№ 5291/28.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12664 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Ен.
– Пр. Пр.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** срещу Б.Ю.Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
кумулативно-обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл.79 и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на
вземане за 524,64 лв. представляващо главница за незаплатена ел.енергия за
периода от 07.08.2015 г. - 26.10.2015 г. и такса възстановяване, за която са
издадени фактури в периода 07.08.2015 – 19.04.2018 г., за обект находящ се в
гр. В., ул. „А.“ № * с абонатен № *,
както и неплатена такса за възстановяване, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 11.05.2018. г.
до окончателното ѝ изплащане, сумата от 128,85 лв. представляваща общ
размер на дължима лихва за забава, изчислена върху всяка главница от датата на
падежа на всяка от фактурите до 26.04.2018 г. за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д № *. на ВРС.
Навежда се в искова молба, че ответникът е
потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ обект находящ се в
гр. В., ул. „А.“ № *
с абонатен № *. Сочи се, че ответникът не е заплатил цената за
доставената му и потребена ел. енергия по за периода 07.02.2017 г. - 05.04.2018
г., съобразно изготвения редовен отчет на СТИ. Тъй като сумата не е заплатена в
срока по чл. 32 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи
обезщетение за забава. Ответникът не бил заплатил и такса за възстановяване.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендира разноски.
Ответникът Б.Ю.Х., редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение № *
г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, срещу длъжника Б.Ю.Х. за заплащане на посочените в
заповедта суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя
са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящата искова молба е депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В проведено по делото на 28.10.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В
срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията в исковата молба, че има качеството на потребител по
договор за продажба на ел. енергия, по силата на който в процесния период
ищецът му е доставил ел. енергия в посоченото количество на твърдяната
стойност. Обстоятелството, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия, по който ищецът
е изправна страна се установяват и от приложените по делото доказателства – извлечение от сметка към 26.04.2018 г. за клиентски № *, фактури № * г., № * г., № * г., № * г., справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца за клиентски № * към 30.07.2018 г., извлечение за фактури и плащания за клиентски №
* към 30.07.2018 г.
Следва
да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски възлизащи на
175,00 лв. за исковото производство (100,00 лв. юрк. възнаграждение и 75,00 лв.
доплатена държавна такса) и 75,00 лв. за заповедното производство (50,00 лв.
юрк. възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса).
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Б.Ю.Х., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи
на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление **** лв. представляваща
главница за незаплатена ел.енергия за периода от 07.08.2015 г. - 26.10.2015 г.
и такса възстановяване, за която са издадени фактури в периода 07.08.2015 – 19.04.2018
г., за обект находящ се в гр. В., ул. „А.“
№ * с абонатен № *,
както и неплатена такса за възстановяване, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК – 11.05.2018. г. до окончателното
ѝ изплащане, както сумата от
128,85 лв. представляваща общ размер на дължима лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 26.04.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № *
г. на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Ю.Х., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 75,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *
г. по
описа на ВРС, както и сумата 175,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: