно предизвестие. По изложените
по-горе причини, съдът приема, че договорите са прекраени от наемателя, считано от
21.03.2019г., макар помещенията и площите да са били освободени преди това на 13.03.19г.
След прекратяване на договорите за наем, платеният от наемателя гаранционен
депозит, подлежи на връщане при липса на задължения за разноски и вреди по вещта. /арг.от
чл.11 от Общите условия на наемателя, л.10/ Съгласно ал.2, връщането на депозита е
11
обусловено и от липса на насрещно вземане на ответника за неустойки и обезщетения по
договорите. Страните не са предвидили автоматично прихващане от внесения депозит. По
делото не е ангажирано от ответника изявление до наемателя за извършване на
компенсация.
По наличието на основание за задържане на депозита и/или прихващане: Съдът
намира, че не е налице нито една от хипотезите на чл.24 от ОУ към договорите. Доколкото
договорите са прекратени с едностранно изявление на наемателя, не е налице нито
хипотезата на чл.24 от ОУ, нито на чл.25 от същите. Не е налице и хипотезата на чл.26 от
ОУ, която препраща към раздела „Прекратяване на договора“ в чл.19. Предвиденото в
последната прекратяване на договора с тримесечно предизвестие, скрепено със задължение
за заплащане на двумесечен наем /както от наемателя, така и от наемодателя/, се отнася към
срочния договор за наем, каквито настоящите не са. Не е налице виновно неизпълнение на
договора от страна на наемателя, за да се приложи клаузата на чл.24 от ОУ. Доколкото
договорите не са прекратени поради неизпълнение на наемателя /чл.24, ал.1 от ОУ/, не е
налице основание за наемодателя да начисли неустойка в размер на три месечни наема
както и да задържи гаранционния депозит като неустойка за неизпълнение. /ал.2 на чл.24 от
ОУ/
Следващ спорен въпрос е относно действието на новите ОУ на наемодателя.
Изменението на ОУ /вж.л.60 и сл./, в сила от 01.10.2018г., конкретно клаузата на чл.20, ал.4
/нова/, не намира приложение. С новата редакция е прието, че при идентична ситуация –
трансформиране на срочния в безсрочен договор, последният се прекратява с едномесечно
предизвестие, но наемателят дължи три наема неустойка като наемодателя има право да
задържи платения депозит до изплащане на неустойката. Ищецът е оспорил представените в
хода на производството ОУ от 2018г. като неистински и създадени с оглед нуждите на
наемодателя. Направената нот.заверка рег.№1555 е от 11.03.2019г., поради което не може да
послужи за удостоверяване истинността им към м.10.2018г. Доказателство за изготвянето и
обявяването на ОУ на входа на Логистичния парк са единствено свидетелските показания на
св.Димчо Денчев, които съдът не следва да кредитира, тъй като свидетелят не излага точни,
конкретни и преки сведения за факта. Не се установява какво точно и кога е било обявено, а
още по-малко, че ищецът е могъл обективно да се информира за съдържанието на ОУ.
Съгласно действащите към подписване на договорите ОУ /чл.29/, наемодателят може
едностранно да променя същите, но следва да обезпечи поставянето им на общодостъпни
места като съдържа и срок за възражения от наемателите, а след изтичане на този срок се
счита, че същите са обвързващи за страните занапред. Същевременно, съгласно чл.16, ал.3
ЗЗД, при договори с продължително изпълнение, ОУ могат да бъдат изменяни като те имат
сила за насрещната страна по заварен договор, само ако и е било съобщено и ако тя не е
заявила в дадения писмено достатъчен срок, че ги отхвърля. Действително, нормата на
чл.16, ал.3 ЗЗД е диспозитивна и в настоящия случай страните са уговорили различен начин
за уведомяване – с поставяне на общодостъпно място на входа на парка. Независимо от
това, в тежест на ответника е било да установи достигането им до знанието на ищеца. От
12
свидетелските показания /св.Денчев/ не може да бъде установено това, а още по-малко от
представения протокол, съставен от служители на наемодателя. Показанията на свидетеля са
твърде общи, без непосредствено възприемане съдържанието на залепен документ. /л.156-
157/ С последващ протокол в кратък срок, който не е обвъзран с узнаването, ОУ са били
свалени от мястото. /7 дневен срок/ Представените от ответника 2 протокола не са част от
доказателствата по делото, тъй като липсва произнасяне на първоинстанционния съд за
приобщаването им. Същите се явяват и преклудирани. С оглед на изложеното, съдът
приема, че ответникът не е установил ОУ да са били доведени до знанието на ищеца и
същият да не е възразил срещу измененията в 7 дневен срок. Поради изложеното, съдът
намира, че изменените редакции на клаузи от ОУ, конкретно на чл.20, ал.4 от ОУ, са
непротивопоставими на ищеца.
С оглед на тези изводи, въззивният състав не обсъжда съответствието на
предвидената в клаузата неустойка за прекратяване на договора за наем /в трикратен
размер/, с добрите нрави и закона, на основание чл.26 ЗЗД, каквото възражение е въведено
от ищеца.
С оглед на изложеното, съдът намира предявените искове за доказани и основателни.
По отношение на един от исковете, на самостоятелно основание, ответникът не е
установил, но не е и релевирал основание за заплащане в двоен размер на гаранционния
депозит в размер на 15 208.54 лева съгласно фактура №553/2018г. по договора от
15.03.2018г., поради което заплатената повторно сума на наемната цена с предназначение
„гаранционен депозит“, е без правно основание. Към датата на сключване на договора, не са
налице твърдения, че са били приети измененията в ОУ, съгласно които се дължи вече
депозит в двукратен на наема размер. Поради изложеното, сумата от 7604.27 лева, внесена
като депозит на 15.03.2018г., подлежи на връщане на ищеца поради липса на основание за
плащането съгласно чл.55, предложение първо ЗЗД. Горното не е обусловено от
прекратяването на договора за наем, тъй като сумата е недължимо изначално внесена.
По отношение на сумата в размер на 3520.49 лева, заплатени като депозит по
договора от 22.02.2017г., които са били задържани и по последващия договор от
22.02.2018г., след прекратяване на договора на 21.03.2019г., същите подлежат на връщане.
Поради основателност на иска, съдът дължи разглеждане и на направеното възражение за
прихващане. Макар направено като материалноправно възражение с отговора на исковата
молба, доколкото вземането на наемодателя за неустойка не е безспорно/ликвидно/, то съдът
дължи разглеждането му като процесуално възражение, с действие занапред. Поради
изложените по-горе аргументи за непротивопоставимост на редактираните ОУ /от
м.10.2018г./, приложение в случая намират ОУ, които ищецът е получил като приложение
към договорите за кредит. /арг.чл.3 и чл.4 от договора/ Освен дължимост на наемната цена
за съответната част от м.03.2019г., не се установява друго вземане на ответника по договора.
Не се установяват сторени разноски, настъпили вреди по вещта, неустойки извън тази по
13
чл.20, ал.4 ОУ /изм./ Не са налице основанията на чл.24 от ОУ, в редакцията им към датата
на сключване на договора. От тази сума подлежи на приспадане единствено дължимата за
обектите наемна цена за съответната част от месец март до 13.03.2019г., когато не се спори,
че помещенията са освободени. Поради това, на връщане подлежи разликата над 1830.66
лева /дължим наем за м.март 2019г. с ДДС/ до 3520.49 лева, представляващи остатък от
депозита, на основание чл.11 от ОУ към договора за наем. Искът е основателен до размера
на 1689.83 лева, представляващи остатък от внесен депозит по този договор за наем, от
22.02.2018г.
По отношение на сумата от 7604.27 лева по договор от 15.03.2018г., представляваща
заплатен депозит, с прекратяване на договора за наем на 21.03.2019г., същата подлежи на
връщане, тъй като не са налице основания за задържането съгласно чл.11 от ОУ. Съгласно
същата, наемателят предава гаранционен депозит в размер на едномесечен наем, който
служи за покриване на незаплатени задължения на наемателя за текущи разноски при
прекратяване на договора за наем както и за покриване на вреди, нанесени върху наетото
помещение и сградата. В ал.2 е предвидено, че след срока на договора и след погасяване на
незаплатените задължения, при положение, че наемателят няма претенции за неустойки и
обезщетения, остатъкът от депозита се връща на наемателя.
Съгласно издадената след прекратяване на договорите фактура №707/2019г.,
посочените суми 14 958.85 лева /наем/, 44 875.24 лева – неустойка за прекратяване на
договора и 27 643.30 лева – обезщетение за забава, не са надлежно осчетоводени при
наемодателя и за обезщетението и неустойката не са издадени документи за плащане. В
счетоводството на Унипарк се води единствено вземане в края на 2019г., в размер на
15 829.08 лева.
От дължимата сума внесен депозит в размер на 7604.27 лева, подлежи на приспадане
единствено дължим наем за съответната част от м.март 2019г., т.е. до 13.03.2019г., когато не
се спори, че складовите помещения са били освободени от наемателя. Поради това, на
връщане подлежи разликата над 3954 лева /дължим наем за м.март 2019г. с ДДС/ до 7604.27
лева, представляващи остатък от депозита, на основание чл.11 от ОУ към договора за наем.
Искът е основателен до размера на 3650.27 лева.
Останалите насрещно предявени с възражение за прихващане вземания на ответното
дружество съдът намира за недоказани.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забавено прлащане върху
горните суми, считано от 21.03.2019г. до предявяване на иска на 04.12.2019г., се явява
неоснователна. Намедоталетя е задържал връщането на депозита, внесен по двата договора
за наем, въз основа на упражнено право на задържане съгласно чл.11 от ОУ към договорите.
В целия период до предявяване на иска, последният е имал основание да задържи депозита
поради насрещно задържение на ищеца съгласно чл.90 ЗЗД.
14
Същевременно, съгласно чл.22 от ОУ към договорите за наем, при забавяне на
наемната цена, наемателят дължи обезщетение в размер на 0.5% от месечната наемна цена за
всеки ден просрочие. Счетоводната експертиза не е имала за задача самостоятелно
изчисляване на този размер, а е посочила осчетоводената от дружеството наемодател сума в
размер на 27 643.30 лева. Посочената сума от вещото лице е по справка, изготвена от
ответника. Независимо от това, съдът намира така обективираното вземане за нищожно като
противно на добрите нрави. Доколкото се касае за неустоечно вземане /мораторна
неустойка/, съдът дължи служебно произнасяне по съответствието на наустойката със
закона и морала. Съгласно ТР 1/2010г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди; при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл съдът намира за основателно възражението за противоречие на
уговорената в ОУ неустойка с добрите нрави. Същата не може да бъде намалена поради
прекомерност предвид търговския характер на правоотношението и договорната свобода
съгласно чл.9 ЗЗД, но може да бъде ценено съответствието с морала и принципите на
дъбросъвестност. В случая не е спорно, че наетите вещи са върнати на наемодателя
своевременно. Липсва основание за заплащане в пъти по-висока компенсаторна неустойка
спрямо наемната цена. Аналогично, съдът намира за нищожна и предвидената неустойка за
забавено плащане в размер на 0.5% върху цялата месечна наемна цена за всеки ден
просрочие, в чл.22 от ОУ. Освен това, за част от периода на претенцията, наемателят е имал
основателно право на задържане върху дължимата сума поради неизпълнение задължения на
насрещната страна, вкл. за месец март 2019г. Предвидената в чл.22 от ОУ към двата
договора неустойка за забавено изплащане е в десетократно по-висок размер от законната
лихва, която принципно се дължи в този случай /арг.чл.294 ТЗ/. При това положение съдът
намира, че уговорената неустойка надхвърля обезпечителната, санкционна и обезщетителна
функция, поради което се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Въз основа на горното, съдът намира, че след упражнено възражение за прихващане,
исковете се явяват основателни за следните суми: по първия договор за наем от 22.02.2018г.
15
/подновен договор от 2017г./, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца
сумата от 1173.49 лева, представляващи остатък от внесен депозит по този договор за наем,
от 22.02.2018г., след приспадане от търсената сума на дължимия наем за м.03.2019г.,
изчислен по броя на дните до прекратяване действието на договора на 21.03.2019г. Върху
тази сума се дължи и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
По втория договор за наем от 15.03.2018г., ответникът дължи възстановяване на
сумата 2 534.87 лева, представляваща остатък от внесен депозит ведно със законната лихва
от предявяване на иска на 04.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Тази сума е
производна /частно/ на търсената сума и дължимия наем за 20 дни, за м.март 2019г.
Основателен в пълен размер се явява и искът за връщане като недължимо платена
сумата от 7 604.27 лева, внесени без основание, съгласно фактура №553/15.03.2018г.,
съгласно чл.55, предложение първо ЗЗД. Върху тази сума също се дължи законна лихва от
предявяване на иска до изплащането ѝ, както е поискана.
Съобразно този резултат и направеното от страните искане за присъждане на
разноски, представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства във връзка с ТР 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, съдът намира, че се дължат разноски, както следва: за първа инстанция – на
ищеца сумата от 1804.38 лева; за въззивна инстанция – 1380.90 лева; за ответното дружество
– сумата от 1478.50 лева за първа инстанция и сумата от 912.20 лева за въззивна, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260941/16.03.2021г., постановено по ГД №19763/2019г. на
XLIX състав на ВРС, в частите, в които са отхвърлени предявени от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул.“Галилео Галилей“ 20, против „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул."Цар Симеон I"№ 29, обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва:
За сумата от 1173.49 лева от предявени 3520.49 лв., представляваща внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължим след прекратяване на
договора, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 04.12.2019г. до
изплащане на сумата;
За сумата от 2534.87 лева от предявените 7604.27 лв., представляваща внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължим след прекратяване на
договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 04.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението както и
За сумата от 7604.27 лева, представляващи заплатена по фактура №553/15.03.2018г.
16
при начална липса на основание ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението както и в частта за присъдените разноски, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул."Цар
Симеон I"№ 29 да заплати на „ИТЕРАЦИО“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Галилео
Галилей“ 20, суми, дължими след прекратяване на договори за наем, както следва:
Сумата от 1173.49 лева от предявените 3520.49 лв., представляващи внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г. /подновен на 22.02.2018г./, дължим
след прекратяване на договора, поради уважено възражение за прихващане, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска на 04.12.2019г. до изплащане на сумата;
Сумата от 2534.87 лева от предявените 7604.27 лв., представляващи внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължим след прекратяване на
договора, поради уважено възражение за прихващане, ведно със законната лихва от
предявяване на иска на 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението както и
Сумата от 7604.27 лева, представляващи заплатени от ищеца по фактура
№553/15.03.2018г. при начална липса на основание ведно със законна лихва от предявяване
на иска на 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55,
предложение първо и трето от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул."Цар
Симеон I"№ 29 да заплати на „ИТЕРАЦИО“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Галилео
Галилей“ 20, сторените по делото разноски съобразно уважената част, както следва: сумата
от 1804.38 лева за първа инстанция; за въззивна инстанция – 1380.90 лева 2, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ИТЕРАЦИО“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Галилео Галилей“ 20,
да заплати на „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул."Цар
Симеон I"№ 29, сторените по делото разноски, както следва: сумата от 1478.50 лева за първа
инстанция и сумата от 912.20 лева за въззивна, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18