Мотиви към присъда, постановена по НОХД
№ 1135 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за
2012 г.
Обвинението е повдигнато от Софийската градска
прокуратура (СГП) срещу Г.Р.С. – ЕГН-********** за това, че на 16.03.2007 г.,
около 11,30 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № ******** по „Околовръстен път“, с посока
на движение от бул. „Европа“ към разклона за гр. Нови Искър, в района на
кръстовището с пътя за с. М., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
Чл. 6, т. 1 ЗДвП: „Участниците в движението: 1.
Съобразяват своето поведение … с пътните знаци…“;
Чл. 21, ал. 2 ЗДвП: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“;
Чл. 47, ал. 3 ППЗДвП: „Пътните
знаци за въвеждане на забрана и за отменяване на въведената забрана имат
следните изображения и наименования: … В26: „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“,
в конкретния случай знак В26: „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“, който въвежда ограничение на скоростта от 40
км/ч, като се е движел със скорост от 50 – 54 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на Д. Б. Б. – ЕГН-********** – престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес съдът прие
предявения от С.Д.Б. – съпруга и законен наследник на Д. Б. Б., граждански иск
срещу подсъдимия Г.Р.С. – в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди,
вследствие на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно
със законната лихва от датата на осъществяване на деянието. Съдът конституира С.Д.Б.
в процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец в
производството.
За съвместно разглеждане с наказателния процес съдът прие
предявения от Д.Д.Б. – син и законен наследник на Д. Б.
Б., граждански иск срещу подсъдимия Г.Р.С. – в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от същия неимуществени
вреди, вследствие на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, предмет на настоящото
наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на осъществяване
на деянието. Съдът конституира Д.Д.Б. в процесуалното
качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес съдът прие предявения от И.Д.С. –
син и законен наследник на Д. Б. Б., граждански иск срещу подсъдимия Г.Р.С. – в
размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва от
датата на осъществяване на деянието. Съдът конституира И.Д.С. в процесуалното
качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
В
съдебно заседание представителят на СГП
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение, като пледира, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Посочва,
че по делото е установена следната фактическа обстановка: на 16.03.2007 г. подс. С. е управлявал МПС – л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ по „Околовръстен
път“ в гр. София, с посока на движение от бул. „Европа“ към разклона за гр.
Нови Искър; пътят в тази част бил регулиран с пътни знаци, като преди разклона
за с. М. ограничението на скоростта за движещите се в посоката на управлявания
от подсъдимия лек автомобил било 40 км/ч, като имало поставен пътен знак В26,
който указвал, че скоростта на движение не бива да бъде по-висока от 40 км/ч;
самото кръстовище на „Околовръстен път“ и пътя за с. М. било регулирано с пътни
знаци, като за МПС, движещи се по ул. „Околовръстен път“ имало пътни знаци,
указващи, че водачите се движат по път с предимство, а също и такъв, указващ
забрана за изпреварване на л.а. и мотоциклети с кош; имало и пътен знак, който
указвал кръстовище с път без предимство, като по този начин съществувала пълна
информация, която да се яви ориентир за водачите и за евентуалните опасности на
пътя.
Прокурорът
при СГП поддържа, че на кръстовището вдясно на пътното платно на „Околовръстен
път“ имало спрял ТИР – неустановен по делото, който закривал частично
видимостта вдясно; именно оттам се придвижвал пострадалият Б. с управлявания от
него л.а. ВАЗ, отнемайки предимството на движещия се по път с предимство лек
автомобил, управляван от подсъдимия С.. Вследствие на това възникнал удар, при
който настъпила смъртта на Б., при наличие на съпричиняване
от негова страна. Сочи, че подс. С. управлявал
автомобила си със скорост на движение от около 68 км/ч при ограничение на
скоростта от 40 км/ч, установено с пътни знаци и в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. При тази скорост на движение на подсъдимия, ударът между превозните
средства бил неизбежен, като същият бил предотвратим при скорост на движение до
48 км/ч.
Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление с
горепосочената правна квалификация, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено за
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
Конституираните
в процесуалното качество на частни
обвинители и граждански ищци С.Д.Б.
– съпруга на починалия, Д.Д.Б. и И.Д.С. – синове на
починалия, не ангажират становище по фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото и по основателността на предявения за съвместно
разглеждане граждански иск в хода на съдебните прения.
Повереникът на
частните обвинители и граждански ищци – адв. П.,
пледира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, е безспорно доказано. Сочи,
че не е от значение дали ограничението на скоростта в района на ПТП е било 40
или 50 км/ч, тъй като подсъдимият е превишил тази скорост. Пледира да не бъдат
кредитирани показанията на приятеля на подс. С. досежно претоварването на управлявания от него автомобил и
за наличие на спряло пътно превозно средство, ограничаващо видимостта на водача
вдясно, като намиращи се в необяснимо противоречие с показанията му, депозирани
в хода на досъдебното производство и като депозирани от близък приятел и
служител на подсъдимия. Пледира, че въпреки установеното съпричиняване
от пострадалия, безспорно доказана е причинно-следствената връзка между
поведението на подс. С. и смъртта на наследодателя на
доверителите му. Сочи, че от показанията на сина и съпругата на пострадалия се
установява, че същият е бил изключително внимателен шофьор, не е бил наказван,
движел се е с ниска скорост. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване
от свобода“ за срок до три години, като сочи, че няма пречка изтърпяването му
да бъде отложено по ред на чл. 66, ал. 1 НК, както и да му бъде наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за искания от прокурора срок.
Пледира приетите за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански
искове да бъдат уважени изцяло, като доказани по основание и размер.
Защитата на подсъдимия С. – адв. М., посочва, че в хода на съдебното производство е
доказано, че подзащитният му С. е участвал на
16.03.2007 г. в ПТП, вследствие на което е загинал човек, но не е доказано, че
тази смърт се дължи на извършено от подсъдимия престъпление. Посочва, че
подсъдимият не е имал възможност да възприеме наближаващото МПС, управлявано от
починалия и движещо се с висока скорост, тъй като видимостта му вдясно е била
ограничена от храстите, намиращи се в района, за които съобщава св. Б., от
това, че пътят, по който се е движел пострадалият, е бил под ъгъл с „Околовръстен
път“ от 63 градуса, от спрелия на пътното платно ТИР, чието точно разположение
не е било изяснено и от седящия на предната дясна седалка св. П., който е висок
190 см, докато подсъдимият е дребничък. Пледира в тази насока да бъдат
кредитирани изцяло показанията на св. П.. Сочи, че действително същият не
съобщава за спрял ТИР на пътното платно в първия си разпит, проведен от водещия
разследването, но обяснява това с обстоятелството, че свидетелят не е бил питан
за наличие на такова препятствие; поддържа, че в последващите
му разпити – на 21.11.2007 г. и на 12.12.2007 г., св.
П. е категоричен за наличие на такъв камион, като описва и положението му на
пътя. Посочва, че от показанията на св. П. и К. се установява, че по настилката
е имало остатъчни следи от опесъчаване.
Посочва,
че по делото не е доказано ограничението на скоростта в района на
произшествието от 40 км/ч, както и това, че подсъдимият е имал възможност да
наблюдава поведението на пострадалия при приближаването му към кръстовището.
Сочи, че подсъдимият се е движел по път с предимство и се е ползвал от
привилегията на чл. 50, ал. 2 ЗДвП, като не е бил длъжен да реагира веднага със
задействане на спирачките, когато зърне отдалеч друг
лек автомобил. Посочва, че по делото не е изяснено в кой момент подсъдимият е
имал възможност да възприеме пострадалия като опасност и от който е бил длъжен
да реагира максимално бързо и да спре. Пледира АТЕ, изготвена от в.л. Д. да не
бъде кредитирана, като изготвена при многобройни нарушения. Посочва, че петорната експертиза, изготвена
по делото, обсъжда няколко варианта за скорост на процесните
автомобили, но по делото не е доказано, че автомобилът, управляван от
пострадалия, се е движел с равномерна скорост. Сочи, че е напълно възможно да е
спирал или напротив – да е ускорил в последния момент. Поради това приема, че
експертизите боравят с предположения относно начина на движение на пострадалия.
Защитата
твърди, че относно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, следва да се възприеме вторият вариант, обсъждан в петорната АТЕ, а
именно – движение с 58 км/ч, тъй като държи сметка за опесъчената
пътна настилка и за продължилото след удара движение на автомобилите върху
трева. Сочи, че и тази скорост е завишена, тъй като не е отчела значителното
претоварване на управлявания от подсъдимия джип с 400 кг медни отпадъци.
Пледира да не се възприема експертизата, изготвена от вещите лица в частта й
относно блокиралото трето колело на автомобила, управляван от подсъдимия, тъй
като в противен случай автомобилът не би могъл да се качи на собствен ход на
пристигналата платформа, която го е откарала в СДВР. Посочва, че констатираните
три следи най-вероятно са останали от страничното приплъзване
на л.а. ВАЗ.
Посочва,
че обвинението не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Твърди, че
не е доказано най-важното, а именно – кога точно би следвало движението на един
автомобил да бъде възприето като опасност от движещ се по път с предимство друг
автомобил. Посочва, че съвсем произволно вещите лица приемат, че това е
преминаването му покрай знака, който му отнема предимството на пътя, но няма
нормативна основа за подобен извод. Твърди, че не е доказано подсъдимият да се
е движел с превишена скорост или евентуално превишение
на скоростта да се е явило в причинна връзка със смъртта на пострадалия.
Моли подзащитният му да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. поддържа, че
кръстовището, на което е станала катастрофата, никога не е било почиствано и там
има растителност и пясък. Посочва, че навлизането в самото кръстовище е трудно,
трябва да се гледа кога да се подаде газ, за да се премине. Сочи, че не е бил длъжен
да гледа кой идва отстрани и как се движи, тъй като се е движел по път с
предимство и е трябвало да гледа напред. Отрича гумите на автомобила да са
блокирали, тъй като същият е съоръжен с ABS и почти не оставя следи. Допълнително акцентира, че на
собствен ход е качил джипа на платформата, като не е имало проблем с ходовата
част, двигателя или скоростната му кутия. Посочва, че е бил на неподходящото
място в неподходящия момент, като изразява становище, че в случай, че е бил с
лек автомобил, а не с джип, нямаше да остане жив. Изразява съжаление за
станалото.
В последната си дума сочи, че е невинен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Г.Р.С. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан (реабилитиран), с висше инженерно образование, специалност
„Селскостопански машини“, месторабота към момента – като управител на фирма
„РИТ“ ЕООД – град В., жител и живущ ***.
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС, към инкриминираната дата притежавал свидетелство
за управление на МПС № *********, кат. „С“ и „Е“, на отчет в ОД МВР – гр. В..
Същият е с много добри характеристични данни. Ползва се с добро име и
авторитет, прави впечатление на честен, коректен и добър човек, готов да се
притече на помощ на нуждаещите се.
На
16.03.2007 г., около 11,30 ч. подсъдимият С. управлявал лек автомобил марка
“Тойота”, модел „Ланд Круизър“
с рег. № ********, собственост на „Р.“ ЕООД, в гр. София, по ул. „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „Европа“ към разклона за гр. Нови Искър,
като наближавал кръстовището на пътя с общински път ІV – 18019, водещ от гр.
София за с. М.. В автомобила, на предната дясна седалка, пътувал св. П.Л.П. –
приятел и служител на подсъдимия. На задната седалка на автомобила пътувало още
едно лице – неустановено по делото, което подсъдимият бил взел „на стоп“. В
автомобила подс. С. и св. П. превозвали около 400 кг
медни отпадъци, които се били насочили да предадат за скраб
в борса за черни и цветни метали „Надин“.
В
този участък от пътя, същият бил прав, предназначен за двупосочно движение, с
по една лента за движение във всяка посока, без неравности и наклон. Пътното
платно по посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, било с
ширина от 3,9 м, като от дясната му страна бил разположен пътен банкет с ширина
от 3,5 м, след която имало тревни площи. Пътното платно за движение в обратната
посока също било с ширина от 3,9 м. Платната за движение в двете посоки били
разделени от хоризонтална маркировка – единична прекъсната осева линия.
Участъкът
от пътя по ул. „Околовръстен път“ в непосредствена близост до кръстовището с
пътя за с. М. било обозначено и с вертикална пътна маркировка – пътни знаци В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ (50 км/ч.), В24
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди
и мотоциклети без кош“, Ж7 „Указателна стрелка“, указваща посоки на движение
към гр. София и към с. М., А26 “Кръстовище
с път без предимство“ и Б3 “Път
с предимство“. На кръстовището не била поставена светофарна уредба.
Пътното
платно било сухо, по същото имало следи от опесъчаване.
Времето било ясно, топло и слънчево; видимостта била добра; движението било
средно натоварено.
Подсъдимият
управлявал автомобила със скорост на движение от 57,79 км/час, при което
опасната зона за спиране на същия била около 54,68 м.
Автомобилът,
управляван от подсъдимия, бил в изправност; гумите били с нормален грайфер,
здрави, напомпани; при натиск спирачният педал оказвал съпротива; спирачната
течност от разширителния съд била в норма; при
завъртане на волана колелата следвали указаната посока.
Водачът
– подсъдимият С., не бил употребил алкохол.
По
същото време, пострадалият Д. Б. Б. управлявал собствения си лек автомобил
марка „ВАЗ 21083“ с рег. № ********, по общински път ІV – 18019 София – М., в
посока към с. М.. Пътят, по който пострадалият осъществявал движение, се
намирал спрямо ул. „Околовръстен път“ под ъгъл от 63 градуса. Същият бил
предназначен за двупосочно движение, с обща ширина от 7,5 м, с асфалтово
покритие, сух, без неравности и наклон, прав участък от пътя.
По
пътя му към с. М., пострадалият предстояло да прекоси ул. „Околовръстен път“,
от дясната страна спрямо посоката за движение на л. а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизър“ с рег. № ********,
управляван от подсъдимия. Пътят, по който се движел пострадалият, бил обозначен
с пътен знак Б1 „Път без предимство“, поставен на метална тръба на разстояние
от около 27,5 м преди кръстовището с „Околовръстен път“.
Пострадалият
управлявал автомобила си със скорост на движение от около 81 км/ч, при което
опасната му зона за спиране била 76,11 м.
Автомобилът,
управляван от пострадалия Б., бил в изправност.
Водачът
– пострадалият Б., не бил употребил алкохол или друго упойващо или силно
действащо вещество.
При движението си по
общински път ІV – 18019 в посока с. М., непосредствено преди да навлезе в
кръстовището с ул. „Околовръстен път“, по което осъществявал движение
подсъдимият с управлявания от него лек автомобил и въпреки че се движел по път
без предимство, надлежно обозначен с вертикална пътна маркировка – пътен знак
Б1, пострадалият Б. не дал предимство на движещия се по път с предимство лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизър“ с рег. № ********, управляван от подсъдимия С., а
навлязъл в пътната лента за движение на последния от дясно спрямо движението на
подсъдимия.
В момента, в който
лекият автомобил, управляван от пострадалия, преминал покрай пътен знак Б1 без
да намали скоростта си на движение или да спре, лекия автомобил марка „Тойота“,
модел „Ланд Круизър“ с рег.
№ ********, управляван от подсъдимия, се намирал на 30,32 м от мястото на
удара.
Подсъдимият забелязал
навлизането на управлявания от пострадалия лек автомобил марка „ВАЗ“ в пътната
му лента за движение и със закъснение от 4,85 м или 4,00 м/сек2 реагирал,
като задействал спирачния механизъм на автомобила и извил волана леко
вляво. В момента, в който водачът на л.а. марка „Тойота“ реагирал на появилата
се опасност за движението, същият отстоял на 25,47 м от мястото на удара, при
опасна зона за спиране от 54,68 м.
При това и неизбежно
за двамата водачи, настъпил удар между предния десен ъгъл на лекия автомобил
марка „Тойота“, модел „Ланд Круизър“
с рег. № ********, управляван от подсъдимия и лявата странична част – в областта
на лявата предна врата и колонката между предната и задна леви врати, на лек
автомобил марка „ВАЗ 21083“ с рег. № ********, управляван от пострадалия Б..
При удара предният ъгъл на л.а. марка „Тойота“ проникнал в голяма дълбочина в
купето на л.а. марка „ВАЗ“, при което предизвикал значителни деформации на
купето на последния, включително изместване на предната лява седалка силно
вдясно. Ударът настъпил на около 1 м след ориентира (приет ъгъла, сключен от
мисленото продължение на левия край на асфалта на „Околовръстен път“ с втория
край на асфалта на пътя за с. М.) по дължина на „Околовръстен път“, а по
широчина – около осевата линия на „Околовръстен път“.
След удара, леките
автомобили продължили движението си напред и наляво за л.а. марка „Тойота“,
респ. – напред и надясно за л.а. марка „ВАЗ“, приплъзвайки
се странично един към друг, като преустановили движението си в тревната площ,
която била влажна, находяща се вляво от левия банкет
на „Околовръстен път“, както следва: л.а. марка „Тойота“ модел „Ланд Круизер“, управляван от
подсъдимия С., преустановил движението си, като предното му дясно колело било
на 15,2 м вляво от левия край на асфалта на „Околовръстен път“, а задното му
дясно колело било на 13,6 м вляво от левия край на „Околовръстен път“ и на 36,8
м след ориентира; л.а. марка „ВАЗ“
преустановил движението си, като предното му дясно колело било на 15,2 м вляво
от ориентира, а задното му дясно колело било на 12,2 м вляво от ориентира и на
35,0 м след ориентира.
Установява се, че при
тази скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, ударът
между същия и автомобила, управляван от пострадалия, бил непредотвратим за
водача С.. Същият бил предотвратим при скорост на движение до 34 км/ч.
В резултат на удара,
на автомобила, управляван от пострадалия, били нанесени следните видими щети:
цялостна деформация на купето; подбити тавани; леви врати, преден ляв и заден
ляв калник, челно стъкло, преден и заден капак. На автомобила, управляван от
подсъдимия, били нанесени следните видими щети: подбити предни калници, преден
капак, предна броня, фарове, решетки, халогени.
В резултат на удара,
смъртта на водача Б. настъпила мигновено, в резултат на тежка съчетана травма.
Водачът С. получил замайване от удара и от сработилите предпазни въздушни
възглавници в автомобила, и той легнал в тревната площ. Свидетелят П. и
неустановеното по делото лице, пътуващо на задната седалка в л.а. марка
„Тойота“ успели да излязат пред левите врати на автомобила. Свидетелят П.
останал при подсъдимия, а неустановеното по делото лице си тръгнало.
По същото време по
ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от разклона за гр. Нови Искър към
бул. „Европа“, в района на кръстовището на пътя с този, водещ от с. М. за гр.
София, осъществявал движение с лек автомобил марка „Пежо“ св. К.К.К.. Същият възприел пътно-транспортното произшествие,
преустановил движението на управлявания от него автомобил, взел пожарогасител и
отишъл при участниците в инцидента. На място пристигнали и други, неустановени
по делото лица, които позвънили в полицията и в Центъра за спешна медицинска
помощ.
По същото време по
общински път ІV – 18019 в посока с. М., осъществявал движение с управлявания от
него автобус, осъществяващ редовен превоз на пътници по линия № 30, св. И.П.Б..
Той също възприел претърпелите ПТП автомобили, които вече били спрели
движението си в тревната площ.
На мястото на
инцидента пристигнали полицейските служители И.В.П. – служител ОПГМ – сектор ПП
– СДВР и Б.Л.Г. – мл. автоконтрольор 03-та група КПП
сектор ПП – СДВР. По-късно на мястото на инцидента пристигнали и полицейските
служители по охрана и контрол на движението по пътищата към СДВР – свидетелите И.И.А., К.С.К. и П.Х.П..
В 11,35 ч. на мястото
на произшествието пристигнал екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на
пострадалия, което било отразено в изготвения фиш за спешна медицинска помощ №
24537/16.03.2007 г.
Автомобилът, управляван
от пострадалия, бил превозен до сградата на ОПП – СДВР, находяща
се на бул. „Драган Цанков“ № 33, където на 07.11.2007 г. на същия бил извършен
обстоен оглед. Автомобилът, управляван от подсъдимия, бил качен на собствен ход
на автовоз и превозен също до сградата на ОПП – СДВР.
При огледа и
аутопсията на трупа на Д. Б. Б. били установени съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми: охлузвания и кръвонасядания
по главата; кръвонасядане на меките черепни покривки
в ляво челно слепоочно теменно; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане
на меките тъкани на шията върху гръбнака; кръвонасядане
на задните стени на гълтача, хранопровода в началната
му част и трахеята; кръвонасядания на гръдния кош;
двустранно счупване на ребра по две фрактурни линии;
счупване на гръдната кост напречно на нивото между вторите и третите ребра;
масивно кръвонасядане на околните меки тъкани с
разкъсване на пристенна плевра и междуребрена
мускулатура; отваряне на гръбнака на нивото между седмия и осмия гръдни
прешлени отпред с кръвонасядане на околните меки
тъкани и на тези в дълбочината на гръбначния канал; контузия на двата бели
дроба с интерстициален емфизем;
кръвонасядане на белодробните хилуси
и средостението; две непълни разкъсвания на аортата
на нивото над аортната клапа и след дъгата й;
множество разкъсвания на капсулата на черния дроб в дясната му половина;
разкъсване с кръвонасядане на дясната надбъбречна
жлеза; кръвонасядане на мастната капсула на десния
бъбрек и на неговия хилус; кръвонасядане
на хилуса на слезката;
счупване на тазовия пръстен двустранно с масивно кръвонасядане
на меките тъкани на малкия таз; охлузвания и кръвонасядания
на крайниците; счупване на левия малък пищял към глезена; излив
на кръв в гръдната кухина в количество 1000 мл; бледост
на вътрешните органи; петна на М. под ендокарда на
лявата сърдечна камера; усложнена атеросклероза на аортата и по-леко изразена
на мозъчните съдове и на венечните съдове на сърцето;
липса на етилов алкохол в кръвта на трупа; липса на отрови, недаващи видими
морфологични изменения в кръвта на трупа.
Всички описани
увреждания са получени приживе, което личи от установените кръвонасядания
около счупванията, кръвоизлива под меките мозъчни
обвивки, излива на кръв в гръдната кухина, както и от белезите на остра
кръвозагуба – бледост на вътрешните органи, петна на М.
под ендокарта на лявата сърдечна камера.
Смъртта на Б. се
дължи на тежката съчетана травма.
За смъртта на
пострадалия бил съставен препис-извлечение от акт за смърт № 159/18.03.2007 г.
от СО, община Средец.
Видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници № 735/28.03.2007 г., издадено от Столична
община, област София – град, р-н Средец, починалият Д. Б. Б., ЕГН **********, е
оставил като свои законни наследници С.Д.Б. – съпруга, И.Д.С. – син и Д.Д.Б. - син.
Приживе, починалият Б.
бил в много добри отношения със съпругата и синовете си. Между тях имало силна
и здрава връзка, основана на семейната им общност и взаимопомощ. Свидетелите Б.,
Б. и гр. ищец С. разчитали на грижите и моралната
подкрепа на починалия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: показанията на св. Д.Д.Б.,
депозирани в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, в о.с.з.
на 11.12.2012 г. и тези, снети по НОХД № 909/2008 г. по описа на СГС – НО,
11-ти състав на 07.10.2008 г.; показанията на св. П.Л.П., снети в о.с.з. на
11.12.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 18 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК; показанията на свидетелката С.Д.Б.,
снети в о.с.з. на 06.03.2013 г.; показанията на св. И.П.Б., снети в о.с.з. на
06.03.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 20 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; показанията на св. К.К.К., снети в о.с.з. на 26.06.2013 г. и тези, снети в хода
на досъдебното производство (л. 19 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 НПК; показанията на св. И.В.П., снети в о.с.з. на 26.06.2013 г.;
показанията на св. Б.Л.Г., снети в о.с.з. на 08.10.2013 г. и тези, снети в хода
на досъдебното производство (л. 125 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 НПК, както и тези, снети по НОХД № 909/2008 г. по описа на СГС – НО,
11-ти състав на 07.10.2008 г.; показанията на св. И.И.А.,
снети в о.с.з. на 04.03.2014 г.; показанията на св. К.С.К., снети в о.с.з. на
13.11.2014 г.; показанията на св. П.Х.П., снети в о.с.з. на 15.12.2014 г.;
констативен
протокол № К-358/16.03.2007 г. (л. 2 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие от 16.03.2007
г. (л. 3 – 6 от досъд. п-во)
и скица и фотоалбум към него (л. 7 и л. 107 – 109 от досъд.
п-во); протокол за оглед на местопроишествие
от 07.11.2007 г. (л. 110 – 111 от досъд. п-во); фиш за спешна
медицинска помощ № 24537/16.03.2007 г. (л. 9 от досъд.
п-во); препис-извлечение от акт за смърт №
159/18.03.2007 г. (л. 48 от досъд. п-во); удостоверение за наследници № 735/28.03.2007 г. (л.
139 от досъд. п-во); писма
от Областно пътно управление – София до СГС изх. № 1653-2921/11.11.2014 г. (т. І, л. 200 – 201) и изх. №
1713-2827/13.10.2016 г. (т. ІІ, л. 33 – 35 от съд. п-во);
копие от лична карта на П.Л.П. (т. ІІ, л. 36 – 37 от съд. п-во);
писмо от „ПСТ Х.“ АД до СГС изх. № 3758/05.11.2013 г. (т. І, л. 153 от съд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 46 и л.
134 от досъд. п-во и
изискано в хода на съд.п-во) и характеристика на
същия (л. 136 от досъд. п-во),
както
и като съобрази заключенията на назначените и изготвени по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 261/2007 г. (л. 25 – 27 от досъд. п-во); съдебно-химическа
експертиза № А-166/2007 г. (л. 29 от досъд. п-во); съдебно-химическа експертиза № 131/2007 г. (л. 28 от
досъд. п-во); автотехническа експертиза на л.а. марка „ВАЗ 21083“ с ДК № ********
за техническа изправност (л. 31 – 32 от досъд. п-во)ц автотехническа експертиза
на л.а. марка „Тойота Ландкруизър“ с ДК № ******** за
техническа изправност (л. 34 – 35 от досъд. п-во); автотехническа експертиза
(л. 37 – 39 от досъд. п-во);
медико-автотехническа експертиза (л. 43 – 45 от досъд. п-во); допълнителна автотехничека експертиза (л. 127 – 129 от досъд. п-во); допълнителна автотехническа експертиза, депозирана пред СГС на
04.03.2015 г.; повторна петорна автотехническа
експертиза, депозирана пред съда на 30.06.2016 г. (т. ІІ, л. 15 – 28 от съд. п-во) и допълнителна автотехническа
експертиза, депозирана пред СГС на 12.12.2016 г. (т.
ІІ, л. 63 – 68 от съд. п-во) и разясненията на
изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание.
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване
по делото, съдът в основни линии кредитира и показанията на св. Д.Д.Б., като прецени, че същите са единни, логични,
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, поради което и
следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, независимо от обстоятелството, че свидетелят има съответно
процесуално качество в настоящото производство.
Така, въз основа на показанията на св. Б.
и тези на св. Б., К. и П., съдебният състав установи посоката на движение на
управлявания от пострадалия лек автомобил, както и датата и мястото на
настъпване на произшествието между управлявания от подсъдимия лек автомобил и
този, управляван от пострадалия, и техническото състояние на лекия автомобил,
управляван от починалия, като съобрази, че показанията на посочените лица са
напълно единни, взаимно допълващи се и кореспондират със заключенията на
назначените АТЕ. Показанията на св. Б. досежно
състоянието на автомобила, управляван от пострадалия след ПТП, кореспондират по
несъмнен и категоричен начин с показанията на св. Б. и с отразеното в
протоколите за оглед от 16.03.2007 г. и от 07.11.2007 г., както и с показанията
на св. К..
Съдебният състав кредитира и
показанията на св. Б. в частта им, в която свидетелят сочи на наличие на
растителност вдясно от десния банкет на ул. „Околовръстен път“, считано по
посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, както и на следи от
опесъчаване по пътната настилка, като прецени, че досежно първото обстоятелство показанията на този свидетел
кореспондират с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от
16.03.2007 г. и със съобщеното от св. П., Б., К. и К., а относно второто – с
показанията на св. П. и К., поради което и за съда не възникна съмнение, че
показанията на св. Б. са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и
в тази им част.
По отношение на обстоятелството досежно наличие на опесъчаване на
пътното платно, по което осъществявал движение подсъдимия С., по делото са
събрани две групи доказателствени източници: от една
страна, това са показанията на св. Б., П. и К., които сочат, че на пътната
настилка е имало пясък, а от друга – това са показанията на св. Б. – водач на
автобус, осъществяващ редовен превоз на пътници по линията София – М., който
сочи, че пътната настилка в района на местопроизшествието е била чиста. По
отношение на това обстоятелство, съдът кредитира показанията на първата група
свидетели, като прецени, от една страна, че те имат по-ясен спомен, относим към датата на инцидента, докато св. Б. има съвсем
откъслечни спомени за онзи момент, а от друга – като съобрази обстоятелството,
че св. Б. е управлявал превозно средство по общинския път, водещ за с. М., а не
по „Околовръстен път“ и в този смисъл възприятията му, относими
към състоянието на пътя, по който се е движел подсъдимия, са фрагментарни и относими само към района на кръстовището между двата пътя.
СГС в този си състав, кредитира и
показанията на св. Б. досежно взаимоотношенията в
семейството на пострадалия, близката връзка между него и неговата съпруга – св.
Б. и синовете му, силната болка, изпитана от близките на пострадалия вследствие
от неговата смърт, като съобрази, че в тази им част показанията на свидетеля
намират категорична доказателствена опора в тези но
св. Б., поради което и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Същевременно, настоящата инстанция няма
основания да кредитира показанията на св. Б. относно ограничението на скоростта
на движение, въведена за пътните превозни средства, осъществяващи движение по „Околовръстен
път“ в посоката на подсъдимия. Така, св. Б. депозира показания, че
ограничението на скоростта за тези пътни превозни средства е била 40 км/ч. В
този смисъл са и показанията на св. Г., както и съмненията, изразени от св. Б.,
П. и К. (последните не са категорични досежно
ограничението на скоростта в района). Същевременно, видно от изисканата по
делото справка от Областно пътно управление – София до СГС изх. №
1713-2827/13.10.2016 г. (т. ІІ, л. 33 – 35 от съд. п-во),
в района на произшествието е бил поставен пътен знак В26: „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“, който е въвеждал ограничение
на скоростта от 50 км/ч. Настоящата инстанция се довери именно на посоченото в
изисканата и приета като доказателствено средство по
делото справка, като прецени, че същата отразява вярно системата от вертикална
маркировка на пътното платно, докато свидетелите, макар да депозират
добросъвестно показания, възпроизвеждат факти и обстоятелства, възприети от тях
относително продължително време преди датата на разпита им пред съда.
По идентични съображения, съдебният
състав не възприе и показанията на св. Б. в частта им, в която същият сочи, че
пострадалият се е движел по път с предимство, като прецени, че от събраните по
делото писмени доказателствени средства и от
заключенията на назначените и изготвени АТЕ безспорно се установява, че пътят,
по който се движел пострадалият, бил обозначен с пътен знак Б1 „Път без
предимство“, поставен на метална тръба на разстояние от около 27,5 м преди
кръстовището с „Околовръстен път“.
И най-после, съдът не кредитира
показанията на св. Б. в частта им, в която същият сочи, че за движещите се по „Околовръстен
път“ в посоката на подсъдимия не е имало видимост към пътното платно, по което
е осъществявал движение пострадалия. Вярно е, че съобщеното от този свидетел се
подкрепя и от съобщеното от св. П. и К., но показанията на тези свидетели не
могат да се кредитират с доверие, доколкото по делото е безспорно установено,
че подс. С. е имал видимост към пътното платно, по
което е осъществявал движение пострадалия, поне в района след преминаване на
мислената линия, образувана от пътния знак Б1, доколкото същият е задействал
спирачната система на автомобила и е отклонил волана в ляво, макар и с известно
закъснение. В този смисъл, за съда е безспорно установено, че дори за движещите
се по „Околовръстен път“ превозни средства да не е имало видимост към цялото
протежение на пътя за с. М., такава е имало към района в непосредствена близост
до кръстовището с „Околовръстен път“.
Като причина за констатираните
несъответствия, съдебният състав отчете изминалия продължителен период от време
между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които съобщава
свидетеля, и датата на разпита му пред съда, както и особеното му състояние, в
което същият е възприел доказателствено-релевантните
факти, обусловено от скорошната внезапна смърт на баща му.
Съдебният състав изцяло възприе и
кредитира и показанията на св. С.Д.Б. –
съпруга на починалия, като прецени, че въпреки особеното й процесуално качество
в производството, същите са депозирани обективно, безпристрастно и достоверно.
Тъй като св. Б. не е възприела факти и обстоятелства, относими
към инкриминирания пътен инцидент, показанията й послужиха на съда за
изграждане на изводите му относно динамичния стереотип на пострадалия Б.,
техническата изправност на управляваното от него МПС и взаимоотношенията в
семейството им. Съдебният състав констатира, че относно тези обстоятелства,
показанията на свидетелката се подкрепят по несъмнен начин от показанията на
св. Б. и заключението на АТЕ, назначена в хода на досъдебното производство и
приета като доказателство по делото, досежно
техническата изправност на л.а. ВАЗ.
Показанията
на св. П.Л.П. съдебният състав кредитира в частта им, досежно
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия; това, че
именно подсъдимият управлявал лекия автомобил; пътуващите в автомобила лица;
пътната настилка в района на произшествието; предприетите от водача С. действия
за избягване на ПТП; мястото на настъпване на ПТП и мястото, на което
превозните средства се установили след произшествието, както и относно
поведението на пътувалите в автомобила лица след произшествието, като прецени,
че същите намират категорична доказателствена опора в
показанията на св. Б., Б., К. и К., и изготвените АТЕ
досежно механизма на настъпване на произшествието.
Съдебният състав не намери основания да
не кредитира показанията на св. П. и досежно
пътувалото в автомобила неустановено по делото лице, качено на „стоп“, като
прецени, че въпреки, че самоличността на това лице не е била установена,
наличието на такова се установява и от показанията на св. К., който е възприел
повече от две лица да излизат от управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Съдът даде вяра на показанията на св. П. и в частта му досежно
превозваните от подсъдимия метални отпадъци, като прецени, че същите не се
оборват от останалите, събрани по делото доказателствени
средства.
СГС в този си състав, прецени, че св. П.
правдИ.описва и скоростта на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия, непосредствено преди мястото на инцидента.
Така, този свидетел сочи, че подсъдимият е управлявал автомобила с невисока
скорост, около 50 – 60 км/ч. Тези му твърдения се потвърждават по несъмнен и
категоричен начин и от заключението на назначената и изготвена петорна АТЕ,
приета като доказателство по делото, в смисъл, че подсъдимият се е движел със
скорост около 50 км/ч.
Съдът не кредитира показанията на св. П.
в частта, в която същият сочи, че товарен автомобил е препятствал видимостта на
водача С. в дясно спрямо посоката му на движение, като прецени, от една страна,
че показанията на този свидетел остават напълно изолирани от останалите,
събрани по делото, доказателствени средства, а от
друга, не пресъздават обективната истина, тъй като, както вече се посочи, по
делото е безспорно установено, че подс. С. е имал
видимост към пътното платно, по което е осъществявал движение пострадалия, поне
в района след преминаване на мислената линия, образувана от пътния знак Б1, тъй
като както съобщава П., същият е задействал спирачната система на автомобила и
е отклонил волана в ляво, макар и с известно закъснение.
Съдебният състав не даде вяра и на
показанията на св. П. в частта им, в която същият твърди, че е възприел водача Б.
да намалява скоростта си на движение, след което да подава газ, като съобрази,
че същите се намират в явно противоречие със заключението на повторната петорна
АТЕ, приета като доказателство по делото досежно
скоростта на движение на пострадалия – установена въз основа на точни
измервания и съобразена с нанесените щети по двата автомобила – участници в
ПТП, а и са вътрешно-противоречиви предвид това, че свидетелят едновременно с
това сочи, че е видял лекия автомобил, управляван от пострадалия,
непосредствено преди ПТП.
Като причини за констатираните
несъответствия, съдебният състав отчете приятелските отношения между подсъдимия
и св. П., и стремежът на последния да оневини поведението на водача С..
Показанията
на св. И.П.Б. съдебният състав в основни линии кредитира, като прецени, че
са депозирани обективно, безпристрастно и достоверно. Тъй като св. Б. не е
възприел факти и обстоятелства, относими към
механизма на настъпване на ПТП, показанията му послужиха при формиране на
изводите на решаващия съдебен състав относно пътната обстановка в района на
местопроизшествието и мястото, на което автомобилите били преустановили
движението си след произшествието.
Съдебният състав констатира, че св. Б.
не е в състояние да възпроизведе пълно и точно възприятията си към
инкриминираната дата, но отдаде това на изминалия продължителен период от време
между датата на възприемане на събитията, за които дава показания, и тази на
разпита му пред съда.
При формиране на свободното вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, съдът даде вяра на показанията на св. К.К.К., като прецени,
че същите изцяло се подкрепят от показанията на св. Б. и П. досежно
насочеността на придвижване на превозните средства, управлявани от подсъдимия и
пострадалия, пътната обстановка в района на местопроизшествие и причинените
щети по автомобилите, както и относно поведението на лицата – участници в
произшествието след преустановяване на движението на автомобилите и настъпилата
смърт на пострадалия.
По отношение на тези факти и
обстоятелства показанията на св. К. намират категорична доказателствена
опора освен в останалите гласни доказателствени
средства, още и в заключението на назначената и приета като доказателство по
делото повторна петорна АТЕ, поради което и следва да се приеме, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Показанията
на полицейските служители И.В.П. и Б.Л.Г. съдебният състав също кредитира,
като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Тези
свидетели не са очевидци на инцидента, поради което и показанията им послужиха
на съда за изграждане на изводи досежно посоката на
движение на автомобилите – участници в ПТП преди инцидента, сравнително
високата възраст на пострадалия и настъпването на смъртта му непосредствено
след произшествието. Съдебният състав не възприе единствено показанията на св. Г.
досежно марката на управлявания от пострадалия лек
автомобил (свидетелят сочи, че е била „Москвич“), но това несъответствие съдът
отдаде на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане
на събитията, за които дава показания, и тази на разпита му пред съда.
Показанията
на полицейските служители И.И.А., К.С.К. и П.Х.П.
съдът също кредитира като обективно и добросъвестно депозирани, както и
кореспондиращи в основни линии с показанията на св. Б., П. и К., и заключенията
на назначените и изготвени АТЕ. Между така събраните гласни доказателствени
средства и останалия, събран по делото доказателствен
материал, не се констатират съществени противоречия, които да налагат
подробното им обсъждане.
Разбира се, съдът отчете, че и тези
свидетели не са в състояние да възпроизведат съвсем пълно и точно възприятията
си към инкриминираната дата, но отдаде това на изминалия продължителен период
от време между датата на възприемане на събитията, за които дават показания, и
тази на разпита им пред съда.
Заключенията
на назначените и изготвени по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №
261/2007 г. (л. 25 – 27 от досъд. п-во),
съдебно-химическа експертиза № А-166/2007 г. (л. 29 от досъд.
п-во), съдебно-химическа експертиза № 131/2007 г. (л.
28 от досъд. п-во), съдът
възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и
пълни, и относими към предмета на доказване в
настоящото производство. Въз основа на същите съдът формира изводите си досежно причинените на пострадалия телесни увреждания
вследствие на ПТП, причината за смъртта му и това, че същият не е употребил
алкохол преди произшествието. По отношение на тази категория обстоятелства,
съдът възприе и заключението на изготвената медико-автотехническа
експертиза, като прецени, че е обективно, всестранно и пълно в обсъжданата част
и кореспондира със заключението на СМЕ на труп.
По идентични съображения, настоящият
съдебен състав изцяло кредитира заключенията
на назначените и приети като доказателства по делото автотехническа
експертиза на л.а. марка „ВАЗ 21083“ с ДК № ******** за техническа изправност
(л. 31 – 32 от досъд. п-во)
и автотехническа експертиза на л.а. марка „Тойота Ландкруизър“ с ДК № ******** за техническа изправност (л.
34 – 35 от досъд. п-во),
като съобрази, че същите, от една страна, са обективни, компетентни, всестранни
и пълни, и относими към предмета на доказване в
настоящото производство, а от друга – кореспондират по несъмнен начин с
показанията на св. Б., Б. и П. досежно
изправността на автомобилите – участници в ПТП преди инцидента.
Настоящият съдебен състав прецени, че заключенията на назначените и приети
като доказателства по делото автотехническа
експертиза (л. 37 – 39 от досъд. п-во),
допълнителна автотехничека експертиза (л. 127 – 129
от досъд. п-во),
допълнителна автотехническа експертиза, депозирана
пред СГС на 04.03.2015 г., повторна петорна автотехническа
експертиза, депозирана пред съда на 30.06.2016 г. (т. ІІ, л. 15 – 28 от съд. п-во) и допълнителна автотехническа
експертиза, депозирана пред СГС на 12.12.2016 г. (т.
ІІ, л. 63 – 68 от съд. п-во) са изготвени обективно,
компетентно и добросъвестно от назначените вещи лица, но формира изводите си досежно скоростта на движение на процесните
автомобили, опасната им зона за спиране, реакцията на водача С. при поява на
опасност за движението, мястото на настъпване на удара и мястото на
установяване на превозните средства след ПТП въз основа на заключенията на повторната петорна автотехническа
експертиза, депозирана пред съда на 30.06.2016 г. и допълнителната автотехническа експертиза, депозирана
пред СГС на 12.12.2016 г., като съобрази, че при
изготвянето им назначените вещи лица в най-пълна степен са съобразили
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 16.03.2007 г. и
съобщеното от разпитаните по делото свидетели.
Съдът прецени, че подс.
С. се е движел със скорост на движение от 58 км/ч (57,79 км/час), при което
опасната зона за спиране на същия била около 54,68 м, като прецени за
достоверни показанията на свидетелите Б., П. и К. за наличие на опесъчаване на пътното платно; съдът съобрази и скоростта на
движение на пострадалия Б. именно съобразно заключението на петорната повторна
АТЕ, като прецени, че в случай, че скоростта на движение на пострадалия е била
по-ниска, то не би настъпил инициалния удар между превозните средства, довел до
съставомерен резултат. Времето за реакция на водача С.
съдът също съобрази въз основа на заключението на повторната петорна АТЕ, като
прецени, че в случай, че водачът беше реагирал своевременно на появилата се
опасност за движението – преминаването на управлявания от пострадалия лек
автомобил покрай знак Б1 без да намали скоростта си или да спре, ударът не би
настъпил.
Съдебният състав съобрази, че
пострадалият Б. е представлявал опасност за движението именно след
преминаването на управлявания от него лек автомобил покрай знак Б1 без да
намали скоростта си или да спре, тъй като в този момент водачът му е предприел
неправомерно за пътната обстановка поведение и е следвало да бъде възприет от
подсъдимия като опасност за движението. Подсъдимият е сторил това, като е
предприел аварийно спиране и завъртане на волана вляво, но поради движението му със
скорост над максимално допустимата преди произшествието, не е могъл да избегне
удара с автомобила, управляван от пострадалия.
Останалите писмени доказателствени средства, събрани
по досъдебно производство № ЗМ 7189/2007 г. по описа на РТП – ПР – СДП и тези,
приети в хода на съдебното производство, съдът кредитира изцяло като прецени,
че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите
доказателства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с
действията си, подсъдимият Г.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр.
чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, като е
нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП: „Участниците в движението: 1.
Съобразяват своето поведение … с пътните знаци…“; чл. 21, ал. 2 ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяване на въведената забрана имат следните изображения и наименования: …
В26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“.
От
обективна страна, на 16.03.2007 г., около 11,30 ч., в гр. София, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
Круизер“ с рег. № ******** по „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „Европа“ към разклона за гр. Нови Искър, в района на
кръстовището с пътя за с. М., подсъдимия О. е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 ЗДвП:
„Участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение … с пътните знаци…“;
чл. 21, ал. 2 ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“
и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане
на забрана и за отменяване на въведената забрана имат следните изображения и
наименования: … В26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“, като е осъществявал движение със скорост от 57,79 км/ч, която е
била над максимално допустимата съобразно вертикалната пътна маркировка и в частност
пътен знак В26, поставен преди кръстовището с пътя за с. М. – от 50 км/ч, и по
този начин не е съобразил движението си със забранителния пътен знак.
В конкретния случай, подсъдимият С.
е управлявал лекия автомобил със скорост от 57,79 км/ч, която е била
надвишавала ограничението на скоростта за процесния
пътен участък от 50 км/ч. Водачът не е съобразил избора си на скорост на
движение с предписанията на пътните знаци в района на местопроизшествието,
поради което закономерно и логично е последвал удар между управлявания от него
автомобил и този, управляван от пострадалия, който осъществявал движение по път
без предимство в посока от гр. София към с. М..
В
резултат на удара, пострадалият Б. получил съчетана черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травми: охлузвания и кръвонасядания по
главата; кръвонасядане на меките черепни покривки в
ляво челно слепоочно теменно; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане
на меките тъкани на шията върху гръбнака; кръвонасядане
на задните стени на гълтача, хранопровода в началната
му част и трахеята; кръвонасядания на гръдния кош;
двустранно счупване на ребра по две фрактурни линии;
счупване на гръдната кост напречно на нивото между вторите и третите ребра; масивно
кръвонасядане на околните меки тъкани с разкъсване на
пристенна плевра и междуребрена мускулатура; отваряне
на гръбнака на нивото между седмия и осмия гръдни прешлени отпред с кръвонасяданен а околните меки тъкани и на тези в
дълбочината на гръбначния канал; контузия на двата бели дроба с интерстициален емфизем; кръвонасядане на белодробните хилуси
и средостението; две непълни разкъсвания на аортата
на нивото над аортната клапа и след дъгата й;
множество разкъсвания на капсулата на черния дроб в дясната му половина;
разкъсване с кръвонасядане на дясната надбъбречна
жлеза; кръвонасядане на мастната капсула на десния
бъбрек и на неговия хилус; кръвонасядане
на хилуса на слезката;
счупване на тазовия пръстен двустранно с масивно кръвонасядане
на меките тъкани на малкия таз; охлузвания и кръвонасядания
на крайниците; счупване на левия малък пищял към глезена; излив
на кръв в гръдната кухина в количество 1000 мл; бледост
на вътрешните органи; петна на М. под ендокарда на
лявата сърдечна камера. В резултат на
така получената тежката съчетана травма, смъртта на Б. настъпила мигновено.
Установява
се, че е налице пряка и непрекъсваща причинно-следствена връзка между
получените от Б. травматични увреждания, при удара между управлявания от него автомобил
и този, управляван от подсъдимия. Доколкото
по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния
резултат – смъртта на Б., то следва да се приеме, че същата се намира в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (вж. решение № 176 от
11.05.1987 г., III н. о.).
Съдът
прецени, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1,
б. „б“ НК, тъй като по делото не се установява подсъдимият да е предприел
каквото и да било поведение, насочено към спасяване живота на пострадалия, а и
такова поведение обективно не е било възможно, предвид обстоятелството, че
смъртта на Б. е настъпила мигновено вследствие на тежката съчетана травма,
получена при ПТП и при навлизането на десния преден ъгъл на управлявания от
подсъдимия автомобил дълбоко в купето на л.а. марка „ВАЗ“ откъм страната на
водача – починалия Б..
От субективна страна деянието е извършено
от С. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на
чл. 11, ал. 3 НК – същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъществявал движение със скорост над
максимално допустимата за конкретния пътен участък, оповестена на участниците в
движението с пътен знак В26, то във всички случаи е могъл да предвиди
настъпването на вредоносния резултат. Като правоспособен водач на МПС, подс. С. е имал и задължението за предвиждане на общественоопасните последици от деянието си.
В
конкретния случай и поведението на пострадалия Б. се намира в пряка причинно-
следствена връзка със съставомерния резултат и в този
смисъл, налице е съпричиняване
на общественоопасните последици от деянието. И това е
така, тъй като същият е осъществявал движение по път без предимство, като му е
предстояло да прекоси път с предимство. Въпреки това, същият е навлязъл в
пътното платно на ул. „Околовръстен път“ без да пропусне движещите се по пътя с
предимство МПС – и в частност – лекия автомобил, управляван от подсъдимия, като
е отнел предимството на последния. Поради което и следва да се приеме, че с поведението
си пострадалия Б. е допринесъл в значителна степен за настъпване на общественоопасните последици от деянието, като не е
съобразил поведението си с вертикалната пътна маркировка – знак Б1 и е навлязъл
в пътната лента за движение на подсъдимия, без да му даде предимство. Посоченото обстоятелство обаче, не изключва
отговорността на подсъдимия С. по отношение на инкриминираното деяние, тъй като сам той е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, което стои в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
В
този смисъл, настоящият съдебен състав прецени, че не са налице основанията за
освобождаване на подсъдимия С. от наказателна отговорност на основание чл. 15 НК поради следните съображения: опасната зона за спиране на МПС е оневинително основание за водача на МПС при кумулативното
наличие на три елемента – опасността за движението да се е появила неочаквано
за водача, без да са съществували обективни условия на конкретната пътна
обстановка, които да правят напълно възможно появата на едно внезапно
препятствие; посоченото препятствие да се е появило в опасната зона за спиране
и невъзможността за избягване на удар да не се дължи на предшестващо
неправомерно поведение на водача на МПС.
В конкретния случай
действително опасността за движението – преминаването на водача Б. с
управляваното от него преводно средство покрай знак Б1 без да даде предимство
на движещите си по пътя с предимство превозни средства, се е появила неочаквано
за водача С.; до преминаването на водача Б. покрай пътен знак Б1 с висока
скорост, за подсъдимия не е съществувало нормативно задължение за съобразяване
с поведението на движещия се по път без предимство. Не е налице, обаче, последният, кумулативно
изискуем компонент, за да се приеме, че настъпването на ПТП е случайно деяние, за което водачът на
МПС не следва да носи отговорност, тъй като, както вече се посочи, непосредствено преди инцидента подсъдимият
е допуснал да се движи със скорост над максимално разрешената за конкретния
пътен участък, или още нарушил е разпоредбите чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 ЗДвП чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна
практика (така решение № 657 от 13.06.1967г., ІІІ н.о., решение № 23 от
27.01.1987г., ІІІ н.о., решение № 162 от 20.04.1987г., ІІІ н.о., решение № 245
от 08.03.1975г., ІІІ н.о., решение № 1257 от 07.12.1976г., ІІІ н.о., решение №
250/24.06.1986г., ІІІ н.о., решение № 562 от 13.05.1977г., ІІІ н.о., решение №
841/21.07.1977г., ІІІ н.о., решение № 1204 от 31.10.1974г., ІІІ н.о., решение №
1061 от 30.08.1972г., ІІІ н.о., решение № 964 от 19.08.1977г., ІІІ н.о.,
решение № 71 от 22.02.1983г., ІІІ н.о., решение № 94 от 27.01.1975г., ІІІ
н.о.).
По изложените
съображения, съдът призна подс. Г.Р.С. за виновен в това, че на 16.03.2007 г.,
около 11,30 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № ******** по „Околовръстен път“ с посока
на движение от бул. „Европа“ към разклона за гр. Нови Искър, в района на
кръстовището с пътя за с. М., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
Чл.
6, т. 1 ЗДвП: „Участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение … с
пътните знаци…“;
Чл.
21, ал. 2 ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“;
Чл.
47, ал. 3 ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на
забрана и за отменяване на въведената забрана имат следните изображения и
наименования: … В26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“,
в
конкретния случай знак В26: „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“, като се е движел със скорост по-висока от означената и по
непредпазливост причинил смъртта на Д. Б. Б. – ЕГН- ********** – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Като
причини за извършване на
престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия С. и
несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
В настоящото производство,
наказателната отговорност на подсъдимия Г.Р.С. е ангажирана за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
(ред, преди влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 60
от 2012 г.), наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок до шест години.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдебният състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, младата му възраст към датата на извършване на
инкриминираното деяние, изразеното съжаление за случилото се, изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние и датата на постановяване на окончателния съдебен акт на тази инстанция,
както и наличието на значително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, а като отегчаващо, съдът отчете напредналата възраст на пострадалия и
причинените му множество увреждания в резултат на удара между управлявания от
подсъдимия автомобил и този, управляван от пострадалия Б..
Предвид изложеното досежно
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител,
СГС в този си състав прецени, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С. за осъщественото от него престъпление, следва да се определи при значителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и в размер към минимума, предвиден в закона.
Съдебният състав не констатира
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на С.
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се яви
несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и неговия извършител, и което да обуслови замяната му с по-леко
такова, по реда на чл. 55 НК.
Ето защо прецени, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено в рамките на предвиденото в закона и
определи на подс. С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Така наложеното наказание, съдът прецени, че е
едновременно необходимо, заслужено и съобразено с целите на специалната и
генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Съдът, като взе предвид, че на подс. С. е определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок до три години, а именно – за срок от една година, както и че същия не е
осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, прецени, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не
се налага същия да изтърпи ефективно така определеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложи изпълнението на това
наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в” НК, съдът наложи на подс. С. и кумулативно предвиденото за извършеното
престъпление наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
За съвместно разглеждане с
наказателния процес съдът прие предявения от С.Д.Б. – съпруга и законен
наследник на Д. Б. Б., граждански иск срещу подсъдимия Г.Р.С. – в размер на 30
000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от
същата неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, предмет на
настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на
осъществяване на деянието.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес съдът прие предявения от Д.Д.Б. –
син и законен наследник на Д. Б. Б., граждански иск срещу подсъдимия Г.Р.С. – в
размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва от
датата на осъществяване на деянието.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес съдът прие и предявения от И.Д.С. –
син и законен наследник на Д. Б. Б., граждански иск срещу подсъдимия Г.Р.С. – в
размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва от
датата на осъществяване на деянието.
Така
предявените граждански искове имат своето правно основание в разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД.
Посочената разпоредба по един общ
начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму
– както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от
Конституцията и законите на страната закрила на личността като единство от
телесен и духовен интегритет, на основните права и свободи, както и на
обществения ред, като среда за развитие на индивида.
Несъобразяването с това общо правило
за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя –
санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране
на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на
нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране
на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената
вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството
на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. С., ангажирана в настоящото производство.
Задължението за поправяне на вредите
от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен
характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към
причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата
на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това
задължение.
В синтезиран вид елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде
извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
В конкретния случай, следва да се
приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице
деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е
противоправно и наказуемо. В резултат на същото и
като пряко негово следствие, на пострадалия Д. Б. Б. са причинени множество
увреждания, описани по-горе, довели до настъпване на смъртта му. Същата е
резултат на виновното поведение на подсъдимия С..
С оглед гореизложеното, съдът прецени, че приетите за
съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански искове,
са безспорно доказани по основание и следва да бъдат уважени.
В настоящото производство се претендира обезщетение за
претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди. Предвид особения
характер на накърненото от деянието благо, репарирането на причинените вреди
може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
размерът на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.
При преценка на размера на дължимото на С.Д.Б. обезщетение,
съдът взе предвид от една страна обстоятелството, че в резултат на извършеното
престъпно деяние Б. завинаги е лишена от грижите и подкрепата на своя съпруг,
на каквито е разчитала до момента на извършване на деянието, както и това, че
между починалия и гражданския ищец е съществувала силна и здрава връзка,
основана на семейната им общност и взаимопомощ, а от друга – че пострадалият в
значителна степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни и е извършил деянието
при небрежност, която се явява по-малко укоримата
форма на непредпазливост.
По изложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съдът прецени, че подсъдимият Г.Р.С. следва да бъде осъден да заплати на С.Д.Б. – с ЕГН-********** – съпруга на
починалия Б., сумата от 25 000 (двадесет
и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху
посочената сума от деня на увреждането – считано от 16.03.2007 г. до
окончателното изпълнение на задължението.
В останалата му част,
до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявеният от С.Д.Б. граждански иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При преценка на размера на дължимото на Д.Д.Б. обезщетение, съдът взе предвид от една страна
обстоятелството, че в резултат на деянието Б. завинаги е лишен от грижите и
подкрепата на своя баща, на каквито е разчитал до момента на извършване на
деянието, както и това, че между починалия и гражданския ищец е съществувала
силна и здрава връзка, основана на семейната им общност и взаимопомощ, а от
друга – че пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни и
е извършил деянието при небрежност, която се явява по-малко укоримата
форма на непредпазливост.
По изложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съдът прецени, че подсъдимият Г.Р.С. следва да бъде осъден да заплати на Д.Д.Б. – с ЕГН-**********
– син на починалия Б., сумата от 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната
лихва върху посочената сума от деня на увреждането – считано от 16.03.2007 г.
до окончателното изпълнение на задължението.
В останалата му част,
до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявеният от Д.Д.Б.
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При преценка на размера на дължимото на И.Д.С. обезщетение,
съдът взе предвид от една страна обстоятелството, че в резултат на престъплението
С. завинаги е лишен от грижите и подкрепата на своя баща, на каквито е разчитал
до момента на извършване на деянието, както и това, че между починалия и
гражданския ищец е съществувала силна и здрава връзка, основана на семейната им
общност и взаимопомощ, а от друга – че пострадалият в значителна степен е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, подсъдимият е неосъждан, с добри
характеристични данни и е извършил деянието при небрежност, която се явява
по-малко укоримата форма на непредпазливост.
По изложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съдът прецени, че подсъдимият Г.Р.С. следва да бъде осъден да заплати на И.Д.С. – с ЕГН-********** – син на починалия Б.,
сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху посочената
сума от деня на увреждането – считано от 16.03.2007 г. до окончателното
изпълнение на задължението.
В останалата му част,
до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявеният от И.Д.С. граждански иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия Г.Р.С. да заплати направените по делото разноски в
размер на 5865 лева (пет хиляди осемстотин шестдесет и пет лева), сумата от
3000 (три хиляди) лева – държавна такса върху уважените части от предявените
граждански искове, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК – по 5 лева държавна
такса за служебно издаване на 4 бр. изпълнителни листа.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: