№ 209
гр. Търговище, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530101342 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 538/31.08.2023г. по Ч.гр.д. №
1148/2023 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника А. О. А. от гр. Търговище да
заплати на “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, сумата от 775.43лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 06.08.2013г.
до 15.05.2023г., отчитани по партида с абонатен номер 1757768, и сумата от 271.76лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 775.43лв., дължима за периода от
13.11.2016г. до 01.08.2023г; сумата от 433.93лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 06.08.2013г. до 13.02.2023г., отчитани по партида с
абонатен номер 1757769, и сумата от 155.34лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 433,93лв., дължима за периода от 13.11.2016г. до 01.08.2023г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
08.08.2023г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Длъжникът е направил възражение в законния срок, че не дължи посочените суми.
На кредитора е указано да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на А. О. А. ЕГН
********** за имот на адрес гр.Варна, ул.С.в. бл. *, вх. *, ап. *, който в качеството си на
1
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитат по партида с клиентски номер 1757768 (включващ задълженията по партида с
абонатен номер 1757768 и задълженията по партида с абонатен номер 1757769), чийто
титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите
суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните
фактури са следните:
-задължения по партида с абонатен номер 1757768: главница 480.69 лв. за отчетния
период от 10.11.2021г. до 15.05.2023г. и лихва за забава 73.85 лв. за периода от 12.01.2022г.
до 01.08.2023г.;
-задължения по партида с абонатен номер 1757769: главница 262.40 лв. за отчетен
период от 13.11.2019г. до 13.02.2023г. и лихва за забава 40.23 лв. за периода от 12.01.2022г.
до 01.08.2023г.
Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. на МРРБ.
Претендираната сума за главница за абонатни номера 1757768 и 1757769,
представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора
и Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, в качеството си на
потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна, ул."С.в." бл. *, вх. *, ап. *, че
дължи следните суми: сума в общ размер на 480,69лв., представляваща остатък от сбор от
незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 10.11.2021г. до 15.05.2023г.,
отчитани по партида с абонатен номер 1757768, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 08.08.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 73,85лв.,
представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
480,69лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г.; сума в общ размер на 262,40лв.
представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 13.11.2019г. до 13.02.2023г., отчитани по партида с абонатен номер 1757769, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 08.08.2023г. до окончателното плащане,
както и сумата от 40,23лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 262,40лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г., за които суми
е издадена заповед от 31.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
1148/2023г. по описа на РС-Търговище.
2
Моли да бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство.
Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от упълномощения
юрисконсулт П. В., която поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК подаде писмен отговор. Счита иска за допустим и основателен, но не в
посочения размер. Счита, че реално дължимата сума е в по-нисък размер, тъй като във
фактурата са включени суми за предходни периоди, като вземането за тях е погасено по
давност. Възраженията на ответника са следните:
В исковата си молба ищецът е претендирал заплащане на дължими суми за
използвана вода за три години назад. Действително съгласно разпоредбата на чл. 111 б.“В“
ЗЗД давностния срок за периодичните плащания е три години. Съгласно тълкувателно
решение 3/21 г по т.д № 3/11 г на ВКС плащанията към Водоснабдяване и канализация, за
вода, са периодични плащания. В тази връзка ищецът претендира заплащане на фактури от
13.12.2021г до 16.06.2023г.
Ответникът не оспорва факта, че дължи заплащането на вода за посочения период от
време, но не в този размер. Моли да бъде отхвърлен иска за сумата от 699.65лв.,
представляваща плащането по фактура № ********** от 13.12.2021 г., като погасен по
давност и неоснователен. За ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, ИЗВЪН ПОСОЧЕНИТЕ СУМИ ПО
фактура № ********** от 13.12.2021 г ., ПРИЗНАВА ИСКА.
Ответникът оспорва фактура № ********** от 13.12.2021 г. В тази фактура е
вписана изразходвана вода за години назад, във времето, вземането за които суми е погасено
по давност.
Още на пръв поглед, от приложените две извлечения от партидата на ответника се
вижда, че обичайният разход на вода за имота, е около 4- 5 кубика вода, месечно. Само за
месец декември са осчетоводени общо 119 куб за единия водомер и 66 куб за другия
водомер. Разходването на такива количества вода за един месец е невъзможно. В същото
време имаме старо показание за водомера, отразено като начална цифра ,от 71 куб и 122
куб., което идва да покаже, че има отчитане на вода и в предишен период от време, но кога е
сторено това не е установено.
По отношение на останалите фактури, след от месец февруари 2022 г. до момента,
няма спор, че сумите се дължат. Но ответникът многократно е правил опити да извърши
плащане по тези фактури, но винаги е отказвано, под предлог, че трябва да плати всичко,
включително и оспорената фактура, иначе не могат да ни вземат парите.
Моли да бъде отхвърлен иска за сумата от 699.65лв., представляваща плащането по
фактура № ********** от 13.12.2021 г., като погасен по давност и неоснователен.
Със същите аргументи моли да бъде отхвърлен иска и за сумата от 212.65 лв. с ДДС,
представляваща плащане по фактура № ********** от 13.12.2021 г., като погасен по
давност и неоснователен.
Редовно призован ответникът се яви лично в първото открито заседание и с
3
упълномощен процесуален представител – адв. А. Н. от АК-Търговище, която поддържа
писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен само в частта –
по оспорените 2 бр. фактури, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед № 538/31.08.2023г. по Ч.гр.д. № 1148/2023 г. по описа на РСТ е
разпоредено на длъжника А. О. А. от гр. Търговище да заплати на “Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД, сумата от 775.43лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 06.08.2013г. до 15.05.2023г., отчитани по партида с
абонатен номер 1757768, и сумата от 271.76лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 775.43лв., дължима за периода от 13.11.2016г. до 01.08.2023г; сумата от
433.93лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от
06.08.2013г. до 13.02.2023г., отчитани по партида с абонатен номер 1757769, и сумата от
155.34лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 433,93лв., дължима за
периода от 13.11.2016г. до 01.08.2023г.; ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.08.2023г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Просрочени задължения за В и К – услуги за периода от 06.08.2013г. до 15.05.2023г. по
партида с аб.№ 1757768 и за периода от 06.08.2013г. до 13.02.2023г. по партида с аб.№
1757769 за имот в гр. Варна, ул. „С.в." бл. *, вх. *, ап. *.
В законния едномесечен срок е постъпило писмено възражение от длъжника по
чл.414 от ГПК, че не дължи. Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.415 от ГПК, което обуславя и правния интерес
от предявяване на иска по настоящото дело.
Няма спор между страните по делото, че ищецът “Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД предоставя В и К - услуги на ответника - А. О. А., който в качеството си на
потребител ги получава и ползва в обект на адрес в гр. Варна, ул. „С.в." бл. *, вх. *, ап. *.
Няма спор, че ползваните В и К услуги на посочения адрес се отчитат по партида с
клиентски номер 1757768, чийто титуляр е ответникът, като задълженията се отчитат по
партида с абонатен номер 1757768 и по партида с абонатен номер 1757769.
Отношенията между доставчика на „ВиК“ – услуги и потребителя са регламентирани
с Общи условия за предоставяне на В и К-услуги на потребителите от В и К-оператор за
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР от 2014г.
Основно задължение на потребителя на В и К-услуги, съгласно чл.5 т.6 от ОУ във
вр. чл.33 ал.2 от ОУ е да заплаща дължимите суми за ползваните В и К – услуги в 30-дневен
период след датата на фактуриране.
По силата на чл. 44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за
4
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К –оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден, след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К –
оператора.
Няма спор, че претендираните суми не са платени в срок.
Видно от представените писмени доказателства – справки за недобора /л.21 и 22/, в
изпълнение на задължението си по чл.7 т.6 от ОУ В и К операторът е издал:
по партида с абонатен номер 1757768 - фактури в периода от 13.12.2021г. до
16.05.2023г., като по тях общия размер на главницата е 480.69 лв. за отчетния период от
10.11.2021г. до 15.05.2023г. и лихва за забава 73.85 лв. за периода от 12.01.2022г. до
01.08.2023г., както и
по партида с абонатен номер 1757769 - фактури в периода от 13.12.2021г. до
24.02.2023г., като по тях общия размер на главница 262.40 лв. за отчетен период от
13.11.2019г. до 13.02.2023г. и лихва за забава 40.23 лв. за периода от 12.01.2022г. до
01.08.2023г.
От справка за недобора по абонатен номер 1757768 се установи, че само по първата
посочена фактура № ********** от 13.12.2021 г. , която е за отчетен период от 10.11.2021г.
до 09.12.2021г. е отчетено количество 119 куб.м. / разлика между стари и нови показания
т.е. 241-122 куб.м./, на стойност 386.86 лв. с ДДС, докато за следващите 15 бр. фактури за
отчетни периоди от 13.01.2022г. до 15.05.2023г. отчетеното количество куб.м. е в пъти по-
малко и главниците с ДДС са между 2.66 лв. до най-много 18.11 лв.
От справка за недобора по абонатен номер 1757769 се установи, че само по първата
посочена фактура № ********** от 13.12.2021 г., която е за отчетен период от 13.11.2021г.
до 09.12.2021г. е отчетено количество 66 куб.м. / разлика между стари и нови показания т.е.
137-71 куб.м./, на стойност 212.65 лв. с ДДС, докато за следващите 12 бр. фактури за
отчетни периоди от 13.01.2022г. до 13.02.2023г. отчетеното количество куб.м. е в пъти по-
малко и главниците с ДДС са между 2.66 лв. до най-много 5.84 лв.
Ответникът оспорва за всеки един от двата абонатни номера /1757768 и 1757769/,
които отговарят на два отделни водомера, единствено вземането по първите, най-старите
фактури по справките на ищеца - Фактура № ********** от 13.12.2021 г. и Фактура №
********** от 13.12.2021 г., , с мотива, че в тези фактури е вписано количество ползвана
вода за години назад във времето, поради което и вземането за тези суми е погасено по
давност.
От писменото заключение по съдебна-счетоводна експертиза /л.69-71/, потвърдено в
открито заседание от вещото лице М. В. П. се установи категорично следното:
1. Общият размер на начислените и непогасени месечни задължения за главница,
водени е регистрите на ищеца към датата на изготвяне на справката за недобора
(01.08.2023), за кл. № 1757768 абонат А. О. А., по всички фактури, описани подробно в
табл.1-1, възлиза на 743.09 лв. с вкл. ДДС, като в т.ч. - за аб.№ 1757768 - 480,69 лв. и за а6.
5
№ 1757769 - 262,40 лв.;
2. Общият размер на лихва за забава към 01.08.2023 г., изчислена като законна, върху
всяко от начислените при ищеца и непогасени месечни задължения за главница, описани в т.
1 (в общ размер 743,09), възлиза на 114,04 лв., като в т.ч. за аб.№ 1757768 - 73,83 лв. и за
аб.№ 1757769 - 40,21 лв.;
3. При извършената проверка при ВиК оператора са представени регистри към
14.03.2024 г. - Справка за облога и плащания на частен абонат по отделно за двата абонатни
номера, от записванията в които експертизата не установи отразени при ищеца получени
плащания от ответника по процесиите фактури, описани в табл.1-1.;
4. След извършена справка в регистрите при ответника по отношение на кл.№
1757768, за аб. №1757768 и аб. № 1757769, а именно: Справка за облог и плащания на
частен абонат и справка за недобора на частен абонат, опис на отчети на абонат от таблет,
сметка към фактура **********/13.12.2021 (за аб. №1757768) и сметка към фактура
**********/ 13.12.2021 г. (за аб. №1757769), е видно, че потреблението на вода в куб. м. е
формирано като разлика между стойностите на показанията старо и ново на измервателните
устройства.
По отношение на фактура № ********** от 13.12.2021 г. в изследваните справки и
регистри е отбелязана следната информация:
за аб. №1757768, водомер № 1919 - вид отчет – самоотчет; за период от 10.11.2021г.
до 09.12.2021г. показания - 119 куб.м., обща стойност за вода, канал, пречистване – 386.85
лв. с ДДС;
По отношение на фактура № ********** от 13.12.2021 г. в изследваните справки и
регистри е отбелязана следната информация:
за аб. № 1757769 водомер № 1325 - вид отчет - реален отчет; за период от
13.11.2019г. до 09.12.2021г. показания – 66 куб.м., обща стойност за вода, канал,
пречистване – 212.65 лв. с ДДС.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422 от ГПК
във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК , за което вземане е издадена по реда на чл.410 от ГПК
заповед № № 538/31.08.2023г. по Ч.гр.д. № 1148/2023 г. по описа на РСТ. Предметът на
предявения положителен установителен иск в настоящото исково производство е обусловен,
предпоставен от вземането, което е предмет на заповедното производство, но ищецът
претендира установяване съществуване на част от вземането, за което е издадена заповед по
чл.410 от ГПК.
В петитума на исковата молба по Гр.дело № 1342/2023г. по описа на РСТ,
вземането на кредитора е индивидуализирано по размер, по период и по основание, както
следва:
6
-за сума в общ размер на 480,69лв., представляваща остатък от сбор от незаплатени
главници за ползвани ВиК услуги за периода от 10.11.2021г. до 15.05.2023г., отчитани по
партида с абонатен номер 1757768, ведно със законната лихва върху тези главници, считано
от 08.08.2023г. до окончателното плащане, както
и сумата от 73,85лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 480,69лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г.;
-за сума в общ размер на 262,40лв. представляваща остатък от сбор от незаплатени
главници за ползвани ВиК услуги за периода от 13.11.2019г. до 13.02.2023г., отчитани по
партида с абонатен номер 1757769, ведно със законната лихва върху тези главници, считано
от 08.08.2023г. до окончателното плащане, както
и сумата от 40,23лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 262,40лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г.,
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение
по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми, както и да докаже претенцията си за заплащане
на обезщетение за забава по основание и размер. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените
правоизключващи възражения.
Задължението произтича от ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период: по партида с абонатен номер 1757768, водомер № 1919, за отчетния
период от 10.11.2021г. до 15.05.2023г. и по партида с абонатен номер 1757769, водомер №
1325, за отчетен период от 13.11.2019г. до 13.02.2023г.
Страните са обвързани от валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение с предмет – доставка на ВиК услуги, по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, одобрени от ДЕЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. Няма
спор, че ищецът “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД предоставя В и К - услуги на
ответника - А. О. А., който е собственик и ползва имота от 2014г. на адрес в гр. Варна, ул.
„С.в." бл. *, вх. *, ап. * и в качеството си на потребител получава и ползва ВиК услуги в
този обект.
Установяване на обстоятелството - че начисленото количество питейна вода, е
доставено и реално потребено от ответната страна, е необходимо, доколкото водата е
движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора
за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално
предоставена стока, както и на свързаните с нея услуги.
Няма данни и доказателства в отчетните периоди да е спирано водоподаването за
въпросния обект или водомерите в обекта да са били повредени и да не са отчитали.
Съгласно чл. 16 ал.4 от ОУ периодични проверки на индивидуалните водомери се
7
извършват през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка.
Безспорно се установи от представените от ищеца в открито заседание извадки от ел.карнет
– опис на отчети от таблет за всеки един от двата абонатни номера, че и двата водомера са в
състояние „изправен“ като това състояние е датирано от 06.08.2013г. и 10-годишния
период не е изтекъл към края на посочените по-горе отчетни периоди. Няма спор, че в тези
периоди ВиК операторът е доставял на потребителя ВиК услуги, което обосновава
дължимост на цената им.
По силата на ОУ операторът няма задължение да отчита ежемесечно показанията на
водомера при електронно отчитане т.е. при ползване на електронен карнет не се изисква
присъствие на представител на абоната и подпис от него на отчета. Съгласно чл. 23 ал.1
т.2 от ОУ във вр. чл.3 т.1 от ОУ показанията на водомерите се отчитат за период не по-
дълъг от 3 месеца, а съгласно чл. 23 ал. 4 от ОУ: „Отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.“ При водомери с
дистанционно отчитане съответно електронен карнет се извършва физическа проверка и
отчет поне един път годишно /чл.23 ал.9 от ОУ/.
Ответникът твърди, че отчетените количества вода по двете оспорени фактури -
фактура № ********** от 13.12.2021 г. за отчетен период от 10.11.2021г. до 09.12.2021г. с
показания - 119 куб.м. и фактура № ********** от 13.12.2021 г. за отчетен период от
13.11.2019г. до 09.12.2021г. с показания – 66 куб.м., са завишени, не са разходени и
вероятно има отчитане на вода и в предишен период от време. Ответникът не доказа
твърденията си. Съгласно чл. 24, ал. 3 предлож.2-ро от ОУ, когато потребителят не е
съгласен с фактурираното количество вода, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. В случая ответникът не е изпълнил това свое задължение, поради
което не може да се ползват аргументи в негова полза от това негово пасивно противоправно
поведение. В този смисъл е и съдебната практика по аналогични казуси, напр. Решение №
1693 от 12.11.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1496/2021 г.;
Задължение на ВиК оператора е издаване на ежемесечна фактура при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. Съответното задължение на
потребителя на ВиК услуги, регламентирано в чл.33 ал.2 от ОУ е да заплаща дължимите
суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Настъпването
на изискуемост по така издадените фактури, не е обвързвана с получаването на последните
от потребителя, който е наясно с обстоятелството, че обектът на потребление е водоснабден,
както и че е налице съответно потребление на доставената от въззиваемото дружество вода,
в посочените количества.
В този 30-дневен срок за плащане по фактурата, потребителят на ВиК услуги има
8
право, прогласено в чл.34 ал.1 от ОУ, да направи писмено възражение пред ВиК оператора
срещу определената дължима сума за ползвани ВиК услуги. Това право на потребителя
отговаря на задължението на ВиК оператора да се произнесе в срок от 10 работни дни от
подаване на писменото възражение, като в този случай дължимата сума ще се заплати след
извършване на проверката от ВиК оператора. В конкретния случай няма, нито твърдения,
нито доказателства от ответника, че е правено писмено възражение пред ВиК оператора за
дължимите суми напр. по оспорените две фактури.
Няма спор, а и от заключението по ССЕ се установи, че ответникът не е заплатил
отчетените ВиК услуги в нормативно определения с ОУ срок от 30 дни след датата на
фактуриране. Както вещото лице М. П. разясни в открито заседание, фактурите се съставят
към датата на отчета и информацията е налична на страницата на сайта на „ВиК-Варна“
ООД по абонатен номер. По силата на чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа.
Досежно възражението за изтекла погасителна давност за вземанията по посочените
две фактури: фактура № ********** от 13.12.2021 г. за отчетен период от 10.11.2021г. до
09.12.2021г. с показания - 119 куб.м., на обща стойност за вода, канал, пречистване –
386.85 лв. с ДДС и фактура № ********** от 13.12.2021 г. за отчетен период от
13.11.2019г. до 09.12.2021г. с показания – 66 куб.м., на обща стойност за вода, канал,
пречистване – 212.65 лв. с ДДС, съдът счита същото за неоснователно.
Вземанията на водоснабдителните дружества за ВиК услуги са вземания за
периодични плащания, които се погасяват с изтичането на 3-годишната погасителна давност
по чл. 111, б. „в“, предлож.3-то от ЗЗД.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В чл. 111 ЗЗД като
изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-
кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови
плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът
и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с
настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за
периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези
вземания е предвиден по-кратък давностен срок. "Периодично" е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
9
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Отличителната разлика на периодичните
плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съобразно разпоредбата
на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена
от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно.
В конкретния казус сумите по процесните две фактури - фактура № ********** от
13.12.2021 г. и фактура № ********** от 13.12.2021 г. е следвало да бъдат заплатени в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, на основание чл.33 ал.2 от ОУ. Крайният падеж
за плащане по посочените две фактури е 13.01.2022г., от която дата вземането е изискуемо
и поради неплащане длъжникът е изпаднал в забава и се начислява законна лихва за забава.
Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. След като в случая давността тече от 13.01.2022г. до подаване на заявление по
чл.410 от ГПК в заповедното производство на 09.08.2023г. /Ч.гр.д. № 10159/2023г.
изпратено по подсъдност на РС-Търговище, не е изтекла 3-годишната погасителна давност
за вземанията по визираните две фактури. Ето защо възражението на ответника за
погасяване по давност на вземанията на ищеца за сумата от 386.86 лв. с ДДС по фактура №
********** от 13.12.2021 г. и за сумата от 212.65 лв. с ДДС по фактура № ********** от
13.12.2021 г. са неоснователни.
По отношение на всички останали фактури, както е заявил ответникът в края на
писмения си отговор и го поддържа в хода на устните състезания, същият признава иска.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита предявеният иск за
установяване на претендираните вземания за доказан по основание и размер, поради което и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
10
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на общо 82.73 лв. / 32.73
лв. – д.т. и 50 лв.-юрк.възнаграждение/ и разноски в исковото производство в размер на
общо 592.27 лв. /67.27 лв. – довнесена държавна такса; 425 лв. – депозит за вещо лице; 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение по 25 ал.1 от НЗПП/
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от управител – инж.
В.Р., действащ чрез упълномощен процесуален представител – юрк. В. Г. против А. О. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.в." бл. *, вх. *, ап. *, с упълномощен процесуален
представител – адв. А. Н. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. "Г.Б." № *,
вх. *, офис *, за сума в общ размер на 480,69лв., представляваща остатък от сбор от
незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 10.11.2021г. до 15.05.2023г.,
отчитани по партида с абонатен номер 1757768, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 08.08.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 73,85лв.,
представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
480,69лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г.; за сума в общ размер на 262,40лв.
представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за
периода от 13.11.2019г. до 13.02.2023г., отчитани по партида с абонатен номер 1757769,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 08.08.2023г. до окончателното
плащане, както и сумата от 40,23лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за
забава за плащане на главницата от 262,40лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.08.2023г., за
които е издадена заповед № 538/31.08.2023г. по Ч.гр.д. № 1148/2023 г. Районен съд-
Търговище , на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А. О. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.в." бл. *, вх. *, ап. *, с
упълномощен процесуален представител – адв. А. Н. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. "Г.Б." № *, вх. *, офис *, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от управител – инж. В.Р., действащ чрез
упълномощен процесуален представител – юрк. В. Г. сумата от общо 82.73 лв. ,
представляваща направените разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1148/2023 г.
РСТ и сумата от общо 592.27 лв. , представляваща направените разноски в исковото
производство по гр.д. № 1342/2023г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11
12