Р
Е Ш Е
Н И Е № 260133
гр.Хасково, 01.03.2021 год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2971 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, против
В.Ж.Д.,***, искове с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗДД.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова
на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер CRЕX-14418516, при сключването на който ответникът дал
съгласие, освен отпуснатия му кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На
19.09.2017 год. ответникът активирал предоставената му кредитна
карта № CARD – 14935242 по този договор
с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лева. С така отпуснатия револвиращ
кредит ответникът имал право да усвоява различни транзакции - теглене в брой от
банкомат, плащания чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се
начислявала лихва и такси за обслужване. От своя страна кредитополучателят бил
длъжен да заплаща минимална погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното му погасяване. Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 год., към
който момент дължал сума в размер на 1856.07 лв. Това принудило ищецът да
блокира ползването на кредитната карта. Ищецът твърди още, че е правил
многократни опити да уредят отношенията си доброволно, но до момента това не
било сторено. Ето защо, намира, че за него е налице правен интерес от
предявяването на иска. Потърсил вземането си по реда на чл.410 от ГПК, за което
било образувано Ч.гр.д. № 1665/2019 год. по описа на РС-Хасково и издадена
Заповед за изпълнение за сумата в размер на
1561.25 лв. -главница; сумата 294.82 лв. - възнаградителна лихва за
времето от 01.05.2018 год. до 11.10.2018 год., както и сумата 105.81 лв.,
представляваща мораторна лихва за времето от 11.10.2018 год. до 11.06.2019 год.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал
указания на заявителя за предявяване на иск. Предвид изложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи посочените суми. Претендира деловодни разноски за заповедното и настоящото
производство. При условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен
установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита,
то моли съда да приеме, че предявява осъдителен такъв, а исковата молба да се
приеме като волеизявление за обявяването на кредита за изискуем.
Назначеният особен представител
на ответника счита предявения за допустим, но неоснователен. Излага подробни
съображения в насока, че сключеният между страните договор е нищожен поради
липса на предписаната от закона форма и липса на съгласие. Оспорва изцяло
твърденията на ищеца досежно размера на иска. Оспорва и предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1665/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата от 1561.25 лева – главница, дължима по Договор за
покупка на стоки и услуги с номер CREX – 14418516 и активирана кредитна карта CARD 14935242; 294.82 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г.
до 11.10.2018г. и 105.81 лева – мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2019г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 39.24 лева за държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед
№ 797/28.06.2019г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта. Следва да се отбележи, че
заявителят е поискал присъждане на сумата от 294.82 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г., а съдът е присъдил по-голям
размер – 295.82 лева с крайна дата на периода – 11.01.2018г., различна от
посочената в заявлението – 11.10.2018г.
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14418516 оторизационен код
а960y54e, сключен на 24.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр.София и В.Ж.Д., Медицински въпросник за приемане за
застраховане от дата 24.01.2017г. на кандидата за
застраховане В.Ж.Д., ведно със: Сертификат № CREX-14418516, издаден от „Кардиф Животозастраховане,
Клон България” от дата 24.01.2017г., Сертификат № CARD-14418516,
издаден от „Кардиф Животозастраховане, Клон България” от дата 24.01.2017г.,
Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни
карти“, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК с
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София и кредитен
посредник „Технополис България“ ЕАД гр.София от дата 24.01.2017г.,
Служебен бон от 24.01.2017г. на обща стойност от 429.00 лева, издаден от
„Технополис България“ ЕАД гр.София, Уведомително писмо за сключен договор между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.Ж.Д.,
Декларация за предоставяне на лични данни CREX-14418516 от В.Ж.Д.,
Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-14418516,
CARD-14935242
с дата 24.01.2017г. между кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София и В.Ж.Д., Месечно извлечение по кредитна
карта на В.Ж.Д., ведно с Детайли на извлечението по кредитна карта, Последна
покана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България до В.Ж.Д.,
Товарителница № 919061714935242, оформена на 22.08.2017г.,, са представени по делото и от същите е видно, че имат
посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да
се преповтаря.
По
делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експретиза,
което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото е
видно, че ответникът е усвоил кредит за покупка на стоки, като е получил
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален размер
1500 лева. Той се усвоява чрез всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати, плащания чрез терминални устройства и други чрез издадената му
кредитна карта. Последното месечно извлечение от картата му показва задължение
1856.07 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.06.2019г. размерът на задълженията на
ответника е: 1561.25 лева – главница; 294.82 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 105.81 лева – мораторна лихва за
периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г., или общо задължение – 1961.88 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта
по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни
по следните съображения: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата. Безспорно се установи от събраните по
делото доказателства, че ищецът и ответникът са били в облигационно отношение
по силата на сключен Договор за кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX- 14418516. Няма спор още, че ответникът е
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № 14935242,
която, както се установи от заключението на вещото лице, е била активирана
веднага. Ответникът е можел да усвоява суми посредством всякакви транзакции –
теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др.,
осъществявани чрез издадената му кредитна карта. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи и факта, че експертизата е получила
12 броя месечни извлечения по кредитната карта на ответника, в които са
отразени всички транзакции по дати и суми. От последното извлечение на
14.09.2018г. е видно, че същият дължи сумата 1856.07 лева, която включва
1561.25 лева главница и възнаградителна лихва в размер на 294.82 лева. В
извлечението с период 16.03.2018г. – 13.04.2018г. е отразено плащане
/погашение/ в размер на 120 лева, което се явява последното плащане по
кредитната карта. Така за м. май при липса на плащане се счита, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г., при
което кредиторът е блокирал използването на картата.
Посочените обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че ответникът е неизправна страна по договора за
потребителски кредит и обуславят ангажиране на отговорността му. По категоричен
начин по делото се установи облигационното правоотношение, от което ищецът
черпи процесните си права. Между ищеца като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
24.01.2017г. Предмет на договора е отпускането на револвиращ кредит в размер на
342.16 лева, при годишна лихва, посочена в договора, посредством издадена от
кредитора на кредитополучателя кредитна карта № 14935242. В договора е предвидена
възможност за ответника да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, в каквато насока е приложението към договора,
съдържащо конкретните параметри на транзакцията, а неплатените вноски ще се
удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Именно от тази си
възможност се е възползвал ответникът, закупувайки на датата на сключване на
договора за кредит смартфон за сумата от 429 лева, от които 100 лева, платени
от него в брой на каса и 329 лева, изплатени от ищеца директно на търговеца –
продавач. Тези данни за покупката, цената на стоката и начинът на изплащането й
се установяват от представените по делото и издадени на датата на договора
24.01.2017г. служебен бон от „Технополис България“ ЕАД, издаден на името на
ответника и уведомително писмо от дружеството ищец до търговеца. Тези
доказателства се подкрепиха и от данните по заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
От всички събрани по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че е налице валидно сключен
договор за заем между страните, като в тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника за нищожност
на същия. По делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи
наличието на твърдените пороци на договора за заем. Установи се, че последното
плащане по кредитната карта е в размер на 120 лева, видно от извлечението с
период 16.03.2018г. – 13.04.2018г. Така, при липса на плащане, съдът приема, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.05.2018г. и кредиторът е блокирал използването й. Установи се настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в
договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни вноски, т.е.
налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. Доколкото обаче самият
ищец не твърди, че е уведомил надлежно ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост, съдът не счита, че следва да разглежда предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като връщането на сумите не се търси от ищеца на това основание, а
поради просрочване на две или повече месечни вноски. Още повече, че в случая се
установи, че и към момента ответникът не пребивава на посочения в договора за
кредит адрес, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
заповедното производство и призоваванията му в настоящото са извършвани по реда
на чл.47 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомления. Същевременно се установи,
че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло договорения срок на кредита,
като е настъпил падежът и на последната погасителна вноска. Следва да се вземе
предвид и факта, че ответникът не е намерен и от съда за връчване на заповедта
за изпълнение и за призоваване по настоящото дело, което сочи на извода, че
трайно не пребивава на този адрес, а няма друг известен. Съществено в случая е
да се отбележи, че страните са уговорили, че правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, е безусловно, т.е. не е
необходимо изпращане на съобщение /уведомление/ до длъжника - чл.3 от договора.
От друга страна, става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни
вноски, как е формиран нейният размер, кога е падежът на всяка една вноска.
Освен това, още в началото на подписания от страните договор са визирани
размерите на отделните плащания за главница, лихви и т.н., като е изчислен и
посочен и крайният размер на дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не
констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и
добрите нрави, тъй като липсват данни, от които да се установи неравноправно
третиране на ответника в конкретния случай. Договореният между страните размер
на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят изводи в
обратната насока. Следва да се отбележи също така, че Общите условия са
подписани от ответника, поради което съдът приема, че последният е изцяло
запознат със съдържанието им. При тези данни по делото съдът намира за
основателен и доказан предявения иск в настоящото производство.
Предвид твърдения от ищеца
отрицателен факт, а именно неизпълнение на поетите от ответника задължения по
договора за кредит, изцяло в тежест на последния е да установи изпълнение точно
и в срок на това свое задължение. В настоящото производство доказателства за
извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани за исковия период,
които плащания да погасяват пълния размер на задължението. Ето защо, следва
така предявения установителен иск да се уважи изцяло в предявените размери,
които се потвърждават и от заключението на вещото лице, а именно – 1561.25 лева – главница; 294.82 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 105.81 лева
– мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г., или общо
задължение – 1961.88 лева. С оглед на това, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми,
доколкото не се сбъдва въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за
разглеждането на същия – отхвърляне на установителния иск.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата общо от 612.45 лева разноски по заповедното и исковото
производство, от която 89.24 лева – разноски по заповедното производство и
523.21 лева – разноски по исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на В.Ж.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, сумите от 1561.25
лева - главница, дължима на основание сключен Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-14418516 оторизационен код а960y54e, сключен на 24.01.2017г.; 294.82
лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 105.81 лева – мораторна
лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 797/28.06.2019г. по Ч.гр.д. № 1665/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА В.Ж.Д., ЕГН **********,***,
заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, направените в заповедното и в настоящото производство
разноски общо в размер на 612.45 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.