№ 21870
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110105193 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу С. Д. К., с ЕГН **********, Н. Д. К.,
с ЕГН **********, и Е. С. К., с ЕГН **********, при условията на разделност
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за суми за главница и
мораторна лихва и период, изрично уточнен с допълнителна молба от
04.06.2021г., в която е посочено, че от ответника - С. Д. К., с ЕГН **********
– се претендират 1/6 част от вземанията за главница и лихви за забава, от
ответника - Н. Д. К., с ЕГН ********** - се претендират 1/6 част от
вземанията за главница и лихви за забава, от ответницата - Е. С. К., с ЕГН
********** - се претендират 4/6 част от вземанията за главница и лихви за
забава.
С решение по № 1934 от 09.02.2023г., постановено по делото, са
отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, срещу С. Д. К., с ЕГН **********, Н. Д. К., с ЕГН **********, и
Е. С. К., с ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
разделно /при квоти за С. Д. К., с ЕГН ********** - 1/6, за Н. Д. К., с ЕГН
********** - 1/6, и за Е. С. К., с ЕГН ********** - 4/6/ следните суми – 992.71
лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2016г. до 30.04.2018г. за аб.№349038, ведно със законна лихва от
28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 187.05
1
лв. за периода от 14.09.2016г. до 06.08.2019г., сумата от 87.89 лв.,
представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода
от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от 28.08.2019г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 0.22 лв. за
периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.09.2019г. по ч.гр.дело №49596/2019г. по
описа на СРС, Г.О., 138-ми състав. С решението е осъдена
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на С. Д. К.,
с ЕГН **********, Н. Д. К., с ЕГН **********, и Е. С. К., с ЕГН **********,
по 400.00 лв. на всеки от тях, разноски по делото. С решението е отхвърлена
молбата на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, за
присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
С решение № 7199/30.12.2024г. по в.гр.д. 4366/2022г. по описа на СГС III
В състав съдът е обезсилил на основание чл.270, ал.3 ГПК решение №1934 от
09.02.2023г., постановено по гр.дело №27376/2021г. по описа на СРС, Г.О.,
138-ми състав и е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав,
който да се произнесе по предявените искове, съгласно мотивите на
въззивното решение.
В мотивите на решението на СГС, че в разглеждания случай се
установява, че длъжниците в заповедното производство в срока по чл.414 от
ГПК са подали поотделно възражения срещу претендираните от заявителя
вземания за част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия,
за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и
съответните лихви за забава. Във всяко от възраженията по чл.414 ГПК,
подадено от длъжниците, се съдържа изрично волеизявление от подателя му
каква част от задълженията за главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за исковия период се признават. Следователно следва да се приеме, че
длъжниците не са подавали възражение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК за
част от претендираните от заявителя вземания за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за исковия период, които признават и не
оспорват тяхната дължимост, в която част следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и исковата защита е
недопустима. Следователно се налага извода, че процесуалните предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, респективно чл.415, ал.1 ГПК, е налице само
2
относно тези претендирани от заявителя вземания за главница и лихви за
забава, за които длъжниците са ги оспорили с подадено от тях възражение по
чл.414, ал.1 от ГПК, като в конкретния случай това са част от вземания за
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и за цена на услуга
"дялово разпределение", за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, както и съответните лихви за забава.
При тези констатации въззивният съд е посочил, че първостепенният съд
е следвало да предостави възможност на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД в исковото производство, да изложи конкретни обстоятелства
за наличие на правен интерес от предявяването на установителните искове по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу тримата длъжника за пълния размер на
вземанията за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и за
цена на услуга "дялово разпределение", за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, както и съответните лихви за забава, при
отчитане на факта, че длъжниците не са подавали възражение по смисъла на
чл.414, ал.1 от ГПК за част от претендираните от заявителя вземания за
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период, в
която част заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и
подлежи на изпълнение.
Съдът държи да посочи, че указанията на въззивния съд са
задължителни и същите не подлежат на коментар относно тяхната
законосъобразност. При това положение на ищеца следва да бъдат дадени
указания в горния смисъл като му се изпратят препис от възраженията на
длъжниците които се намират в заповедното производство.
Водим от гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №4099/18.05.2021г. на
Топлофикация София ЕАД, чрез юрк. М.К..
УКАЗВА на ищеца че исковата му молба е нередовна като не е
обоснован правен интерес за провеждане на установителни искове за суми за
които няма възражение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ съгласно указанията дадени с №
3
7199/30.12.2024г. по в.гр.д. 4366/2022г. по описа на СГС III В състав да
изложи конкретни обстоятелства за наличие на правен интерес от
предявяването на установителните искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
срещу тримата длъжника за пълния размер на вземанията за главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия и за цена на услуга "дялово
разпределение", за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, както и съответните лихви за забава, при отчитане на факта, че
длъжниците не са подавали възражение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК за
част от претендираните от заявителя вземания за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за исковия период, в която част заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и подлежи на изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок
и в цялост исковата молба ще бъде върната.
Препис от настоящото разпореждане и от възраженията подадени по
ч.гр.д.№49596/2019 по описа на СРС 138 състав (л.41 – 80).
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4