Решение по дело №92/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.220, ал. 1 от Закона за митниците.

Образувано е по жалба на „Ники-2001” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Гецово, област Разград, ул. „Иван Вазов” № 22, чрез адв. Г. М. от АК – Русе, срещу Решение № 32-55467 от 20.02.2025 год. на Директора на Териториална дирекция „Митница Русе”, с което е отказано да се приеме декларирания код по ТАРИК и е определен нов код по ТАРИК, отказано е да се приеме декларираната митническа стойност и е определена нова митническа стойност на стоката допусната за свободно обращение с МД MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. и жалбоподателят е задължен да доплати ДДС в размер на 979.50 лв. заедно с лихвата по чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, дължима от датата на приема на митническата декларация – 05.07.2024 год. до датата на получаване на решението.

В жалбата се твърди че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на оспорващия - нарушени са разпоредбите на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на ЕП, и на Съвета от 09.10.2013 год., тъй като уведомителното писмо не съответства на разпоредбата; чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая; процесната последваща проверка е следвало да се проведе съобразно разпоредбите на чл. 84в от ЗМ и въобще не е бил приложен и спазен чл. 84к от ЗМ . Оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Административният орган неоснователно е преминал към определяне на новата митническа стойност по приложения метод, като административният орган е следвало първо да приложи разпоредбата на чл. 70, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Административният орган не се е съобразил и с предходно издадено от него решение № 32-850796 от 13.05.2024 год. по повод внос на същите стоки от същия износител. Според жалбоподателят от административният акт не ставало ясно въз основа на кои конкретни признаци е определен нов код по ТАРИК, вместо посочения в митническата декларация. От съда се иска да отмени оспореното решение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директорът на Териториална дирекция Митница Русе, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт П. Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.07.2024 год. оспорващото дружество с митническа декларация MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. /л.83/ и приложени към нея документи е представило пред Митническо бюро Разград под режим 40 „едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление” стока описана като „ъглов диван ALYA LUX: десен – 12 бр.; ляв – 12 бр.; холова гарнитура 3+1+1 ALYA-1к-т; холова гарнитура 3+2+1 KIEL-2 к-та; ъглов диван BRODY- 4 бр., с държава на изпращане Турция. Така представените стоки са декларирани в митническата декларация с код по ТАРИК „9401 69 00 00”, с декларирана митническа стойност в размер на 24 568.96 лв., данъчна основа от 24 618.96 лв. и дължим размер на ДДС от 4923.79 лв. Дължимият ДДС е платен на същата дата / виж л. 91 гръб/. За разрешаване вдигането на стоката е внесено обезпечение в размер на 4342.83 лв. / виж извлечение л. 92/.

На същата дата инспектори от МБ – Разград към ТД „Митница – Русе” извършили митническа проверка на транспортното средство, с което е транспортирана стоката в складова база на оспорващото дружество, находяща се в гр. Разград , северна индустриална зона. За проверката е изготвен протокол за извършена митническа проверка № 24BG004002M029597 от 05.07.2024 г. /л.94/. В протокола е посочено, че проверката спрямо този търговец е втора, като първата такава е осъществена на 25.03.2024 год. по доставка на еднотипна стока от същия турски доставчик, за което е съставен ПИМП № 24BG004002M015363 , като на база последващ контрол е издадено Решение № 32-850796 от 13.05.2024 год. /л.98 гръб-л. 99/ от директора на ТД „Митница-Русе” за възстановяване на събрания депозит за обезпечаване на държавните вземания.

С писмо рег. № 32-92-3166 от 08.07.2024 год. /л.99 гръб/ началникът на МБ – Разград е изискал от оспорващото дружество във връзка с допълнителна проверка по позиции от митническа декларация MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. да представи информация, данни и документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, а ако такива не са налични да посочи това изрично в писмения си отговор, като в девет точки са конкретизирани исканите документи.

Оспорващото дружество е представило писмено обяснения за начина с който се е свързал с износителя на стоката и търговските си взаимоотношения с него и е представил допълнително договор за покупко-продажба по т. 1 от писмото, оферта от износителя и проформа фактура, по т. 2 и банкови извлечения № 96 и 129, платежни нареждания по т. 4. По отношение на останалите точки от писмото оспорващия е посочил, че няма документи, тъй като не прилага такива практики и не извършва такива разходи.

Със служебна бележка рег. № 32-930902 от 12.07.2024 год. началникът на МБ – Разград уведомил началника на отдел „Митническа дейност” при ТД „Митница-Русе” за извършените действия по MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. и сработил рисков профил РА-11066 във вр. със заповед № ЗАМ-511/32-81991416 от 16.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници”.

С докладна записка рег. № 32955944 от 02.08.2024 год. /л.80/ началникът на отдел „Митническа дейност” е уведомил директора на ТД „Митница-Русе” за получената от началника на МБ – Разград служебна бележка и е предложила преписката да бъде върната на МБ – Разград за допълнителни действия и за извършване на допълнителна физическа проверка.

Във връзка с тази докладна записка са предприети от служители на МБ – Разград допълнителни последващи действия по MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. по сработил рисков профил РА-11066 относно справедливи цени за което е изготвена докладна записка рег. № 32-96218 от 07.08.2024 г. от гл.инспектор в МБ – Разград, в която са описани предприетите действия – беседа разговор с икономическия оператор, извършено посещение в шоурумът на фирмата в гр. Разград и фактически оглед на процесната стока, като е дадено описание на последната. Посочено е, че по отношение на оспорващия не е изготвено предложение относно процесните стоки и вносител за въвеждане на рисков профил за контрол на стоките от МБ – Разград, тъй като това било първи внос след влизане в сила на заповедта на директора на Агенция „Митници”. Приложени са снимки от извършената проверка на процесните мебели в шоурума в гр. Разград /л.68-79/

С писма рег. № 32-1095418 от 29.11.2024 г. / л.66/ до директора на ТД „Митница – Бургас” и рег. № 32-1095424 от 29.11.2024 год. /л.65/ до директора на ТД „Митница-Пловдив/ директорът на ТД „Митница-Русе” е поискал от съответните митници да му представят заверени копия от посочените в писмото митнически декларация и приложени към тях документи във връзка с издаване на индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност за стоки.

С писмо рег. № 32-11-05027 от 05.12.2024 год. /л.53/ ТД „Митница – Пловдив” представила на административния орган заверено копие от МД с MRN: 24BG003004052849R5 и приложените към нея документи /л.54-64/. С писмо рег. № 32-1112492 от 11.12.2024 год. /л.19/ ТД „Митница- Бургас” е представила заверени копия и приложените към тях документи на 4 митнически декларации MRN 24BG001010012842R9 от 04.06.2024 г.; MRN 24BG001010013110R0 от 26.07.2024 г.; MRN 24BG001010013301R9 от 30.08.2024 год. и MRN 24BG001010013322R7 от 03.09.2024 год.

С писмо изх. № 32-1119625 от 17.12.2024 год. л.16-18/ оспорващият е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че започва производство по определяне на нова митническа стойност на стока, декларирана в митническа декларация за допускане за свободно обращение MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. В него са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които ще бъде издаден индивидуалния административен акт в т.ч. че стоката ще бъде класирана по нов код по ТАРИК 9401- 41 00 00, определената нова митническа стойност, и нова данъчна основа, платеният размер ДДС, новият размер на ДДС и разликата за доплащане. В писмото е посочено, че оспорващият има 30 дневен срок от датата на получаване на писмото да изрази становище, както и че в срока по право на изслушване има право да се запознае с административната преписка или да получи копие ат нея срещу заплащане. Писмото е връчено на оспорващото дружество на 20.12.2024 год., съгласно известие за доставка /л.15/.

Оспорващото дружество е изразило становище по уведомлението с писмо рег. № 32-18043 от 17.01.2025 год. /л.12-13/. Оспорващият сочи, че в уведомителното писмо административният орган не е посочил размера на споменатите средностатистически цени, още повече, че в писмото изрично било посочено, че няма регистрирани вносни операции на идентични стоки внесени в същия или приблизително същия момент спрямо стоките от процесната митническа декларация. Наред с това се сочи, че в случая няма необичайно ниска цена спрямо цената на друг внос на сходни стоки с оглед решение на СЕС по дело С-291/15, както и молба административният орган да се съобрази със свое Решение № 32-850796 от 13.05.2024 год. с оглед принципа в чл. 13 от АПК.

На 20.02.2025 год. началникът на ТД „Митница – Русе” е издал оспореното писмо с рег. № 32-55467 от същата дата. От фактическа страна административният орган е приел, че предвид естеството на стоката, при извършения физически контрол, документиран с Протокол за извършена митническа проверка №я24В0004002М029597/05.07.2024г. не е било възможно да бъдат взети мостри. С оглед на това, в хода на последващия контрол служители на МБ Разград са извършили посещение в шоурум на дружеството в гр. Разград. Установено било, че всички мебели са с рамки, изработени от пресовани дървесни частици с изключение на KIEL-Armchair, разполагат с вариант за спане след извършване на съответните манипулации, като част от тях разполагат с ракли; всички мебели са облечени в плат от 100% полиестер, имитиращ еко кожа. Предоставена е и техническа спецификация на мебелите.Предвид допълнително получената информация за стоката, административният орган е приел, че е налице несъответствие между описанието на стоката и декларираното тарифно класиране в МД MRN 24ВG004002008687RО/05.07,2024 г. За процесната стока е декларирано тарифно класиране в EД 6/14 „9401 69 00 00" на процесната митническа декларация. Този тарифен код съответства на ”Мебели за сядане (с изключение на тези от № 9402), дори превръщащи се на легла, и техните части” - „Други мебели за сядане с рамки от дърво“ - - „Други“.

Административният орган приел, че на основание правила 1. 6 и 3 б) от Общите правила за тълкуване па Комбинираната номенклатура, термините на подпозиция 9401 41 „Мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинг или за градини : „От дърво“, както и предвид специфичните характеристики на стоката, същата следва да се класира в код по ТАРИК 9401 41 00 00 „Мебели за сядане (с изключение на тези от № 9402),дори превръщащи се на легла, и техните части“ - „Мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинги или за градини“ - - „От дърво“.

Въз основа на наличните сведения и информация по случая административният орган е приел за установена МС, която е по- ниска спрямо средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращение на стока с код по Комбинираната номенклатура (КН) 9401 41 00 и държава на изпращане Турция. Констатираната разлика според органа е основание за възникване на съмнения по отношение на реално платената или подлежаща на плащане цена за процесиите стоки.

В конкретния случай, независимо от предоставените документи при деклариране на стоката и предвид допълнително представените документи, за органа била налице по-ниска цена на стоката, декларирана с МД MRN 24ВG004002008687RО/05.07,2024 г. Поради това, при прилагане на нормата на чл. 140, параграф 2 от РИ. декларираната митническа стойност за стоките, определена по чл. 70 от МКС, следвало да бъде отхвърлена и да се определи нова МС по реда на чл. 74 от МКС

Въз основа на данните от Системата на Агенция „Митници“ за предоставяне на информация от митнически и акцизни документи за управленски цели (МИСЗА) административният орган е приел, че няма регистрирани вносни операции на „идентични стоки“, внесени в същия или приблизително същия момент, спрямо стоката от процесната МД, поради което методът по чл. 74, параграф 2, буква а) от МКС е неприложим и следва да се приложи методът по б. „б” от същата разпоредба.

При извършена справка в МИСЗА за период 05.05.2024 г. до 05.09.2024 г. (два месеца преди и два месеца след процесния внос) не са открити други продажби с изпращач „МАРА МОБИЛЯ ДАЯНАКЛЪ ТУКЕТИМ МАЛЛАРЪ“, което давало основание да се ползват стойности на стоки с други продавачи. Отчетено било, че е налице търговски внос.

Извършен е сравнителен анализ на наличните данни в МИСЗА. При анализ на записите за тарифен код код 9401 41 00 00, относим за процесната стока при критерии държава на произход Турция и период 05.05.2024г. до 05.09.2024г., са открити данни за внесени „сходни стоки“. На база на тези критерии са установени записи, при които митическата стойност е над средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращенне на стока е код по КТ I 9401 41 00 и държава на изпращане Турция, както и МС не е оспорвана от митническите органи. Взети били предвид количеството на стоката, теглото на комплектите, наличните описания, характеристики и документи за процесията стока. Предвид факта, че в описаната стока били включени различни по вид комплекти мебели, за коректното определяне на митническата стойност била направена съпоставка с наличните данни по отношение на всеки един от комплектите поотделно, тъй като не били открити записи, които да включват в себе си същата комбинация от комплекти мебели.

Митническата стойност на стоката била определена след анализ в система МИСЗА, като били определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, параграф 3 от РИ. Предвид факта, че при извършения анализ в МИСЗА било установено, че записите включват различни комплекти мебели, е извършена съпоставка на база фактурни стойности за всеки комплект по отделно, като на тази база била определена новата митническа стойност на стоката след прибавяне на необходимите суми съгласно изискването на чл. 71 от МКС. За всички комплекти на база анализа били определени стоки с МС, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, като в съответствие с изискването на чл. 141, параграф 3 от РИ е използвана най-ниската стойност от наличните сходни стоки, декларирани с три митнически декларации, които не са с абсолютно същото описание, както и не са допуснати за свободно обращение в абсолютно същото време.

По отношение на „ъглов диван ALYA LUX; десен – 12 бр.; ляв – 12 бр.“, на база анализа били определени стоки с митническа стойност, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, в 4 бр. митнически декларации, посочени в решението, като за определяне на новата митническа стойност на стоката е взета фактурната стойност на ъглови дивани, декларирани в стока №1 от МД MRN 24ВGОО1010012842R.9/04.06.2024 г. / л.20 , фактури превод л.150-156/ в размер на 776,55 лв. в съответствие с изискването на чл, 141, параграф 3 от РИ. На тази база е определена фактурна стойност по отношение на „ъглов диван ALYA LUX; десет – 12 бр.; ляв – 12 бр.“, в размер на общо 18 637,20 лв.

По отношение на „холова гарнитура 3+1+1 АLYА – 1 к-т.“, на база анализа били определени стоки, с митническа стойност, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, в 3 бр. митнически декларации, посочени в решението , като за определяне на новата митническа стойност на стоката е взета предвид фактурната стойност на диваните и фотьойлите, декларирани в стока №1 от МД MRN 24ВG004011029440R.9/09.08.2024г. /л.180-184/. в съответствие с изискването па чл. 141, параграф 3 от РИ, като цената за 1 комплект 3 + 1 + 1 е в размер на 848,83 лв, На тази база е определена фактурна стойност по отношение на „холова гарнитура 3+1+1 ALYA - 1 к-т‘ в размер на 848,83 лв.

По отношение на „холова гарнитура 3+2+1 KIEL – 2 к-та“, на база анализа били определени стоки с митническа стойност, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, в три броя митнически декларации, посочени в решението като за определяне на новата митническа стойност на стоката е взета предвид фактурната стойност на диваните и фотьойлите, декларирани в стока №1 от МД MRN 24ВG004011029616R4/20.08.2024 г. /л.187-194/ в съответствие с изискването на чл. 141, параграф 3 от РИ, като цената за 1 комплект 3+2+1 е в размер на 1 032,68 лв. На тази база е определена фактурна стойност по отношение на „холова гарнитура 3+2+1 КШ1, - 2 к-та“ в размер па общо 2 065,36 лв.

По отношение на „ъглов диван ВRODY – 4 бр., на база анализа били определени стоки с митническа стойност, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, в 3 бр. митнически декларации, описани в решението, като за определяне на новата митническа стойност на стоката е взета предвид фактурната стойност на ъглови дивани, декларирани в стока №1 от МД МRN 24BG00401102973R8/29.07.2024 г. /л.171-178/, в размер на 1 028,77 лв, за 1 брой в съответствие с изискването на чл. 141, параграф 3 от РИ. На тази база е определена фактурна стойност по отношение на ”ъглов диван BRODY - 4БР“ в размер на общо 4 115,08 лв.

Въз основа на така определените цени от административния орган за всеки комплект дивани е приел, че общата фактурна стойност възлиза на 25 666,46 лв, За определяне на митническата стойност за стоката към фактурната стойност е прибавена сумата за извършения транспорт съгласно фактура №**********/04.07.2024г. в размер на 3 800лв., представена към декларацията При така приетите факти административният орган е определил за стока №1 от МД МRN 24ВG004002008687RО/05.07,2024 г. нова митническа стойност в размер на 29 466.46 лева. С оглед на новата митническа стойност административният орган е определил нова данъчна основа в размер на 29516.46 лв. и дължим ДДС в размер на 5 903.29 лв. Предвид платения от оспорващия ДДС в размер на 4923.79 лв. по декларираната от него данъчна основа, административният орган е установил разлика за доплащане за ДДС в размер на 979,50 лв. Административният орган е разгледал възражението на оспорващия, но е приел същото за неоснователно.

Като правно основание за издаване на оспореното решение са посочени разпоредбите на чл. 29 във вр. с чл. 74, пар. 1,2 и 3, чл. 77 и чл. 114, пар. 1 и 2 от МКС, чл. 141 от РИ, чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, чл. 54, чл. 55, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 11.03.2025 год., а жалбата срещу него е депозирана на 25.03.2025 год.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт, е процесуално допустима.

Оспореното решение представлява акт по прилагане на митническото законодателство, с който се установява задължение за данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 във вр. с чл. чл. 19б и чл. 220, ал. 1 от ЗМ. Издадено е от компетентен административен орган – директора на Териториална дирекция „Митница Русе”, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, който е и митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ.

Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК реквизити в т.ч. фактически и правни основания. Доколко посочените фактически основания са доказани и правилно ли са подведени по съответната правна норма е въпрос на материална законосъобразност.

Съдът намира обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С чл. 48 от Регламент № 952/2013 г. е регламентиран последващият контрол, осъществяван от митническите органи след вдигане на стоките, посредством проверка на точността и пълнотата на митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби, ако това все още е възможно.

Доколкото държавите членки разполагат с правомощие да определят условията при които следва да се осъществи този контрол, националният законодател го е регламентирал с Глава четиринадесета, раздел Раздел IV озаглавен "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците /ЗМ/.

Безспорно е, а и в оспорения акт изрично е посочено, че МД MRN 24ВG004002008687RО/05.07,2024 г. е била предмет на последващ контрол. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от директора на Агенция „Митница” или упълномощени от него длъжностни лица, или от директора на териториалната дирекция, съгласно чл. 84в, ал. 2 от ЗМ. Заповедта съдържа реквизитите, посочени в чл. 83в, ал. 3 и се връчва на заинтересованото лице, съгласно ал. 4. Според чл. 84к, ал. 1 и 2 от ЗМ, когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното заключително обсъждане се съставя протокол, който се подписва от митническите служители, извършили проверката и от проверяваното лице. По делото не е представена такава заповед, а и няма твърдения от ответника по делото, че е издадена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 ЗМ. Няма протоколи по чл. 50 от ДОПК във вр. с чл. 84ж от ЗМ за цитирани в оспореното решение процесуални действия – справки в информационни системи и други, както и за изслушване на оспорващия, освен писменият му отговор.

Според съда разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ не изключва прилагането на процедурата по чл. 84а-84м от ЗМ, когато последващата проверка е по чл. 84,ал. 1, т. 1 от ЗМ, какъвто е настоящия случай. Разделът от закона, в който се съдържат тези разпоредби изрично е наименован „последващ контрол на декларирането”. В разпоредбата на чл. 84а, ал. 1 също е посочено, че последващият контрол е насочен по отношение на декларирането, т.е. по отношение на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. Съдът счита, че с разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ изрично се регламентира, че правилата на чл. 84а-84м се прилагат и при последващия контрол обхващащ счетоводната и други видове отчетност, а не само при последващия контрол на декларирането по т. 1.

В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което по своя характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, тъй като той е издаден в резултат на производство, което не е проведено по предвидения в закона ред.

Съдът намира също, че административният орган не е изпълнил коректно задължението си по чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС с оглед съдържанието на писмо изх. № 32-1119625 от 17.12.2024 год., с което оспорващият е бил уведомен за започване на административното производство за издаване на оспорения административен акт. Съгласно тази разпоредба преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението. Това предполага конкретизиране на рамките на производството от обективна страна, като се посочат фактическите и правните основания на възможния краен неблагоприятен акт – в случая конкретни фактически основания въз основа на които са възникнали основателни съмнения относно декларирания код по ТАРИК и по отношение на реално платената или подлежаща на плащане цена за процесните стоки. В уведомителното писмо обаче няма такива конкретни фактически данни. По отношение на декларирания код по ТАРИК административният орган само е посочил, че се позовава на правила 1,6 и 3б от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура за 2024 год., без да посочи кои материали на стоката и специфични характеристики или нейни компоненти според административния орган водят до корекция на декларирания тарифен код по ТАРИК. Също така не е посочил каква е средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращение на стоки с код по КН 9401 41 00, въз основа на какви данни е определена тази цена и с колко е по-ниска. Липсата на такива конкретни факти в уведомителното писмо са нарушили правото на защита на оспорващия, да разбере въз основа на какви конкретни факти административният орган е приел, че оспорващият е декларирал неправилен код по ТАРИК, и декларираната митническа стойност не е реално платената. Това е засегнало възможността му да участва в установяването на фактите от значение за съдържанието на заключителния акт, като представи доказателства, които да оборят така приетото от административния орган, което също се явява съществено процесуално нарушение.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение съдът намира следното:

Административният орган се е позовал на правила 1,6 и 3б от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура за 2024 год.за да измени тарифното класиране на процесните стоки.

С оглед датата на митническото оформяне на спорните стоки с МД MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. е приложима Комбинираната номенклатура, приета с РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/2364 НА КОМИСИЯТА от 26 септември 2023 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа който съгласно чл. 2 се прилага от 01.01.2024 год.

В Част Първа, Раздел I - Общи правила, А. "Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура", са посочени принципите (правилата), на които се подчинява класирането на стоките в КН.

Съгласно Общо правило 1 Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.

В Общо правило 3, е предвидено, че когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание; б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това;

В Общо правило 6, е посочено, че класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

В ГЛАВА 94 от КН се съдържа номенклатурата на: МЕБЕЛИ; МЕДИЦИНСКА И ХИРУРГИЧЕСКА МЕБЕЛИРОВКА; СПАЛНИ АРТИКУЛИ И ДРУГИ ПОДОБНИ; ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА, НЕУПОМЕНАТИ, НИТО ВКЛЮЧЕНИ ДРУГАДЕ; РЕКЛАМНИ ЛАМПИ, СВЕТЛИННИ НАДПИСИ, СВЕТЛИННИ УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ И ПОДОБНИ АРТИКУЛИ; СГЛОБЯЕМИ КОНСТРУКЦИИ.

Стоките с код 9401 са описани като „Мебели за сядане (с изключение на тези от № 9402), дори превръщащи се на легла, и техните части:” В подпозиция 9401 41 00, която е приложима според административния орган, стоките са описани като „- Мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинг или за градини: - - От дърво. Стоките в подпозиция 9401 69 00, която е декларирал оспорващия в процесната митническа декларация, са описани като „- Други мебели за сядане с рамки от дърво: - - Други„

Съгласно трайната съдебна практика на СЕС, - т. 27 и т. 29 от решение от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 на СЕС и т. 31 от решение от 19.02.2009 г. по дело С-376/07, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта.

В оспореното решение административният орган е посочил, че процесните мебели са с рамки , изработени от пресовани дървени частици /ПДЧ/; всички мебели с изключение на KIEL – Armchair, разполагат с вариант за спане след извършване на съответните манипулации, като част от тях разполагат с ракли; всички мебели са облечени в плат от полиестер, имитиращ еко кожа”. В него обаче административният орган не е посочил въз основа на кои конкретно обективни характеристики счита, че процесните мебели следва да се класират с код 9401 41 00 вместо с декларирания код 9401 69 00, поради което съдът е лишен обективно от възможността да провери материалната законосъобразност на решението в тази част.

Следва да се посочи обаче за безспорно, че процесните мебели са предназначени за поставяне на пода, съгласно Забележка 2 към Глава 94 от КН, с предназначение за сядане и дори мога да се превръщат в легла. Несъмнено също така тези мебели не са от дърво, а са само с рамки от ПДЧ, съгласно описанието. Ето защо съдът намира, че в случая административният орган необосновано е приел, че процесните стоки следва да се класифицират с код по КН 9401 41 00, тъй като в този код попадат мебели за сядане от дърво, а процесните мебели не са такива – те са само с рамки от ПДЧ. Още повече, че с оглед представеното по делото Решение № 32-850796 от 13.05.2024 год. /л. 136/, издадено по повод МД MRN 24BG004002008345R2 от 25.03.2024 год. /л. 138/, с която оспорващото дружество е декларирало за режим едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление мебели, които са идентични с процесните, е приел декларирания код по КН 9401 69 00.

По отношение отхвърлянето на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава, съдът намира следното:

Съгласно чл. 70, § 1 и 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. В чл. 140, § 1 Регламент за прилагане /ЕС/ № 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 Регламент /ЕС/ № 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, б. "а"- "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, а ако това е невъзможно по реда на чл. 74, § 3 от регламента.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на административния орган е да обоснове и да докаже наличието на предпоставките обосноваващи основателното съмнение по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Съгласно трайната практика на ВАС ( Решение № 3 от 03.01.2024 год. по адм.д. № 6110/2023 год. на ВАС Осмо отд., Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др.) в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

В случая митническата администрация не се справи с тази доказателствена тежест. При деклариране на вноса и допълнително представените документи, оспорващият е представил за процесните стоки / инвойс фактура л.87 гръб/, фактура № ********** от 04.07.2024 год. за платен извършен превоз от гр. Кайсери до гр. Разград /л.90/, фактура от 05.07.2024 год. за платени машинописни услуги за изготвяне на митническа декларация/ договор за покупко-продажба от 14.05.2024 год. /л.101/, оферта на продавача и проформа фактура /л.102-103/ извлечение от банка /л.103 гръб, л. 104 и платежни нареждания, с които оспорващият е платил на купувача декларираната стока, /л.104 гръб – 105/. Всички тези документи обосновават декларираната митническа стойност. Митническата администрация не е оспорила същите.

Митническите органи могат да прибегнат към вторични методи за определяне на митническата стойност, само ако имат основателни съмнения относно декларираната договорна стойност, но тези съмнения трябва да бъдат обосновани. В оспореното решение е посочено, че въз основа на наличните сведения и информация по случая е установена митническа стойност, която е по-ниска спрямо средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращение на стока с код по КН 9401 41 00. В решението обаче не е посочена средностатистическата цена в ЕС, как същата е установена, нито са представени доказателства в тази насока. Липсват каквито и да са доказателства в т.ч. и протоколи по чл. 50 от ДОПК вр. чл. 84ж от ЗМ за извършени процесуални действия или най-малко извлечения от съответните информационни системи, доказващи твърдението на административния орган, че декларираната МС на процесните стоки е по-ниска от средностатистическата цена в ЕС.

Ето защо съдът намира, че административният орган не доказа наличието на факти, които да обосновават основателното съмнение по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, които от своя страна да обосноват прилагането на вторичните методи за определяне на МС

По отношение законосъобразното определяне на митническата стойност на стоките по процесната декларация чрез вторичните методи по ч. 74 от МКС, съдът намира следното.

Съгласно чл. 74, § 1 от МКС когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Според § 2, б. „а” на същата разпоредба Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1 е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.

Административният орган е отхвърлил прилагането на метода по чл. 74, § 2, б. „а” в случая като е посочил, че на база данните от Системата на Агенция „Митници” за предоставяне на информация от митнически и акцизни документи за управленски цели /МИС3А / бил направен изводът, че няма регистрирани вносни операции на „идентични стоки”, внесени през същия или приблизително същия момент, спрямо процесните стоки. По делото обаче няма представени никакви доказателства в т.ч. и протоколи по чл. чл. 50 от ДОПК във вр. с чл. 84ж от ЗМ от които да е видно кой е направил справката, по какви критерии е извършено търсенето с оглед разпоредбата на чл. 1 § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, съгласно който „идентични стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.

Наред с това проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на този метод. Справката в тази система обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Ето защо съдът приема, че митническият орган не е положил дължимата грижа да проучи всички източници на информация, с които разполага, като необосновано и недоказано е приел, че вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „а” от МКС се явяват неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание 74, § 2, б. „б” от МКС.

Митническия орган и при прилагане на метода по чл. 74, § 2, б. „б” от МКС е допуснал нарушение на закона. Съгласно тази разпоредба митническата стойност е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; Според легалното определение, дадено в чл. 1, § 2, т. 14 „сходни стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В оспореното решение митническия орган е посочил, че при извършена справка в МИСЗА за период 05.05.2024г. до 05.09.2024г. (два месеца преди и два месеца след процесния внос) не са открити други продажби с изпращач „МАРА МОБИЛЯ ДАЯНАКЛЪ ТУКИТИМ МАЛЛАРЪ“, което давало основание да се ползват стойности на стоки с други продавачи. Отчетено е, че е налице търговски внос. Извършен е сравнителен анализ на наличните данни в МИСЗА. При анализ на записите за тарифен код 9401 41 00 00, относим за процесните стоки според митническия орган, при критерии държава на произход Турция и период 05.05.2024г. до 05.09.2024г., са открити данни за внесени „сходни стоки“. На база на тези критерии са установени записи, при които митическата стойност е над средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращение на стока е код по КН 9401 41 00 и държава на изпращане Турция, както и МС не е оспорвана от митническите органи. Взети са предвид количеството на стоката, теглото на комплектите, наличните описания, характеристики и документи за процесната стока. Митническата стойност на стоката е определена след анализ в система МИСЗА, като са определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, параграф 3 от РИ. За всички комплекти на база анализа са определени стоки с МС, декларирана и приета в съответствие с член 70 от МКС, като в съответствие с изискването на чл. 141, параграф 3 от РИ е използвана най-ниската стойност от наличните сходни стоки, декларирани с три митнически декларации, които не са с абсолютно същото описание, както и не са допуснати за свободно обращение в абсолютно същото време.

И в този случай както беше посочено по-горе по делото обаче няма представени никакви доказателства в т.ч. и протоколи по чл. чл. 50 от ДОПК във вр. с чл. 84ж от ЗМ от които да е видно кой е направил справката, по какви критерии е извършено търсенето с оглед критериите, посочени в разпоредбата на чл. 1 § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение Наред с това проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на този метод. Справката в тази система обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза.

Ето защо съдът приема, че митническият орган не е проучил всички източници на информация, с които разполага. Това е довело неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка с процесните стоки подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Наред с това следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

На следващо място следва да се има предвид, че в представените по делото митнически декларации и приложените към тях документи за съпоставените стоки / виж л. 154, 176, 183 и 189/ , същите са посочени само имената на продуктите – ъглов диван, канапе, единичен диван, а описанието им е сведено до това колко местни са и че представляват ъглови групи. Въобще няма описание на функциите и характеристиките им, както и на материалите, от които са изработени

Сходството в характеристиките и функциите на процесните и съпоставените стоки/ което административният орган е приел като несъмнено заради тарифното класиране с код по КН 9401 41 00 , макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава или да липсва въобще / без да се има предвид търговската марка, без да е направен анализ на качеството и количеството на стоките изключва съпоставените стоки като сходни. Ето защо определяйки митническата стойност на процесните стоки въз основа на тях е в противоречие с материалния закон. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган не доказа, че основателно е отказал да приеме декларирания код по ТАРИК на стоката, декларирана с МД MRN 24BG004002008687R0 от 05.07.2024 год. и е определил нов код, както и неоснователно и в нарушение на закона не е приел декларираната митническа стойност и е определил нова такава. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоките, незаконосъобразно е определил и възникнало ново задължение за доплащане на ДДС.

Ето защо оспореното решение на директора на ТД „Митница – Русе” като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 798.80 лв. от които 650 лв. договорено и платено по банков път възнаграждение за адвокат и 148.80 лв. платени разноски за официален превод на документ от чужд език – доказателства в съдебното производство. Съдът намира възражението на ответника по делото за прекомерност на възнаграждението за неоснователно С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото заявените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение не следва да бъдат редуцирани. Съдът съобрази и разпоредбата на § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които упълномощеният от жалбоподателя адвокат се е явил, а и от страна на упълномощения от оспорващия процесуален представител са изложени редица подробни аргументи, в т. ч. и в писмена защита.

Водим от горното и на основание, чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-55467 от 20.02.2025 год. на Директора на Териториална дирекция „Митница Русе”.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Русе” да заплати на „Ники-2001” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Гецово, област Разград, ул. „Иван Вазов” № 22 разноски по делото в размер на 798.80 лв. / седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.