Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 17.12.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4816/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба от З.З.И., с която е предявен срещу С.К.З.К.АД, ЕГН **********, осъдителен с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 29347,87 лв., представляваща част от вземането в пълен размер от 30597,87 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена на ответника по силата на възлагане от ищеца от трето лице – „С.К.К.Г.“ АД по силата на уговорки в Нотариален акт от 11.06.2021 г., при начална липса на основание – за погасяване на задължение за липси, констатирани с акт от 08.05.2012 г., когато страните са били в трудовo правоотношение и което задължение е недължимо платено, тъй като не е възникнало. Претендира законната лихва от предявяване на исковата молба (04.05.2017 г.) и направените по производството разноски.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „касиер“, а впоследствие „комисионер“ в заложна къща в гр. Добрич. След ревизия на 08.05.2012 г. бил издаден акт, озаглавен „Акт за начет“, с който са констатирали липси на стойност 30597,87 лв. Твърди, че изготвеният акт е нищожен, констатациите не отговарят на истината и не са налице твърдените липси. Оспорва и качеството си на отчетник. Въпреки това по сключен от нея договор за заем с трето за спора лице, по нейно възлагане кредиторът й е погасил задължението към работодателя й за общата сума от 31457 лв. Твърди, че поради липса на задължение, плащането, извършено от заемодателя й по нейна делегация (нейно нареждане), е при начална липса на основание – поради липса на валидно възникнало задължение. Претендира връщане на платеното на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ответникът оспорва иска. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземането, доколкото същото се основа на вземане по трудов договор и искът за претендирането му се погасява с общата 3-годишна давност по чл.358, ал.1, т.3 КТ. По същество твърди, че вземането е валидно възникнало – след инвентаризация, извършена на 08.05.2012 г. в съответствие с чл.22 ЗСч и съгласно вътрешните правила на дружеството са установени липси в претендираната стойност, за което ищцата е направила признания в подписани от нея собственоръчни обяснения. В този смисъл се позовава на доказателствената сила на съставения от ищцата документ относно удостоверените в него неизгодни за нея факти. Твърди, че ищцата е имала качеството на материално отговорно лице и съгласно длъжностната си характеристика носи отчетническа отговорност. По изложените съображения плащането е направено на валидно правно основание, тъй като в полза на ответника е възникнало вземане за обезщетение за липси.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

 

По иска чл.55, ал.1 ЗЗД:

Между страните не е спорно обстоятелството, че към 08.05.2012 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „комисионер-заложна къща“ в магазина на ответника в гр. Добрич. Спорно е обстоятелството дали длъжността е отчетническа – свързана със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности по см. на чл.207, ал.1 КТ.

Установява се от представената от ищцата длъжностна характеристика за длъжността „касиер-заемодател“, код 4218 по НКП, която й е връчена на 28.07.2005 г., че при изпълнение на задълженията за посочената длъжност носи материална отговорност във връзка с повереното й имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности (т. II.2 и 3 от длъжностната характеристика). Видно от Допълнителното споразумение от 01.09.2010 г., от този момент длъжността на ищцата е била комисионер-заложна къща, код по НКПД 42142001. Видно от Национална класификация на професиите и длъжностите, кодове с номера 4213 и 4214 се отнасят до „комисионери и лихвари“ и „инкасатори на дългови задължения“. Изменението на наименованието на длъжността, заемана от ищцата, в случай че не води до изменение на трудовата й функция, не изисква връчване на нова длъжностна характеристика. По делото няма данни трудовата функция на ищцата да е изменяна в периода на действие на трудовото й правоотношение. Ето защо съдът приема, че към момента на извършване на процесната инвентаризация – 08.05.2012 г. на ищцата е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя, поради което отговаря по силата на чл.207, ал.1, т.2 КТ за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза, че на 08.05.2012 г. в офиса на „С.К.З.К.“ АД - Магазин № 5, находящ се в гр. Добрич, ул. ******е извършена извънредна инвентаризация на дружеството. Съгласно приложените вътрешни правила за провеждане на инвентаризация (л.167 от делото на РС - Добрич) и в резултат на извършената ревизия са съставени и подписани утвърдените документи както следва: Протокол за начало на ревизия (л.155 от делото на РС - Добрич); Отчет за наличност за м.05.2012 г. (л.154 от делото на РС - Добрич); Инвентаризационен опис №1 (л.151 от делото на РС - Добрич); Сравнителна ведомост за резултати от проведена инвентаризация (л.156 от делото на РС - Добрич). Съставен е документ, озаглавен Акт за начет от 08.05.2012 г. (л.159 от делото ). Със сравнителна ведомост на обекта е установено, че има липси на стоково материални ценности в размер на 29 525,00 лева и липса на парични средства в размер на 1 072,87 лева, или общо липса на стоково материални ценности и парични средства в размер на 30 597,87 лева. Резултатът е обобщен както следва: 70 421,65 лева получени стоково материални ценности и парични средства; 39 823,78 лева установени като налични при ревизията стоково материални ценности и парични средства; 30 597,87 лева липса на стоково материални ценности и парични средства (70 421,65 лева минус 39 823,78 лева). Вещото лице е установило, че резултат от проведената ревизията е отразен в счетоводството на ответното дружество,  - отразило е установената липсата като вземане от З.И., като същевременно е намалило наличността на касата в Добрич. На 13.06.2012 г. вземането на дружеството ответник от З.И., осчетоводено по сметка 442 – Вземания по липси и начети, аналитично с код 07-З.И., е погасено с получен банков превод в размер на 31 467,00 лева. Сумата е постъпила по сметка на „С.К.З.К.“ АД в А.Б.Б.АД с основание „S. K.K. G. AD ipot.79, t.5, delo 828/11.06.2012“ от разплащателна сметка с IBAN: ***.

Въз основа на приетата експертиза съдът приема, че счетоводните книги на ответника са редовно водени по смисъла на чл.182 ГПК – вещото лице е установило, че вътрешните правила на дружествата следва да са съобразени със изискванията посочени в закона. Дружеството е спазило чл. 16 (1), т. 7 от ЗСч като е определило реда и начина на извършване на инвентаризация изготвяйки вътрешни правила за провеждане на инвентаризация в „С.К.- З.К.” АД. След анализ на вътрешните правила вещото лице заключава, че дружеството е спазило изискванията на чл. 28 от ЗСч, съгласно която разпоредба предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. Дружеството прилага двустранно счетоводно записване на основата на документалната обоснованост при спазване принципите на ЗСч. Изготвен е правилник в който е определен индивидуалния сметкоплан на дружеството, формата на счетоводната отчетност, структурата на счетоводството и др.

Установява се от представените писмени доказателства – Протокол за начало на ревизия и Сравнителна ведомост за резултатите от преведената инвентаризация (л.155-158 от делото на РС - Добрич), че същите са подписани от ищцата без възражения. Установява се от Обяснение (л.190), написано собственоръчно и подписано от ищцата, че пред работодателя си тя признава, че поради нужда от пари е изготвяла фалшиви договори и така се е натрупала „огромна сума пари“, които дължи.

От изложеното съдът приема, че се установява липса на стоково материални ценности и парични средства в размер на 30 597,87 лева в магазина, в който на длъжност „комисионер“ е работила ищцата. Това безпротиворечиво следва както от писмените доказателства, създадени при извършване на ревизията, подписани без възражения от ищцата, от счетоводните записвания при ответника, които се установява да са редовно водени и в съответствие със Закона за счетоводството, така и от писменото признание на ишцата, дадено в рамките на извършената инвентаризация.

Неоснователни са възраженията на ищцата, основани на компетентността на лицата, извършили инвентаризацията, както и процедурата, по която е извършена. На първо място следва да се посочи, че за характера на производството и вида на съставения документ не следва да се съди по наименованията, поставени от служителите на ответника, а от естеството им. Макар озаглавена „ревизия“, видно от счетоводната експертиза извършената проверка представлява инвентаризация, която е проведена съгласно изискванията на ЗСч. Лицата, извършили проверката не са одитори, независимо как са наречени. Съображенията относно правилата за бракуване, е безпредметно да се обсъждат – дори и без да се съобразяват начислените суми за брак в размер на 320 лв., общата сума на недостига надвишава частично предявения размер на иска от 29347,87 лв. и не може да повлияе на крайния извод съществува ли вземането на ответника съобразно предявения размер. Възраженията на ищцата, свързани с индивидуалния сметкоплан и необходимостта от нови задачи към счетоводната експертиза са неоснователни – на първо място защото не се изясни релевантността на този документ за предмета на делото. От изслушаната счетоводна експертиза се установи резултатът от инвентаризацията и правомерността на извършването й – дали са спазени вътрешните правила и изискванията на ЗСч. Вещото лице разясни и неотносимостта на Международните счетоводни стандарти към процесния случай, поради което неотносими към конкретния спор, предмет на разглеждане, са въпросите по принцип как ответникът в счетоводната си политика прилага Международните счетоводни стандарти. Обстоятелството дали т.нар. Акт за начет е връчен на ищцата също не е относим – същественият документ, съдържащ цялата информация относно предоставените на ищцата средства и наличните при инвентаризацията, съответно – разликата, представляваща липса на стоково-материални ценности и парични средства, е Сравнителна ведомост за резултатите от преведената инвентаризация (л.155-158 от делото на РС - Добрич), който документ е подписан от ищцата. Ето защо възможността й за защита в хода на самата проверка не е препятстван, напротив – ищцата се е запознала с резултатите от ревизията и е дала обяснения.

Липсата представлява недостиг в касата – състояние на неотчетност, което е с неустановен произход. Пълната имуществена отговорност на отчетника за липси се гради върху създадената от закона презумпция за причиняване, т.е. отговорността за недостига се носи от лицето, комуто ценностите са поверени под отчет. По делото се установява, че в процесния период паричните и материалните ценности в магазина на ответника в гр. Добрич са били поверени на ищцата, няма данни за други лица с отчетнически функции, полагали труд в магазина в проверявания период. По делото не се установи и друга причина за недостига, стояща извън действията на ищцата, напротив – от неоспорените саморъчни обяснения на ищцата се установява, че недостигът се дължи на нейни действия. От тук следва, че презумпцията за причиняване на липсата не е оборена и са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ищцата за вредите, причинени на работодателя от липси.

От изложеното следва, че в полза на ответника е възникнало вземане за имуществена отговорност на ищцата в качеството й на отчетник за липси, в размер, надвишаващ 29347,87 лв. От тук следва, че претендираната от ищцата сума е платена на валидно правно основание – ответникът се явява носител на това вземане на валидно правно основание, което установи в хода на процеса, а именно – като вземане по чл.207, ал.1, т.2 КТ за пълна имуществената отговорност на работника/служителя за вредите, причинени на работодателя от липси при изпълнение на длъжността й като комисионер в магазина в гр. Добрич. Ето защо не е налице неоснователно разместване на имуществени блага в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – плащане при начална липса на основание и в полза на ищеца не е възникнало вземане за връщане на даденото. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1752 лв. Неоснователно се претендират разноски за адвокатско възнаграждение отделно по гр.д. №1455/2017 г. и отделно по настоящото производство. Образуването на две дела е свързано с неправилна преценка относно местна и родова подсъдност на ищеца, а не на два различни правни спора, по които да се осъществява зашита - исковата молба и правният спорът, предмет на същата, е един, поради това няма основание за претендиране на разноски за две отделни дела. На ищеца следва да се присъдят и направените разноски за счетоводната експертиза в размер на 500 лв.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.З.И., ЕГН **********, срещу С.К.З.К.АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 29347,87 лв., представляваща част от вземането в пълен размер от 30597,87 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена на ответника по силата на възлагане от ищеца от трето лице – „С.К.К.Г.“ АД по силата на уговорка в Нотариален акт от 11.06.2021 г., при начална липса на основание – за погасяване на задължение за липси, констатирани с акт от 08.05.2012 г., когато страните са били в трудовo правоотношение и което задължение е недължимо платено, тъй като не е възникнало.

ОСЪЖДА З.З.И., ЕГН **********, да заплати на С.К.З.К.АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2252 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: