Определение по дело №103/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 235
Дата: 21 февруари 2019 г.
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20192200500103
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 21.02.2019 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 103 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че за задължението си е узнална 10.01.2019г. след връчване на покана за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ. Твърди, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК му е ненадлежно връчена /чрез биша съпруга, която не го е уведомявала за това/, живееща на адрес, на който той не е регистриран от 2007г. насам и счита, че задължението към заявителя – „Топлофикация –Сливен“ ЕАД, е за услуги, ползвани от нея, поради което са несължими от него.

Моли въззивния съд да приеме възражението му, като счете, че са налице предпоставките по чл. 423 ал. 1 от ГПК. Представя заверени копия от съобщение от ЧСИ, от решение за прекратяване на граждански брак и справка за настоящ и постоянен адрес.

В законовия срок насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва възражението и моли то да не се приема. Твърди, че частният жалбоподател е съсобственик на апартамента, за който са начислени сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поискал е и да бъде вписан като титуляр, поради което дължи половината от тях. Представя доказателства в тази насока.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 5577/18г. на СлРС, намира, че са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК и следва да приеме възражението.

Разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Подадено е било на 16.10.18г. до СлРС от „Топлофикация - Сливен“ ЕАД, гр. Сливен, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник И.М. /частния жалбоподател/. М заявлението е посочен като адрес на длъжника *********.

Съдебният деловодител е извършил и приложил към делото служебна справка за постоянния и настоящ адрес на лицето, от която е видно, че от 31.05.2007г. и двата са *********.

С разпореждане от 17.10.2018г. съдът е уважил заявлението и е разпоредил издаване на заповед срещу длъжника /подател на възражението в това производство/. На същата дата – 16.10.2018г. по ч.гр.д. № 5577/18г. на СлРС е издадена заповед № 3162 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в която като адрес на лицето е отбелязано: *********.

На този адрес била изпратена и заповедта, откъдето съобщението се е върнало подписано на 22.10.2018г. от Х.М.,с отбелязване „съпруга“.-

С влязло в сила на 13.02.2003г. съдебно решение гражданският брак между частния жалбоподател и Х.М. е прекратен с развод.

Законовият двуседмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК в условията на този начин на връчване, е започнал да тече от връчването на заповедта на 22.10.18г. и е изтекъл на 05.11.2018г. В рамките му длъжникът не е подал възражение по чл. 414, респективно – чл. 414а от ГПК.

След изтичането на срока за подаване на възражение, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, за което е извършено надлежно отбелязване на 16.11.2018г.

От изложеното е видно, че при връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК не са били спазени всички законови изисквания за това.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ГПК връчването на друго пълнолетно лице, живеещо на адреса, е надлежно. В случая по принцип е без значение дали то е съпруга или бивша съпруга, както и не е налице хипотезата на предложение последно, тъй като лицата нямат качество на насрещни страни в производството.

Това процесуално действие на съда и съдебните служители би било законосъобразно, в случай, че  съдът се бе съобразил с разпоредбата н ачл. 411 ал. 1 от ГПК.

Била е извършена своевременно справка на адресната регистрация на длъжника е след като в справката ясно са посочени постоянен и настоящ адрес, различен от този по заявлението, е напълно неоправдано съдът да отрази неактуален адрес в заповедта си и да изпрати на него съобщението.

При това положение дори актът на връчването формално да е бил извършен съобразно процедурата, предвидена в чл. 46 ал. 2 от ГПК, самото изпращане на ненадлежен адрес в нарушение на разписаното в правната норма, прави връчването нередовно.

Ето защо настоящият състав  намира, че връчването на адрес на длъжника, на който той не е регистриран от 2007г. не е било надлежно, поради което е налице предпоставката на чл. 423 ал. 1 от ГПК. Възражението следва да бъде прието, а делото - да бъде върнато на районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже, съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРИЕМА направеното възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от  И.А.М. ЕГН **********, със съдебен адресат адв. С.Р., като негов пълномощник и адрес за връчване: *********** против  Заповед № 3162 от 16.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5577/18г. на СлРС.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания за предприемане на действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: