О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е N
гр.
Сливен, 21.02.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда
Янакиева ч.гр.д. N 103 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпило е възражение пред
въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като
правно основание в разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Подателят на възражението
твърди, че за задължението си е узнална 10.01.2019г. след връчване на покана за
доброволно изпълнение от страна на ЧСИ. Твърди, че заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК му е ненадлежно връчена /чрез биша съпруга, която не го е
уведомявала за това/, живееща на адрес, на който той не е регистриран от 2007г.
насам и счита, че задължението към заявителя – „Топлофикация –Сливен“ ЕАД, е за
услуги, ползвани от нея, поради което са несължими от него.
Моли въззивния съд да
приеме възражението му, като счете, че са налице предпоставките по чл. 423 ал.
1 от ГПК. Представя заверени копия от съобщение от ЧСИ, от решение за
прекратяване на граждански брак и справка за настоящ и постоянен адрес.
В законовия срок насрещната
страна е подала писмен отговор, с който оспорва възражението и моли то да не се
приема. Твърди, че частният жалбоподател е съсобственик на апартамента, за
който са начислени сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поискал е и да бъде вписан като титуляр, поради което дължи половината от
тях. Представя доказателства в тази насока.
Възражението е подадено в
законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.
Настоящият въззивен състав,
след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 5577/18г. на
СлРС, намира, че са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК и следва
да приеме възражението.
Разпоредбата на чл. 423 ал.
1 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които
възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и
в случая подателят-длъжник се позовава на първото – че заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно.
Подадено е било на 16.10.18г.
до СлРС от „Топлофикация - Сливен“ ЕАД, гр. Сливен, заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник И.М.
/частния жалбоподател/. М заявлението е посочен като адрес на длъжника *********.
Съдебният деловодител е
извършил и приложил към делото служебна справка за постоянния и настоящ адрес
на лицето, от която е видно, че от 31.05.2007г. и двата са *********.
С разпореждане от 17.10.2018г.
съдът е уважил заявлението и е разпоредил издаване на заповед срещу длъжника /подател
на възражението в това производство/. На същата дата – 16.10.2018г. по ч.гр.д.
№ 5577/18г. на СлРС е издадена заповед № 3162 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, в която като адрес на лицето е отбелязано: *********.
На този адрес била
изпратена и заповедта, откъдето съобщението се е върнало подписано на
22.10.2018г. от Х.М.,с отбелязване „съпруга“.-
С влязло в сила на
13.02.2003г. съдебно решение гражданският брак между частния жалбоподател и Х.М.
е прекратен с развод.
Законовият двуседмичен срок
за подаване на възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК в условията на този
начин на връчване, е започнал да тече от връчването на заповедта на 22.10.18г.
и е изтекъл на 05.11.2018г. В рамките му длъжникът не е подал възражение по чл.
414, респективно – чл. 414а от ГПК.
След изтичането на срока за
подаване на възражение, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, за
което е извършено надлежно отбелязване на 16.11.2018г.
От изложеното е видно, че при
връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК не са били спазени всички законови
изисквания за това.
Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ГПК връчването на друго пълнолетно лице,
живеещо на адреса, е надлежно. В случая по принцип е без значение дали то е
съпруга или бивша съпруга, както и не е налице хипотезата на предложение
последно, тъй като лицата нямат качество на насрещни страни в производството.
Това процесуално действие
на съда и съдебните служители би било законосъобразно, в случай, че съдът се бе съобразил с разпоредбата н ачл.
411 ал. 1 от ГПК.
Била е извършена
своевременно справка на адресната регистрация на длъжника е след като в
справката ясно са посочени постоянен и настоящ адрес, различен от този по
заявлението, е напълно неоправдано съдът да отрази неактуален адрес в заповедта
си и да изпрати на него съобщението.
При това положение дори
актът на връчването формално да е бил извършен съобразно процедурата,
предвидена в чл. 46 ал. 2 от ГПК, самото изпращане на ненадлежен адрес в
нарушение на разписаното в правната норма, прави връчването нередовно.
Ето защо настоящият състав намира, че връчването на адрес на длъжника, на
който той не е регистриран от 2007г. не е било надлежно, поради което е налице
предпоставката на чл. 423 ал. 1 от ГПК. Възражението следва да бъде прието, а делото - да бъде върнато на
районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже,
съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415
ал. 1 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА направеното възражение
по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от И.А.М.
ЕГН **********, със съдебен адресат адв. С.Р., като негов пълномощник и адрес
за връчване: *********** против Заповед № 3162 от 16.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5577/18г. на СлРС.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното
производство с указания за предприемане на действията по
чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: