№ 702
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502245 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Сейф -
Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
р-н Изгрев, ул. Никола Габровски №1, чрез адв. М.Ч., с която се обжалва
изцяло решение №261725 от 14.06.2021 г., постановено по гражданско дело
№8088/2019 г. на РС - Пловдив, V гр. състав, с което е отхвърлен предявения
от „Сейф - Билд“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, иск за установяване недължимостта на сумата от 1452.30 лв. за
доставена ел. енергия за обект на потребление – с. Б. – в.з. „Б.“ – бивш
„Детски лагер“, през периода 08.12.2018 г. до 05.01.2019 г., за която сума е
издадена фактура №**********/31.01.2019 г. на обща стойност 3442.78 лв.
без ДДС или 4131.34 лв. с ДДС. „Сейф - Билд“ ООД, ЕИК *********, гр.
София, р-н Изгрев, ул. Никола Габровски №1, е осъдено да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов №37, сумата от 500 лв. – разноски по делото за депозити за СТЕ и
СИЕ и за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се навеждат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване
на ново решение, с което да се уважи иска, като се присъдят и разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
1
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД Пловдив, като се излагат
съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение,
а решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
Ищецът сочи, че е небитов клиент и потребител на енергийни
услуги, доставяни от ответника до обекти на потребление на ищеца. Ищецът
ежемесечно получава обща фактура , издадена от ответника за консумираната
във всичките му обекти електрическа енергия, като предмет на настоящия
спор е начислената за обект на потребление в с. Б. – в.з. „Б.“ – бивш „Детски
лагер“ - стойност на доставена електрическа енергия за периода от 08.12.2018
г. до 05.01.2019 г., съгласно фактура №**********/31.01.2019 г. в размер от
1452.30 лв. без ДДС. Ищецът счита, че отразеното във фактурата количество
доставена електрическа енергия до този обект в размер на 9389 кВтч общо, от
които 3056 кВтч нощна и 6333 кВтч дневна, не отразяват действителната
консумация. Твърди се, че стойностите са завишени, като се сочи, че обектът
не функционира и не се използва за посочения период от време, поради което
не би могло да се консумира количество електрическа енергия в размерите,
отразени във фактурата. В подкрепа на изложеното сочи, че през предишните
2
пет месеца начисляваното количество електрическа енергия е било в
значително по – ниски размери, като най – голямо количество е отчетено в
предходната спрямо процесната фактура и е в размер на 503 кВтч общо. През
периода от 01.10.2018 г. до 05.12.2018 г. електромерът на обекта е подменян
едностранно два пъти по неизвестни причини. Оспорва се дължимостта на
сумата, като се излагат подробни съображения, че същата не отразява
стойности, измерени от изправно средство за търговско измерване, нито
действителната консумация в обекта. Твърди се, че сумата е начислена
неоснователно, като се оспорва техническата изправност на СТИ и
стриктното спазване на правилата за подмяна на СТИ. Освен това се сочи, че
в имота не се извършва редовен ежемесечен отчет. Моли предявения иск да
се уважи. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сумата е
начислена правомерно и е дължима за изразходвана електроенергия за
процесния обект на потребление на ищеца за посочения във фактурата
период. Счита, че при начисляването на претендираните суми и отчитане на
показанията на електромера са спазени предвидените в общите условия и
закона правила за това. Монтираният на обект на ищеца електромер, въз
основа на чийто показания е начислена процесната сума, е изправно СТИ.
Позовава се на общите условия, действащи през отчетния период. Твърди се,
че обичайното потребление на клиента, на което се позовава ищецът, не е
константна величина. Оспорват се твърденията, че СТИ не е изправно -
същото е поддържано съгласно нормите за експлоатация от
електроразпределителните дружества. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Правилни са изводите на първостепенния съд, че е сезиран с
отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, тъй като не
съответствала на реално потребеното количество електрическа енергия в
обекта, както и поради твърдения за техническа неизправност и
незаконосъобразно монтиране на средството за техническо измерване, което
отчита електрическата енергия в обекта. Идентични с тези доводи са
направени и във въззивната жалба. Съставът на районния съд е изложил
подробни, обосновани и законосъобразни съображения, които напълно се
споделят от настоящата инстанция и на основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите на първата инстанция. С оглед наведените
съображения пред въззивната инстанция е необходимо да се отбележи и
следното:
Правилно от първостепенния съд е разпределена
доказателствената тежест, като е указано на ответника да докаже при
условията на пълно и главно доказване дали между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по доставка и консумация на ел. енергия за
процесния период; дали начислената електрическа енергия, чиято стойност се
претендира за заплащане, е реално доставена на ищеца в обекта за
3
потребление и дали СТИ, отчитащо електрическа енергия, е монтирано
законосъобразно и отговаря ли на законовите изисквания за изправност.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е клиент на
въззиваемото дружество, както и, че последното, в качеството си на краен
доставчик, доставя електрическа енергия до обекта на клиента с ИТН
1469249.
Относно възраженията законосъобразно ли е монтирано
средството за техническо измерване (СТИ):
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена
на крайни клиенти, се измерва със СТИ – собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, разположени до или на границата на имота
на клиента. В случая СТИ не е собственост на въззиваемата страна, която е
краен доставчик, а не – оператор на електроразпределителната мрежа, а на
трето, неучастващо по делото лице.
В протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване от
30.11.2018 г. (л.22 от първоинстанционното дело) е отразено, че на обект Б. е
демонтиран електромер № *********, чиито показания са отразени, и е
монтиран електромер с № *********. Протоколът е изготвен от П.П.,
служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като е подписан от свидетели
Г.Ш. и Н.Т.. Неверни са твърденията на пълномощника на жалбоподателя в
съдебно заседание пред въззивната инстанция, че П.П. не е разпитан пред
първата инстанция. Това е направено още в първото по делото заседание –
04.10.2019 г. (протокол на л.23 и сл.), след доклада на делото. Свидетелят П. е
категоричен, че е съставил протокола, и че електромера е сменен с цел
дистанционно отчитане, като монтажа е извършен от колегата му Б.Ч..
Последният потвърждава изложените факти, както и, че са сменени
електромерите в цялата местност Б.. Неоснователни са доводите в жалбата, че
не е установено П. да е съставил протокола – самото лице, посочено за автор,
е категорично, че именно то е изготвило документа. Налице са и показанията
на още един свидетел, присъствал при подмяната. Нещо повече – това е
именно техническият изпълнител на конкретната дейност. И двамата не са
служители на въззиваемото дружество, като не може да се приеме, че
показанията им обслужват страна по делото. Не се установява да е имало
втора подмяна на електромера в посочения от жалбоподателя в исковата
молба период.
Безспорно е, че при подмяната на електромера не е присъствал
представител на жалбоподателя, както и, че не е уведомено дружеството за
смяната. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд, действително във
фактурата, предхождаща оспорената, е отразена друга дата на смяна на
електромера, но същата не представлява писмен документ, ползващ се с
материална доказателствена сила относно датата на смяна на електромера.
Приетият като писмено доказателство протокол за смяна на електромер от
30.11.2018 г. и разпитаните свидетели установяват, че поради отсъствие на
4
представител на жалбоподателя, протоколът е подписан от двама свидетели,
които не са служители на „ЕР Юг“ ЕАД.
В жалбата се оспорва датата, на която е осъществен монтажа. В
посочения протокол обаче такава е изрично отбелязана. По делото не са
събрани доказателства, които по какъвто и да е начин да внесат съмнение в
отбелязаното в протокола. Ето защо твърдението на жалбоподателя е
голословно. Колкото до отбелязаното във фактурата – вече се посочи, че
същата не удостоверява посочения факт – кога е подменен електромера. Нещо
повече – самият протокол не е изготвен от служител на страна по делото, а на
трето лице. Вярно е, че липсва подпис, но самият свидетел е категоричен, че
изписването на съдържанието на протокола е направено от него.
Същевременно е нормално да не си спомня подробности, с оглед изминалия
период от време до провеждане на разпита му в съдебно заседание на
04.10.2019 г. – близо година по – късно, и естеството на работата му. Ето защо
доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Вещото лице К. в заключението си е категорично (л.45), че
електромер №********* е монтиран в съответствие с нормативните и
технически изисквания за този тип измервателни средства, свързан е по
правилната схема, а изходящият прекъсвач и присъединеният към него кабел
– тип САВТ, са оразмерени съобразно предоставената мощност за обекта от
39 кВт. Касае се за одобрен тип СТИ, което има сертификат от нотифициран
за това институт. В този смисъл не се възприема довода в жалбата в обратна
насока.
Не следва да се обсъждат доводите, свързани с чл.47 от ПИКЕЕ,
тъй като касае различна хипотеза - установено неправилно измерване, а
случая не е такъв.
Второто възражение, което се прави в жалбата, е, че неправилно в
протокола са отразени показанията на електромера – същите не са били
нулеви, както е посочено, като се аргументира с това, че в предходните и
следващите сметки не е отразена консумация.
Както е отбелязано и от първостепенния съд, в приетата по делото
като писмено доказателства фактура №**********/31.01.2019 г. е отразено,
че за няколко места на потребление е начислена общо активна енергия 20930
кВтч, като стойността, ведно с акциз, цената за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение, цена за пренос и достъп
през/до електропреносната мрежа и достъп до разпределителната мрежа е
4131.34 лв. В детайлната информация към фактурата е отразено, че за обект с
ИТН 1469249 в с. Б. за отчетен период 08.12.2018 г. - 05.01.2019 г. е начислена
електроенергия и услуги на обща стойност 1452.30 лв.
От предходните фактури за периода от 06.07.2018 г. до
05.12.2018 г. се установява, че средната начислявана сума за всички обекти на
ищеца е в размер от 1806 лв., като най – голяма е стойността на последната
фактура от 31.12.2018 г. за отчетен период от 06.11.2018 г. - 05.12.2018 г. За
5
този отчетен период за обект с ИТН 1469249 на ищеца в с. Б. е начислена
електроенергия и услуги на обща стойност 98.10 лв. За предходни периоди
стойностите са както следва: за периода от 06.10.2018 г. до 05.11.2018 г. за
същия обект - 61.91 лв., за периода от 06.09.2018 г. до 01.10.2018 г. – 47.81
лв., за периода от 06.08.2018 г. до 05.09.2018 г. – 67.27 лв. и за периода от
06.07.2018 г. до 05.08.2018 г. – 35.53 лв. В този смисъл се прие и от
въззивната инстанция, че консумация за обекта има, макар и да се разминава
драстично с тази, предмет на настоящето производство.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза, на
07.12.2018 г. не е отчетено количество доставена електрическа енергия. В
този смисъл не се възприемат доводите на жалбоподателя, че в протокола за
монтаж неправилно са отразени показанията на новомонтирания електромер.
Ако имаше някаква разлика в показанията, както се твърди, това щеше да се
установи при първото отчитане след монтажа, независимо кога е направен
той – на 30.11.2018 г., както е прието от съда (включително и настоящия
състав, както се изложиха съображения по – горе), така и на 06.12.2018 г.,
както твърди жалбоподателя.
Вещото лице по изготвената СТЕ е категорично, че в периода
08.12.2018 г. - 05.01.2019 г. обектът на потребление с ИТН 1469249 е
снабдяван с електрическа енергия в размер на 6333 кВтч дневна и 3056 кВтч
нощна. Това количество съответства на отразеното в детайлната информация
към оспорената фактура. Същевременно процесният електромер отговаря на
нормативните изисквания, поставени към СИ, подлежащи на метрологичен
контрол със ЗИ и Наредба за средствата за измерване, притежава сертификат
за одобрен тип СИ, а поддръжката му отговаря на изискванията за
извършване на периодични метрологични проверки. СТИ носи изискуемите
знаци за преминати метрологични проверки, като са спазени изискванията на
Заповед № А- 333 на Председателя на ДАМТН от 29.05.2014 г. относно
срочността на последващите проверки за този тип електромери. Вещото лице
посочва, че издадената на 31.01.2019 г. фактура №********** остойностява
реално доставена до имота на ищеца ИТН 1469249 електрическа енергия. Не е
отчетено количество електрическа енергия за обекта в последващите периоди.
При разпита вещото лице посочва, че за този обект е имало еднократно
консумация, като сградата е била заключена при посещението му на място.
Правилно е кредитирано заключението на вещото лице, изготвило СТЕ и
допълнителната такава - от състава на първостепенния съд са изложени
подробни, обосновани и логични съображения, които напълно се споделят и
не следва да се преповтарят.
Не се възприемат доводите в отговора на въззивната жалба, че
отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването и в
дневника за покупките по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на иска. В конкретния случай сумата – предмет на
иска, не е осчетоводена като покупка, а като вземане по съдебни спорове, като
не е ясно ползван ли е данъчен кредит.
6
Въз основа на гореизложеното не се възприемат доводите на
жалбоподателя за неправилно изяснена фактическа обстановка, неправилно
установени факти и нарушения на материалния и процесуалния закон.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски са поискани от двете страни, като, с оглед изхода на
производството, следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е искането за определяне на
такова в размер на 300 лв. – делото пред въззивната инстанция не се отличава
с фактическа или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, като
възнаграждението следва да се определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100
лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №261725 от 14.06.2021 г.,
постановено по гражданско дело №8088/2019 г. на РС - Пловдив, V
граждански състав.
ОСЪЖДА „Сейф -Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, р-н Изгрев, ул. Никола Габровски №1, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7