Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1524 06.07.2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На единадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Петкова
гражданско дело номер 10138 по описа за
2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на С.А.С.,
ЕГН: **********,*** с която е предявил срещу ответника Щ.Х.В., ЕГН: **********,*** за осъждането му да му заплати на
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 вр. с ал. 3, предл. последно от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв.- главница, представляваща получена в
заем и невърната на падежа от ответника на ищеца заемна сума по сключения помежду
им договор за заем от 15.02.2018г., обезпечен с нередовен запис на заповед от
15.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски. Към исковата молба са представени писмени
доказателства и е направено
доказателствено искане за ангажиране на свидетелски показания. В съдебно
заседание ищецът не се явява и не изпраща представител и не ангажира
допуснатите му гласни доказателства.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска,
като възразил между страните да е възникнало твърдяното заемно правоотношение,
и наред с това е посочил, че издадения като обезпечение запис на заповед е
нищожен на основание чл. 486 от ТЗ, в т.ч., че
същият няма качеството на разписка за твърдяната заемна сума. По подобро
изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. В
съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му адвокатски представител поддържа
писмения отговор и моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 вр. с ал. 3, предл. последно от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
С влязло в законна сила разпореждане от
25.09.2019г. по ч.гр.д. № 7912/2019г. по описа на БРС, издадено заповедното в
производство по чл. 417 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК и изпълнителен лист
за сумата от 500 лв. – главница, претендирана въз основа на документ,
наименуван „запис на заповед“, издаден на 15.02.2018г., поради нередовността
му, като в предоставения на заявителя едномесечен срок по чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3, предл. последно от ГПК същият е
предявил осъдителен иск за сумата от 500 лв., с твърдение, че същата представляваща
предоставена в заем в полза на ответника и невърната от него сума, за чието
обезпечаване е издаден нередовния запис на заповед. Ищецът твърди, че на
посочената в нередовния запис на заповед дата от 15.02.2018г. е дал заем в
размер на 500 лв. на ответника в присъствието на свидетел, като не сочи падежа
на задължението на ответника за връщане на заетата сума.
По делото е представен документ, ознаглавен запис
на заповед от 15.02.2018г., по силата на който ответника се е задължил да плати
на ищеца на „предявяване“ и на датата „28.02.2018г.“ сумата от 500 лв. Поради
едновременно посочване на два вида падежи в посочения документ съдът намира, че
е налице нарушение на чл. 486 от ТЗ, което е от категорията, неподлежащи на
саниране по смисъла на 536 от ТЗ и води до нищожност на ценната книга, като отрича
качеството й на запис на заповед. Този документ, носещ подписа на длъжника може
да бъде ценен единствено като едностранно изявление на ответника за поето
задължение плащане в полза на ищеца на сумата от 500 лв., без посочено
основание за това. Ищецът твърди, че вземането му по нищожния запис на заповед
обезпечава каузалното му правоотношение с ответника по сключения помежду им в
устна форма договор за заем за връщане на заетата сума от 500 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален, поради което за
сключването му е необходимо не само съгласието на страните, но и предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична
сума.
Затова за да се приеме, че е налице възникнало
между страните заемно правоотношение в
тежест на ищеца е да докаже, че е дал в заем претендираната сума от 500 лв. на
ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че върнал сумата, респ. че
задължението му към ищеца на соченото от него основание, е погасено. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, ищецът обаче не е ангажирал доказателства,
в т.ч. и допуснатите му свидетелски показания за установяване на реалното
предаване на сумата на ответника.
Предвид горното, съдът приема, че въпреки
доказателствената тежест, която носи, ищецът не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че 15.02.2018г. между страните е възникнало заемно
правоотношение, по силата, на което да е предал на ответника в заем сумата от 500
лв., срещу задължението на последния да я върне.
Ето защо искът за осъждане на ответника да върне
на ищеца сумата от 500 лв. по сключения помежду им договор за заем от
15.02.2018г., обезпечен с нередовен запис на заповед от 15.02.2018г., се явява
недоказан и следва да се отхвърли, ведно с акцесроната претенция за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане
С оглед изцяло отхвърляне
на исковете, претендираните от ищеца разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.А.С., ЕГН: **********,*** ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Щ.Х.В., ЕГН: **********,***
да му заплати на основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3, предл. последно от ГПК вр. с чл. 240
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв.- главница,
представляваща получена в заем и невърната на падежа заемна сума по сключения
помежду им договор за заем от 15.02.2018г., обезпечен с нередовен запис на
заповед от 15.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.