Мотиви:
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт на Районна прокуратура-Ямбол
против подсъдимия Д.М.Д. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
По делото е предявен и
приет за разглеждане граждански иск срещу подсъдимия от „Х.“ЕООД в размер на
814.62лв. за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тях считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. На осн. чл. 287 НПК, е
направено и прието от съда изменение в обстоятелствената част на обвинението.
Счита обвинението за доказано от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се определи
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на три месеца
„лишаване от свобода“, което да се отложи за изтърпяване за изпитателен срок от
три години. Гражданският иск се преценя
за основателен и доказан и се пледира за уважаването му от съда в пълен размер.
Гражданският ищец „Х.“
ЕООД участва в съдебно заседание чрез законния си представител и с упълномощен повереник адвокат. В съдебното заседание на което е даден
ход на съдебните прения гражданският ищец не осигурява представител и не взема
становище по основателността и доказаността на
исковата претенция.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
През стопанската
2018-2019г „Х.“ ЕООД, управлявано от св. Т. Х. и ЕТ“И.Р.Ч.“ обработвали
земеделска земя в землището на с. Б., като търговското дружество обработвало
земята в реални граници, а едноличния търговец, след комасация.
През посочената стопанска година сред обработваните от „Х.“ ЕООД земи попадали
и парцел 53 в масив 74 и парцел 12 в масив 81, които били засети с маслодаен
слънчоглед сорт „Дженова“. Парцелите се намирали в местностите
"Гробчето" и „Сарапчата“.
Останалата земеделска земя, граничеща с
посочените два парцела се обработвала от ЕТ“И.Ч.“ и също била засята с
маслодаен слънчоглед.
На 17, 18 и 19.08.2019г
ЕТ“И.Р.Ч.“ извършвал жътва на слънчогледа , като на 17 се жънело в м. „Гробчето“, на 18 – в
м.“Гробчето“ и м. „Сарапчата“
и на 19 – в м. „Сарапчата“ и „До гората“ . Жътвата на
слънчоглед се извършвала с комбайн „Лаверда“,
собственост на ЕТ“И.Р.Ч.“, управляван от подсъдимия Д.М.Д.. Пожънатата
продукция се извозвала от полето до базата на едноличния търговец от св. И.Л.,
управляващ товарен автомобил с ДК № У9234. В
екипът, участващ в жътвата на слънчогледа се включвал и св. Д.М., управляващ
трактор за пожарна безопасност и св. М.С. , управляващ трактор с ремарке.
На 19.08.2019г св. Х.,
заедно със свидетелите П., П. и Й. установили, че
обработваните от „Х.“ ЕООД парцели 53 в масив 74 и 12 в масив 81 в местностите „Гробчето“ и „Сарапчата“ са
пожънати. Св. Х. уведомил по телефона св. М. *** и св. С. – районен инспектор
към РУ Тунджа, отговарящ за с. Бояджик. По-късно през деня св.Х. и св. С.
отишли на место като чрез носено от св. Х. GPS устройство св. С. установил, че показаните
му от Х. площи в местностите „Гробчето“ и „Сарапчата“ са пожънати.
От заключението на
изслушаната по делото агротехническа експертиза се установява, че средният
добив от добития слънчоглед от парцели 53 в масив 74 и 12 в масив 81 в местностите „Гробчето“ и „Сарапчата“ е в
размер на 1623.32лв на стойност 941.52лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на показанията на свидетелите Х., П., П. и Й., М., от показанията на св. Л., Ч., С., М.,С., А., П., Ш., Г., П., И., дадените в хода на
досъдебното производство показания от свидетелите Х. и С. , в прочетените им от
съда части, въз основа на писменото
заключение на изслушаната по делото агротехническа експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещото лице И.К. и приложените по делото писмени
доказателства: писмо изх. № РД-12-02-442-1/22.10.19 на ОД“Земеделие“ Ямбол и приложените към него доказателства, трудови
договори – 4бр.скици на Агенция по Геодезия, картография и кадастър, писмо от Дирекция Национална система 112“ – 2бр,
Писмо та Общинска служба „Земеделие“ и приложените към него схеми на масиви 74
и 81 в землището на с. Б., извлечение от компютърна програма, която отразява
влизането на превозните средства, количеството продукция, с която са натоварени
и склада, в който е извършено разтоварването в ЕТ“И.Р.Ч.“ за дати 17,18 и
19.08.2019г. и приложените кантарни бележки, справка
за съдимост.
Съдът констатира
противоречие в показанията на две групи свидетели от една страна показанията на
свидетелите Т.Х., П.П., С.П. и Й.Й.
и от друга страна показанията на св. Г.Л.,
И.Ч., Д.М. и М.С. относно обстоятелството извършвали ли са непосредствено
наблюдение първата група свидетели на жътвата в м. Гробчето
и пряко ли са установили, че техните площи са пожънати от подсъдимия. Първата
група свидетели твърди, че са наблюдавали процеса на жътвата от служебния
автомобил на св. Х. – черен джип „Кия“ който се е
намирал в края на селото на 300-400м. от м. „Гробчето“
, а втората група свидетели сочи, че в деня в който са извършвали жътва на
слънчоглед в процесната местност не са видели св. Х., негови работници или
служебния му автомобил. На първо място съдът взе предвид , че и двете групи
свидетели са заинтересовани от изхода на делото, доколкото първата група
свидетели са управител и работници в пострадалото юридическо лице, а втората
група свидетели, са съответно работници към другият земеделски производител, за
които се твърди, че е извършил неправомерно пожънване на нивите. Съдът даде вяра на втората група свидетели,
тъй като при съпоставка на свидетелските показания с приложените по делото
писмени доказателства и по-конкретно от представените кантарни
бележки и извлечение от компютърната програма на ЕТ“И.Ч. се установи, че в м. „Гробчето“ се е извършвала жътва на 17 и 18.08.2019г. На 19.08.2019г , така както се твърди от
първата група свидетели работници на ЕТ“И.Ч.“ са извършвали жътва на слънчоглед,
но в местностите. „Сарапчата“ и „До гората“, а
безспорен по делото факт е, че видимост към последните не е възможна от края на
селото. Недостоверността на показанията
на първата група свидетели в посочената им част индиректно се извлича и от
дадените сведения от св.Х. и св. П. в хода на предварителната проверка по
преписката.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Х. в частта им, в която се твърди, че процесните
земеделски площи са били засети със слънчоглед марка „Фуримес“,
тъй като видно от обстоятелствената част на изслушаната агротехническа
експертиза, след справка в счетоводството на „Х.“ ЕООД се установява, че сорта
на засетия слънчоглед е „Дженова“.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не включи в обсъждането си писменото
заключение на назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценителна
експертиза с вещо лице М.Д., тъй като от една страна вещото лице,изготвило експертизата,
няма агротехническо образование, а от друга страна в съдебно заседание вещото
лице не е в състояние да посочи откъде е взело информацията за площа на процесната земеделска земя. Тъй като такава
информация липсва и в приложеното по делото писмено заключение съдът счете, че
същото е необосновано и отказа да го приеме.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не включи в обсъждането си писменото
заключение на изготвената в хода на съдебното следствие агро-техническа
експертиза с вещо лице В.К., като необосновано, изготвено при неспазване на
поставените от съда задачи и при
обосновани съмнения за правилността на заключението. Поради горните
обстоятелства съдът отказа да приеме представеното заключение.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се събраха
безспорни и категорични доказателства подсъд.Д. да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195
ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК, а именно на 19.08.2019г в неустановен
точен час в землището на с. Бояджик общ. Тунджа да е отнел чужди движими вещи
от масив 74, парцел 53 – 744,15кг. Слънчоглед марка „Фуриос
CLP“
на стойност 446.49лв. и от масив 81 парцел12 – 879р175кг. Слънчоглед „Фуриос CLP“
на стойност 527.50лв., всичко на стойност 973.99лв. от владението на Т.Х.К.,
представляващ и управляващ „Х.“***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието да е използвано
техническо средство комбайн „Лаверда“ с неустановен
регистрационен номер.
Единствените събрани по
делото доказателства отчасти в подкрепа на държавното обвинение са показанията
на свидетелите Х., П., П. и Й., които твърдят, че процесните земеделски площи са били пожънати. Както се
посочи по-горе изброените свидетели са заинтересовани от изхода на делото
доколкото първият от тях е собственик на капитала на юридическото лице и негов
управител, а останалите са работници в дружеството. В подкрепа на казаното от
тях са показанията на св. С. , районен инспектор, отговарящ за с. Бояджик.
Последният безспорно е незаинтересован от изхода на делото и съдът приема
показанията му за достоверни, но при разпита си в съдебно заседание свидетелят
уточни, че не може са работи с GPS устройство, че устройството го е
носил Х. и той му е показал местонахождението на процесните
имоти. При това положение безспорно за съда остава единствено обстоятелството,
че св. св. С. е посетил със св. Х. въпросните местности в с. Бояджик и е установил, пожънати земеделски
площи, но не и факта, че именно показаните му от Х. пожънати площи съвпадат с
обработваните от последния земеделски земи. В подкрепа на показанията на св. Х.,
П., П. и Й. не
биха могли да се ползват и показанията на св. М. ***, доколкото
последната не е ходила на место, не е била задействана процедурата по ЗОСИ и в
Кметство с. Бояджик липсват каквито и да било писмени доказателства за
случилото се – липсва входирана жалба от Х., липсва
сформирана комисия, която да установи на место състоянието на земеделските
площи и пр.
От приложените по
делото две писма от „Дирекция Национална система 112“ се установява, че през процесния период от време липсва подаден сигнал на тел. 112
за неправомерно пожънати земеделски площи в землището на с. Бояджик.
Нещо повече, дори и да
се приеме, че процесните земеделски площи
действително са били пожънати, то по никакъв начин не се установи това да е извършено
от подсъдимия. Единствените доказателства в тази насока отново са показанията
на посочените по-горе свидетели Х., П., П. и Й.,
които твърдят, че са наблюдавали жътвата в м. Гробчето
и са видели подсъдимият лично да управлява комбайна. Тези показания по несъмнен
начин се опровергават от представената справка от компютърната система на ЕТ“И.Ч.“
и приложените кантарни бележки, видно от които на
сочената от свидетелите дата 19 август работниците на ЕТ“И.Ч.“ изобщо не са
жънели в м. „Гробчето“. За едноличния търговец
жътвата в м.“Гробчето“ е приключила предния ден и на
19 август са жънели в м. „Сарапчата“, която местност
поради отдалечеността си от селото няма как да бъде видяна от мястото на което Х.,
П., П. и Й. твърдят, че са се намирали. Горното
обстоятелство обяснява и защо въпреки, че същите твърдят , че са били на
посоченото място не са били забелязани от нито един от работниците на ЕТ“И.Ч.“
( на 19.08. свидетелите Л., М. и С. са
били в м. Сарапчата, а в последствие и в м.“До
гората“ от където също са нямали видимост към работниците на „Х.“ ЕООД).
Безспорно се установи , че в м.Гробчето“ и в м.“Сарапчата“ обработват земеделски площи множество земеделски
производители, а не единствено „Х.“ ЕООД и ЕТ“И.Ч.“, поради което и съдът не
изключва възможността на 19.08.19г свидетелите
Х., П., П. и Й. действително да са видели
комбайн в м. „Гробчето“, но той да е бил на друг
земеделски производител.
От събраните по делото
доказателства не се установи и предмета на престъплението, така както бе
въведен от държавното обвинение, след изменение на обвинението по реда на чл.
287 НПК, а именно слънчоглед „Фуриос CLP“. Единствените доказателство в тази
насока са твърденията на св. Х.. Последните се опровергават по категоричен
начин от заключението на изслушаната по делото агро-техническа
експертиза, която след справка в счетоводството на „Х.“ ЕООД е установила, че процесните земеделски площи са засяти
със слънчоглед „Дженова“
Не се установиха и
каквито и да било присвоителни намерения от страна на
подсъдимия доколкото от всички събрани по делото гласни доказателства се
установява, че цялата пожъната от него земеделска продукция е транспортирана и
разтоварвана в базата на земеделския производител ЕТ“И.Ч.“.
Поради липса на
осъществен както от обективна, така и от субективна страна състав на
престъпление кражба съдът , на осн. чл. 304 от НПК
призна подсъдимият Д. за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 195 ал.1
т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
При този изход на
делото съдът прие предявения от „Х.“ ЕООД срещу подсъдимия Д. иск за обезвреда от престъплението по чл. 195 ал.1 НК в размер на 814.62лв. за неоснователен и
недоказан и го отхвърли.
На осн.
чл. 190 ал.1 от НК направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: