Р Е Ш Е Н И Е
№ /25.09.2020год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 25.08.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20951 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен номер 95644/20.12.2019г.,
уточнена с допълнителни молби, депозирани от Д.С.Р., с ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат П.Х. – ВАК, против Х.Я.Р., ЕГН **********,*** и Т.С.Р., ЕГН **********,***,
с която е заявен за разглеждане предявени в условия на евентуалност положителни
установителни искове за собственост, с
правно основание чл.124 ГПК,
- да бъде прието за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, упражнявано в периода от 1989 год. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ул****с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, ведно със сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно с втора сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., или да бъде прието за установено, че имотът е придобит за 1/6 ид.ч. по наследство от ****С.Р., а за останалите 5/6 ид.ч. по давностно владение, осъществявано в периода от 24.08.2009 год. и понастоящем, на същия недвижим имот, или да бъде прието за установено, че е придобил 1/6 ид.ч. от поземленият имот по наследство, а жилищните постройки по давностно владение, осъществявано от 1989 год. и понастоящем.
Ищецът основава исковата си молба на следните
твърдени факти и обстоятелства:
Твърди, че ответниците са негови съответно
майка и брат, като баща му ****С.Р. починал на 24.08.2009 год. Твърди, че
приживе баща му изразил волята си придобития от него и майка му недвижим имот в
**** да се стопанисва и придобие от ищеца, за което всеки от тях написал и
завещание на 10.03.1989 г. В същото време уточнява, че това завещание е
нищожно, но все пак изразявало волята им притежаваният от тях имот в **** да
бъде придобит от него, като за компенсация той да дари на брат си – втория
ответник 1/2 ид.ч. от свой недвижим имот. Твърди, че фактическата му власт
върху имота датирала от 1986 година, когато започнал да подготвя бъдещото
строителство. Твърди, че владението върху процесния имот родителите му му
предали още през 1989 год. с представените документи, наречени
„завещания". Твърди, че към тогавашния момент в имота имало една кирпичена
къщичка с навес, като със знанието на родителите си презаверил издаденото
разрешение за строеж и изцяло със свои средства и за себе си започнал
строителство в имота. Твърди, че владее имота от 1989 год. и понастоящем явно,
непрекъснато и за себе си. Твърди, че никой не е оспорил владението му, никой
не е посещавал имота до тази пролет, когато лично завел там майка си по нейно
желание. Твърди, че в замяна на получения от родителите си имот, дарил на брат
си 1/2 ид.ч. от собствената си жилищна сграда и 75/367 кв.м. ид.ч. собствения
си недвижим имот на ул. ****в гр. Варна. Твърди, че през годините финансова
възможност за закупуване на имоти и строителство от цялото семейство имах само
ищеца, тъй като родителите му отдавна били пенсионери и имали заболявания.
Твърди, че ответниците от 33 години не са посещавали имота. Твърди, че през
2016 год. трябвало спешно да уреди въпроса с квадратурата на имота, тъй като
имало придадена част, за която нямал документ за собственост, поради което
предложил на ответниците да му съдействат пред нотариус и се снабдили с
констативен ****год. на ВН, който признава него брат му и майка им за
съсобственици на процесния имот. Твърди, че с този нот.а. е удостоверено
правото му на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща му.
Твърди, че впоследствие се снабдил с нов констативен ****год. на ВН, с който е
признат за собственик по давност и на останалите 5/6 ид.ч. от същия недвижим
имот. Твърди, че брат му и майка му никога не са оспорвали владението му на
целия имот. Намира, че отдавна е придобил по давност целия имот по силата на
10-годишно давностно владение, застроил го със знанието и съгласието на
родителите си, а брат му знаел, че владее, застроява и подобрява имота.
Твърди, че брат му и майка му завели срещу
него дело за разпределение на ползването на процесния имот, № 6956/2019 год. на
ВРС, 9-ти състав и това обусловило правния му интерес от водене на
установителен иск за собственост върху имота, с който да се защити срещу
желанието на брат му да завладее собствения му имот. Твърди, че в годините е
подобрил значително имота, като извършените подобрения увеличавали стойността
му със 130800 лв., т.е. вложените от него средства за подобряване на имота също
са значителни. Твърди, че подобренията е извършил като владелец на имота на
родителите си, с тяхно знание и съгласие, т.е. като добросъвестен подобрител.
В проведено открито съдебно заседание ищецът сам и чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа исковите претенции на посочените основания.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците Х.Я. ****и Т.С.Р.,
чрез пълномощника им адв.
Е.Е.
са депозирали отговор на исковата молба, с която намират исковете за
неоснователни. Оспорват твърдението, че родителите на ищеца, приживе са
изразили воля, процесният имот да се стопанисва от ищеца, и той да придобие
собствеността върху него. Оспорват твърдението, че същите са му предали
владението през 1989 г. Отв. Х.Р. твърди, че със съпруга си, никога не са
обсъждали такъв вариант, като желанието им е било имота да се подели между
двамата братя. Твърди, че не е подписвала завещание в полза на ищеца, както и
покойният й съпруг. Оспорват както подписите, така и съдържанието на
приложените завещания. Твърдят, че са заплатили част от продажната цена за
закупения от Д.Р., недвижим имот: Апартамент № 154, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр. Варна,****с
площ 40.25 кв.м., като при замяната са доплатени 10000 лева, осигурени от тъста
на отв.Т.Р., но предвид действието на разпоредбата на
чл.16 от ЗСГ, в нотариалния акт не била посочена цена за доплащане. Твърдят, че
е извършено и дарението от ищеца в полза на брат му- Т.Р., обективирано
в НА № 91, т.1, д.156/1989 г., като оспорват твърденият от ищеца мотив.
Оспорват твърдението на ищеца, че същият е осъществявал владение върху
имота, считано от 1989 г., че е осъществявал фактическа власт върху имота,
считано от 1986 г., както и че същият е извършил строителството на находящите
се в имота сгради. Твърдят, че сградите са строени от ****и Х. ***със техни
средства, в периода 1980-1985 г., като до смъртта на ****Р., той и съпругата му
са ползвали имота, грижили са се за засаденото в имота лозе на бетонова
конструкция, за овощните дръвчета, отглеждали са зеленчуци в двете оранжерии
изградени в двора, с приблизителна обща площ 200 кв.м. Твърдят, че в находящия
се в имота склад, бащата на ищеца и втория ответник до смъртта си е съхранявал
по около 20 тона на сезон ябълки от ябълковата си градина в с. Сава. Оспорват
твърдението, че жилищната сграда и гаража са построени от ищеца, след
презаверка на издадените строителни книжа. Твърдят, че от приложените строителни
книжа се забелязва намеса в датите и печатите.
Твърдят, че след смъртта на ****Р. през 2009г., ищецът е изхвърлил
намиращите се в имота движими лични вещи, собственост на Х.Р., както и част от
мебелите, като от този момент са започнали и пререканията между страните по
повод на процесния имот. Въпреки несъгласието на ответниците, ищецът съборил
оранжериите и по голямата част от асмата, по всякакъв начин е възпрепятствал
достъпа им и ползването на имота. Оспорват твърдението, че не са посещавали
имота от 33 години и че не са проявявали интерес. Твърдят, че през 2016 г.
страните по делото са се снабдили с Нотариален акт за собственост, вписан в СВ
под ****от 18.10.2016 г., вх. peг. № 26218, ****с изрично посечени квоти, а
именно 4/6 ИЧ за доверителката ми и по 1/4 ИЧ за Д. и Т. Роеви, но не поради
посочените от ищеца мотиви, че същите са му съдействали да се снабди с документ за собственост,
без излишни усложнения. Твърдят, че нотариалното производство е започнало по
инициатива на ответниците, подозирайки намеренията на ищеца да завладее имота,
който след смъртта на ****Р. през 2009 г., е поставил нови ключове на входната
врата на имота, както и на построените в него сгради, поради което те нямали достъп
до имота. Твърдят, че молбата до нотариуса е подписана от страните по делото,
които по същото време са постигнали съгласие, от имота да се обособят два
самостоятелни парцела. Твърдят, че бил изготвен проект за делба, съставен бил
протокол за извършено трасиране на 15.11.2016 г., подписан от страните по
делото. Твърдят, че процедурата не е завършена поради последващ отказ на ищеца.
Твърдят, че многократно са изисквали ключове, като предвид отказа му, той бил
поканен да се яви на 15.02. 2019 г. в 15.00 ч. при нотариус ****, peг. № 549 в кантора и в гр. Варна, на ул. „Поп
Харитон" №5, за да предаде ключове за достъп до имота, но ищецът или негов
представител не се е явил, видно от Констативен протокол № 1489, т.1, акт №63
от 15.02.2019 г.
Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател, в Община *** е
подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която като собственици са вписани
страните по делото със съответните квоти. Твърдят, че са заплащали дължимите за
имота данъци, ел. енергия, вода и телефон. Твърдят, че въпреки че ищеца се е
снабдил със КНА на 21.02.2019 г., за собственост върху процесния имот, той не е
подал декларация по чл.14 от ЗМДН- видно от приложената по делото данъчна
оценка от 12.12.2019 г. Твърдят, че ищецът не е
извършил и необходимите промени в регистъра на собствениците в СГКК- Варна.
Твърдят, че по заведеното дело за разпределение на ползването, под № 6956/2019
г. на ВРС- 9 състав, ищецът не се е позовал на нотариален акт № 12, т.1, peг.
№763, д. № 46/ 21.02.2019 г. на нотариус В. Петров, peг. № 205 на НК. Твърдят,
че предвиденият в чл. 79 от ЗС срок не е изтекъл, ищеца не е осъществявал
безспорно, необезпокоявано владение, поради което и не е придобил собствеността
върху имота, на основание изтекла в негова полза давност.
Изтъкват, че предприетите от тях действия не потвърждават твърдението на
ищеца, за липса на интерес от тяхна страна и не противопоставяне на действията
му за завладяване на целия имот, а напротив.
Оспорват Нотариален ****, ****, д. № 46 от 21.02.2019 г. на ****с peг. № 205 на НК, в който е посочено, че ищеца Д.С.Р. е
признат за собственик на основание представените от него писмени доказателства
по реда на чл. 587, ал.1 от ГПК. Твърдят, че е налице противоречие с описаните
писмени документи, които са предпоставка за издаване на нотариален акт за собственост на основание
чл. 587, ал.2 от ГПК. Твърдят, че не е посочен № и дата на заверяване на
молба-декларацията, Удостоверение №ГП-928 е без посочена дата, за Удостоверение
ОП-15-9400-294 на областната управа Варна, също не е вписана дата на издаване.
Оспорват претенциите за извършени СМР и подобрения в имота. Твърдят, че
са се противопоставили на извършваните от ответника действия по събаряне на
изградените оранжерии, асма, изсичане на плодни дръвчета и лозе, продажба на
находящия се в имота фургон, както и с последващото преустройство на гаража в
стая с кухня през м. юни 2019 г., като изтъкват, че освен това преустройство,
други строителни работи и съществени подобрения не са извършвани в имота.
Твърдят, че извършеното преустройство е осъществено, въпреки заявеното на
ищеца, изричното несъгласие на ответниците.
Молят да бъде отменен Нотариален ****, ****, д. № 46 от 21.02.2019 г. на ****с
peг. № 205 на НК, с който са удостоверени неверни
обстоятелства и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В проведено с.з. ответниците поддържат направените възражения срещу исковите претенции. Молят съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства, от фактическа страна приема следното:
В хода на съдебното производство като доказателства бяха представени и приети: в заверен вид: ****,т.1, рег.763, 46/2019 год. на ВН № 205 ; Постановление от 18.10.2016 год. на ****НА ***, т.4, рег.6971, дело 579/2016 г. на ВН №194 и скица от 23.06.2016 год.; НА №91, т.1, дело 156/1989 год.; завещание от 10.03.1989 год. на Х.Р.; завещание от 10.03.1989 год. на ****Р.; ***т.9, дело 3523/1978 г. на ВН ; Удостоверение за данъчна оценка № до202968/12.12.2019 г., 4 броя скици на ПИ и на трите сгради от 01.02.2019 год.; удостоверение за наследници на ****С.Р.; обяснителна записка от 18.03.1986 год.; спецификация на строителни материали; скица от 18.03.1986 год., проект от същата дата, разписка от 12.09.2015 г., ***от 15.06.2014 г., ***от 18.04.2014 г., ***от 02.08.2013 г., Ст.разписка № 12076 от 22.04.2013 г., ***от 12.02.2013 г., ***от 24.10.2013 г., разписка от 18.04.2012 г., ***от 22.11.2012 г., разписка от 26.05.2011 г., ***от 10.08.2010 г., ***от 23.09.2010 г., ***от 25.11.2010 г., ***от 07.10.2010 г., Ст. разписка № 189385 от 28.05.2007 г., разписка от 04.06.2007 г., Ст.разписка № 11278 от 27.11.2006 г., Ст.разписка от 29.11.2006 г., разписка от 25.03.2000 г., разписка от 18.04.2000 г., разписка от 20.05.2000 г., ***от 25.06.1999 г., ***от 19.03.1998 г., ***от 20.07.1992 г., разписка от 14.11.1986 г., споразумение – разписка от 23.04.1986 г.; ***/08.08.84г.; ***24.04.1982 г***/12.09.1985 г.; ***/30.01.1981 г.; ***/04.05.1980 г.; ***/823.03.83.; ***; ***/; ***/82г.; ***/82г.; ***/ 01.09.81г; ***; ***/82 г. ГЖО №404/1/83 г.; Екс. ***№310857/83 г.; *** НА № 28, т.ХИ, д.3879/1988 г.; Протокол за извършено трасиране на 15.11.2016 г., скица- проект за изменение на КККР № 15-627408 от 21.12.2016 г. ; Телепоща изх. №55/30.01.2019г., разписка и Констативен протокол №1489/15.02.2019г.; Молба до Нотариус А.Ганчев, per. №194 на НК,Квитанции за платени: ел. енергия- 9 броя; данък сгради- 4 броя; вода- 1 бр; телефон в ****- 14 бр.; преписката от нотариус Веселин Петров: молба – декларация от 13.10.2015 г., опис, удостоверение от 04.12.2015 г. от отдел Общинска собственост, удостоверение за наследници изх.№ 18213 от 04.02.2019 г., протокол от извършена нотариална проверка от 21.02.2019 г., ***том ІХ, от 1978 г., удостоверение за данъчна оценка от 01.02.2019 г., удостоверение от Община *** ГП – 928 от 26.10.2015 г., удостоверение от Областна администрация Варна от 30.11.2015 г. и преписка от Община *** с представени доказателства по опис - 14 листа.
От представеното по делото Удостоверение за наследници, издадено въз основа на акт за смърт ***при Община Варна се установява, че на 24.08.2009г. е починал общия за страните наследодател ****С.Р., ЕГН**********. Негови наследници са съпругата му – отв. Х.Я.Р., ЕГН ********** и синовете му – ищецът Д.С.Р., с ЕГН ********** и втория ответник - Т.С.Р., ЕГН **********.
От представения по делото и неоспорен от страните нотариален акт №87, том IX, дело 3523 от 1978г. се установява, че отв.Х.Р. по време на брака си с общия на страните наследодател, е придобила процесния поземлен имот чрез възмездна сделка.
Не е спорно между страните, че към момента на придобиване на имота в него е била изпредена „кирпичена постройка“.
От приложен по делото ***том XII, дело №3879/1988г. се установява, че на 05.10.1988г. ищецът прехвърля на трето неучастващо в делото лице Апартамент № 154, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр. Варна,****с площ 40.25 кв.м., като в замяна получава от третото лице – ***едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***№ №43 а, заедно с 150/387 ид.ч. от дворното място, съставляващо дворище 3254-а, кв.30 по плана на 24 подрайон на гр. Варна.
От приложен по делото Нотариален акт № 91, т.1, д.156/1989 г. се установява, че ищецът дарява на втория ответник – брат си Т.Р., своите собствени 75/387 ид.части от дворно място с площ от 387 кв.м., находящо се в гр.Варна***, както и ½ ид.части от постройка, находяща се в североизточната част на двора.
От приложена по делото молба-декларация от 13.10.2015г., подадена от ищецът и третото неучастващо в делото лице – Тодорка Х.Р.,*** до нотариус с район на действие ВРС се установява, че страните по делото заявяват, че заедно притежават 1/6 ид.части от процесните имоти желаят и желаят да бъдат признати за собственици да целите имотите, въз основа на упражнено давностно владение.
От приложено Удостоверение от 27.10.2015г., издадено от Община *** се установява, че процесния поземлен имот и постройки са декларирани в Общината и са записани като собственост на ищеца и двамата ответници.
От приложена по делото молба се установява, че ищецът и двамата ответници, на осн.чл.587, ал.1 от ГПК желаят нотариус ***да състави Констативен нотариален акт, с който да ги признае за собственици на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м. Молбата е подписана от ищеца и двамата ответници.
От Постановление от 18.10.2016г. се установява, че нотариус Александър Ганчев е признал по тяхна молба Д.С.Р., Х.Я.Р. и Т.С.Р., за собственици на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, ведно със сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно с втора сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., при квоти за всеки от съсобствениците както следва: Д.С.Р. – 1/6 ид.части, Х.Я.Р. – 4/6 ид.части и Т.С.Р. – 1/6 ид.части.
От представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот ***, том IV, рег.№6971, дело №579 от 18.10.2016г. се установява, че ищецът и двамата ответници са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, ведно със сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно с втора сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., при квоти за всеки от съсобствениците както следва: Д.С.Р. – 1/6 ид.части, Х.Я.Р. – 4/6 ид.части и Т.С.Р. – 1/6 ид.части.
От представен по делото ***, том I, рег.№763, дело №46 от 2019г. се установява, че на 21.02.2019г. ****и признал ищеца Д.Р. за собственик на 5/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, ведно със сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно с втора сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж.
По делото е представена Обяснителна записка относно проект за изграждане на жилищна сграда в ***, съставена от ищеца Д.Р. от 18.03.1986г.
Приложено е съгласуване от 18.03.1986г. на архитектурен проект от 19.02.1979г., касаещ изграждането на сграда в процесния имот, записан като собствен на отв.***., като в документа, както и в приложените документи за презаверяване, като инвеститор е вписан ищеца Д.Р..
Приложени са множество документи за извършени от ищеца плащания във връзка със строителството на сградата.
Представени и приети като доказателство са множество фактури и товарителници за закупуване на строителни материали, издадени на името на общия на страните наследодател – ****Р..
Представени са доказателства – касови бонове е фактури издадени на наследодателя на страните ****Р. за заплатени ВиК услуги, електрическа енергия и телефон през периода 2002г. и 2012г.
Приложени са множество фактури за заплатена от отв.***. ел. енергия за процесния имот през периода 2002г. - 2013г.
Приложени са доказателства за заплащане от страна на отв.***. на данък за недвижим имот и такса смет за процесните имоти за 2007г.,2017г., 2018г.
От представен по делото Протокол за трасиране от 15.11.2016г. се установява, че при трасирането на процесния поземлен имот в *** са присъствали ищецът и двамата ответници. В протокола изрично е отбелязано, че „трасировъчните данни са извлечени от цифровия модел по проект за делба“.
От представена покана, изпратена по Телепоща и получена от дъщерята на ищеца на 04.02.2019г. се установява, че двамата ответници са поканили ищеца да се яви на 15.02.2019г. в нотариалната кантора на нотариус ****, за да им предаде ключовете за достъп до съсобственият им имот и сградите.
От приложен Констативен протокол от 15.02.2019г. се установява, че ищецът не се е явил в кантората на нотариус **** за предаване на ответниците на ключовете от поземления имот и сградите.
Съдът приема за безспорно между страните наличието в поземления имот на процесните сгради - сграда с идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно с втора сграда с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м.
От представените писмени документи се установява факта на изграждането на ситуираните към момента в имота постройки.
В подкрепа на твърденията за придобиване на имота по давност са ангажирани гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите ***/без дела и родство със страните по спора/ и ***/без дела и родство със страните по спора/ на ищцовата страна, ***/без дела и родство със страните по спора/ и ***/без дела и родство със страните по спора-съпруг на племенница на ответницата/ и на ответната страна.
В с.з. св.Добрев заявява, че познава ищеца Д.Р.,***. Заявява, че познава имота, който ползва Р.. Твърди, че имота бил закупен от бащата на ищеца – ****и тогава там имало кирпичена постройка, а през 1990г. ищеца и баща му започнали да строят нова къща. Твърди, че бащата на ищеца страдал от различни заболявания. Заявява, че по-голямата част от строителството се извършвало от ищеца, който водел работници от гр.Варна. Заявява, че той лично също е ходил да помага. След като построили къщата, построили и стопански постройки. Твърди, че ищеца му е споделял, че е дарил дела си от къща в гр.Варна на брат си – отв.Т.Р. и този имот в *** бил за него. Твърди, че бащата на ищеца идвал в имота по 1-2 пъти месечно. Знаел, че са отглеждали някакви овощни дървета в с.Сава, като на практика с тях се бил занимавал ищеца. Твърди, че не е виждал други членове на семейството на ищеца, не познава майка му и брат му и не ги е виждал след 1980г. в имота. Познава жена му, дъщеря му и сина му. Твърди, че съседите знаят, че е имота и на Д..
В показанията си св.Димитров твърди, че познава Д.Р. от началото на 90 години, тъй като бил младши районен инспектор назначен за *** и част от задачите му била да се запознае с хората в района. Твърди, че Д. и баща му купили имот около 800 - 900 кв.м., в който имало стара къща, в която живеели роми. След това съборили тази стара къща и Д. започнал да строи къща на един етаж, около 60 кв.м., а след това в годините построили в двора и стопанска постройка и после в ляво към пътя още една сграда около 20 - 25 кв.м., като ищеца се ангажирал със строителството. Заявява, че не познава бащата на ищеца и не го е виждал в имота. Заявява, че не зная, че ищеца има брат и през всички години е виждал само Д. в имота. В същото време заявява, че знаел че имота е на ищеца, като баща му го бил закупил и в годините Д.Р. прехвърлил част от къщата си във Варна на брат си, за да може този имот да остане за него.
В показанията си св. Радева заявява, че познава Х. и ****от 1975 - 76 година и от тогава са приятели. ****и съпруга на свидетелката били строители. В жилището преди живеели и децата им – Д. и Т.. Заявява, че през 80-те. Години ****и Х. *** и ****купувал бетон от предприятието, в което свидетелката работела. ****Р. бил майстор-бригадир на строителна бригада. След като построили къщата се преместили да живеят в нея. Заявява, че след това ****и Х. строили къща и в ***, в имот прехвърлен от бащата на отв.Х.Р.. В имота имало ягоди, лозе, овошки. Свидетелката твърди, че е посещавала имота и след строителството на къщата и заедно с ***са правили компоти. Твърди, че в имота първо имало някаква кирпичена къща, като имота бил на бащата на отв.***. и той го прехвърлил на дъщеря си. След това ****Р. започнал с бригада и роднини да строят в този имот, след като съборили старата къща. Твърди, че докато е бил жив Стоян, често е ходила лятото, обикновено събота и неделя и е преспивала там. Твърди, че строежа на къщата е започнал след 1981 година. Заявява, че през 90-години е ходила там и е преспивала, като последно ходила с ответниците там през 2019г., но ищеца Д.Р. не ги пуснал да влязат в имота. Видяла, че я няма астмата, резервоарите за вода дъждовна. Категорично заявява, че ****Р. плащал материалите за къщата. Купувал бетон за строителството от предприятието в което свидетелката работела 40 години като счетоводител. Заявява, че ****Р. е вземал всички материали, издавали са фактурите на негово име и той ги е заплащал. Твърди, че след като се пенсионирал ****закарал фургон в с.Сава и започнал да отглежда ябълки и ги е продавал на базар Левски, откъдето тя си е купувала от него. Заявява, че не е чувала от ****и Х. да казват, че този имот в *** ще го остават на Д.. Твърди, че докато бил жив ****постоянно ходел на лозе, работел постоянно. Заявява, че са ходили семейно със ****и Христина на тази къща в *** до 2009г. и ****си отварял, никой нямало като са ходили в къщата, като съседи наглеждали имота като ги Роеви. Не е заварвала Д. там като са ходили в ***.
Св.Попов заявява, че е съпруг на племенницата на Х. и знае, че Х. и ****имат имот в ***, който е закупен от бащата на Х. през 78 - 79 година и след това започнали да строят в него къщичка през 1981-1982г. Твърди, че лично е помагал в строителството на гаража към къщата. В строителството участвали роднините на Х., нейния брат, братовчеди й, както и част от бригадата на Стоян. Заявява, че след това също е ходил през годините в този имот. Заявява, че преди смъртта си, ****посещавал имота в ***, там имало дървета, астма и т.н. Знае, че имал ябълкова градина, като сам се е занимавал с отглеждането на ябълките. Заявява, че не е чувал от ****и Х., че този имот в *** трябва да остане за Д., като те много държали и за двамата си синове. Заявява, че преди смъртта на ****не е виждал друг да владее имота, като е виждал в имота и Д., като и Т. в началните години. Завява, че последно е ходил в имота пред 7-8 години и там бил Д..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите ***, доколкото съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. Добрев и Димитров, досежно твърденията за местонахождението на процесния имот, за наличието на постройки в имота. В същото време съдът не кредитира показанията им в частта, относно твърденията за придобиването на имота от ищеца и неговия баща чрез възмездна сделка, доколкото по делото е безспорно установено, че имота е закупен от отв.Х.Р.. Не кредитира показанията на св.Димитров досежно твърденията му, че изобщо не знаел, че ищеца има брат, тъй като в същото време самият свидетел заявява, че ищеца му бил споделил, че е прехвърлил на брат си свой имот.
От заключението по назначената и приета от съда съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен срещу „Заявител“ в Завещания от 10.03.1989 год. е изпълнен от ****С.Р., а подписът, положен срещу „Заявител“ в Завещания от 10.03.1989 год. е изпълнен от Х.Я.Р..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В тежест на ищеца в настоящото производство е
да докаже при условията на пълно и главно доказване както по предявения главен
положителен установителен иск, така и по предявените в условията на
евентуалност установителни искове: индивидуализацията на недвижимия имот; да
установи и докаже твърденията си затова, че е носител на вещното право на
собственост върху процесните реални части на релевираните в исковата молба
придобивни основания – давностно владение и наследяване по отношение на
поземления имот и сградите, както и да установи безспорно периода на
изграждането на процесните жилищни сгради в сегашния им вид.
В тежест на
ответната страна е да установи и докаже, че
притежава противопоставимо на ищеца право, въз основа на което оспорва
твърденията му за необезпокоявано владение през процесния период от 1989г. и до
депозиране на ИМ. В тежест на ответната страна е да наведе възражения относно
принадлежността на правото на собственост върху поземления имот и жилищните
сгради към патримониума на ищеца, както и относно оспорването на Нотариален ****,
****, д. № 46 от 21.02.2019 г. на ****с peг. № 205 на
НК.
Съдът приема за
безспорно между страните, че ищецът, в качеството си на наследник на баща си ****Р.,
след смъртта му е придобил собствеността върху 1/6 ид. части от процесните
недвижими имоти, вкл. поземления имот и изградените постройки, доколкото е
безспорно и че постройките са били изградени към този момент.
Придобиването на собственост по давност е уреден от закона способ за придобиване на права, при който в следствие на реализиране на елементите от обективна страна – осъществявано трайно, явно и необезпокоявано владение в определен период от време и от субективна страна – намерение за своене на имота, владеещото лице може да придобие собствеността независимо от това кой друг субект се е легитимирал като собственик до този момент. Съгласно чл.79 от ЗС, упражняваното непрекъснато владение с намерение за своене следва да е продължило не по-малко от 10 години, за да е в състояние същото да доведе до придобиване на собственост по отношение на владеният имот. В поредица свои решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Съобразно разясненията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението. При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот. При възникналия спор между страните, на изследване подлежи въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите, в който смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение.
Съобразно приетото в тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г., обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС и по чл. 79, ал.2 ЗС.
В настоящия случай
ищеца се позовава на давностно владение осъществявано в периода от 1989г. до
2019г., когато са предявени пред съда исковете за собственост. Началото на
владението си свързва с дарение от негова страна в полза на брат му – отв.Т.Р. идеални части от друг недвижим имот в гр.Варна, с
който твърди, че на практика са уредили собствеността за всеки от тях. Твърди,
че родителите му са заявили, че процесния поземлен имот ще бъде негов, като са
изготвили завещания в негова полза. Твърди, че от този момент е владял имота,
демонстрирайки спрямо родителите си и брат си, че този имот е вече изцяло
негов. Доколкото обаче тези завещания не са изготвени в предвидената от закона
за наследството форма, предвидена в разпоредбите на чл.24 и 25 от ЗН, не са в
състояние да придадат качеството добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от
ЗС на лицето упражняващо владението. Следва да се отбележи, че единия от завещателите
– отв.Р. е жива, поради което нейно наследство не е
откривано. Следователно основателното провеждане на предявените искове за
собственост възлагат в тежест на ищеца провеждането на пълно и главно
доказване, че е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот с
намерение за своенето му в продължение на поне 10 години. Съдът приема за
безспорно, че до смъртта на общия за страните наследодател- ****Р. през 2009г.
всички членове на семейство, вкл. двамата ответници и
****Р. са владели имота. Безспорно се установява от показанията на ***, че те
са посещавали имота, заедно с ответницата, като *** твърди, че са варили
компоти и няколкократно през годините до 2009г. е нощувала в къщата по покана
на отв.Р. и нейния съпруг.
Обстоятелството, че
св.Добрев и св.Димитров не са виждали в имота ответниците и общия за страните
наследодател – ****Р. не означава, че те не са го посещавали. Липсват твърдения
както че двамата свидетели ежедневно са посещавали имота и са проверявали кой е
там, така и твърдения, че ищеца Д.Р. е живеел в този имот постоянно през
процесния период.
Съдът намира, че не са
налице доказателства и за трайно е непрекъснато владение единствено за себе си
от страна на ищеца и през периода от смъртта на баща му – 24.08.2009г. до
20.12.2019.
От анализът на всички
ангажирани по делото доказателства се установява по категоричен начин, че Д.Р.
е започнал да упражнява фактическа власт по отношение на поземления имот и
сградите в *** за себе си едва от 2019г., когато той явно е демонстрирал пред
ответниците, в присъствието на ***, че владее имота единствено за себе си и е
отказал да ги допусне в него.
Не са налице безспорни
доказателства за подобни негови действия преди това. Съдът приема за безспорно
установено, че общия за страните наследодател е посещавал имота до смъртта си
на 24.08.2009г. Липсват доказателства, а и не са наведени твърдения, ищецът да
живее, или да стопанисва ежедневно процесния имот.
Действително през 2015г. ищецът и третото-неучастващо в делото лице- Тодорка Х.Р. са предприели действия по установяване собствеността им върху имота, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, но липсват доказателства тази процедура да е приключила с нотариално удостоверяване на собствеността им. Съм по себе си този факт означава, че ищеца приема, че дори и през период от 10 години преди 2015г. не упражнява владение сам и единствено в своя полза, а съвместно с друго лице. Освен това през 2016г. самия ищец, но вече заедно с двамата ответници са се снабдили с констативен нотариален акт, съгласно който са признати за собственици на процесния имот, като ищеца е собственик на 1/6 ид.части както от поземления имот, така и от всички построени в него сгради. По делото бе приложена молба, подписана саморъчно от страните по настоящото дел, вкл. и от ищеца Д.Р., с която заявяват, че желаят да бъдат признати за съсобственици на имотите, т.е. към 18.10.2016г. ищецът приема, че е собственик единствено на 1/6 ид.части от имотите, а останалите ид.части са собственост на майка му и брат му.
Съгласно Тълкувателно Решение № 4 по т.гр. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните с последици, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца собственически иск. Позоваването на давността на практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същият резултат. Приема се, че дори и когато срокът е изтекъл, но възражението за придобивна давност е направено след прекъсване на владението поради изгубването му за повече от 6 месеца (чл. 81 ЗС), в резултат на което е заличен периодът на изтеклия давностен срок, собствеността на имота не може да се придобие по оригинерен способ – Решение №404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о.
Ищецът в
настоящото производство релевира доводи за изтекла в негова полза придобивна
давност в периода от 1989г. до 2019г. В същото време от представените по делото
доказателства - Нотариален акт нотариален акт за собственост на недвижим имот ***, том IV, рег.№6971,
дело №579 от 18.10.2016г. се установява, че ищецът признава, че е собственик
единствено на 1/6 ид.части от поземления имот и постройките в него, а
останалите ид.части са собственост на майка му и брат му – двамата ответници.
Обстоятелството, че ищецът е основния ползвател на имота в *** и притежава ключ
от него, не променя факта, че имота фактически и юридически е бил собственост
на родителите му до смъртта на баща му, а след това съсобствен между него,
майка му и брат му. Извън липсата на доказано осъществяване трайно, явно и
непрекъснато на фактическа власт на ищеца по отношение на процесния имот съдът
намира за недоказан и другият елемент от давностното владение, а именно
субективният му елемент – намерението за своене на имота. Последното предполага
владелецът, считайки вещта за своя, да демонстрира качеството си на собственик
пред трети лица и най-вече пред собствениците й. Доказателства за подобно
поведение от страна на Д.Р. в периода от 1989г. до 2019г., когато е отказал да
допусне в имота двамата ответници, не са ангажирани.
Въз основа на
изложеното съдът приема за установено, че владението с намерение за своене на
процесния поземлен имот и сградите в него от ищеца е с начало 2019г., когато с
отказа да допусне в имота двамата ответници е демонстрирал пред всички, в това
число и пред ответниците намерението си да се счита за негов собственик. От
посоченият начален момент обаче до датата на предявяване на исковата молба не е
изтекъл изискуемият от закона 10 годишен период на владение, поради което
придобивното основание, на което основават правата си ищеца не е породило
действие в неговия патримониум.
Безспорно е установено,
че всички процесни постройки са били изградени в поземления имот преди смъртта
на общия за страните наследодател. По делото не бяха ангажирани доказателства,
че ищецът е демонстрирал спрямо ответниците, че владее тези постройки
единствено за себе си. Нещо повече, при изготвяне на констативния нотариален
акт за собственост на недвижим имот ***, том
IV, рег.№6971, дело №579 от 18.10.2016г., ищецът и двамата ответници са
признати за собственици на освен на поземлен имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от
06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ
се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7,
парцел III, при съседи: ****, но и на процесните сгради - сграда с
идентификатор: ****с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, едноетажна,
със застроена площ от 59 кв.м.; втора сграда с идентификатор ****с
предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39
кв.м.; трета сграда с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда
на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., при квоти за всеки от
съсобствениците както следва: Д.С.Р. – 1/6 ид.части, Х.Я.Р.
– 4/6 ид.части и Т.С.Р. – 1/6 ид.части.
Съдът приема, че са
налице безспорни доказателства, че ищецът е придобил по наследяване от баща си ****С.Р.
1/6 ид.части от процесния поземлен имот и построените
в него сгради.
При това положение и
поради недоказаност на елементите от фактическия състав на давността по чл.79
от ЗС съдът приема, че ищеца не се легитимира като самостоятелен собственик на целия
процесен поземлен имот и построените в него сгради
нито в периода от 1989г. до 2019г., нито в периода от 2009г. до 2019г., поради
което предявените от него против двамата ответници – Х.Р.
и Т.Р. искове за собственост се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход от спора на ищеца не се следват разноски, доколкото ответниците не оспорват неговата собственост на 1/6 ид.части от процесните имоти.
Ответниците отправят искане за присъждане на разноски и представят доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., сумата от 150лв.-депозит за СГЕ и 10лв. ДТ за съдебни удостоверения. Предвид изхода на спора, съдът приема, че тези разноски се дължат на ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Д.С.Р., с ЕГН **********, адрес: *** и ответниците Х.Я.Р., ЕГН **********,*** и Т.С.Р., ЕГН **********,***, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК въз основа на наследяване от баща си ****С.Р., ЕГН**********, починал на 24.08.2009г. в гр.Варна, на 1/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, на 1/6 ид.части от СГРАДА с идентификатор: ****с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; на 1/6 ид.части от втора СГРАДА с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; на 1/6 ид.части от трета СГРАДА с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., на осн.чл.9, ал.1, вр.чл.5, ал.1 Закона за наследството, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.С.Р., с ЕГН **********, адрес: ***, против Х.Я.Р., ЕГН **********,*** и Т.С.Р., ЕГН **********,***, за приемане за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, упражнявано в периода от 1989 год. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ****, 5/6 ид.части от СГРАДА с идентификатор: ****с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; 5/6 ид.части от втора СГРАДА с идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; 5/6 ид.части от трета СГРАДА с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Р., с
ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на Х.Я.Р., ЕГН **********,*** и Т.С.Р.,
ЕГН **********,*** сумата от 860лв /осемстотин и шестдесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: