Определение по дело №89/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от Ю. С. К. против решение № 2217/14.5.2008 г. постановено по гр.д. № 1173 по описа за 2006 г. на Районен съд-Б., по реда на чл. 196 от отм. ГПК.

Сочи се от жалбоподателя, че е спорно качеството й на длъжник спрямо дружестовото респ. наличие на възникнало помежду им облигационно правоотношение, което да предхожда менителничното. Не се установява по безспорен и категоричен начин предоставянето й в заем на сумата, фигурираща в записа на заповед.

В отговора са изложени съображения за неоснователността на доводите на жалбоподателя респ. законосъобразността на постановения от РС акт.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

От материалите по делото Окръжният съд намира за установено следното:

С решение № 113/4.10.2010 г. постановено по гр.д. № 1074/2009 г. по описа на ВКС, съдът е отменил решението на Б. ОС, с което е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения от Ю. К. иск срещу „. –И., О.-Ст. З. по чл. 254 от отм. ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 6 000 лв. по запис на заповед от 21.3.2005 г. Посочил е, че по иска по чл. 254 ГПК-отм. взискателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането, а длъжникът –възраженията си срещу вземането. След проверка на формалната страна на записа на заповед, съдът по същество трябва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение или не на задълженията по каузалната сделка, респ. за съществуването или не на вземането. Ако в записа на заповед липсва някое от съществените условия по чл. 535 ТЗ, което да отнема менителничния му характер, при иск по чл. 254 от от. ГПК не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не, което всъщност е предметът на този иск.

От записът на заповед, издаден на 21.3.2005 г., е видно, че той притежава реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, а именно: наименованието “запис на заповед” в текста на документа името на лицето на което трябва да плати, ден, място на издаване и подпис на издател.Направеното от ищцата възражение, че подписът на издателя не е нейн се опровергава от назначените пред първата инстанция експертизи. Според двете тройни експертизи, подписът на издаделя е положен от ищцата. Една от тях е подписана с особено мнение от експерта В.П., който при изпълнената от него единична експертиза е заявил категорично, че подписът в изследвания запис на заповед не е на Ю. К., а от друго лице, което се е опитало да имитира нейния подпис. Впоследствие като участник в тройната екпертиза отстъпва от тази си категоричност, сочейки пред РС, че не може категорично да заяви този факт. За разлика от него другите двама експерти от същата експертиза Г. и С., изразяват категоричност по направения от тях извод, каквато категоричност изразяват всички експерти от втората тройна експертиза – Р. К., Я.Я. и В. Б.С оглед изложеното въззивният съд приема, че процесния запис на заповед е подписан от посоченото в него лице за издател - Ю. К. и не е нищожен съгласно чл. 536 ТЗ, порад което представлява валиден менителничен документ. Абстрактният характер на документа не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение и съдът е длъжен да изследва съществуването на вземането по каузалната сделка което следва от съдържанието на същия. Несъмнено при предявения отрицателен установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК в тежест на ищеца е да докаже възраженията си както срещу записа на заповед, така и срещу каузалното правоотношение. В случая ищцата сочейки, че подписа на издател в записа на заповед не е нейн, твърди логичния от това факт, че с ответното дружество няма никакви правоотношения. Но твърдението й за липса на каквито и да било взаимоотношения се опровергава от разпитания по делото свидетел М.Вълкова – отговорен счетоводител в ответното дружество, който сочи, че на същата е дадена сума в заем от около 10 000 лв. При категоричния факт, установен от доказателствата, че подписа върху записа на заповед е нейн съдът дава вяра на показанията на този свидетел за дадена й в заем от дружеството сума, с която се е задължила по записа на заповед от 6 000 лв. Тези свидетелски показания обясняват наличието на подпис върху записа на заповед. Факта, че в счетоводните книги на ответното дружество не е отразен заема съпоставен с останалите доказателства, установяващи валидния запис на заповед и дадената сума, според съда не води до друг извод. Твърдението й, че е налице договорно правоотношение между сина й и „.-и.”, О. С. З. по силата на договор за дистрибуция, за изпълнението на което е оформен записа на заповед без нейния подпис е неоснователно, поради приетото от съда, че подписа е нейн. Наличието на тези отношения на ответника със сина й, са аргумент също за кредитирането от съда на показанията на разпитаната свидетелка, тъй като тя обяснява предоставените в заем пари на родителите на работещия при тях син на ищцата, като жест, поради добрите служебни отношения с него. Не е разпитван сина на ищцата, въз основа на които показания се релевират доводи в жалбата. Предвид гореизложеното Окръжният съд счита, че не се установяват възраженията срещу записа на заповед съотв. се установи наличието на каузално правоотношение, по които съображения следва да се потвърди първоинстанционния акт, чието краен резултат е законосъобразен.

Водим от изложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от отм. ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2217/14.5.2008 г. постановено по гр.д. № 1173 по описа за 2006 г. на Районен съд-Б..

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: