№ 1273
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110149912 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ТС, представляван от ...,
изпълнителен директор, чрез процесуален представител .., със седалище и адрес на
управление - град С срещу наследниците на И. А. Ш. - Н., с адрес: гр. С
След като съдът е оставил исковата молба без движение - ищецът е посочил конкретен
ответник - М. И. Х., ЕГН **********, с адрес - град С.
След като са отпаднали причините за обездвижване на исковата молба съдът и е
разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Ищецът твърди, че ответникът, като наследник на починалата И. Ш., последната в
качеството си на собственик е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди, че ответницата е починала и
поради това е насочил исковата си претенция срещу наследниците на същата в качеството
им на собственици на процесния имот, съответно били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за
битови нужди. Сочи, че наследниците - ответници били битови клиенти на ТЕ.
Твърди, че съгласно чл. 63, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ТС на потребители за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците
или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение били длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 2 /30-дневен
срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
ТС и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че за наследниците - ответници и в процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. Излага твърдения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били
1
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. За ответниците този срок бил 45-
дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като в ОУ
било регламентирано, че лихва се начислявала след изтичане на 45 - дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Сочи, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми.
Твърди, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от ищеца ТЕ за абонатен №
202200 през процесния период от м.05.2017 г. - м.04.2019 г., както и услугата дялово
разпределение за периода от м.07.2018 г. - м.04.2019 г. , като същите не са погасили
задължението си.
Сочи, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която
се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „НИ” ООД.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да бъде осъден М. И. Х.,
ЕГН **********, с адрес - град С - да заплати на ТС, представляван от ..., изпълнителен
директор, чрез процесуален представител .., със седалище и адрес на управление - град С
сума в общ размер на 4317, 63 лв., от които 3471,34 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - м.30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.8.2021 година до
окончателното изплащане на вземането, и 833,65 лв. - мораторна лихва за забава, дължима
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., както и
сумата за дялово разпределение в размер на 10,00 лв. - главница за периода м.1.07.2018 г. -
м.30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.8.2021 година до окончателното
изплащане на сумите и 2,64 - лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за
периода от 31.08.2018 г. до 3.8.2021 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този
срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – „НИ“ ООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно
не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот на основание
2
наследствено правоприемство, за който при ищеца се води партида с абонатен № 202200,
инсталация № **********. В този смисъл е безспорно, че същият има качеството на клиент
на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Така има качеството на клиенти по смисъла на § 1 т.2а. (изм., ДВ бр. 66
от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./
В процесния период са били в сила и се е извършвала продажба на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия -
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
“Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от
14.03.2014 г. Доказва се, че в процесния период за наследника – ответник са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила
от 10.07.2016 г.
Видно е, че съгласно предвиденото в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. За ответника този срок е 45- дневен
от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача. Доказва се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи и начислената законна лихва за забава върху дължимите суми.
Доказва се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от ищеца ТЕ за
абонатен № 202200 през процесния период от м.05.2017 г. - м.04.2019 г., както и услугата
дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. - м.04.2019 г. , като същите не са погасили
задължението си.
Ответникът, видно от приетото като писмено доказателство извлечение от сметки за
процесния период и имот е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
Доказва се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот
има избрана фирма – третото лице – помагач на ищеца „НИ“ ООД - за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в
Общи фактури - с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
3
връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
По разноските
С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и по смисъла на т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на общо 105,00 лева – 5,00 за
издаденото съдебно удостоверение и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът не е заплатил дължимата се държавна такса при образуване на делото, за
чийто размер на стойност общо 288,85 лева съдът по аргумент от чл.81 от ГПК следва да
осъди ответника да плати по сметка на Софийски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на основание чл.81 от ГПК и на
основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, с адрес - град С да заплати на ТС, ЕИК .........,
представлявано от ........., със седалище и адрес на управление - гр. ........ сума в общ размер
на 4317, 63 лв., от които 3471,34 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.8.2021 година до окончателното
4
изплащане на вземането, и 833,65 лв. - мораторна лихва за забава, дължима върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., както и сумата
за дялово разпределение в размер на 10,00 лв. - главница за периода 1.07.2018 г. - 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 27.8.2021 година до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 2,64 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода
от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 година, както и да заплати сумата от общо 105,00 лева,
представляваща сторените разноски в производството по гр.дело № 49912/2021 година по
описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, с адрес - град С да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 288,85 лева – държавна такса за образуване на делото.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„НИ“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5