РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч,14.12.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година в следния състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 16 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

              Административното дело е образувано по искова молба на Г.И.Г., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, чрез адв. С.Н. ***, с адрес на кантората в гр. ***, ул. „****, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, с посочена правна квалификация чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 ал. 1 от АПК, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, при престоя му в Затвора - Ловеч от месец септември 2017 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата му молба до окончателното изплащане на сумата, причинени от санитарно-битовите условия в Затвора - Ловеч, подробно описани в девет точки.

Ищецът твърди, че в резултат на описаните битови условия, в които пребивавал през 2021 г. се е разболял от диабет II степен и от страна на затворническата администрация не са предприели мерки за неговото правилно лечение и нуждата от спазване на хранителен режим. Излага, че храната не позволявала спазване на никаква диета от негова страна. Твърди, че условията в Затвора – Ловеч, стресът и напрежението, на които е подложен, са довели до неговото влошено здравословно състояние.

               С молба вх. № 907/27.03.2023 г. ищецът уточнява, че претендираните неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора - Ловеч, при престоя му там от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 13.01.2023 г., и уточнява, че размерът на ищцовата претенция е за 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ в едно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Излага, че неимуществените вреди се изразяват в психически страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт, както и че са в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Ловеч за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба вкл. Твърди, че е било нарушено правото му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия /липса на достатъчно светлина, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които е бил настанен, наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и влага в същите/; правото му на престой на открито; правото му на медицинско обслужване - не са му били извършвани профилактични прегледи въпреки увреденото му здраве /диабет II степен, получен през 2021 г./, не му бил осигурен преглед при офталмолог, не му били осигурявани животоподдържащи лекарства, като ги заменяли с други, от които не се чувствал добре; правото му на достатъчна и качествена безплатна храна - ищецът трябвало да спазва определен хранителен режим и прием на определени продукти поради заболяванията, които имал, но менюто било еднообразно и бедно на хранителни вещества. Твърди, че е нарушено правото му на подходяща работа, като нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си. Счита, че е нарушено правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура; правото му на свиждане, които не се спазвали; правото му на молби и жалби - можел да пише молби и жалби, но не получавал копие от тях с входящ номер; липса на достатъчно жилищна площ /пренаселеност на килиите - „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“/; във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; санитарните възли били с неработещи казанчета, липсвали работещи чешми и умивалници; тоалетната не била шумоизолирана, като за един период от време не е имал санитарен възел; прозорците били с малък размер, поради което килиите били без достатъчен достъп на естествена светлина; имало мухъл и плесен; през зимата в помещенията било студено; не са му предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното му и постелъчно бельо се сменяли рядко; от администрацията на затвора не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му била давана възможност да участва в програми за въздействие; в спалните помещения липсвали достатъчно шкафове за лишените от свобода. Твърди се още, че с горепосоченото са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от ЗИНЗС. Счита, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора - Ловеч по отношение на конкретно твърдените факти по делото. Твърди, че в случая е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочените периоди такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно - минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл. 3 от ЕКПЧ. Твърди, че недостатъчното жизнено пространство, поради пренаселеността в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, е предизвикало ниво на страдание за Г.Г., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ, че начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Претендират се разноски.

               С молба с вх. № 1283/03.05.2023 г. от адв. И.Т. от ВТАК е представено пълномощно от ищеца Г.Г. за упълномощаване същия да осъществява процесуално представителство по делото, който в съдебно заседание от 25.05.2023 г. поддържа исковата молба с уточненията по нея и прави доказателствени искания.

               В последното по делото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

               Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си представител – юк. Г. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В писмения отговор и по същество изтъква, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдяните вреди. Излага, че на Г. е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м, като спалните помещения в Затвора - Ловеч и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. Сочи, че в съответствие с чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода получават безплатна храна достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Лишените от свобода се хранят по меню, утвърдено от началника на затвора, като съгласно чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. Излага се още, че на ищеца му е била осигурена възможност за участие във възпитателна и спортна дейност и му е дадена възможност да учи в училището при Затвора - Ловеч.

              Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Аргументира се, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия, причинени от администрацията на затвора при или по повод административната дейност, поради което не счита, че има нарушение на нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

              Не е спорно между страните по делото, че ищецът Г.И.Г. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, като видно от Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г. /л. 20/, ищецът е бил преведен в Затвора - Ловеч на 14.09.2017 г., от 10.02.2020 г. до 03.09.2020 г. е изтърпявал наказанието си в ЗОЗТ „Атлант“ към Затвора - Ловеч, а от 14.09.2017 г. до 10.02.2020 г. и от 03.09.2020 г. пребивава в Затвора - Ловеч, разпределен е в ученическа група и е настанен в корпус „Б“ /Стопанство/. Според същата справка, лишените от свобода ученици се разпределят в 3 ученически групи – 5-та, 6-та и 7-ма група, като максималният брой лишени от свобода, които могат да бъдат настанени ученическите групи в корпус „Б“ /Стопанство/, при спазване на изискването за осигуряване на 4 кв. м жилищна площ на човек, е 115 човека.

              Приобщената към доказателствения материал по делото Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г. съдържа данни за размера и броя на прозорците на помещенията, за обзавеждането в спалните помещения, реда за ползването на банята от л. св., поддържането на хигиената в спалните помещения.

              От приложената по делото медицинска документация /л. 9-11, л. 82-91, л. 94, л. 218/ се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът Г.Г. страда от диабет тип II. В извадките от амбулаторния журнал, воден от затворническата администрация /л. 96-217/, са посочени предоставените на лишения от свобода медикаменти.

              Представени са графици за използване на банята в жилищна зона „Стопанство“ на лишените от свобода в Затвора - Ловеч, и за пране на спално бельо /чаршафи и калъфки/, както и седмични менюта, утвърдени от началника на затвора /л. 24-54/.

              Видно от Заповед № Л-26/07.01.2020 г. на началника на Затвора -  Ловеч /л. 220/, е бил определен график за разпределение на времето в денонощието на лишените от свобода, настанени в IV, V, VI и VII групи.

              За водената с Г. индивидуална карекционна работа са събрани писмени доказателства /л. 221-223 от делото/.

        В Справка с рег. № ИЗ-1358/12.05.2023 г. /л. 254/ се сочи, че във всяка килия има изградени санитарни възли, обособени с прегради и врата и в тях има мивка и чешма с постоянно течаща вода.

              От ответника е представена Справка с изх. № 1357/12.05.2023 г., изготвена от главния готвач при Затвора - Ловеч /л. 255-256/, от която се установяват обстоятелства относно хранителния режим, както и че не се съхраняват стари менюта.

        По делото са приложени и договори за извършване на дезинсекцията и дератизация на сградите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби /л. 257-283/ и протоколите за извършени услуги /л. 284-315/.

       По делото са представени още: справка за полезната площ на зоните в корпуса на Затвора – Ловеч /л. 334-335/; справка за условията в килии № 8, № 9 и № 11; инвестиционен проект за обект: Реконструкция на сгради на Ловешки затвор, подобект: Стопанство и приемо-предавателен протокол към него /л. 338-347/; констативен протокол за проверка на хигиенно състояние в местата за лишаване от свобода /л. 348/; извадка от дневник, в който се записват дюшеците и постелъчния инвентар, който е предоставен на л. св. Г. /л. 349/.

        За провежданите творчески и културни мероприятия, както и относно свижданията на лишените от свобода по делото са приложени и Справка с рег. № 5828/19.10.2023 г., изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора - Ловеч /л. 396/ и Отговор с рег. № 450/23.10.2023 г. от началника на сектор ЗО „Атлант“ – гр. Троян към Затвора – Ловеч /л. 397-398/,  Заповед № I-7/06.01.2020 г. на началник сектор ЗО /л. 399/.

              Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. 

              За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства.    

              Като свидетели, посочени от ищеца, са разпитани лишеният от свобода Н.А.Н. и л. св. А.Т.К..

              Според изложеното от свидетеля Н., килия № 11 е около 5 метра широка и 8–9 метра дълга, като когато ищецът Г. е пребивавал в нея, са били 12, 13, 14 човека, а в момента – 10. Килията не е заключена постоянно, като сутринта от 7:00 часа до 13:00 часа л.св. са на училище, а спалното помещение е заключено през нощта - от 21:00 часа до 06:00 часа. Свидетелят сочи също, че в спално помещение № 11 има 2 големи прозореца, които се отварят. Излага, че е бил заедно с Г. 1 година в килия № 11, след това ищецът е бил преместен в килия № 8, а свидетелят – в килия № 9, като килия № 8 била същата като килия № 11. Според показанията на св. Н., в килия № 8 и килия № 11 има течаща вода, но не и топла такава, а подът е бетонен. Твърди, че през зимата е студено и има влага и мухъл. По отношение на отоплението, излага, че има парно, което е било пускано два часа сутрин и два часа вечер, а сега – по-често. В килиите има мивка и тоалетна, която е отделена, а къпането става в обща баня два пъти седмично, като заради ремонтни дейности е имало период, в който къпането е ставало веднъж в седмицата. Свидетелят заявява още, че освен тоалетната, която е в килията, л. св. могат да ползват и обща тоалетна, когато килиите не се заключват. През зимата им се предоставят допълнителни одеяла, един път седмично се дават чаршафите, за да се перат, а одеялата – веднъж в годината. Според изложеното от свидетеля, се предоставят препарати един път в месеца и имат дежурства в килиите за тяхното почистване, прането на дрехи става на ръка в лигени, в които се топли вода с бързовари. По отношение на храната твърди, че не е разнообразна и не е вкусна, а за инвентара излага, че в килиите разполагат с легла, маса, шкаф. Лекарства получават от медицинския център към затвора и когато има нужда се обръщат към лекарите, които са там.

              Свидетелят К. дава показания, че килия № 11 не е много голяма и че в нея са били настанени 10 човека, като през м. септември 2022 г. в нея са били 6-7 човека. Килията е разделена от обитаващите я на карета, като за всеки е обособено такова. Според изложеното от него, в карето на Г. има  един шкаф и една маса, като карето е с размери 3 метра на 3 метра като квадратура и всеки разполага с маса. В килията има 2 прозореца с бяла, ПВЦ дограма, които са отваряеми. Има и тоалетна в килията, която е с прозорец, както и течаща вода. Според свидетеля, има преграждение на тоалетната със стена от горе до долу, като подът е с плочки, а в килията е цимент. Дават се препарати - прах по 400 грама за месеца на всеки и по два обикновени сапуна. По отношение на препаратите за почистване за под свидетелят твърди, че се дават такива за коридора, но не и за килията, тъй като тя няма как да се изчисти заради циментовия под, като според него, може само да се помете, но не и да се мие. Топлят вода с бързовар, като един път в седмицата ходят да се къпят в обща баня, в която има топла вода. Предоставят им се по едно, две одеяла, като чаршафите се дават за пране ведъж седмично, а одеялата се перат от лишените от свобода. В килиите парното се пуска, но свидетелят счита, че не е достатъчно. Лишените от свобода ходят на училище от 07:45 ч. до 12:40 ч., като там условията са добри – чисто е и е топло. Излага, че в спалните помещения има дървеници и бълхи, но всеки месец обслужващи фирми минават и пръскат с препарати. По отношение на храната твърди, че не е вкусна, но не се оплаква от нея. Св. К. сочи, че Г. пие някакви лекарства и пуска молби, за да му бъдат купени с негови лични средства и лекарите му ги дават.

              По делото е разпитан и свидетелят Г.А.Б. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора - Ловеч, посочен от ответника.

              Според изложеното от него, Г. е в килия № 11, като се спазват строго изискванията за 4 квадратни метра площ, която се полага на л. св. Килията е с два прозореца, вътрешна тоалетна. Капацитетът не е пълен, тъй като от години има отлив на ученици. Пояснява, че това е корпус или стопанство „Б“, където са настанени 3 ученически групи, които обхващат ученици от 1 до 12 клас, които завършват образование по тяхно желание  в Затвора – Ловеч. Излага още, че Г. трябвало да изтърпява наказанието си в Затвора – Плевен, но тъй като там няма училище след 5 клас, е преведен в Затвора – Ловеч, за да изтърпи наказанието си и по тази причина се намира в този корпус в килия № 11. Свидетелят сочи, че в килиите има легла, осветление. Осветлението е с луминесцентни лампи, като броят им зависи от квадратурата на самата килия. Има килии с два прозореца, както и такива с пет прозореца, като това също е съобразено с осветлението, което е сложено. В килия № 11 има 2 прозореца, както и прозорец в тоалетната. Килия № 8 е в друга група. В тази група, в която е настанен Г. са: килия № 10, № 11 и № 12. От началото на учебната година - септември 2022 година ищецът е бил настанен там, като преди това е бил в 5 група, в 6 група, тъй като разпределението става по класове - от 1 до 6 клас са в 5 група, от 7, 8 и 12 клас - в 6 група, а 9, 10 и 11 клас - в 7 група, където е Г.. Сочи, че л. св. са разпределени така, за да не се натоварва една килия и да може равномерно да бъдат разпределени лишените от свобода. По отношение на санитарните възли дава показания, че седящ санитарен възел има само в администрацията на затвора, като той е единствен в затвора, а всичките други не са седящи. Има по един санитарен възел в килията и общ такъв, който е на етажа и може да се ползва от всички.

             Св. Б. излага още, че учащите л. св. от 07:30 до 13:20 часа са на училище и през това време пребивават там и в училището има обособени тоалетни. След 13:20 часа имат хранения, които завършват 14:20 часа и след това започват престоя на открито. Едната група е от 15:00 часа, а другата група от 16:00 часа. През това време са свободно отворени тези помещения, които обитават и могат да ги посещават, когато поискат. Заключени са след вечерна проверка, която започва в 20:30 часа в корпуса на затвора и завършва последна в стопанството, което е след 21:30 часа и тогава се заключват килиите. Отключват се при ставането на лишените от свобода. Разпределението на времето е различно - от 05:30 до 06:00 часа се отключва в зависимост от последователността на групите. Навсякъде осветлението е луминесцентно и силата му е съобразена с площта на килията. Твърди, че баня се ползва по график, като 6 и 7 група, в която е Г., ползва баня в неделя. Има седмично изготвен график, утвърден от началника на Затвора – Ловеч и се съблюдава много строго. В банята има топла вода, а в килията е само студена. В общата тоалетна, която е на етажа няма топла вода, а само студена. Там са 3 чешми една до друга, които могат да се ползват сутрин за бръснене, за изминаване на очи, за хигиена и т.н. Излага, че лишените от свобода имат право на реотани с топлинна мощност и много често топлят вода в една кофа и с бързовар, като последният се закупува от лавката на затвора.

            По отношение на прането на постелъчното бельо свидетелят сочи, че има изготвен график от началника на Затвора – Ловеч. Отговорникът на съответната килия събира всичко, което е за пране – чаршафи, калъфки и го дава на груповия, а той го носи в централното помещение, което е в корпуса на затвора. Излага, че много често л. св. слагат за пране и лични дрехи, което по принцип не е разрешено, но с оглед хигиената не е забранено. За хигиената в килиите св. Б. посочва, че изготвя месечен график с по двама дежурни всеки ден, които имат задължение да почистят. Ежемесечно се предоставят препарати за почистване на помещенията.

             Според показанията на свидетеля, при постъпване в затвора на лишения от свобода се прилага система за оценяване на проблемните му зони, като на базата на нея се изготвя индивидуална програма за работа с конкретния лишен от свобода, който се извиква месечно или два пъти, а с ищеца Г. това ставало много по-често, тъй като същият има и здравословни проблеми и постоянно търси съдействие за ТЕЛК и за други институции, като срещите се удостоверяват срещу подпис. Груповата работа, която се води е с цел да се коригират обременени зони – най-често уменията за мислене, отношението към правонарушението. Тя се води по график, тъй като това са ученически групи и времето там е много по-ограничено, тъй като до 13:20 часа са на училище, а следобед имат време за самоподготовка и за това се прави два пъти годишно. Смята се, че учащите и работещите л. св. нямат толкова свободно време за групова работа в сравнение с неработещите групи, затова груповата работа с тях е сведена до два пъти годишно. През месец април била проведена групова работа за овладяване на гнева, но Г. не се включил в нея, като не е подавал заявление и не е изявил желание. Свидетелят пояснява, че груповата работа се обявява предварително и лишените от свобода подават заявление, че искат да участват и така се  включват. Ако не подадат заявление, не участват в тези групи. Това е техен избор. Докато индивидуалната е задължителна, за разлика от груповата. До момента, откакто познава ищеца /от 3 години/ свидетелят заявява, че същият не е подавал нито веднъж заявление за участие в групова работа. Г. е изкарал само една групова работа по адаптиране в местата за лишаване от свобода, която е при постъпването в затвора и е задължителна. Сочи още, че Г. 3 години по ред е подавал заявление за продължаване в училище и е добър ученик. На свидетеля не му е известно ищецът да е подавал жалби за условията в затвора до началника на Затвора – Ловеч.

             Излага също, че в килията, в която пребивава ищецът, настилката е цимент – замаска, а в санитарните помещения е теракот. Леглата се ремонтират всяко лято - замазват се и ако има нещо да се направи, да се завари и след това се боядисват. При постъпването си в съответната група лишеният от свобода има право на чаршафи, възглавница и на 2 одеяла, а който има лични, ползва тях. Който няма - отива до склада на затвора и ги получава.  Одеялата се сменят, ако имат дупка или нещо друго, като го изпращат до склада, където има картон, в който се води какво е дадено на лишения от свобода. Връща се старото и се взема ново. Общественото перално помещение се ползва по график, като другото което е във всяка група е общо /общият санитарен възел/ и там л.св. се перат индивидуално, който иска и когато реши.

Лишените от свобода имат право до достъп веднъж седмично по групи до лекарския кабинет, който не е в корпуса, където са спалните помещения, а се намира в болница.

             Свидетелят посочва, че затворът разполага с ново крило и нова психиатрична и белодробна болница, която е единствена в условията на затворите в България. Там се намира медицинският център. Лишените от свобода се записват и се водят там по график. Когато има случай на болен извън графика, му се обаждат и той от своя страна уведомява лекаря и когато му е удобно, той го приема, за да няма застъпване, докато преглежда другите по график. Когато е налице спешен случай, докторът идва на място. В случаите, в които ищецът е заявявал медицинска помощ, му е била подсигурявана такава. Свидетелят посочва, че Г. страда от  „неинсулинозависим диабет“, като лекар на база на заболяването разпорежда какъв тип хранене да се направи за този човек и се пазят три вида диети.

             Св. Б. посочва, че по принцип лишените от свобода се оплакват почти от всичко, но не му е известно за последните 3 години Г. да е пускал жалби до началника за битови условия и храна.

              Излага още, че условията в училище са доста по-добри, както и че  бързовари се продават в затворническата лавка. Свидетелят сочи, че предвид спецификата на заболяването на Г., последният е трябвало да доплаща част от лекарствата, затова когато наближи времето да свършат лекарствата, служителите в затвора му напомнят да си задели пари, за да могат да се подсигурят. Допуска да е имало забавяне в предоставянето на лекарствата на Г., но поради това, че той не е имал средства да си ги доплати.

              Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора - Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период  - 01.09.2017 г. до 13.01.2023 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.

                Съобразно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр. София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора - Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. 

                Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от З

ИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Ловеч касае административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

                В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

                Относно  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

               Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.

               Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

               Съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

               По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

               За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за прилагането му.

              Съобразно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Установено със Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г. /л. 20-21/, Становище с рег. № 41/13.02.2023 г. /л. 22-23/, Справка с рег. № ИЗ-1358/12.05.2023 г. /л. 254/, Справка рег. № 2748/07.06.2023 г. /л. 336-337/ това изискване е било спазено по отношение на ищеца, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м. Л. св. Г. е пребивавал в килия № 8 и килия № 11 по време на престоя си в Затвора – Ловеч. Видно от справката на л. 21 от делото, за килия № 8 при площ от 45 кв. м и полезна жилищна площ от 42 кв. м, максималният брой л. св. за настаняване при 4 кв. м на човек е бил 11 души, а за килия № 11 при площ от 49 кв. м и полезна жилищна площ от 46 кв. м, максималният брой л. св. за настаняване при 4 кв. м на човек е бил 12 души. Броят на настанените лишени от свобода за исковия период не се установява да е бил над капацитета на помещението при спазване на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек.

              Освен от събраните писмени доказателства, обстоятелството за спазване на минималната жилищна площ се установява и от свидетелските показания. Според св. К. /л. св./, килия № 11 не е много голяма и в нея са били настанени 10 човека, като през м. септември 2022 г. в нея са били 6-7 човека. Св. Б. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора в - Ловеч също потвърждава, че капацитетът на килията не е пълен, тъй като от години има отлив на ученици.

               Относно престоя на ищеца в ЗОЗТ „Атлант“ не се навеждат конкретни оплаквания от ищеца, но и от представените доказателства за този период, а именно: Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г. /л. 20-21/ и Становище с рег. № 41/13.02.2023 г. /л. 22-23/ се установява, че в ЗО „Атлант“ ищецът е настаняван в 202, 205 и 305 жилищно помещение. Според доказателствата жилищното помещение № 202, в което Г. е пребивавал през периода от 10.02.2020 г. до 25.03.2020 г., разполага с 52,36 кв. м. полезна жилищна площ при брой за настаняване при 4 кв. м. от 13 осъдени и 39 кв. м санитарен възел с тоалетно клекало и умивалник. Има три двойни прозореца с ПВЦ дограма. Осветлението на помещението се осъществява чрез три осветителни тела. Жилищно помещение № 205, в което ищецът е бил наставен през периода от 25.03.2020 г. до 11 .05.2020. г. и от 02.07.2020 г. до 02.09.2020 г., разполага с 62,5 кв. м полезна жилищна площ, при брой за настаняване при 4 кв. м. от 15 осъдени и 3,38 кв. м санитарен възел с тоалетно клекало и умивалник. Има четири двойни прозореца с ПВЦ дограма. Осветлението на помещението се осъществява чрез три осветителни тела. Жилищно помещение № 305, в което Г. е бил наставен през периода от 11.05.2020 г. до 02.07.2020 г., разполага с 64,66 кв. м полезна жилищна площ, при брой за настаняване при 4 кв. м. от 16 осъдени и 3,38 кв. м санитарен възел - с тоалетно клекало и умивалник. Има четири двойни прозореца с ПВЦ дограма.

             Предвид изложеното, спалните помещения в Затвора - Ловеч и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, с оглед на което наведените в исковата молба на Г. твърдения в този смисъл се явяват неоснователни и недоказани.

             От събраните по делото доказателства се установява, че от страна на ответника е била съобразена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения да е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Показанията и на тримата разпитани по делото свидетели, които са непротиворечиви установяват наличието на големи отваряеми прозорци с ПВЦ дограма във всяка от обитаваните от ищеца килии. Видно от справката на л. 336-337 от делото, килии № 8 и № 11 разполагат със съответния брой осветителни тела, като същите са с капацитет съответстващ на изискванията и стандартите за необходимата осветеност в килията.               

             Съобразно чл. 20, ал. 2, изр. второ от ППЗИНЗС, количеството отопление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Установено с доказателствата по делото, парното отопление е работило по график от 06:00 ч.  до 10:00 ч., от 13:00 до 15:00 ч. и от 18:00 ч. до 21:00 ч., като в спалните помещения има радиатори и се поддържа нормална температура. Дали в килиите е достатъчно топло е субективна преценка, по-скоро въпрос на лични възприятия и индивидуални потребности, които обаче не могат да бъдат определени за критерии по отношение на преценката за спазването на изискването за отопление. Предвид и обстоятелството, че лишените от свобода, които са настанени в тези килии, през деня са на училище и реално не прекарват време в тях, е логично парното да се пуска по график.

             По отношение на релевираните оплаквания в исковата молба за наличното в килиите обзавеждане, съдът намира, че също не е налице  несъблюдаване от страна на затворническата администрация на относимите разпоредби, уреждащи и тези битови условия, които следва да бъдат подсигурени на лишените от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства, безспорно се установява, че във всяка килия лишените от свобода, в т.ч. и ищецът Г., разполагат с легла, маси, шкафове, столове, като през годините не са били документирани и оплаквания в този смисъл. Видно от Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г., спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности, което включва спално бельо, възглавници и 2 одеяла, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и К. се установява, че лишените от свобода разполагат с по едно одеяло, а зимата с по две. Това напълно съответства на регламентираното в чл. 96, ал. 4 от ППЗИНЗС изискване от 1 май до 15 октомври лишените от свобода да държат при себе си - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, а от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т.1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня. Според показанията на свидетеля Б., одеялата се сменят, ако имат дупка или нещо друго, като се връща старото и се взема ново. Предвид това, се явяват неоснователни и недоказани и релевираните в исковата молба  оплаквания за неосигуряване от страна на затворническата администрация на постелъчен инвентар.

             Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС регламентира достъпа на лишените от свобода до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1-3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката;  къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съобразно  чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

             Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. А, според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично.

             От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото, се налага изводът, че по отношение на изпълнението и на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, които да са в причинна връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди. Хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода и в тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие / бездействие, при което са неоснователни и недоказани твърденията в тази връзка.

             Изложеното в Справка с рег. № ИЗ-524/15.02.2023 г. напълно кореспондира със свидетелските показания на св. Б. по отношение на обстоятелствата, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, като за всяко спално помещение се изготвя месечен график за почистването му. На лишените от свобода всеки месец се предоставят сапуни и прах за пране, както и нужните почистващи, дезинфекциращи препарати и принадлежности. Аналогични са условията и в ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян. Видно от приложеното на /л. 23/ становище с рег. № 41/13.02.2023 г., ежемесечно на осъдените се дават по два сапуна, 400 гр. прах за пране, както и почистващи и дезинфекционни препарати за спалните помещения и санитарните им възли. При поява на мухъл по стените, същият е почистван ръчно с помощта на четка, почистващ и дезинфекционен препарат. През зимните месеци се дават по две одеяла от междинния склад, а на заявилите желание за трето одеяло е разрешавано получаването им след подадено писмено заявление от осъдения до началника на общежитието. Спалното бельо се предава за пране според утвърден график.

              От събраните по делото доказателства се установява и наличето на санитарен възел с течаща вода във всяка от килиите, което не се и спори. Доводите на ищеца се свеждат до липсата на топла вода в него, но видно от текста на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС не е предвидено задължение за осигуряване на топла вода, а само на течаща такава, което в случая е налице. Видно и от обяснителната записка към инвестиционния проект за ремонт в корпус „Стопанство“ /л. 342/, е предвидено топла вода за нуждите в сградата да се осигурява от ел. бойлер – 500 л, топла вода е подсигурена в банята, която се ползва от л. св. съобразно утвърден график и в честотата, предвидена в чл. чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщената по делото Справка с рег. № ИЗ-1358/12.05.2023 г. /л. 254/. Видно от констативния протокол за проверка на хигиенното състояние в местата за лишаване от свобода № 14/27.01.2023 г. /л. 348/, е установено задоволително хигиенно състояние на килиите, в т.ч. и на 7 група, в която е и ищецът.

               Според приложената на лист 346 от делото  обяснителна записка  санитарните прибори са със сифони с воден затвор съгласно БДС и изискванията за такъв вид обекти, като вентилацията е заложено да се осъществява посредством вертикални канализационни клонове в сградата. Предписано е при шум от други фактори да се провери изправността на сантарните арматури и да се извърши ремонт, ако е необходимо. Видно от приемо-предавателния протокол на л. 347 от делото, проектът е изпълнен, като на обекта са били извършени договорените строително-монтажни работи съгласно изискванията на инвеститора и при добро качество. Дори и за един определен период графикът за достъп до банята да е бил на по-големи интервали, то това е обяснимо предвид временните ремонтни дейности, които са били извършвани. Това обаче е нормална и закономерна последица от всеки един ремонт по принцип, а не само в Затвора - Ловеч.

              От разпита на тримата свидетели безспорно се установява, че килиите разполагат с големи отваряеми прозорци, с оглед на което е налице възможност за проветряване на спалните помещения.

              По наведените с уточнението към исковата молба оплаквания по отношение на храната, която се предоставя в Затвора – Ловеч, не се доказват твърдените нарушения на правото на л. св. на достатъчна и качествена безплатна храна. Установи се, че предоставяната храна е била с добри химически и калорийни показатели. Изложеното в Справка с изх. № 1357/12.05.2023 г. от гл. готвач – мл. инспектор Мировойски /л.255/ кореспондира напълно с изложеното от св. Б., както и от събраните по делото писмени доказателства /л. 26-54/, а именно че на Г. е била предоставяна храна съобразно утвърдено специално меню, което е било изцяло съобразено с неговото заболяване. Предвид това, се налага извод, че от страна на ответника е била съобразена и нормата на чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода.  

              Видно от приложените менюта, които се сменят периодично през всеки сезон и всяко седмично меню се изготвя от гл. готвач, домакин хранителен склад, директор Медицински център и началник сектор ФЛКР, като се утвърждава от началника на Затвора - Ловеч, затворническата администрация е изготвила и диета /№ 9/ за лица, страдащи от диабет, като същата е била предписана на Г.Г.. Храната, която се дава на лишените от свобода, се приготвя непосредствено преди всяко хранене и се раздава без остатъци. Храненето е организирано по график в специално обособени столови помещения, които се хигиенизират след всяко хранене и се дезинфекцират ежедневно. В показанията си св. Н. и св. К. твърдят, че храната не е вкусна, но св. К. заявява, че не се оплаква от нея, доколкото се намира в затвора и не очаква да го „угояват“. При това, дори и да са били налице несъществените отклонения /например по отношение на вкусовите характеристика на храната, в какъвто смисъл са доводите на ищеца/, то те не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода Г. е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията по исковата молба са несъстоятелни. Още повече, че дали дадена храна е вкусна или не по-скоро е въпрос на субективни възприятия при съобразяване, че в процесния случай се касае за диетична такава с присъщите вкусови ограничения при приготвянето и съобразена със заболяването на ищеца от диабет. 

              По делото не се установяват и бездействия на ответника и по отношение на третирането срещу насекоми. В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че за посочения в исковата претенция период са били налице действащи договори за дезинсекция и дератизация, включващ и сградите на Затвора – Ловеч и ЗО „Атлант“ гр. Троян, където изтърпява наказание ищецът /л. 257-283/, както и протоколи за извършени услуги и ДДД обработка /л. 284-315/, от които е видно, че обработките са извършвани регулярно от оторизирана фирма, която е извършвала третиране срещу хлебарки, дървеници и гризачи в помещенията на Затвора – Ловеч и общежитията към него.

             Както се установи със събраните писмени доказателства и от показанията на св. Б., с ищеца Г.Г. е била водена индивидуална и корекционна работа. От Заповед № Л-26/07.01.2020 г. на началника на Затвора – Ловеч /л. 220/ се установява, че изрично е определено времето за водене на групова работа с лишените от свобода, допълнителни учебни часове, курсове и др. Писмените доказателства от л. 221 до л. 223, кореспондиращи и със свидетелските показания на инспектор СДВР Б., сочат, че с ищеца е била надлежно водена и индивидуална корекционна работа, като следва да се отчете и обстоятелството, че самият Г. не е проявявал особена инициативност в това отношение. Видно от доказателствата, Г. не е подавал заявление и не е изявил желание за включване в групова работа, освен в тази по адаптиране в местата за лишаване от свобода, която се провежда при постъпването в затвора и е била задължителна. Според поясненията на свидетелят Б. груповата работа се обявява предварително, като лишените от свобода подават заявление, че искат да участват и така се  включват. Ако не подадат заявление, както е случаят с ищеца, те не участват в тези групи, като това е техен избор. Докато индивидуалната работа е задължителна, за разлика от груповата. Свидетелят е категоричен, че до момента, откакто познава /от 3 години/, л.св. Г. не е подавал нито веднъж заявление за участие в групова работа.  

               Установено със събраните по делото доказателства от л. 396 до л. 398, ищецът не е бил лишен и от възможността да участва в творчески дейности. В  училището към затвора са отбелязвани официалните празници и при желание всеки лишен от свобода е имал възможност да се включи в изготвяните програми и тържества. Периодично се провеждат турнири по футбол, тенис на маса и волейбол, табла и шах в които лишените от свобода могат да се включат при желание от тяхна страна. На разположение е и зала за силови тренировки, която същите могат да ползват по време на престой на открито. Видно от справкатана л. 396 от делото, лишените от свобода имат възможност за провеждане на срещи и беседи с православен свещеник и представител на евангелската църква. Престоят на открито и свижданията се провеждат по утвърден от началника на затвора график. В ЗО „Атлант“, видно от Отговор с рег. № 450/23.10.2023 г. /л. 397-398/ също ежегодно са реализирани образователни програми по овощарство, долекарска помощ и ограмотяване. Провеждани са беседи и презентации, рецитали, литературни конкурси, художествено-музикални програми и други по повод празници.

             По делото липсват данни на л. св. Г. да му е било отказвано да бъде назначен на подходяща работа, както се твърди в исковата молба и уточнението към нея. Администрацията на Затвора – Ловеч е изпълнила заявленията му за включване в училище. Липсва и спор между страните, че ищецът е посещавал училището към затвора, в което условията за провеждане на учебните занятия са били на много добро ниво, надминаващи и тези в училищата в града.

            Видно от доказателствения материал на л. 220, л. 396-398, на ищеца е бил осигурен и задължителният престой на открито, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, както и чл. 71, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съгласно последната, по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве. В ЗО „Атлант“, според изготвените графици за разпределение на времето на отделните групи, всеки лишен от свобода има ежедневно достъп до мястото за престой на открито и до спортната залата в рамките на един час до обяд и един час след обяд. От изложеното е видно, че за исковия период, както за вермето, прекарано от Г. ЗО „Атлант“, така и в Затвора – Ловеч не е било нарушено регламентираното му право на престой на открито, като освен въведените бланкетни твърдения, ищецът не е ангажирал каквито и да било конкретни доказателства в тази връзка.

             Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.

             Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание.

             От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е страдал от неинсулинозависим диабет тип II. Липсват обаче доказателства, че това заболяване е причинено или е в някаква връзка с уловията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода. На същия е предоставяна медицинска помощ през целия процесен период в Медицински център при Затвора - Ловеч. По делото са представени извадки и от амбулаторния журнал /л. 96 и следв./, от които се установяват, както посещенията така и предоставяните му медикаменти. От писмените и гласни доказателства по делото е видно, че ответникът ГДИН, като лице по чл. 12 от ЗИНЗС, е осигурил в Затвора - Ловеч материални условия за предоставяне на медицинско обслужване на лишените от свобода. В Затвора - Ловеч има Медицински център, в който се осигурява възможност на лишените от свобода, включително и ищеца, да получат медицинска помощ. Според доказателствата по делото за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. От показанията на св. Б. се установява, че на Г. са били предоставяни необходимите му лекарства, като дори затворническата администрация е напомняла на ищеца за предстоящите им закупувания. Видно от приложената медицинска документация /л. 82 и следв./, на Г. са били осигурявани съответните медицински прегледи.

              В съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС на ищеца е било осигурено и право на свиждане по време на престоя му в Затвора – Ловеч. Видно от Справка с рег. № 5828/19.10.2023 г. /л. 396/, свижданията в затвора са провежданията по утвърден график не по-малко от два пъти месечно. Според данните в отговор с рег. № 450/23.10.2023 г. от началника на сектор ЗО „Атлант“ – гр. Троян към Затвора – Ловеч /л. 397-398/ ищецът Г.И.Г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Атлант“ към Затвора - гр. Ловеч за периода от 10.02.2020 г. до 02.09.2020 г., като е разпределен във втора група. За този период е провел едно свиждане на 27.06.2020 г. с лице декларирало се като „познат“. Пояснено е, че в ЗО „Атлант“ свижданията на лишените от свобода с техните близки и познати се провеждат съгласно утвърден график, като той дава възможност на ежеседмични свиждапия в съботните или неделните дни. Графикът за свиждания за 2020 г. е бил утвърден със Заповед № I-7/06.01.2020 г. на началник сектор ЗО /л. 399/. По време на престоя си в ЗО „Атлант“ л.св. Г. не е подавал оплаквания, свързани с правото му да провежда свиждания.

             Не са ангажирани доказателства относно твърдението на ищеца, че е било накърнено и правото му на жалби, поради което същото се явява неоснователно и недоказано. По делото не се установи Г. да е подавал писмени жалби срещу санитарно-битовите условия в Затвора – Ловеч, както и каквито и да било други писмени оплаквания в тази връзка.

              Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за претендирания период от 01.09.2017 г. до 13.01.2023 г. /датата на подаването на исковата молба/ не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия  при   пребиваването му в Затвора – Ловеч. Следва да се посочи и че за времето от 01.09.2017 г. до 14.09.2017 г. ищецът е пребивавал в Затвора – Плевен, доколкото видно от доказателствения материал, събран по делото, същият е бил преведен в Затвора – Ловеч на 14.09.2017 г.

              В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват  незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца.

              По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от Затвора - Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

              Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, както и в уточнителната такава, причинени от санитарно-битовите условия в Затвора – Ловеч. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

               В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.     

                Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

             На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, възможност за общуване. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Водим от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС, вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, първи състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, иск с посочена правна квалификация чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 ал. 1 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, при престоя му в Затвора - Ловеч от 01.09.2017 г. до 13.01.2023 г. в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата му молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: