№ 349
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20223100200477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 от НПК и е образувано по жалба от
Министъра на финансите, чрез процесуалния представител К.Л.Т.Д. - главен
юрисконсулт в отдел „Обжалване" при ТД на НАП Варна, съгласно
пълномощно № П-19 от 04.02.2022г., против постановление на ОП- Варна за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 259/2018г. по описа ОД
МВР - Варна.
Досъдебното производство е било образувано от ОП Варна на 11.05.2018г.
срещу неизвестен извършител за това, че за периодите от 01.01.2014г. до
31.12.2015г. и 01.02.2016г. в гр. Варна в условията на продължавано
престъпление се е избегнало установяване или неплащане на данъчни
задължения в големи размери по отношение на фирма „М.И." ЕООД, като е
потвърдена неистина в подадени справки декларации пред ТД на НАП гр.
Варна - престъпление по чл. 255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С атакуваното
в настоящото производство постановление от 27.04.2022 г., ВОП е прекратила
производството на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с
оглед на обстоятелството, че не са събрани достатъчно безспорни
доказателства за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Жалбата е подадена в срок, по същество в нея се навеждат доводи за
непълнота и незаконосъобразност на Постановлението на ВОП за
прекратяване на НП, поради неправилно ценене на доказателствата по
преписката. Моли се Постановлението да бъде отменено и делото да бъде
върнато с указание за извършване на ново разследване от страна на
1
прокурора и установяване на извършено данъчно престъпление.
След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, съдът намира същата
за допустима и основателна поради следното:
С уведомление до Варненска окръжна прокуратура с изх. № Вхк – 6738-
1/02.02.2018г. на НАП Варна е подаден сигнал за наличие на данни за
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения от „М.И.“
ЕООД, по ЗДДС и по Законът за корпоративното подоходно облагане. Към
уведомлението са приложени копия от Ревизионен акт № Р- ************* –
091-001 от 09.10.2017г. и РА № Р -*************-092 от 12.09.2017г.
В цитираното уведомление се твърди, че въз основа на събраните
доказателства в хода на ревизионното производство относно прекия
доставчик на дружество „М.И.“ ЕООД – „Т. 70“ ЕООД, е установено, че
дружеството не е извършило фактурираните доставки на „М.И.“ ЕООД, т.е. на
осн. чл. 70, ал.5, вр. чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС, във вр. чл. 6, чл.
12, ал.1 и чл. 25, ал.1 от ЗДДС и са налице основания за отказване правото на
данъчен кредит общо в размер на 43 706.55 лева, по фактури издадени от „Т.
70“ ЕООД. С решение № 2297/26.11.2018г. на Административен съд – Варна е
отхвърлена жалбата на дружество „М.И.“ ЕООД против ревизионен акт № Р-
************* – 091-001 от 09.10.2017г. издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна. Това решение последствие е отменено от ВАС и е
отменен ревизионният акт, в едната си част, в която на „М.И.“ ЕООД са
установени задължения по ЗДДС в размер на 43 706.55 лева и съответните
лихви от 10 314.82 лева. Това обстоятелство е възприето в постановлението
на прокурора, който е приел, че в досъдебното производство са установени и
разпитани, като свидетели всички лица, имащи отношение към процесното
дружество и ревизионния период. Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, видно от която в дневниците за покупки и продажби на
дружеството са отразени всички извършени сделки, като вещото лице е
приело, че те са действително осъществени. В резултат на събраната по
делото доказателствена съвкупност, наблюдаващият прокурор е достигнал до
извода, че не са налице доказателства да са избегнати установяването или
неплащането на данъчни задължения в големи размери, не се дължи ДДС,
поради което следва наказателното производство да бъде прекратено.
На вниманието на прокурора обаче, е убягнало обстоятелството, че с
2
уведомлението на НАП Варна, с което е бил сезиран е посочено, че
въпросното дружество има задължения не само по ЗДДС, ами и такива по
ЗКПО. Органите по приходите са установили, че по ЗКПО освен
осчетоводяване, което е било налично при ревизирането, е следвало всички
останали факти по фактурираните продажби на стоки и услуги да установяват
доставки на такива, като в случая това не е било налице. В решението си по
административното производство ВАС е приел, че ревизионният акт в частта
по ЗКПО е правилно постановен. Според Върховния съд, и по силата на чл.
26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са
документално обосновани. Счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Доказателствената тежест е на задълженото лице, което е отразило
счетоводните разходи и претендира признаването им за данъчни цели.
В конкретния случай „М.И.“ ЕООД не е доказало, че фактурите, издадени от
„Л.“ ЕООД, „З.Г.“ ЕООД, „Б.И.“ ЕООД, „Т.И.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, отразяват
вярно описаните стопански операции – доставки до материали /основно
доставки на скрепежен материал за жп стрелка – комплект/ и различни видове
ремонтни дейности. Дружество „М.И.“ ЕООД не е представило каквито и да
било доказателства за доставяне на материалите и извършване на услугите от
издателите на фактурите.
С оглед на изложеното в ревизионната процедура е установено, че
задълженията за корпоративен данък на юридическото лице за 2014г. и
2015г., възлиза в общ размер на 20 433.71 лева и лихви от 3 890.83 лева,
поради което изводът на ВОП, че деянието не съставлява престъпление се
явява преждевременен и незаконосъобразен.
Поради липса на мотиви и произнасяне от страна на държавното обвинение
по отношение на задълженията по ЗКПО от юридическото лице за 2014г. и
2015г., които са потвърдени от Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна и с Решение
на Административен съд Варна и Върховен административен съд, настоящият
състав на съда намира, че от доказателствата събрани на досъдебното
производство, не се доказва с категоричност липсата на осъществен състав на
престъпление по НК. Прекратяването на производството е направено, след
като фактологията на деянието не е изяснена в достатъчна степен, поради
3
което и постановлението за прекратяване на наказателното производство
остава необосновано.
В конкретния случай, настоящият състав на съда счита, че събраните в хода
на проведеното разследване доказателства не обосновават направения от
прокурора в тази връзка категоричен краен извод, а напротив – същият е в
противоречие с установения по делото доказателствен материал и в
несъответствие с материалния закон. ВОС счита, че проведеното разследване
е в отклонение на принципa за разкриване на обективната истина, като
извършените по делото действия по разследването, предпоставят не
прекратяване на воденото производство, а събирането на нови доказателства.
В този смисъл настоящият състав на съда счита, че не са реализирани всички
възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуеми за
правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по
съответния процесуален ред. С оглед пълното изясняване на факти и
обстоятелства по делото, следва да се дадат указания на наблюдаващия
прокурор да събере необходимите доказателства, които да дадат отговор на
въпроса има ли извършено престъпление по чл. 255 и сл. от НК от
представителите на дружество „М.И.“ ЕООД и по конкретно, за такова по
Закона за корпоративното подоходно облагане за периода 2014-2015г., за
каквото е бил сезиран първоначално от органите по приходите с уведомление
№Вкх-6738-1 от 02.02.2018г.; Налице ли е избегнато установяване и
плащането на данъчни задължения и в какви размери, за какъв период, по
какъв начин е осъществено това, както с оглед конкретната хипотеза по която
се води разследването на т. 2 от чл. 255, така и останалите такива, обхванати
от предмета на престъплението; да се установи кой и с каква съпричастност е
и всички обективните действия по реализиране процеса; от субективна страна
- съзнавали ли са всички елементи от обективния състав; какво е реалното им
представителство по отношение на дружеството, явяващо се данъчно
задълженото лице.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отмени постановлението за
прекратяване на наказателното производство и да върне делото, с оглед на
което и на основание чл. 243, ал. 6, т.3 от НПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от
27.04.2022г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
259/2018г. по описа на ОД на МВР - Варна, образувано и водено за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на страните – Министъра на
финансите и К.Л.Т.Д., като негов процесуален представител, дружество
„М.И.“ ЕООД и Окръжна прокуратура Варна.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Варненския апелативен
съд в 7- дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5